Йоки,
трябва да го напиша, мила.
Ти и Киро следвахте светлината в тунела малко повече от две години. Правехте го без хленчене и с вяра, правехте го честно.
Направихте всичко, което можеше, и го направихте по най-добрия начин.
Но битката беше неравна и...
Така се случи, че Киро намери друга светлина, и аз само мога да му кажа, "До скоро, Киро, за мен ще бъде чест."
Йоки,
на твое място едва ли бих влязла в този форум изобщо.
Но ако все пак го направиш, искам да знаеш, че си била и ще бъдеш в мислите ми (и не само в моите) всеки божи ден от 10 март 2009 насам. Не се колебай да поискаш помощ или просто да говориш с мен (с нас). Прегръщам те пак, макар и този път по-скоро с тъга, отколкото с вяра.
Дани