HBV Journal – октомври 2012Автор: Christine Kukka
Дата: 01 октомври 2012 Изследователи казват: младите имунно-толерантни пациенти трябва да бъдат лекувани В продължение на години учените не разглеждаха деца, юноши и младежи в т.н. ”имунно-толерантна” фаза на инфекцията с хепатит В (която се отличава с висок вирусен товар и без видими признаци на увреждане на черния дроб) като кандидати за лечение.
Обаче нови резултати, публикувани в септемврийския брой на Gastroenterology, внасят вълнуващ обрат и може напълно да променят настоящите насоки за лечение. Един многонационален екип от изследователи изказва предположението, че при тези млади пациенти може да има полза от ранното лечение, особено преди имунната им система и бойните “Т” клетки да се изтощят от години или десетилетия на битка с инфекцията с вируса на хепатит В (HBV).
Ако бъдат потвърдени от допълнителни изследвания, тези констатации може да представляват истински обрат в лечението на хепатит В при по-млади пациенти.
Почти всички такива пациенти са заразени още при раждането си, имат висок вирусен товар (често в милиони копия на милилитър) и с положителен резултат за “е”антиген на хепатит В [(HBeAg)-позитивни]. Въпреки високия си вирусен товар, тези пациенти имат нормални нива на аланин аминотрансферата (ALT), което показва липса на увреждане на черния дроб. (Нивата на ALT могат да се повишат когато заразените с НВV чернодробни клетки бъдат атакувани от Т-клетките - убийци на имунната система.)
Поради нормалните нива на ALT, учените приемат, че тяхната имунна система е “толерантна” към вируса и затова не идентифицира и не атакува инфектираните с НВV чернодробни клетки.
Но новото изследване показва, че имунните системи на тези млади хора наистина могат да се прицелят в НВV с различни цитокини, които помагат на Т-клетките да идентифицират и атакуват вирусите.
Те открили, че колкото по-дълго време пациентът не се лекува, толкова по-малко ефективни стават цитокините и Т-клетките, така че дори пациентът да бъде лекуван по-късно в живота си с антивирусни медикаменти или интерферон, Т-клетките са изтощени и не са в състояние да се борят ефективно с хроничната инфекция.
Изследователите твърдят, че ако тези млади пациенти бъдат лекувани рано имунната им система може да проведе по-силно нападение достатъчно рано, за да изчисти инфекцията и да се избегне тежко увреждане на черния дроб по-късно в живота.
"HBV инфекцията при тези по-млади пациенти не е свързана с толерантност … на имунните Т-клетки," пишат те. "Напротив, децата и младите хора с хронична НВV инфекция имат НВV-специфичен имунен профил, който е по-малко компроментиран от този, наблюдаван при по-възрастните пациенти."
Придружаващата уводна статия отбелязва, че изследването "... се противопоставя на преобладаващото мнение, че имунното разпознаване на НВV по някакъв начин е напълно парирано при определени индивиди."
Уводната статия отбелязва, че констатациите повдигат повече въпроси, включително дали е нужна различна терапевтична стратегия по време на ранната инфекция, за да се помогне на имунната система да се бори с инфекцията.
"Накрая, младите пациенти с хроничен хепатит В, които е най-вероятно да станат хронични, но най-малко вероятно да бъдат лекувани, сега вече могат да се считат по-подходящи за лечение," заключават редакторите.
Загубата на HBeAg при млади пациенти, предизвикана от антивирусни медикаменти, може да не е трайнаВъпреки изложените по-горе констатации, едно отделно проучване от Тайван установи, че млади хора (под 30 години), които са изгубили “е” антигена на хепатит В (HBeAg) и са развили "e" антитела (наречено сероконверсия) по време на лечение с антивирусни медикаменти, са изложени на по-голям риск да станат отново HBeAg-положителни след като спрат лечението, в сравнение с пациенти, които са сероконвертирали спонтанно, без лечение.
Според проучването, публикувано в септемврийския брой на Journal of Infectious Diseases, изследователите наблюдавали 148 пациенти, които са загубили HBeAg по време на антивирусно лечение и са ги сравнили с контролна група от 407 пациенти със спонтанна сероконверсия.
Те проследили нелекуваната група в продължение на 1,652.8 човекогодини, а лекуваната с антивирусни група - в продължение на 465.2 човекогодини. Сред пациентите, които са сероконвертирали преди да стигнат 30-годишна възраст, лекуваните с антивирусни имат по-висок процент на възвръщане на HBeAg (наречено HBeAg серореверсия) в рамките на две години (12%) отколкото пациентите със спонтанна сероконверсия (2.9%). Тези, които са станали отново HBeAg положителни, са били изложени също и на по-висок риск от реактивиране на инфекцията им, с повишен вирусен товар и увреждане на черния дроб.
Пациентите с HBeAg сероконверсия може да нямат траен отговор след спиране на лечението, отбелязват изследователите. "При пациентите, постигнали HBeAg сероконверсия преди 30-годишна възраст, рискът от HBeAg сероконверсия и реактивиране на HBV е по-голяма за сероконвертиралите с помощта на антивирусни медикаменти отколкото при тези със спонтанна HBeAg сероконверсия."
...
Целият обзор може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив:
HBV Journal – октомври 2012
