Здравейте!
Не мисля, че има човек на този свят, който да няма проблеми било в лично, финансово, здравословно или друго отношение. Аз също в момента съм безработна, заради болестта ми и съм на издръжката на родителите си- по- точно на единия родител, защото баща ми е диабетик ( 2-ра група) и не може да работи. Не е лесно, но не се оплаквам и най- вече не съм тръгнала да псувам, да пия алкохол или нещо по- лошо. Все пак от това няма как да си реша проблемите, а съм решила, че ще се боря да се излекувам, както всички вас.
А Бранимир се оплаква, и оплаква, и оплаква...Изчела съм му всички постове и мисля, че не съм срещнала един ред, където да пише, че ще се бори, че иска да се излекува и т.н. Видях и, че му давате много съвети и то не само свръзани с болестта, толерантни сте към него, както и към всички хора във форума, но не знам до колко той е толерантен към вас. На кой той написа поне една хубава дума, с която да го подкрепи в битката му с болестта?
Вие ми помогнахте, когато имах най- голяма нужда от това и сега като чета написаното от Бранимир насочено към някой от вас се дразня, защото вие не го заслужавате!!!
С уважение,
Меги