Здравейте! Съвсем наскоро разбрах, че съм с хепатит С. Разбрах случайно, защото направих пълни изследвания, понеже имам силно изтощение ( направо ходя малко или се изкачвам и сякаш ще падна и понякога не ми стига въздух сякаш), уморявам се от всичко, дори вкъщи да изчистя с прахосмукачка ми изглежда като много тежка задача, започнах да имам световъртеж, мозъчна мъгла, депресия и освен това проблем да свалям килограмите. Всички тези симптоми по никакъв начин не ми изглеждаха свързани с хепатит. Първоначално се видя ,че имам инсулинова резистентност, реших че проблемът идва от нея. Но се оказаха и чернодробните показатели АСАТ и АЛАТ 3 пъти над нормата, както и СУЕ. Но въпреки това си казах това сигурно е омазнен черен дроб. Отидох при личния с идеята да ме лекува за ИР, но той ме прати да се тествам за хепатит. И когато видях резултатът за хепатит С положителен бях толкова шокирана. Толкова не вярвах ,че се тествах пак в друга лаборатория, но нямаше грешка. Нямам никаква идея как съм го хванала , защото НЕ съм наркоманка , не съм си правила татуси, нямам пирсинг , нито изобщо обеци, нито даже преди съм ходила на маникюр (едва от скоро ходя, а тези симптоми са отдавна).Но съм лежала по болници като малка, като тинейджърка, после за абразо и съм ходила по зъболекари.... Възможно ли е тези симптоми да са от Хепатит С или е от друго заболяване? Сега ми предстои да постъпя в болница Св Иван Рилски, каква е процедурата оттук нататък? Никой не ми обяснява нищо и аз не знам какво да правя и какво ме очаква тепърва. Четох истории на хора които са се лекували из интернет и е било много тежко с много странични ефекти... Сега не знам дали е така? Изобщо човек може ли да се излекува напълно или вирусът може да се върне после пак? Какво да очаквам и как да живея оттук нататък? Хората като чуят тая диагноза си мислят, че си наркоман или правиш някакъв безразборен секс, или си прокажен и трябва да странят от теб, въпреки че няма как да се заразят те. Моя настоящ приятел няма хепатит С , обаче сякаш вече го е страх да има интимни отношения с мен. Аз не знам от колко години имам тая болест, дали някой бивш не се е заразил? Аз нямам деца, ама то и с тая диагноза и цялото ми влошено здраве, едва ли ще имам... По някакъв начин чувствам вина ,че съм се заразила, ама не знам , дали е зависило от мен...Пиша тук защото не знам с кой да говоря за тези неща надявам се намеря приятели сред близките по съдба хора.
