Не съм се чак сковала от страх - тъй като гледам, функцинирам добре.
Но ми е свито някакво, да. Сякаш имам нещо на гърлото и не дишам добре, на моменти и не ми се диша всъщност.
Знам, много добре знам, че няма друг начин и това е най-правилното. Ама ми спира дъхът, когато се замисля какво предстои реално.
Естествено, че ще го направим и ще го направим възможно най-добре, ама колко много искам да избягам и това да не ни се случва...
На 28 март имаме планиран прием, биопсията ще да е на 29ти или 30ти.
Дани