Тоши, Тоши, току-що затварям последната страница от книгата ти и да ти кажа - някак хем съм много развълнувана, хем някакси се успокоих.
Изказала си всичко, през което преминах, което почувствах, а и което - надявам се - ми предстои. Най-големият съвпадък е бирената абстиненция и джаз.фм. Това ме накара да се усмихна, както и Синеморец, на чийто плаж "не за плуване" се надявам някой ден да отидем заедно. Преди години там с една приятелка лежахме цяла вечер и гледахме звездите и оттогава всяка година не мирясвам докато не го видя, дори да е за няколко часа. Сори за барчето с acid jazz, което изчезна незнайно къде. Миналото лято събирах миди по същия плаж с моята голяма любов, която се дяна - знае се къде - back to New York citi ...
Не си пропуснала нищичко от онова, което бих искала самата аз да споделя и хората да знаят. Но си го написала много по-добре от мен, а и може би от всеки друг. Влюбена съм в твоята лека ръчица, в непосредствеността на изказа ти, в пълната ти откровеност.
Много съм трогната, чувствам се разтоварена и щастлива. А приносът на тази книга за каузата ни по превенция и лечение на хепатита е според мен несравним и повече от съществен! Стигмата направо я разцепва!

, а проф. Хикс, в чиято градина болните ги подмята вятърът заедно с есенните листа, най-сетне беше представен на вниманието на публиката по един достоверен и напълно заслужен начин.
Не мога да добавя нищо повече освен да те поканя на една безалкохолна бира и неограничено количество цигари, за да си поговорим и да помълчим заедно
