6
« -: Юли 14, 2012, 23:31:01 »
Здравейте!Нека и аз разкажа моята история,която може да ви се стори интересна.
На 24 години,след спонтанен аборт,при кюртаж бях заразена - Б+Д. Хепатитът остана и скоро след това започнах лечение с интерферон.Бях в първите групи които провеждаха този вид лечение и минах през различни дозировки и схеми.Лечението си го спомням като лош сън - беше кошмарно а и аз самата бях изпаднала в тежка депресия.Цялото това висене по болници,прегледи,биопсии(поне 4) ми се отрази пагубно.2-3 години прекарах като парализирана,в очакване на смъртта(сега това ми се вижда доста глупаво).Често си мислех за самоубийство защото не толкова смъртта ме плашеше а животът с тази болест и чакането.Понеже друго не ми остана се обърнах към религията.Четях ожесточено всякаква религиозна литература,без да подбирам и без да се съсредоточвам върху определена религия.Мисля че съм търсила някакво обяснение на това което ми се случи.Покрай тези си интереси станах вегетарианка,започнах да се занимавам по малко с йога,медитации и т.н.Започнах да пия по много течности-сутрин изпивах по около литър и половина чай,ядях много плодове и изобщо започнах да водя един по здравословен живот.Интересното е че не го правех за да оздравея а по религиозни причини.Не очаквах че ще живея много.Цигарите така и не ги спрях.Един ден случайно чух за една група занимаваща се с тай чи.Преди никога не бях спортувала и реших да опитам.Ходих там 1-2 пъти седмично и ми беше много приятно.Почнах да правя упражнения в къщи.Това също не беше с цел оздравяване а просто исках да изглеждам добре и да се поддържам в добра форма.После ми щукна да тренирам карате.На 30 години,с моята диагноза и с интерферон аз започнах да тренирам 5 дена седмично.Всички казваха че съм луда но за мен беше важно единствено да направя повече лицеви опори,повече обиколки на стадиона,изобщо да изстискам максимума от тялото си.По това време вече брака ми беше почти съсипан и последва очакваната раздяла.Горкия ми мъж изтърпя много и въпреки всичко нямаше да си тръгне ако не бях го изгонила.Останах сама и сама продължих.На 32 години без малко да се прецакам окончателно-имах един стар интерферон,с изтекъл срок който реших да си го бия защото ми беше жал да го изхвърля.Така в продължение на месец съм се тровела с него а една вечер отидох на дискотека и се напих ужасно.Как съм се прибрала не знам и ми се губят 2 дена.Намери ме една приятелка случайно.Изпаднала съм в нещо като кома.След възстановяването си приключих с лечението,с болниците,с религията и изобщо със всичко свързано със заболяването ми.Продължих със спорта и вече не ми пукаше от нищо.Вече 10 години живея така но от няколко години не спортувам.Отвреме навреме си пускам АСАТ ,АЛАТ„ГГТ колкото да видя че са добре.Имам хепатит(скоро се изследвах) но той изобщо не е активен.Вече ми е трудно да повярвам че съм болна и че съм минала през този ад.
Разказвам всичко това защото разбрах че човек е адски издържливо същество.Че не е толкова лесно да се умре,дори и да искаш.Понякога най идиотските идеи се оказват правилни и човек трябва да вярва във вътрешния си глас.Без да знам и без да искам,аз всъщност съм се лекувала сама.Мисля че така ще бъде и занапред.
Публикации - m.m.
