Автор: Liz Highleyman
Дата: ноември 2009
В миналото, когато се знаеше много малко за хепатит C и неговото лечение, стриктния хранителен режим се смяташе за важна част от управлението на болестта, особено за хората с напреднала чернодробна фиброза или цироза.
В днешни дни, експертите хепатолози все повече признават важността на метаболитните аспекти на хроничния хепатит C, и обръщат повече внимание на управлението на затлъстяването и кръвната захар, както и на различните аномалии, свързани със затлъстяването.
Черният дроб като преработвател на храната Черният дроб играе важна роля в смилането и преработката на храната, включително изхвърлянето на токсините, регулирането на захарта и метаболизма на мазнините, преобразувайки храната в използваеми форми на енергия, и съхранявайки хранителни вещества за използването им след време. Поради тази причина, не е изненадващо, че това, което ядем може да окаже големи ефекти върху черния дроб, и обратното.
Нивата на кръвната захар (глюкоза) нарастват след хранене. Черният дроб конвертира (преобразува) част от тази глюкоза в гликоген (glycogen), който се съхранява за по-късна употреба. Обратното, когато на организма е нужна енергия, черния дроб преобразува съхранения гликоген отново в глюкоза, който процес се нарича глюконеогенеза (gluconeogenesis).
Чернодробните ензими, наречени аминотрансферази (АЛАТ и АСАТ) преработват аминокиселините от смляната храна, които след това се използват като изграждащи компоненти на мастните киселини, холестерола, хормоните, невротрансмитерите, и имунните и кръвосъсирващите фактори. Когато тялото не получава достатъчно захар, черния дроб може да преобразува мастни киселини в кетони (ketones), които осигуряват един алтернативен източник на енергия. Допълнително, черния дроб съхранява хранителни вещества, включително витамин А, витамин D, и желязо.
Когато чернодробната функция се обърка С увеличаването на увреждането на черния дроб, причинено от HCV инфекцията, или от системната злоупотреба с алкохол, или поради други причини, той губи способността си да извършва критично важни метаболитни функции. Хората с цироза са с понижена възможност да преработват белтъчини (протеини) и да елиминират токсични продукти, като амоняка. Повишените нива на амоняк могат да доведат до нарушена мозъчна функция (състояние познато като чернодробна енцефалопатия), което може да прогресира до чернодробна кома.
Поради тази причина, пациентите с цироза, обикновено се съветват да намалят количеството на белтъчините, които приемат - съвет, който е наследство от дните, когато имаше много малко възможни терапии за енцефалопатията. Но клиничните проучвания не подкрепят този подход, и в днешни дни се предпочитат други терапии (като например лактулоза (lactulose), неомицин (neomycin)).
..............................
Цялата статия може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив:
Храненето и хепатит C