Как се промени живота ви след като разбрахте за хепатита?

[migle]

Вече мина повече от година откакто знам, че с вируса на хепатит Б сме в близки кръвни отношения.
И се замислих колко много се промениха живота и навиците ми през това време.
Научих и нови неща за себе си.
Посетих нови и непознати за мен места.
Открих форума и се запознах с някой от вас и мога да ви нарека приятели.
Опитвам се да променя мисленето си.....и донякъде успявам.
И въпреки лечението, ходенето по болници лабораторий и разправии с ЗК се чувствам щастлива.
Мисля, че станах по-състрадателна и съдя по-рядко.
Станах по-търпелива и по-смирена.
А колко неща научих за устройството и фукцията на черния дроб....
 

Меги

[cvetna]

Страхотна тема     Аз знам за хепатита едва от 2 месеца, но все пак 

Спрях алкохола. Боже, ако съм вярвала, че някога ще го направя  За много от вас сигурно не е голямо постижение, но аз си знам по колко пиех... всеки ден. Сега преоткривам сокчетата 

И колкото и да е тъпо, по-скоро липсата на алкохол промени доста голяма част от навиците ми... и снижи рязко вероятността да правя глупости... щото иначе като пием и ставаме безсмъртни 

Понякога си мисля, че май трябваше да ми се случи нещо такова, за да си седна малко на задника... поне малко 

Иначе, промените не са особено големи... май съм имала късмета винаги да се опитвам да живея пълноценно (както аз разбирам това понятие, де  , то за всеки си е различно, май). И да не съжалявам за нищо. Сега като се замисля, ако можех да се върна години назад и да мога да взема наново някои решения - бих ги взела абсолютно същите. Дори и грешните, защото са ме научили на много.

Обичам семейството си, приятелите си, работата си, себе си (в по-голямата част от времето поне  ).

Не съм променила начина си на живот и не мисля да го правя - както преди се опитвам да поема живота дори през порите си, да научавам нови неща непрекъснато, да не отлагам, защото нищо не е по-несигурно от утрешния ден, да се радвам на всичко, което имам, да не не задръствам живота си с миналото, просто да бъда щастлива.

И за пореден път се убедих, че добрите хора не са свършили по тая земя - благодаря ви за което 

[dodo]

Здравейте приятели,
аз знам за хепатита от 6 години, а от колко време го имам един господ знае 
Аз не смятам, че по какъвто и да е начин съм променила начина си на живот след като разбрах за този си проблем. Обаче сега с хепатита си обяснявам мнооого неща  :
 - Знам, например, защо никога ама никога алкохола не ми се е услаждал. Сега с чиста съвест мога да отказвам разните наздравици с алкохол, а преди съм се насилвала да отпия някоя и друга глътка...
 - Знам защо не обичам да ям пържени храни и защо тооолкова обичам бял хляб. Просто негово величество Хеп. Б ме е насочвал към правилната храна 
 - Знам защо понякога се уморявам по-бързо от другите при физическа активност и т.н Това обаче май често ми служи и за извинение за мързела ми да спортувам ;-)
Обаче хепатитът ме накара да осъзная колко преходни са нещата в нашия живот и колко важно е да ценим моментите, в които сме здрави.
Определено хепатитът ме научи на по-голяма състрадателност и съпричастност и търпимост към хората със здравословни проблеми за което май трябва да му благодаря 
И не на последно място НВ Хепатитът ми помогна да намеря този прекрасен форум, който ми помогна да разбера силата на човешката съпричастност.

[tedibon]

Макар ,че аз съм страничен наблюдател,ми се иска и аз да кажа ,нещото, което мисля!
Всеки човек се ражда ,със  способността да обича ,да изпитва съчувствие,да помага и да бъде добър!
Въпрос на време е да го осъзнаеш и да разбереш ,колко малко ти трябва,за да си щастлив!В нашият дом госта-хепатит е квартирант вече 2г. и 4 месеца!За себе си не бих могла да кажа до колко съм се променила,аз винаги съм била силно емоционална и чувствителна!За мъжа ми ,който ,иначе аз чистосърдечно определям като "дърво отвсякъде",мога да кажа,че забрави алкохола- като средство за повишаване на настроението  и поддържане на духа в компанията,опитва се да бъде търпелив и добър,е не всеки път му се получава!Напоследък се е заел с интериора в дома и направо ме плаши(това е може би стрничен ефект от лечението )
А най-голямата промяна е за децата ни!Пораснаха като гъби след дъжд,то си е нормално да поумняват с  възрастта,но при тях съвпадна с болеста на татко им!Научиха много, видяха достатъчно,умеят да отсеят истинското богатство-душата на човек и мисля ,че вече са зрели хора!

Аз също като Меги(която много обичам  )тук във форума намерих невероятни приятели,срещите ми с тях ми показаха,колко малко трябва да се почувстваш ЧОВЕК,оценен и обичан!Макар, да съм била само на 2 от срещите,това ,не ми пречи да  обичам всички във форума!

Поздрави ,Теди

[Mariya]

При мене се промени мнението ми за някои приятели, които разбраха, че съм болна.
Някои от тях спряха да се обаждат веднага след като им казах за болестта, но други са до мене и до сега и ме подкрепят както и с каквото могат, но най вече с разбиране.
С други думи смятам, че чрез болестта разбрах кои са истинските хора около мене.

Приятелят ми е до мене през цялото време.Нищо не го оплаши  до сега и твърдо вярва в успешният край на нещата.Любовта ни е бих казала по силна от преди, точно заради трудностите, които имахме през последната година и половина горе долу.

Може би заради интерферонът, който все още взимам съм станала по раздразнителна към хората около мене, имам предвид съседи и колеги.Те го забелязват това, но какво да направя като ме дразнят дразнят ме.Често ги избягвам, като дори не крия защо.Просто в момента не ми пука как ще се държа и дали няма да обидя някого.
Може да ви звучи гадно от моя страна.Винаги до сега съм била мила с този и онзи и в последните месеци осъзнах, че това с нищо не ми е помогнало нито на мене, нито на гругите.

другото за което в момента се сещам е, че преди винаги цял живот съм имала стах от болести.Сега вече не обръшам много много внимание на всяка болежка.

Не припадам вече като видя кръв. Доста съм силна

За друго не се сещам.Но като се замисля лечението и знанието за болестта може да ни промени само по положителен начин.Ставаме по добри хора, по големи реалисти ,непукисти, по устойчиви на вредните влияния  на обществото.Разбираме кои са били важните неща за нас и спираме да си губиме времето и енергията с глупости.

[danihaleva]

Аз съм от скоро тук и като Теди съм не съвсем в кухнята на хепатита,но диагнозата на Петър съвсем промени и него и мен в рамките на 3 месеца.Разбрахме колко държим един на друг,колко е ценно това че сме си опора.По принцип съм патологичен оптимист,което понякога ми пречи даже в работата,но на този етап ми помага да се справям със сегашната ситуация.Научихме повече за правилният начин на живот,за хепатита в часност.Запознах се виртуално с вас съфорумци и се чувствам някак си по спокойна от факта,че тук мога веднага да получа отговор на всичко което ме вълнува.

[Eli]

Здравейте приятели, 

Меги, много хубава тема си пуснала, мила 

Чета и ми става мило.. Някак наистина ви чувствам много близки. Дори хората, които познавам само виртуално.
Аз не съм преживяла хепатита, но мисля, че от момента, в който Радо ми показа този свят, за мен много неща в живота ми се промениха. Самата тема придоби съвсем друг смисъл и зае място в моя живот. И с всеки изминал ден усещам все по-голяма привързаност към вас, към форума, към проблемите и трудностите, които се обсъждат тук. Понякога ми се иска да мога да предам оптимизма си на някои съфорумци, друг път плача на публикувани постове, трети пък ме карат да се смея от сърце. Така се промени живота ми, а форумът и хепатитът станаха част от него. Истината е, че съм щастлива, че ви познавам. Тук, сред вас, осъзнах, че всеки има своите моменти и е изключително важно да бъдем човечни. Осъзнах, че макар и поводът да е болестта хепатит, тук са събрани много прекрасни хора, изпълнени с доброта и желание за солидарност, помощ, подкрепа. Тук има толкова истински отношения, колкото ми е трудно да кажа, че съм срещала през целия си живот. Тук, във форума, има истина, богата душевност и хора със сърца. Има милосърдие, има състрадателност, има приятелство. Това промени за мен хепатита - срещна ме с хора, като вас, за което съм безкрайно благодарна. Щастлива съм, че мога да ви нарека приятели!! 
Ето и моето мнение за нещата от живота: Съгласна съм, че трябва нещо да се случи и то да те разтърси из основи, за да оцениш, че пътя към щастието, самото щастие - то е в теб и всъщност ти трябва да отвориш очите си и да го видиш. Аз разбрах, че дали е щастлив или нещастен един човек се определя от начина му на мислене - всичко е в главата. Но за съжаление човек се научава на тези неща, само след като живота му удари шамар и изпита болката от нещо. Тогава разбира, че светът е суета и че няма смисъл да се вземаш на сериозно, че няма за къде да бързаме и че трябва да улавяме моментите, сега на момента. Научих се, че не трябва да живея в бъдеще време.
Мисля ,че трудностите ни правят по-големи философи. Вече съм разказвала как се научих да се радвам на истинските неща. Опитвам се да не се ядосвам (но в повечето случаи не се получава), опитвам се да не бързам - пак рядко се получава, но истината е, че станах още по-сензитивна, по-отворена и по-смела. Не ме е страх, така, както се страхувах преди време.
И стига толкова ,че май се разписах много. Нали съм си дървен философ и само да захапа - няма пускане 

Обичайте се и продължавайте да бъдете толкова истински!
А аз просто ще продължавам да бъда част от форума, защото той стана част от живота ми! 

Ели

[ehristova]

Хепатита оказа трайно влияние в моя живот.Сега , когато се върна назад,осъзнавам, че най-голяма промна се усеща в характера ми. Станах по- раздразнителна, нервна, невъздържана. Избухвам от най-малкото. В същото време започнах да обръщам повече внимание на себе си , да се самоанализирам.започнах да гледам от друг ъгъл живота.  Стигнах до извода, че съм достатъчно силна да приема предизвикателствата на съдбата .Болестта ме научи да се боря и да не се предавам.
От друга страна успях да оценя приятелите , които през цялото време бяха до мен и все още ме подкрепят. Осъзнавам с пълна сила какво значи семейстовото за човек в трудна ситуация. Никога няма да забравя реакцията на сина ми , когато разбра за хепатита- тайно от мен , цяла нощ стоя пред компютъра , да търси информация. А беше само в четвърти клас. Когато на следващия ден ме попита какво значи"чернодробна недостатъчност" аз се шокирах и не знаех какво да му отговоря. Сълзите потекоха , противно на волята ми. Синът ми ме прегърна и започна да ме утешава с думите, че всичко ще е наред и ще се излекувам. След всичко това смятам , че би било израз на голяма слабост и безотговорност да се предам на болестта. Така ,че възнамерявам да победя проклетия вирус и да продължа напред.

[kelly]

Хепатита не ми оказа влияние, не ме провокира да променя живота, но хората тук малко ме стреснаха и сега съм объркана и може и да променя нещо. 
Лошото е, че ме изгониха от форума и сега незнам дали ще ме върнат обратно. 
 

[katia]

kelly, този Форум не е Биг Брадър.

[е_1989]

Интересна тема!Аз от 2 седмици знам че имам някаква връзка  поне с антителата на вируса.И се промени това, че трудно спя, се за туи мисля и съм много по нервна.Много ме гложди туи за хепатита и  за туи съм нервна.Егоист съм.Мисля, че за туи сига имам нещо общо с армията на вируса ц.И сигурно бог иска да ме накара да се обичам поне малко, щот сега не се обичам и може би да ме накара да ценя живота си!Иначе алкохола тъи си ми е само мираж.На бала си тая пролет пих водка и в краина сметка гадих целия следващ ден.Бира се опитвам от година две да пия, ма се повръщам.Тъи че ако имам хепатит ц, то не ми отнема удоволствието пиене,щот си го нямам.алкохола не ме обича.И текила съм пила ,но само секунди след като я изпих на екс със сол се изповръщах.Секс не съм правила, тъй че не съм заразила никого.От обща капачка за хероин съм се зарила най-вероятно.Не съм зависима, но съм употребявала хероин венозно за кеф 5-6 пъти.ама много съм нервна.Ще подлудея!Успех на тия, които се лекуват!

[Силвана Лесидренска]

И аз туй мисля   

[Мери_]

 

[tedi]

На мен ми намирисва на НОМИНАЦИИ,първото място ще е оспорвано а си мислехте че един потребител ще владее класацията.

[migle]

 
Все пак искаше ми се темата да е сериозна.
Но от друга страна нали смеха е здраве