Брей, брей, чакай и аз да се включа - отскоро съм в братството. Всъщност по-отскоро от теб. Научих странната вест на 10.02, около 15.30ч., в гр. София, докато се взирах в екрана на офис-компютъра си със завишен интерес към хормоните на щитовидната жлеза, ПКК - даже "Цибалаб-макс", в който ти анализират всички телесни течности. Едни перфектни 2 страници, изкл. сведението "позитивен" срещу маркера за анти-тела на Хеп. С. Тогава не знаех, че това са анти-тела, а за АСАТ и АЛАТ не бях чувала дори.
2 седмици по-рано с гръмък глас на "Витошка" в участъка между "Алабин" и "Денкоглу" тръбях, че не ме е страх от смъртта и не ми пука от болести, защото каквото има да става, ще става и туй то. 2 седмици по-късно потвърждавам горното си изявление, но с по-тих глас.
Направих контролно изследване на антителата, специално изследване на чернодробните ензими и ПСР. Вирусът го има. Утре ще узная и генотипа и вирусното натоварване, тъй като си го заръчах на мига въпреки възраженията, че то първо трябвало да се види дали има вирус или е изхвърлен от организма, пък тогава. Утре очаквам сведение за генотип 1.
Всичко това не от фатализъм, а от реализъм.
Констатирах, че хепатитът има много полезни страни. Можеш да тестваш умственото натоварване на хората за секунди - далеч по-скоростно от ПСР-а, като им кажеш : "Аз имам хепатит С" - хоп, и резултатът излиза мигновено. Честотата на негативния резултат е обратна на тази при ПСР-а, хехехе.
Това не е горчива ирония, а хвалебствено слово относно Хепатита. "Всяко нещо, което се осъзнава, е правилно", казва Оскар Уайлд, а също така и добавя, че няма нищо по-лошо от посредствеността.
Ето защо, не плачи, че си узнала за наличността на хепатита. Той е бил там така или иначе. Чудесно е, че си го узнала. Първа червена точка.
Противно на протеклото дотук мое изказване, което е твърде рационално, ще направя рязък завой, като ти съобщя, че допускам, че Хепатитът е последното, генерално изпитание, през което Висшата сила иска да минеш, за да получиш онова, за което мечтаеш най-силно - майчинството.
На завоя си, следва права отсечка, а на края на този твой дълъг, стръмен път, който вече се вижда, те очакват едни малки ръчички, разперени в прегръдка.
Бързай към тях, без нито за миг да се помайваш!
Аз също карам жълта кола и трябва да ти кажа, че определено ме откарва там, където искам да стигна