Автор Тема:  Насоки на EASL за добра клинична практика: Управление на HBV инфекцията - 2012  (Прочетена 7400 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Радослав Русинов

  • Администратор на форума - немедицинско лице
  • Степен на активност - Професор
  • *******
  • Публикации: 5566
  • Пол: Мъж
    • Профил
    • My Home Page
  • Вид лечение: Пегилиран интерферон + рибавирин
  • Резултати: Успешнo
  • Статус: Хроничен хепатит C
Насоки на EASL за добра клинична практика: Управление на хроничната инфекция с вируса на хепатит В
 
Европейска асоциация за изучаване на черния дроб (EASL)


Дата: април 2012
 
Източник: EASL Revised Clinical Practice Guidelines on the Management of Chronic Hepatitis B (April 2012)


Увод
 
Нашето разбиране за естествената история на инфекцията с вируса на хепатит В (НВV) и потенциала за лечение на заболяването в резултат на нея се подобрява непрекъснато. След изготвянето на предишните Насоки на EASL за добра клинична практика (GCPs) през 2008 г. и публикуването им през 2009 г. бяха събрани нови данни [1]. Целта на този труд е да се актуализират препоръките за оптимално управление на хроничната НВV инфекция. Добрата клинична практика (GCPs) не се занимава подробно с превенцията, включително ваксинирането. Освен това, въпреки нарасналия обем от знания, все още съществуват области на несигурност и следователно лекарите, пациентите и обществените здравни власти трябва да продължават да правят своя избор на базата на появяващите се нови факти.
 
Контекст
 
Епидемиология и бреме за общественото здравеопазване
 
Около една трета от населението на света е със серологични данни за минала или настояща инфекция с НВV, а 350-400 милиона души са хронични носители на повърхностен антиген на НВV (HBsAg). Спектърът на заболяване и естествената история на хроничната НВV инфекция са разнообразни и променливи, като се започне от неактивен статус на носителя и се стигне до прогресивен хроничен хепатит В [Chronic Hepatitis B (СНВ)], който може да се развие в цироза и хепатоцелуларен карцином [Hepatocellular Carcinoma (НСС)] [2–4]. Крайна фаза на чернодробно заболяване или хепатоцелуларен карцином, свързани с НВV,  са отговорни за над 0.5-1 милион смъртни случаи годишно и в момента представляват 5-10% от случаите на чернодробна трансплантация [5–8]. Фактори, свързани с приемника и вируса, както и коинфекция с други вируси, по-специално вируса на хепатит С (НСV), вируса на хепатит D (HDV) или човешкия имунодефицитен вирус (НІV), заедно с други съпътстващи заболявания, включително злоупотреба с алкохол и затлъстяване, може да повлияят на естествения ход на инфекцията с НВV, както и на ефикасността на антивирусните стратегии [2–8]. СНВ може да се прояви или като HBeAg (“е”антиген на хепатит В)-положителен или като HBeAg-отрицателен хроничен хепатит. Разпространението на HBeAg-отрицателната форма на болестта нараства през последното десетилетие в резултат на стареенето на заразеното с НВV население и превеса на специфични НВV генотипове и представлява по-голяма част от случаите в много региони, включително и в Европа [4,9,10]. Заболеваемостта и смъртността при СНВ са свързани с устойчивостта на вирусната репликация и развитието на цироза и/или хепатоцелуларен карцином (НСС). Надлъжни проучвания на нелекувани пациенти с хроничен хепатит В показват, че след диагностициране 5-годишната кумулативна честота на развиване на цироза варира от 8% до 20%. Петгодишната кумулативна честота на чернодробна декомпенсация е приблизително 20% за нелекувани пациенти с компенсирана цироза [2–4,11–13]. Прогнозата за нелекуваните пациенти с декомпенсирана цироза е лоша, с 14–35% вероятност за преживяемост на 5-тата година [2–4,12]. В световен мащаб честотата на НСС се е увеличила, което се дължи предимно на упорити НВV и/или НСV инфекции; в момента той е петият най-разпространен вид рак, което представлява около 5% от всички ракови заболявания. Годишната честота на НСС, свързан с НВV, е висока при пациентите с хроничен хепатит В, като варира от 2% до 5% при установена цироза [13]. Изглежда, обаче, че честотата на НВV-свързания НСС се променя в зависимост от географското разположение и корелира с основната фаза на чернодробното заболяване и вероятно с излагането на въздействие (експозиция) на свойствени за околната среда канцерогени като афлатоксин. Движението на населението и миграцията понастоящем променят разпространението и честотата на заболяването в няколко ниско ендемични страни в Европа и извън нея. На здравеопазването ще са необходими съществени ресурси за да контролира това бреме на заболяването в световен мащаб.
...


Цялата статия може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: Насоки на EASL за добра клинична практика: Управление на хроничната инфекция с вируса на хепатит В



Можете да свалите статията и във вид на pdf файл оттук: www.hepactive.org/sites/default/files/pdf/EASL_Clinical_Practice_Guidelines-Management_of_HBV_Infection_2012_BG.pdf
Нямам възможност да отговарям своевременно на постове и лични съобщения.
Сдружение ХепАктив - www.hepactive.org


 


СтатистикиСтатистики за посещенията

Locations of visitors to this page :    Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! Гласувай за сайта!  Оцени сайта!

Посетители след 12 Февруари 2007