1) HBeAg-положителен хроничен хепатит ВПациенти с HbeAg положителен хепатит имат (+)HbsAg и (+)HbeAg в серума, който се се свързва с активна HBV репликация, носителство на зараза и чернодробно възпаление. В зависимост от начина на предаване, спонтанната сероконверсия от HbeAg към anti-Hbe е променлива. Повечето пациенти претърпяват сероконверсия оставайки в състояние на намалена HBV инфекция, което е свързано с нормализиране на трансаминазите и с ниски нива на HBV DNA, въпреки, че HbsAg може да е положителен.
2) HBeAg-отрицателен хроничен хепатит ВПациентите с HbeAg отрицателен хепатит имат (+)HbsAg но (-)HbeAg в серума, което е свързано с активна HBV репликация, повишаващи се трансаминази и възпаление на черния дроб. Тези пациенти имат вторична вирусна инфекция, причинена от мутация на вируса. Преобладаването на HBeAg-отрицателния хепатит в световен мащаб варира от 14% до 33%. При пациентите с HbeAg отрицателен хепатит около 50% имат HBV DNA < 100000 copies/ml. HbeAg отрицателния хепатит обикновено е прогресиращ и по-трудно отговарящ на антивирусна терапия.
Индикация за HBV терапияНивата на HBV DNA и ALT, хистологическата активност от чернодробната биопсия трябва да бъдат използвани като 3 основни фактора за определяне дали пациента се нуждае от антивирусна терапия или не.
1) HBeAg-positive CHB
Patients with HBeAg-positive CHB present with positive HBsAg and HBeAg in serum that is associated with active HBV replication, infectivity, and hepatic inflammation. Depending on the mode of HBV transmission, spontaneous seroconversion from HBeAg to anti-HBe is variable. Most patients underwent seroconversion remain sustained remission of HBV infection that is associated with normal transaminases and a low or undetectable level of serum HBV DNA although serum HBsAg may remain positive.
2) HBeAg-negative CHB
Patients with HBeAg-negative CHB present with positive HBsAg, but negative HBeAg in serum that is associated with active HBV replication, elevated transaminases, and hepatic inflammation. Pathologically, it is secondary to mutant viral infection in HBV pre-core or pre-core promoter region. The prevalence of HBeAg-negative CHB varies worldwide from 14% to 33%. In patients with HBeAg-negative CHB, approximately half of the patients had serum HBV DNA < 100000 copies/ml [19]. HBeAg-negative CHB is usually progressive and less responsive to HBV treatment.
Indications of HBV Treatment
Historically, levels of HBV DNA and ALT, and histological activity of liver biopsy have been used as the three main factors to determine if a patient needs HBV treatment or not .
http://www.medsci.org/v02p0017.htm
HBeAg отрицателен хроничен хепатит ВХроничният хепатит с HbeAg отрицателен и anti-Hbe положителен тип се оценя като важен вид на хроничния хепатит В. В Средиземноморския район този вид хроничен хепатит В се свързва с генотип D на вируса. Някои паценти с anti-Hbe хепатит са били свързани с тези райони. При някои пациенти заболяването се проявява с продължително високи стойности на ALT нивата. Други индивиди имат ниски нива на ALT, но претърпяват внезапни много високи стойности на ALT (без промяна на HbeAg), като през този период нивата на ALT се покачват над 2 до 4 пъти от нормалните стойности. Някои други пациенти могат да имат дълги периоди с нормални стойности на ALT и кратки периоди на изостряне на хепатита през коита нивата на ALT се повишават много над горната граница, след което се връщат обратно в нормалните граници. Прогресиращото увреждане на черния дроб след много години при тези пациенти може да доведе до цироза и сериозни поражения на черния дроб. Тези пациенти могат да нямат симптоми на заболяване. Натрупаният опит с пациенти с anti-Hbe хепатит В доведе до изработване на практическите препоръки на American Association for the Study of Liver Diseases за хроничния хепатит В , която препоръчва внимателно проследяване на всички пациенти с хроничен хепатит В, включвайки и тези, които са anti-HBe положителни с нормални нива на ALT (неактивни носители на вируса). Тези лица трябва да се проследяват внимателно с периодична оценка на ALT нивата на всеки 6 до 12 месеца.
ANTI-HBE CHRONIC HEPATITIS B
Chronic hepatitis of the HBeAg-negative, anti-HBe– positive type is now recognized as an important form of chronic hepatitis B. In the Mediterranean area, this form of chronic hepatitis B is associated with HBV genotype D. Several patterns of anti-HBe–associated liver disease have been observed in patients from this area.17 In some patients, the disease is manifested by persistently elevated ALT levels. Other individuals have low degrees of ALT elevation but experience periodic exacerbations with increased ALT levels (without HBeAg reversion) during which ALT levels may rise to more than two to four times above the baseline level. Still other persons may have long periods of normal ALT levels with short periods of exacerbation of hepatitis during which ALT levels rises to more than two to four times above the upper limit of normal, then fall back within the normal
range. Progressive liver damage may result over many years from any of these patterns and may lead to cirrhosis and even liver failure. Patients may be asymptomatic during the course of these patterns. Cumulative experience with anti-HBe–positive chronic hepatitis B reinforces the practice guidelines recommended by the American Association for the Study of Liver Diseases for chronic hepatitis B, advocating careful follow-up of all persons with chronic HBV infection, including those who are anti-HBe positive and have normal ALT levels (inactive hepatitis B carriers).1 These persons should be followed carefully with periodic evaluation of aminotransferase levels every 6 to 12 months
[url][http://medicine1.bjmu.edu.cn/PBL/200507gy/ckwx/6.pdf/url]
