Болестта която съсипа живота ми но не и здравето

[m.m.]

Здравейте!Нека и аз разкажа моята история,която може да ви се стори интересна.
На 24 години,след спонтанен аборт,при кюртаж бях заразена - Б+Д. Хепатитът остана и скоро след това започнах лечение с интерферон.Бях  в първите групи които провеждаха този вид лечение и минах през различни дозировки и схеми.Лечението си го спомням като лош сън - беше кошмарно а и аз самата бях изпаднала в тежка депресия.Цялото това висене по болници,прегледи,биопсии(поне 4) ми се отрази пагубно.2-3 години прекарах като парализирана,в очакване на смъртта(сега това ми се вижда доста глупаво).Често си мислех за самоубийство защото не толкова смъртта ме плашеше а животът с тази болест и чакането.Понеже друго не ми остана се обърнах към религията.Четях ожесточено всякаква религиозна литература,без да подбирам и без да се съсредоточвам върху определена религия.Мисля че съм търсила някакво обяснение на това което ми се случи.Покрай тези си интереси станах вегетарианка,започнах да се занимавам по малко с йога,медитации и т.н.Започнах да пия по много течности-сутрин изпивах по около литър и половина чай,ядях много плодове и изобщо започнах да водя един по здравословен живот.Интересното е че не го правех за да оздравея а по религиозни причини.Не очаквах че ще живея много.Цигарите така и не ги спрях.Един ден случайно чух за една група занимаваща се с тай чи.Преди никога не бях спортувала и реших да опитам.Ходих там 1-2 пъти седмично и ми беше много приятно.Почнах да правя упражнения в къщи.Това също не беше с цел оздравяване а просто исках да изглеждам добре и да се поддържам в добра форма.После ми щукна да тренирам карате.На 30 години,с моята диагноза и с интерферон аз започнах да тренирам 5 дена седмично.Всички казваха че съм луда но за мен беше важно единствено да направя повече лицеви опори,повече обиколки на стадиона,изобщо да изстискам максимума от тялото си.По това време вече брака ми беше почти съсипан и последва очакваната раздяла.Горкия ми мъж изтърпя много и въпреки всичко нямаше да си тръгне ако не бях го изгонила.Останах сама и сама продължих.На 32 години без малко да се прецакам окончателно-имах един стар интерферон,с изтекъл срок който реших да си го бия защото ми беше жал да го изхвърля.Така в продължение на месец съм се тровела с него а една вечер отидох на дискотека и се напих ужасно.Как съм се прибрала не знам и ми се губят 2 дена.Намери ме една приятелка случайно.Изпаднала съм в нещо като кома.След възстановяването си приключих с лечението,с болниците,с религията и изобщо със всичко свързано със заболяването ми.Продължих със спорта и вече не ми пукаше от нищо.Вече 10 години живея така но от няколко години не спортувам.Отвреме навреме си пускам АСАТ ,АЛАТ„ГГТ колкото да видя че са добре.Имам хепатит(скоро се изследвах) но той изобщо не е активен.Вече ми е трудно да повярвам че съм болна и че съм минала през този ад.
Разказвам всичко това защото разбрах че човек е адски издържливо същество.Че не е толкова лесно да се умре,дори и да искаш.Понякога най идиотските идеи се оказват правилни и човек трябва да вярва във вътрешния си глас.Без да знам и без да искам,аз всъщност съм се лекувала сама.Мисля че така ще бъде и занапред.

[tetibulka]

Уау.

[Vancheto]

Здравей!


Не си се лекувала, просто хепатита ти в момента е в неактивна фаза, според това, което казваш.
Какъв беше резултата от последната ти биопсия?
Какъв е вирусния ти товар според последното изследване и къде те консултираха?
Хепатит Б и Д са си сериозен проблем, така че не разчитай на спорта и чайовете и дори да се чувстваш добре трябва проследяване при специалист.


Поздрави,
Ваня

[Brattyboy]

Поздравления м.м. - по един или друг начин си се справила с немалко житейски проблеми! Тази история плаче да пофилософства човек над въпроси като болести, лечение, живота въобще... Но предполагам, че не му е мястото в този форум...

[m.m.]

Здравейте.Последната ми биопсия беше преди поне 10 години.Имам няколко биопсии.На времето ги правеха за щяло и нещяло.Переодически-дай да направим една биопсийка за да видим кое как върви.Мисля че до голяма степен бяхме опитни зайчета.Както писах по рано-бях една от първите които започнаха лечение с интерферон.вчера погледнах старите си епикризи и първата е от 94 година.Минала съм поне 6 курса на лечение с интерферон като постоянно се пробваше с различни дозировки-от 1,5 МЕ до 9 МЕ (мисля че така се пишеше).Накрая аз започнах сама да си решавам кога и колко ще си бия-толкова ми беше писнало от това друг да решава вместо мен.Тогава имаше и проблеми с изписването на лекарства и постоянно очаквахме че ще ги спрат от здравна каса.Така че гледах да си спестя лекарства за да имам за по дълъг период от време.Била съм на това лечение около 3-4 години,ако не и повече(включвам и почивките между отделните курсове).Това време и целият този страх са ми обвити в мъгла.Отдавна съм спряла да мисля за тях и да си ги спомням.Бях на 25 години когато една лекарка ми каза че с комбинацията Б+Д имам най много 5 години преди да се появят необратимите увреждания на черния дроб.сега съм на 40.
Последно реших по собствена инициатива да вляза в болница тази година месец януари.Нямах никакви оплаквания.Изследванията ми бяха в норма,ехографа също.Моята гастроентеороложка каза че ако не знае че ми има нещо,никога не би повярвала.Влязох в болницата защото много се надявах че съм изчистила вируса.Оказа се че вирус Б го има но е с много ниска степен на репликация която не предполага никакво лечение.За Д трябва да отида до София но нямам такова намерение засега.
В момента не пазя някъкъв специален режим.Ям всичко,пия бира и живея като здрав човек.На 37 години родих.След раждането нещата се подобриха още повече.Сама си гледам детето и покрай това не ми остава време да мисля за болести.Не мога да си позволя болест.
Много малко хора знаят за моя хепатит а и тези които знаят вече отдавна не ме възприемат като болен човек.Причината поради която пиша тук е точно тази.Хората не знаят но аз знам.Не пазя някаква тайна но и не върви да си сложа табелка-аз съм хепатитна.Не мога да изградя пълноценни отношения с никой ,особенно с мъж защото не мога да давам обяснения за миналото си.Знам че това е отричане но не знам как да го преодолея.Не мога да преодолея себе си и да имам нормална връзка.След поредното си бягство реших че е време да намеря някакво решение.
Не се чувствам болна.Вътрешно знам че аз контролирам нещата.Дори това да не е така,това е моето вътрешно убеждение.Не мога да кажа че съм болна когато не съм.
Тези дни много четох във вашия форум.Разликата между нас е че вие живеете в болестта и се стремите към здраве, а аз съм убедена че съм здрава но някъде около мен витае призрака на болестта.Явно е че отричам и мисля че имам нужда от помощ която не мога да получа от лекари.Мога да я получа от вас.Иска ми се да намеря приятели тук,с които мога да разговарям.

[Rumi_]

Здравей и от мен,

възхищавам се на твоята сила и това, че си успяла да преодолееш страховете и неприятностите. Имаш и смисъл в живота - твоето детенце. Да ти е живо и здраво!
По принцип ти с няколкото лечения, които си минала си забавила развитието на болестта. Всички знаем, че при хепатит - В ниската репликация и ензимите в норма не налагат лечение. Това е хубавото при теб. Ти сигурно ще ги проследяваш периодично и ако се налага тогава ще предприемаш мерки.
От сърце ти желая здраве и щастие!

[m.m.]

Сега поглеждам епикризата си от 13.01.2012 HBVDNA 67 IU/ml. Това мисля че е вирусната активност или се лъжа?

[m.m.]

Благодаря Руми,за хубавите думи.Надявам се и аз да съм полезна с нещо.Не трябва да се страхуваме.Това е просто нещо което е част от нас и не е по-силно от нас.Ние сме тези които решаваме дали ще сме болни или здрави.Винаги съм си мислила че все пак,в сравнение с други болести нашата не е толкова зле.Поне не ни боли и сме все така красиви

[Rumi_]

Да, това е вирусната репликация. Просто е нищожна. Дано никога да не се покачва!

[m.m.]

Руми,не съм сигурна че успехът ми се дължи на интерферона.Години след като прекратих лечението стойностите на АСАТ и АЛАТ се движеха в границите на 100.Едва когато родих мога да кажа че трайно се понижиха.Може бременноста по някакъв начин да се е отразила благоприятно.

[Радослав Русинов]

Здравей и от мен!
Моите адмирации за това, че не си се предала, вярвала си в себе си и в това, че всичко зависи от теб! Сигурен съм, че твоята история ще помогне на много хора, които в даден момент са загубили вяра в бъдещето и са се отчаяли!

От всичко, което прочетох, многократните лечения, лежането по болници, абсолютно неграмотното и глупаво изказване на лекарката, че ти остават само 5 години, ме кара да си мисля, че в немалка степен проблема ти през тези години е бил в това, че си се доверявала многократно на едни и същи лекари - поправи ме ако греша. Явно си била при лекари, които се занимават професионално с хора с хроничен хепатит, но същевременно те наистина са те ползвали за опитна мишка. А пък това, че една лекарка си е позволила да ти каже колко ти остава, при положение, че дори хората с цироза могат да живеят много дълги години, говори само за непрофесионализъм.
Съветът ми е да използваш тези лекари, за да те наблюдават периодично, но в момента в който има раздвижване и ти предложат някакво лечение, да избягаш веднага от тях и да дойдеш за консултация в София при някои от известните и добри лекари.

Относно това, че ПСР-а ти е станал толкова нисък след раждането, възможно е точно раждането да е било причина да преминеш във фаза на неактивен хепатит Б. Имай предвид, че можеш да преминаваш през различни фази през различни периоди от време и поради това е много важно да се проследяваш периодично.

Важно е обаче и да знаеш какво е увреждането на черния дроб в момента. Ти спомена, че скоро не си си правила биопсия, но какъв беше резултата от последната такава?

Иначе съм напълно съгласен, че човек не трябва да подчинява живота си на болестта, а да се опита да прави най-доброто за себе си, без да мисли постоянно и да живее под знака на заболяването си. Положителното мислене със сигурност може да помогне много, но винаги трябва да го съчетаваш с това да знаеш, че правиш най-доброто за себе си и за здравето си.

Пожелавам ти да си останеш във фазата на неактивния хепатит завинаги и повече да не ти се налага нито лечение, нито ходене по болници!


Поздрави,
Радо