Публикации

31

Терминология, статии и обща информация за болестта / Диабет тип 2 и инсулинова резистентност при хора с HCV

« -: Януари 06, 2013, 23:44:40 »

Диабет тип 2 и инсулинова резистентност при хора с HCV


Автор: Liz Highleyman
Дата: 01 ноември 2012

Диабетът е състояние, при което нивата на кръвната захар са прекалено високи. Това може да се случи когато организмът не произвежда достатъчно инсулин или когато клетките не използват правилно инсулина, известно като инсулинова резистентност. Хората с хроничен вирус на хепатит С (HCV) са с повишен риск от инсулинова резистентност и диабет тип 2, но причините за това не са напълно изяснени.

Глюкоза и инсулин

Тялото се нуждае от един вид захар, наречена глюкоза, като гориво, за да си осигури енергия. Когато храната се смила и разгражда, в кръвния поток се освобождава глюкоза. За да могат клетките да използват глюкозата, те се нуждая от един хормон, наречен инсулин, който действа като ключ, който позволява на глюкозата да навлезе в клетките.  Инсулинът се произвежда от бета-клетки, намиращи се в Лангерхансовите острови в панкреаса.

Нивата на кръвната захар се колебаят през деня. Обикновено глюкозата се покачва след ядене, но скоро се връща към по-ниско ниво. Но ако няма достатъчно наличен инсулин (или ако клетките не могат да го използват) глюкозата остава с повишени нива в кръвта - състояние, известно като хипергликемия, при което клетките в целия организъм изпитват глад за енергия.

Има два основни вида захарен диабет (diabetes mellitus), по-известен просто като диабет:

• Диабет тип 1, известен преди като инсулинозависим или ювенилен диабет, обикновено се развива през детството. Хората с този тип диабет произвеждат малко или никакъв инсулин често защото бета клетките им са разрушени от автоимунна реакция. Те обикновено трябва да си инжектират инсулин ежедневно или да ползват инсулинова помпа.
• Диабет тип 2, известен като неинсулинозависим или  диабет на хората в зряла възраст, обикновено се развива по-късно в живота. Хората с този много по-често срещан тип диабет обикновено имат прогресираща инсулинова резистентност, но могат също и да не произвеждат достатъчно инсулин.Инсулиновата резистентност и диабет тип 2 се контролират с диета, физическа активност (упражнения) и перорални лекарства или инсулин.

Гестационният диабет, който се развива по време на бременност, както и безвкусният диабет (diabetes insipidus) е особено състояние, което се характеризира с прекомерно производство на урина от бъбреците; тези типове няма да се обсъждат допълнително тук.

Колко разпространен е диабет тип 2?

Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) изчисляват, че през 2010 г. над 25 милиона души в Съединените щати, или около 8% от населението, са били засегнати от диабет, като в девет от десет случаи става въпрос за тип 2. Само около една четвърт, обаче, са били диагностицирани. Рискът от диабет тип 2 нараства с възрастта, като достига почти 30% при хората на 65 и повече години – но процентите растат също сред децата и юношите.

Смята се, че цели 80 милиона американци (около 35% от населението над 20-годишна възраст и 50% от тези над 65 години) имат по-слабо повишение на глюкозата в кръвта, известно като преддиабет.

Диабет тип 2 засяга сходен брой мъже и жени. Той, обаче, се среща значително по-често сред афроамериканците, латиноамериканците, американците от Азия и Тихоокеанските острови, както и американските индианци в сравнение с белите хора; според CDC, рискът от диагнозата диабет е с 18% по-висок при азиатските американци, 66% по-висок при латиноамериканците и със 77% по-висок при чернокожите. Смята се, че генетичните и социално-икономически фактори, както и начина на живот, допринасят за това неравенство.
...


Цялата статия може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: Диабет тип 2 и инсулинова резистентност при хора с HCV

32

Новини за Хепатит A, B и C в Интернет и другите медии / HBV Journal – октомври 2012

« -: Януари 06, 2013, 23:36:10 »

HBV Journal – октомври 2012

Автор: Christine Kukka
Дата: 01 октомври 2012


Изследователи казват: младите имунно-толерантни пациенти трябва да бъдат лекувани 

В продължение на години учените не разглеждаха деца, юноши и младежи в т.н. ”имунно-толерантна” фаза на инфекцията с хепатит В (която се отличава с висок вирусен товар и без видими признаци на увреждане на черния дроб) като кандидати за лечение.
 
Обаче нови резултати, публикувани в септемврийския брой на Gastroenterology, внасят вълнуващ обрат и може напълно да променят настоящите насоки за лечение. Един многонационален екип от изследователи изказва предположението, че при тези млади пациенти може да има полза от ранното лечение, особено преди имунната им система и бойните “Т” клетки да се изтощят от години или десетилетия на битка с инфекцията с вируса на хепатит В (HBV).
 
Ако бъдат потвърдени от допълнителни изследвания, тези констатации може да представляват истински обрат в лечението на хепатит В при по-млади пациенти.
 
Почти всички такива пациенти са заразени още при раждането си, имат висок вирусен товар (често в милиони копия на милилитър) и с положителен резултат за “е”антиген на хепатит В [(HBeAg)-позитивни]. Въпреки високия си вирусен товар, тези пациенти имат нормални нива на аланин аминотрансферата (ALT), което показва липса на увреждане на черния дроб. (Нивата на ALT могат да се повишат когато заразените с НВV чернодробни клетки бъдат атакувани от Т-клетките - убийци на имунната система.)
 
Поради нормалните нива на ALT, учените приемат, че тяхната имунна система е “толерантна” към вируса и затова не идентифицира и не атакува инфектираните с НВV чернодробни клетки.
 
Но новото изследване показва, че имунните системи на тези млади хора наистина могат да се прицелят в НВV с различни цитокини, които помагат на Т-клетките да идентифицират и атакуват вирусите.
 
Те открили, че колкото по-дълго време пациентът не се лекува, толкова по-малко ефективни стават цитокините и Т-клетките, така че дори пациентът да бъде лекуван по-късно в живота си с антивирусни медикаменти или интерферон, Т-клетките са изтощени и не са в състояние да се борят ефективно с хроничната инфекция.
 
Изследователите твърдят, че ако тези млади пациенти бъдат лекувани рано имунната им система може да проведе по-силно нападение достатъчно рано, за да изчисти инфекцията и да се избегне тежко увреждане на черния дроб по-късно в живота.
 
"HBV инфекцията при тези по-млади пациенти не е свързана с толерантност … на имунните Т-клетки," пишат те. "Напротив, децата и младите хора с хронична НВV инфекция имат НВV-специфичен имунен профил, който е по-малко компроментиран от този, наблюдаван при по-възрастните пациенти."
 
Придружаващата уводна статия отбелязва, че изследването "... се противопоставя на преобладаващото мнение, че имунното разпознаване на НВV по някакъв начин е напълно парирано при определени индивиди."
 
Уводната статия отбелязва, че констатациите повдигат повече въпроси, включително дали е нужна различна терапевтична стратегия по време на ранната инфекция, за да се помогне на имунната система да се бори с инфекцията.
 
"Накрая, младите пациенти с хроничен хепатит В, които е най-вероятно да станат хронични, но най-малко вероятно да бъдат лекувани, сега вече могат да се считат по-подходящи за лечение," заключават редакторите.
 

Загубата на HBeAg при млади пациенти, предизвикана от антивирусни медикаменти, може да не е трайна

Въпреки изложените по-горе констатации, едно отделно проучване от Тайван установи, че млади хора (под 30 години), които са изгубили “е” антигена на хепатит В (HBeAg) и са развили "e" антитела (наречено сероконверсия) по време на лечение с антивирусни медикаменти, са изложени на по-голям риск да станат отново HBeAg-положителни след като спрат лечението, в сравнение с пациенти, които са сероконвертирали спонтанно, без лечение.
 
Според проучването, публикувано в септемврийския брой на Journal of Infectious Diseases, изследователите наблюдавали 148 пациенти, които са загубили HBeAg по време на антивирусно лечение и са ги сравнили с контролна група от 407 пациенти със спонтанна сероконверсия.
 
Те проследили нелекуваната група в продължение на 1,652.8 човекогодини, а лекуваната с антивирусни група - в продължение на 465.2 човекогодини. Сред пациентите, които са сероконвертирали преди да стигнат 30-годишна възраст, лекуваните с антивирусни имат по-висок процент на възвръщане на HBeAg (наречено HBeAg серореверсия) в рамките на две години (12%) отколкото пациентите със спонтанна сероконверсия (2.9%). Тези, които са станали отново HBeAg положителни, са били изложени също и на по-висок риск от реактивиране на инфекцията им, с повишен вирусен товар и увреждане на черния дроб.
 
Пациентите с HBeAg сероконверсия може да нямат траен отговор след спиране на лечението, отбелязват изследователите. "При пациентите, постигнали HBeAg сероконверсия преди 30-годишна възраст, рискът от HBeAg сероконверсия и реактивиране на HBV е по-голяма за сероконвертиралите с помощта на антивирусни медикаменти отколкото при тези със спонтанна HBeAg сероконверсия."
...


Целият обзор може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: HBV Journal – октомври 2012

33

Новини за Хепатит A, B и C в Интернет и другите медии / HCV обзор – октомври 2012

« -: Януари 06, 2013, 23:23:56 »

HCV обзор – октомври 2012


Автор: Lucinda K. Porter
Дата: 1 октомври 2012
 

Статия: Пегилираният интерферон за хроничен хепатит С при деца засяга растежа и телосложението: резултати от педиатрично проучване на хепатит С (PEDS-C), от Jonas M, Balistreri W, Gonzalez-Peralta R и др.

Източник: Hepatology; т. 56, бр. 2, стр. 523–531, август 2012

Това перспективно проучване, включващо деца с хронична инфекция с вируса на хепатит С (HCV), изследва връзката между интерферона и растежа. Участниците са общо 114 човека (55% момчета), средна възраст 11 години. Разделени са в три групи в зависимост от продължителността на лечението: 14 участника в 24-седмична група, 82 в 48-седмична група, 11 в 72-седмична група (7 участници, които не са успели да достигнат до 24-та седмица, не са проследени).

Децата са имали значително намаляване на ръста, теглото и индекса на телесна маса (BMI) по време на лечението на HCV, въпреки липсата на промени във физическата активност или приема на храна. Децата, които са били лекувани с пегинтерферон в продължение на 48 или 72 седмици, са имали по-ниски средни резултати (показания) за височина (ръст) на втората година от проследяването, отколкото при започване на лечението. Тези ефекти обикновено са били обратими след спиране на интерферона, с изключение на резултатите им за “височина за възрастта”.

Заключение: лечението наHCV при децата е свързано с намаляване хода на растежа им.

Редакционен коментар: Това проучване само показва връзка между интерферон и растеж, не причина и следствие. Децата с HCV са една малка част от HCV популацията и изследванията на тази възрастова група са малко. Би било интересно да се видят данни от бъдещи проследявания на тази група.

Статия: Миокардно увреждане при пациенти с хронична инфекция с хепатит С, от Maruyama S, Koda, M, Oyake N и др.

Източник: Journal of Hepatology; онлайн публикация от 13 август 2012 г.

В отговор на едно скорошно клинично проучване на лечение на НСV, което съобщава, че пациентите са склонни към дефекти в миокардната перфузия (нарушен приток на кръв към сърцето), японски изследователи изследвали допълнително този въпрос. Били са извършени различни сърдечни изследвания на 217 пациенти с HCV, които не са имали видими симптоми или анамнеза на сърдечно заболяване. От тях 200 са лекувани с интерферон-базирана терапия в продължение на 24 или 48 седмици и са оценявани 2 седмици преди и 2 седмици и 6 месеца след терапията.

От тях 9% имат анормална (патологична) ЕКГ преди лечението, а измерването на кръвотока показва увреждане при 87%. Обаче онези от тях, които са с траен вирусологичен отговор (SVR) на лечението, са имали значително подобрение. Отговорили пациенти с последващ рецидив също показва сърдечно подобрение, но по време на проследяването се връщат на изходно ниво. Неотговорилите не са имали подобрение.

Заключение: HCV се свързва със значителни сърдечни аномалии и лечението на НСV изглежда намалява значително тази връзка.

Редакционен коментар: миналия месец бе съобщено, че пациентите с НСV са изложени на по-висок риск от смърт по различни причини, включително и сърдечни. Това проучване хвърля повече светлина по въпроса и вероятно предстои повече информация за влиянието на НСV върху здравето и смъртността.
...


Целият обзор може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: HCV обзор – октомври 2012

34

Новини за Хепатит A, B и C в Интернет и другите медии / Ваксината за хепатит B е с дълготрайна ефективност, но някои губят защита ...

« -: Януари 06, 2013, 23:18:31 »

Ваксината за хепатит B е с дълготрайна ефективност, но някои хора губят защита след 15 години

Автор: Liz Highleyman
Дата: 11 септември 2012
 
Почти всички деца, на които са поставени 3 дози от ваксината срещу хепатит В Engerix-B постигат защитен имунитет, но към 15-та година около 20% падат под защитния праг антитела и може да им е от полза една бустерна инжекция, съобщават канадски изследователи пред 52-та Конференция по антимикробни агенти и химиотерапия на Interscience (ICAAC 2012) тази седмица в Сан Франциско.
 
Широко разпространената имунизация срещу вируса на хепатит В (HBV) доведе до драстично намаляване на разпространението на инфекцията в световен мащаб през последните 3 десетилетия. Много страни вече включват НВV в препоръчителните серии от ваксини на кърмачета, както и ”догонваща” ваксинация за юноши и възрастни хора в риск.
 
Gaston De Serres и колеги от Института по обществено здравеопазване в Квебек и университета Лавал измерили нивата на антителата на анти-HBs и запазването (продължителността) на имунната памет в продължение на 15 години при хора, които са били ваксинирани преди юношеска възраст.
 
Ваксините срещу хепатит В са силно имуногенни, но не винаги осигуряват доживотна защита, отбелязват изследователите като начало. На 1-ви до 6-ти месец след ваксиниране, нивата на анти-HBs са 10 до 100-пъти по-високи от защитното ниво. Но от 5-та до 15-та година след ваксинацията някои индивиди имат нива на антитела под защитния праг  (а в някои случаи дори неоткриваеми). Все пак въпреки изчезването на антителата се смята, че имунната памет осигурява продължителна защита, въпреки че не е известно колко дълго трае това.
 
Този прогнозен анализ, започнал през 1995 г., включва 1129 деца на възраст от 8 до 10 години, на които са поставени сериите на ваксината Engerix-B (GlaxoSmithKline) в училище, в съответствие с препоръчваната схема на дозиране от 10 мкг мускулни инжекции при раждане, на 1 месец и на 6-я месец.
 
Участниците са били разпределени на случаен признак (1:1:1) да получат бустерна доза на 5-та, 10-та или на 15-та година от изследването. Нивата на антителата са измерени 1-2 месеца след третата доза от първичната ваксинация, 1-2 месеца преди и след бустерната инжекция, както и на 5, 10, и 15-та години след първоначалната ваксинация. В окончателния анализ са включени около 220 участници от всяка група на бустерния график.
...


Цялата новина може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: Ваксината за хепатит B е с дълготрайна ефективност, но някои хора губят защита след 15 години

35

Терминология, статии и обща информация за болестта / Напредъкът при трансплантацията на черен дроб

« -: Януари 06, 2013, 23:11:41 »

Напредъкът при трансплантацията на черен дроб

Автор: Alan Franciscus, Editor-in-Chief
Дата: 01 октомври 2012

Хепатит С е водещата причина за чернодробните трансплантации в Съединените щати и над половината от всички трансплантации се дължат на него.  Тъй като вирусът на хепатит С е в кръвта, то почти винаги се появява повторно заразяване (реинфектиране), а в някои случаи може много бързо да се прояви сериозна прогресия на болестта.  В случая най-добрият сценарий би била друга чернодробна трансплантация, но като се има предвид недостига на налични черни дробове, то много хора ще умрат, за съжаление.

Статистиката за наличните черни дробове на разположение на нуждаещите се от трансплантация не е много окуражаваща:  смята се, че ежегодно 17,000 души ще имат нужда от чернодробна трансплантация, но само на 6,000 ще бъде направена такава.  Ето защо е много важно да се насърчава информираността относно донорството на органи.

Друга стратегия е да се лекува НСV доста преди черният дроб да бъде увреден. Като последно средство, лечението на НСV преди самата трансплантация може да доведе до излекуване и трансплантираният нов черен дроб няма да бъде заразен.  Две нови проучвания са обещаващи за справяне с проблема на широко разпространената ре-инфекция. Първото проучване използва моноклонално антитяло, за да се предотврати реинфектирането.¹ Второто проучване се занимава с лекуване на НСV след трансплантация с директно действащи антивирусни медикаменти (DAA) в комбинация с пегилиран интерферон (PEG) и рибавирин (RBV).²  И двете проучвания са “изследвания за доказване на концепция (идея)” с надеждата да доведат до още повече изследвания за установяване на стандартна терапия за лечение на пациентите с чернодробна трансплантация.

Друга стратегия за увеличаване броя на черните дробове за трансплантация е с живи донори на черен дроб. При тази трансплантация се подбира подходящо лице, което да дари част от черния си дроб на потенциален пациент за трансплантация (в повечето случаи роднини).  Тази стратегия доказано е спасила човешки животи, но не е безспорна, тъй като има правни, морални и парични съображения, които трябва да бъдат внимателно разгледани. Въпреки че чернодробните трансплантации от жив донор (LLDT)  са доказали, че са успешни, в Съединените щати всяка година се извършват само 200 до 300 такива трансплантации. Вероятно това се дължи на съобщенията за смъртни случаи на донори, въпреки че това рядко се случва.

Тази статия ще съобщи също и за едно проучване от Япония на преживяемост на 1.5 и 10-тата година при LLDT.³ Статията от Япония не е специално за НСV, но дава информация за безопасността на такава една процедура, което може да се съотнесе и към НСV пациенти с LLDT трансплантация.
 
Моноклонално антитяло

Първото проучване – доклад за моноклонално антитяло (HCV1), разработено от MassBiologics¹ – използва получено след трансплантация доказателство на концепцията, че използването на HCV1 може да предотврати реинфектиране с HCV на черния дроб при шимпанзета.  Проучването е направено да имитира условията на чернодробна трансплантация при хора. Проучването е докладвано от MassBiologics на University of Massachusetts Medical School (UMMS), Националните институти по здравеопазване (NIH), Merck Research Laboratories и е проведено от Югозападния национален център за изследване на примати към Texas Biomed.

HCV1 действа като пречи на вируса на хепатит С да навлезе в клетките на черния дроб чрез привързването му към външната страна на чернодробната клетка. Това бе една важна стъпка в разработването на ефективна превенция на реинфектиране на черния дроб от вируса на хепатит С. Това е особено важно в условията на трансплантация, тъй като почти всички пациенти, които са НСV позитивни преди трансплантацията, развиват НСV инфекция след нея. Следващата стъпка ще бъде да се използва HCV1 при пациенти с НСV, на които се прави чернодробна трансплантация и (както посочва един от изследователите) да се комбинира с лекарства за HCV като например DAA, за да се разбере дали няма да бъде още по-ефективно за предотвратяване реинфектирането на черния дроб.
...


Цялата статия може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: Напредъкът при трансплантацията на черен дроб

36

Терминология, статии и обща информация за болестта / ЗДРАВОСЛОВНО: След като приключи лечението на HCV

« -: Януари 06, 2013, 22:27:30 »

ЗДРАВОСЛОВНО: След като приключи лечението на HCV

Автор: Lucinda K. Porter, RN
Дата: 01 октомври 2012
 
Тройните терапии с протеазни инхибитори за лечение на инфекцията с вируса на хепатит С (HCV) се използват вече повече от година. Процентите на отговор са повече от добри, а някои постигат тези резултати с по-кратко лечение. Тази добра новина, обаче, е помрачена от някои недостатъци, включително повишена интензивност на нежеланите реакции, възможност за лекарствена резистентност и дълъг списък от лекарства, които потенциално могат да взаимодействат с протеаза. 

Миналият месец попитах НСV общността за съвети към пациентите, подложени на антивирусна терапия. Когато пациентите стигнат до финала, те искат да знаят колко време ще мине преди да започнат отново да се чувстват добре. Този месец Здравословно се фокусира върху пост терапевтичния опит на хора, преминали двойна терапия, тройна терапия и схеми на лечение по клинични проучвания; някои от тях са изчистили HCV, други - не.

Както често се случва с лечението, техният опит е различен. Така както никой не може да предскаже дали лечение за НСV ще бъде лесно или трудно, така никой на може да предвиди колко време ще е необходимо за завръщане към “нормалното” след приема на антивирусни лекарства. Не разчитайте, че ще се чувствате добре веднага. Необходимо е време и понякога изглежда като две стъпки напред, една стъпка назад.

Някои хора се чувстват добре в рамките на един месец, други рамките на година и, за съжаление, някои казват, че все още не се чувстват както трябва; повечето се намират някъде по средата. Доста казват, че когато започнали да се чувстват добре, са се чувствали по-добре, отколкото преди лечението. Но си струва, когато има резултат. Или както каза един пациент: “По време на лечението не знаех какво да очаквам … но сега съм на 100+%.”

Преди да продължа искам да кажа, че няма много изследвания, свързани с опита на НСV пациентите след лечението. Една от любимите ми организации - The Hepatitis C Trust, проведе уеб-базирано пост-терапевтично проучване. Оценявам това особено защото то идентифицира една област, в която няма много информация. Обаче ползата от изследванията е ограничена, тъй като е по-вероятно те да привлекат отговорите на хора, които може да имат проблеми. Обикновено хората не търсят решения на проблеми, които вече са разрешили и затова не чувстват необходимост да попълват въпросници.

“The Hepatitis C Trust” признава за тези ограничения на проучването.

След проучване на 500 участници от април 2006 до септември 2007, те докладват:

• 90% съобщават за продължаващи странични ефекти повече от 12 месеца след приключване на лечението
• Най-често съобщаваните оплаквания след лечение са умора, ставни болки, мозъчна мъгла, депресия и  промени в настроението
• Независимо от SVR (траен вирусологичен отговор), 40% от хората са се чувствали по-зле след лечението, отколкото преди това, а 31% са се почувствали по-добре
• От пациентите, постигнали SVR,  37% се чувстват по-добре, а 36% се чувстват по-зле
• От пациентите, непостигнали SVR, 18% се чувстват по-добре, а 50% се чувстват по-зле

На пръв поглед това е обезкуражаващо. Но имайте предвид, че повечето са пациенти с генотип 1, така че вероятно са лекувани 48 седмици. Повечето от тях са на възраст между 41 и 60 години и 87% са имали симптоми преди започване на лечението. 
...


Цялата статия може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: ЗДРАВОСЛОВНО: След като приключи лечението на HCV

37

Новини за Хепатит A, B и C в Интернет и другите медии / HBV Journal – септември 2012

« -: Януари 06, 2013, 22:21:10 »

HBV Journal – септември 2012

Автор: Christine Kukka
Дата: 01 септември 2012


Дори и осигурени възрастни лица с достъп до качествени медицински грижи не се изследват за хепатит

 Дори възрастни хора с медицинска осигуровка и редовен достъп до лекари не са изследвани адекватно за хепатит В или С, според едно проучване на американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC), публикувано в списанието Clinical Infectious Diseases.
 
Изследователите са проучили колко пациенти, членове на четири частни здравни организации в САЩ, са били изследвани за вирусен хепатит в рамките на две години. Процентите на скриниране са шокиращо ниски и така са пропуснати около 20% от инфекциите с вируса на хепатит В (НВV) и половината от всички инфекции с хепатит С в тази осигурена група пациенти.
 
Експертите изчисляват, че повсеместно 65% от хората, заразени с HBV и 75% от хората с хепатит С не знаят, че имат инфекция, поради липса на достъп до здравни грижи и скрининг. Изследователите решили да видят колко са “пропуснатите” диагнози за хепатит при осигурените лица, които имат редовен достъп до качествени медицински грижи.
 
Те проучили 866,886 незаразени възрастни лица, включени в здравно-осигурителни планове в Пенсилвания, Мичиган, Северозападния Пасифик и Хавай в продължение на няколко години, за да определят колко и кои са били скринирани за вирусен хепатит. След това те сравнили броя на скринираните и доказано заразени с вирусен хепатит със съответните данни по раса и възраст от Национална анкета по здраве и хранене (National Health and Nutrition Examination Survey (NHANES)), за да определят броя на пропуснатите диагнози.
 
Дори и с качествени здравни грижи, само 18.8% (един от пет) са били тествани за HBV инфекция като 1.4% са имали положителна проба. Изследователи от CDC са изчислили, че поне 21.1% от инфекциите с HBV (и 43.1% от инфекциите с хепатит C) при тази група пациенти остават недиагностицирани. В крайна сметка лекарите са идентифицирали 1,604 инфекции с хепатит B сред пациентите си, но са пропуснали 616 инфекции поради липса на адекватно скриниране.
 
При тези ниски проценти на скриниране, кои пациенти са били маркирани за скрининг и кои не са?
 
В съответствие с медицинските насоки, процентът на направен скрининг сред пациентите от азиатски произход е по-висок (26.7%) в сравнение от този при лицата от бялата раса (17.9%). Но процентът на скринираните американци от азиатски произход е по-нисък от този на афро-американците, въпреки че процентът на НВV инфекция при тях е по-висок.
 
По-възрастните хора (над 80 години) са най-малко проверявани (9.5%), докато тези на възраст 30-39 години са били скринирани най-много (28.2%). Жените са проверявани по-често, отколкото мъжете.
 
Повишените нива на аланин амнотрансфераза (ALT), което може да е индикация за увреждане на черния дроб от чернодробна инфекция, много често не са предизвиквали скрининг за хепатит В или С. По-малко от 45% от пациентите, които са имали два пъти по-високи нива на ALT отколкото трябва, са били проверени за хепатит В или С. Вероятно лекарите са смятали, че увреждането на черния дроб е причинено от злоупотреба с алкохол или лекарства, а не от вирусен хепатит.
 
Значително по-малък процент от пациенти с умерено завишени нива на ALT са тествани за хепатит. Много пациенти с хепатит В имат нормални ALT нива, което не може да послужи като сигнал-предупреждение или мотив за скрининг.
 
“Дори и при тази част от населението с достъп до медицински грижи и продължително проследяване, биват идентифицирани само една малка част от очакваните вирусни инфекции,” пишат изследователите. “Анормалните нива на ALT често, но не винаги, водят до изследване. Тези констатации имат последици за идентифициране и медицински грижи на 4-5 милиона жители на САЩ с HBV и HCV инфекции.”
 

Въпреки имунизациите 28% от децата, родени от заразени с НВV майки, имат “окултни” инфекции

Двадесет и осем процента от децата, родени от майки, заразени с НВV, са имали “окултна” хепатит В инфекция (с HBV ДНК в кръвта, но с неоткриваем повърхностен антиген на хепатит В - HBsAg), въпреки че са били имунизирани наскоро след раждането, според едно изследване, публикувано в Journal of Hepatology.
 
Изследователите проверили кръвни проби от 75 незаразени (без HBsAg) деца в Иран, родени от HBsAg-позитивни майки, които са били имунизирани при раждането. Децата са били скринирани както за HBsAg, така и за HBV ДНК (вирусен товар). Тестът за HBV ДНК би уловил всеки НВV в кръвта, даже и ако децата имат мутации в своя HBsAg, които са били пропуснати при конвенционалните лабораторни тестове.
 
Петдесет и пет от 75-те деца са дали положителен тест за повърхностни антитела, който се очаква след имунизация само с HBsAg да предизвика имунен отговор. Девет, обаче, са имали ядрени антитела, което е индикация за експозиция на вируса в миналото. Единадесет са с отрицателен тест за повърхностни антигени и повърхностни антитела и ядрени антитела.
 
Окултен хепатит В е бил диагностициран при 21 деца с нива на HBV ДНК вариращи от 77 до 9,240 копия/мл. Всичките 21 пациента са имали повърхностни антитела, като пет са с положителен тест за ядрени антитела. Сред заразените пациенти, 13 са имали една или повече мутации в своя HBV.
 
“Нашето изследване е първия доклад за разпространението на (окултния хепатит B) сред една избрана високо-рискова група от деца, родени от HBsAg-позитивни майки, специално от район със слабо-до-средно разпространение на HBV,” пишат изследователите.
 
Те изказват предположение, че отсъствието само на HBsAg, “ … не е достатъчно, за да се изключат напълно носителите на HBV ДНК. Окултният хепатит B изглежда е сравнително чест при имунизирани деца, родени от HBsAg-позитивни майки.”
 
Те призоваха за допълнителни изследвания на окултната инфекция, както и за повече проучвания дали са необходими бустер ваксинации и/или по-мощни ваксини, за да се победи действително хепатит В при децата, родени от заразени майки.
...


Целият обзор може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: HBV Journal – септември 2012

38

Новини за Хепатит A, B и C в Интернет и другите медии / HCV обзор – септември 2012

« -: Януари 06, 2013, 22:15:29 »

HCV обзор – септември 2012

Автор: Lucinda K. Porter
Дата: 1 септември 2012
 
Статия: Хроничната инфекция с вируса на хепатит С увеличава смъртността от чернодробни и извънчернодробни заболявания: общностно дългосрочно перспективно проучване – Lee MH, Yang HI, Lu SN и др.

Източник: Journal of Infectious Disease юли 2012 (Advanced Access) DOI: 10.1093/infdis/jis385

Това проучване в Тайван проследява 23,820 възрастни (на възраст 30–65 години) за периода 1991–2008 г. От тях 1095 са положителни за антитела (анти-HCV+) на вируса на хепатит С (HCV), като почти 70% имат откриваема HCV РНК; 19,636 са с отрицателен тест за хепатит B, 18,541 - отрицателни за HCV. В периода на проучването има общо 2394 смъртни случаи.

Заключение: При участниците, които са анти-HCV+, рискът от смърт е по-висок отколкото при тези, които са анти-HCV-отрицателни; а при тези с откриваема HCV РНК рискът от смърт е даже още по-висок. Повишената смъртност при анти-HCV+ участници се наблюдава повсеместно, независимо дали е причинена от чернодробно, извънчернодробно, циркулаторно или бъбречно заболяване, както и много видове рак (на дебелото черво, хранопровода, черния дроб, простатата, щитовидната жлеза, левкемия).

Редакционен коментар: От много години повтарям фразата: “Повечето пациенти с HCV ще умрат по-вероятно с, отколкото от НСV.” Опитвам се повече да не я произнасям, тъй като се притеснявам, че тези думи подкопават едно важно послание относно потенциалната сериозност на HCV. Това проучване подчертава застрашителната същност на HCV. За щастие, то идва в момент, когато има ефективно лечение за НСV, заедно с интересни възможности за лечение, които са в процес на разработка.

Статия: Добавянето на витамин B12 подобрява процентите на траен вирусологичен отговор при пациенти, хронично заразени с вируса на хепатит С – Rocco A, Compare D, Coccoli P и др.

Източник: Gut: An International Journal of Gastroenterology and Hepatology, юли 2012 doi:10.1136/gutjnl-2012-302344
В лабораторни изследвания витамин B12 действа като инхибира репликацията на НСV. В това италианско проучване 94 пациенти с хроничен HCV, нелекувани преди това, са рандомизирани на лечение (пегинтерферон плюс рибавирин) или лечение плюс инжекции с витамин В12 (5000 мкг/месечно).

Заключение: Процентите на траен вирусологичен отговор (SVR) са с около 34% по-високи при пациентите в терапевтичната група с включен витамин B12. Дори и тези с генотип 1 или с висок вирусен товар са имали значително подобрение.
...


Целият обзор може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: HCV обзор – септември 2012

39

Новини за Хепатит A, B и C в Интернет и другите медии / Актуализация на листовката на тенофовир добавя информация за подрастващи и ...

« -: Януари 06, 2013, 22:08:46 »

Актуализация на лекарствената листовка на тенофовир за хепатит В добавя информация за подрастващи и дългосрочни данни за възрастни

Дата: 30 август 2012
 
Американската агенция за храни и лекарства (FDA) обяви тази седмица, че информацията на листовката на продукта тенофовир (Viread) е преработена, за да включва допълнителна информация за лечението на хепатит В при тийнейджъри, както и 240-седмични данни за възрастни пациенти.
 
Тенофовир (компонент също и на 4 антиретровирусни комбинирани хапчета) е с двойно действие - както срещу ХИВ, така и срещу вируса на хепатит В (HBV). Сега актуализираната листовка включва информация за дозирането и страничните ефекти, включително загуба на костна маса, при подрастващи пациенти с хепатит В на възраст 12-18 години. Дългосрочните данни за възрастни с хепатит В показват, че на 5-та година тенофовир продължава да е ефективен и да се понася добре като цяло.
 
Следва редактирано извлечение от съобщението за медиите на FDA, което описва последните промени.

Актуализация за хепатит от FDA - Актуализацията на листовката на Viread включва педиатрична индикация и добавя 240-седмични данни
 
Етикетирането на Viread беше актуализирано наскоро, за да включва информация относно дозировката за лечение на хронична хепатит В инфекция при пациенти на 12 години и по-големи, както и да се добавят 240-седмичните данни при възрастни в лекарствената листовка.
 
Направени са следните промени по отношение педиатричната информация:

Раздел 2 Дозировка и начин на приложение е преразгледан, като се посочва, че препоръчителната доза за лечение на хроничен хепатит В при педиатрични пациенти на 12 години или по-големи (35 кг или повече) е 300 мг един път дневно, перорално, независимо от приема на храна. В допълнение в раздела се посочва, че безопасността и ефикасността при педиатрични пациенти с хроничен хепатит В и с тегло под 35 кг, както и при пациенти под 12-годишна възраст още не са установени.
 
Раздел 5.6 Намаляване на костната минерална плътност е актуализиран със следния текст:

В клинично проучване (Study 115), проведено при педиатрични пациенти на възраст 12 до под 18 години с хронична хепатит В инфекция и при двете терапевтични групи (на Виреад и на плацебо) е наблюдавано общо увеличение на средната костна минерална плътност (КМП) на лумбалната област на гръбначния стълб в продължение на 72 седмици, както се и очаква при юношите. Увеличението от началото до 72-та седмица на КМП в лумбалната област на гръбначния стълб и на общата КМП на организма при лекуваните с ВИРЕАД лица (+5% и +3%, съответно) е по-малко отколкото увеличението на КМП, наблюдавано при лекуваните с плацебо лица (+8% и +5%, съответно).
Трима пациенти в групата на ВИРЕАД и двама пациенти в плацебо групата са имали значителна (над 4%) загуба на КМП в лумбалната област на гръбначния стъл на 72-та седмица. В началото на проучването средните КМП z-скор (BMD Z-scores) при пациентите, рандомизирани на ВИРЕАД са -0.43 за лумбалните прешлени и -0.20 за цялото тяло, а средните КМП z-скор при пациентите, рандомизирани на плацебо, са били -0.28 за лумбалните прешлени и -0.26 за цялото тяло. При пациентите, приемащи ВИРЕАД в продължение на 72 седмици, средната промяна в КМП z-скор е  -0.05 за лумбалните прешлени и -0.15 за цялото тяло в сравнение с +0.07 и +0.06, съответно, при пациентите, приемащи плацебо. Както се наблюдава при педиатричните проучвания на заразени с ХИВ пациенти растежът на скелета (височината) остава незасегнат.
...


Цялата новина може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: Актуализация на лекарствената листовка на тенофовир за хепатит В добавя информация за подрастващи и дългосрочни данни за възрастни

40

Новини за Хепатит A, B и C в Интернет и другите медии / Промени в някои биомаркери указват кои HCV пациенти развиват тежко заболяване

« -: Януари 06, 2013, 21:51:57 »

Ранни промени в определени биомаркери прогнозират кои пациенти с хепатит С развиват тежко чернодробно заболяване

Дата: 10 август 2012
 
Хората с хроничен хепатит С, които имат трайно повишени нива на аланин аминотрасфераза (ALT) и про-фиброгенен хемокин моноцит хемотаксичен протеин-1 [pro-fibrogenic chemokine monocyte chemotactic protein-1 (MCP-1, известен също като CCL-2)] по време на ранните стадии на инфекцията са значително по-склонни да развият напреднала чернодробна фиброза или цироза, според едно малко проучване, публикувано в July 24, 2012, Proceedings of the National Academy of Sciences.
 
Само малка част от хората с хронична инфекция с вируса на хепатит С (НСV) развиват напреднало заболяване, но не е лесно да се определи предварително кои ще бъдат те. Един добър метод за прогнозиране на прогресията до тежко заболяване може да помогне при ръководене на решенията кога да се започне лечение. Това проучване успява да покаже различни модели на цитокини (сигнални химикали на имунната система) при хора с бавно и бързо прогресиране на чернодробното заболяване.
 
Следва редактиран откъс от съобщението за пресата на Националните институти по здравеопазване (NIH press release),в което се описват проучването и резултатите от него.

Учени от NIH идентифицират възможни предиктори на тежестта на хепатит С

Еволюцията на вируса и протеиновите нива на (госто)приемника предсказват бърза прогресия на заболяването

Учени от Националните институти по здравеопазване (NIH) са идентифицирали няколко фактора при хората, заразени с вируса на хепатит С, които може да прогнозират дали ще настъпи необичайно бързо прогресиране на болестта от първоначална инфекция до тежки чернодробни състояния, като например цироза. Като знаят дали има вероятност състоянието на пациента да се влоши бързо, лекарите ще могат да решат най-добрия курс на лечение.
 
Проучването е проведено от международен екип от изследователи, ръководен от Patrizia Farci, MD, ръководител на секция по чернодробна патогенеза в лабораторията по инфекциозни болести към Националния институт по алергии и инфекциозни болести (NIAID), който е част от NIH; и Harvey Alter, MD, ръководител клинични проучвания и заместник директор по изследователската част в Департамента по трансфузионна медицина към Клиничния център на NIH. Техните заключения се появиха онлайн на 23 юли в Proceedings of the National Academy of Sciences (Бюлетин на Националната академия на науките).
 
"Лечението на хепатит С често е скъпо и се понася зле," казва директорът на NIAID - Anthony S. Fauci, MD. "Инструменти (средства), които биха позволили на лекарите на прогнозират по-добре процеса на развитие на болестта при пациентите с хепатит С, ще помогнат в управляването на терапевтичните решения. Това малко проучване е потенциално важна стъпка в разработването на такива инструменти."
...

Цялата новина може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: Ранни промени в определени биомаркери прогнозират кои пациенти с хепатит С развиват тежко чернодробно заболяване

41

Терминология, статии и обща информация за болестта / Играта на изчакване

« -: Януари 06, 2013, 21:45:05 »

Играта на изчакване

Автор: Alan Franciscus, главен редактор
Дата: 01 септември 2012
 
През юли 2010 г. написах уводна статия за това, дали е безопасно да се чака нова комбинирана НСV терапия с протеазен инхибитор.  Тогава бях на мнение, че колкото по-скоро хората бъдат лекувани, толкова по-добре. Сега като разглеждам същия проблем 2 години по-късно осъзнавам, че този път нещата не са само черно и бяло. Медикаментите (PEG/RBV и HCV протеазен инхибитор), които очаквахме през 2010 г., са одобрени. Обаче проучванията на по-нови терапии за лечение на хепатит С нарастват с неимоверен темп и съществува голяма вероятност да има нови терапии в рамките на 2 до 3 години.  Но дали е безопасно да се изчаква?  В тази статия ще разгледам някои от въпросите, върху които трябва да помислят пациентите и лекарите преди да вземат "решението".

Сега

Сегашното стандартно лечение (standard of care) е пегилиран интерферон/рибавирин (PEG/RBV) за генотипове 2 и 3 и тройна комбинация от PEG/RBV и протеазен инхибитор на HCV (телапревир или боцепревир) за генотип 1.  Тези терапии може да излекуват до около 80% от хората, които ги приемат. Но лечението не е лесно - сегашните терапии включват натоварване с хапчета и сериозни странични ефекти.  Пегилираният интерферон се инжектира един път седмично, рибавиринът се взема два пъти дневно (броят на хапчетата зависи от генотипа и марката рибавирин) а протеазните инхибитори на HCV се вземат на всеки 7 до 9 часа (дневният брой на хапчетата боцепревир е 12, а на телапревир - 6 хапчета/дневно).  Мисля, че всеки е запознат със страничните ефекти на PEG/RBV, които могат да варират от тежки до много тежки.  Като се добавят и НСV протеазни инхибитори (PIs), някои от страничните ефекти на PEG/RBV дори се засилват, а боцепревир и телапревир отделно имат своите собствени странични ефекти. Но голямата отплата може да бъде излекуването!

Близко бъдеще

Следващата генерация нова HCV терапия ще бъде тройна комбинация от PEG/RBV с добавка на директно действащите антивирусни (DAAs) средства TMC 435, BI 201335 или BMS-790052 за лечение на генотип 1.

Тази година в проучвания фаза III за генотипове 2 и 3 влезе GS-7977 плюс RBV.  Ползата от тези терапии е, че добавянето на нов DAA към PEG/RBV означава по-малко натоварване с хапчета (DDA ще бъде един път дневно) и по-кратка продължителност на лечението при някои от тях.  Комбинацията от GS7977/RBV обещава терапия без интерферон за генотипове 2 и 3, а по-нататък - дори за генотип 1.  Във фаза II са проучванията на нови комбинирани терапии с DAA, които също имат по-висок процент на излекуване и по-малко странични ефекти.  Обаче истината е, че няма да имаме по-добра картина на процентите на излекуване или профила на страничните ефекти докато не приключат проучванията фаза ІІІ и данните не бъдат представени в табличен вид и публикувани. Изглежда, че поне една от новите терапии с DAA ще бъде одобрена до края на 2013 и началото на 2014 г., ако няма проблеми с клиничните изпитвания и процеса на одобрение от Агенцията за храни и лекарства (FDA).

Не толкова близко бъдеще

Това, което всеки очаква, е одобряване на комбинирана НСV терапия без интерферон за НСV, генотип 1. Определянето на точния момент за една изцяло перорална терапия е малко по-сложно поради редица неизвестни - потенциална токсичност или странични ефекти, развиване на лекарствена резистентност, време за одобряване на лекарството, трайност на излекуване и цена на новите лекарства.  Но все пак въпросът по-скоро е КОГА, а не ДАЛИ.   В момента има 10 проучвания фаза ІІ на клинични разработки с DAA без интерферон.
...

Цялата статия може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: Играта на изчакване

42

Терминология, статии и обща информация за болестта / ЗДРАВОСЛОВНО: Полезни съвети от пациенти за лечение на хепатит C

« -: Януари 06, 2013, 21:35:14 »

ЗДРАВОСЛОВНО: Полезни съвети от пациенти за лечение на хепатит C

Автор: Lucinda K. Porter, RN
Дата: 01 септември 2012
 
През май 2011 г. два протеазни инхибитора се включиха в подкрепа на битката с хроничната инфекция на вируса на хепатит С (HCV). Агенцията за храни и лекарства (FDA) одобри боцепревир (Victrelis) и телапревир (Incivek) за лечение на пациентите с генотип 1. Всяко едно от лекарствата (но не и двете) заедно с пегинтерферон и рибавирин. С проценти на отговор около 80%, това са оръжия за масово унищожение.

Имам много опит в лечението на НСV както в личен, така и в професионален план, толкова много, че написах и книга (Free from Hepatitis C - Без хепатит С), която да помага на пациентите в хода на процеса. Обаче не съм преживяла тройна терапия и съм любопитна как стоят в действителност нещата, реални преживявания извън клиничните изпитвания, и затова попитах експертите – самите пациенти.

Следва колекция от полезни съвети от пациенти, преминали през тройна терапия. Преди да изпробвате някои от тях, посъветвайте се с Вашия лекар. Въпреки че се споменават търговски марки, генеричните версии може да са по-евтини. Някои от участниците разрешиха да използвам имената им. На всички (назовани и неназовани) – благодаря!

Беше ми споменато за Подкрепа за пациента, и по-специално за самоподкрепата. “Запознайте се с членовете на лекуващия ви екип ПРЕДИ да започнете лечението.” Съветва блогъръг Selena Inouye (www.ohmyachesandpains.info) Понякога пациентите се запознават със своята медицинска сестра в деня на първата инжекция интерферон, но поискайте да се срещнете с нея по-рано, за да видите дали ще се чувствате комфортно с нея. Това дава на пациентите време да помислят върху това, което им е казано, и да формулират по-нататъшните си въпроси.

Selena препоръчва да водите някого със себе си при посещенията, който да си води бележки и да действа като Ваш поддръжник. В идеалния случай Вашият лекар Ви е дал информация за това какво да очаквате, за рисковете и наличните ресурси, които да Ви помогнат да се ориентирате в лечението. Не забравяйте да обсъдите за кои странични ефекти трябва да се съобщава, на кого и кога да съобщите за тях и кое ще е главното лице, което ще ги управлява. Разберете как да се свържете с медицинския персонал в извънработно време и какво да правите при спешен случай.

Записвайте всичко и дръжте всичките си бележки на едно място. Не разчитайте на паметта си. Документирайте всичко, което казва Вашият лекар, записвайте кога сте си взели хапчетата, отбелязвайте си определените часове за посещение и съхранявайте копия от всичките си лабораторни изследвания.
...

Цялата статия може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: ЗДРАВОСЛОВНО: Полезни съвети от пациенти за лечение на хепатит C

43

Новини за Хепатит A, B и C в Интернет и другите медии / Липсата на сън може да компрометира отговора на ваксината срещу хепатит В

« -: Януари 06, 2013, 21:31:46 »

Липсата на сън може да компрометира отговора на ваксината срещу хепатит В

Автор: Liz Highleyman
Дата: 14 август 2012

Хората, които спят по-малко от 6 часа на нощ, показват значително занижен отговор на антитела след ваксинация срещу вируса на хепатит В (НВV) - една констатация, която може да хвърли светлина върху добре известната връзка между лошия сън и повишената податливост на инфекциозни заболявания, съобщават изследователи в броя от 1 август 2012 г. на Sleep.
 
Многобройни проучвания (а също анекдоти и народни мъдрости) сочат наличие на връзка между липсата на сън и по-голяма вероятност човек да се разболее от грип или друг вид инфекция. Но механизмите, които са в основата на тези връзки, не са добре изяснени.
 
Aric Prather от Калифорнийския университет в Сан Франциско и колеги са провели наблюдателно проучване, за да определят дали продължителността, ефикасността и качеството на съня (оценени в естествена среда, а не при лабораторни изследвания на лишаване от сън) могат да прогнозират степента или силата на отговора с антитела на даден нов антиген, в случая НВV, в група доброволци на средна възраст.
 
Анализът обхваща 125 здрави възрастни (70 жени, 55 мъже) в западна Пенсилвания на възраст от 40 до 60 години. Всичките са непушачи и не са страдали от сърдечен пристъп, астма, скорошно лечение на рак, психично заболяване или заболяване, което засяга имунната система. Освен това не са приемали лекарства, за които се знае, че влияят върху нервната, ендокринната или имунната системи, наднорменото им тегло не е надвишавало 30%, а жените не са били бременни или кърмачки. Изключени са били хора със серологични данни за предходна НВV експозиция.
 
Всички участници са получили стандартната серия от три дози ваксина за хепатит В Engerix-B. Втората инжекция е поставена 1 месец след първата, а третата доза - след 6 месеца. Титрите на вирусните антитела са измерени преди втората и третата дози, за да се оценят първичния и вторичния отговор на антителата, а клиничната защита е била измерена 6 месеца след последната доза (определена като ниво на повърхностните антитела на хепатит В < 10 mIU/mL).
 
Изследователите са използвали актиграфия (неинвазивен метод за наблюдаване циклите на активност и почивка) и електронните дневници на съня на участниците, за да оценят продължителността на съня, ефективността на съня (колко от времето в леглото е прекарано в сън), както и съобщеното от самите тях за качеството на съня.
...

Цялата новина може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: Липсата на сън може да компрометира отговора на ваксината срещу хепатит В

44

Новини за Хепатит A, B и C в Интернет и другите медии / Моноклонални антитела може да помогнат за предпазване от и изчистване на HCV

« -: Януари 06, 2013, 21:27:48 »

Моноклонални антитела може да помогнат за предпазване от и изчистване на вируса на хепатит С

Автор: Liz Highleyman
Дата: 04 септември 2012

Човешко моноклонално антитяло, наречено HCV1, е успяло да предотврати заразяването с вируса на хепатит С на изложените на него шимпанзета, а шимпанзета с остра или хронична инфекция претърпяват спад на вирусния товар на HCV, според изследване, публикувано в броя от  30 август 2012 г, на списанието с открит достъп PLoS Pathogens.
 
Въпреки че лечението на хепатит С се подобри с въвеждането на директно действащите антивирусни средства (DAA), все още няма ефективна НСV ваксина или други доказани биомедицински методи за превенция, нито пък е известно как да се спре преминаването на острата инфекция в хронична.
 
Trevor Morin от MassBiologics към университета на Масачузетс и колеги изследвали дали моноклоналното антитяло HCV1 може да защити шимпанзетата от НСV инфекция. HCV1 се свързва със запазена част от обвиващия протеин Е2 на НСV и неутрализира широка гама от генотипове на НСV; предишни проучвания показват, че антитялото блокира проникването на НСV в чернодробните клетки при лабораторни култури.
 
Шимпанзетата (единственият вид освен хората, възприемчив към НСV инфекция) получили една доза от 50 или 250 мг/кг HCV1, приета 30 минути преди имунопроба с инфузия на HCV генотип 1a.
 
Проучването е създадено за да се провери дали моноклоналното антитяло може да защити черния дроб от експозицията, която би се появила при условията на чернодробна трансплантация. При почти всички хора с хепатит С при трансплантация на черен дроб чернодробната присадка в крайна сметка се заразява с HCV. "Заразяването на дарения нов черен дроб от остатъчен вирус в пациента е една от най-големите пречки за пълно възстановяване," казва съавторът на проучването Robert Lanford в съобщението за пресата, издадено от Texas Biomedical Research Institute.

...

Цялата новина може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: Моноклонални антитела може да помогнат за предпазване от и изчистване на вируса на хепатит С

45

Новини за Хепатит A, B и C в Интернет и другите медии / Белия трън не намалява възпалението на черния дроб при неотговорили HCV пациенти

« -: Януари 06, 2013, 21:25:03 »

Белият трън не намалява възпалението на черния дроб при неотговорили пациенти с хепатит С

Автор: Liz Highleyman
Дата: 17 юли 2012

Екстрактът от бял трън (силимарин) не е намалил повишените нива на аланин аминотрансфераза (ALT) повече, отколкото плацебото в едно контролирано проучване на пациенти с хроничен хепатит С, които не са постигнали траен отговор при предходно лечение, съобщават изследователи в броя от 18 юли 2012 г. на  Journal of the American Medical Association.
 
В продължение на 2 десетилетия интерферон-базираната терапия лежи в основата на лечението на вируса на хепатит С (HCV), но дори и с добавянето на нови директно действащи антивирусни препарати като боцепревир (Victrelis) или телапревир (Incivek), някои пациенти не постигат излекуване или траен вирусологичен отговор. Ако НСV инфекцията не бъде потисната, то с течение на години или десетилетия, тя може да доведе до сериозно заболяване на черния дроб, включително цироза и хепатоцелуларен карцином.
 
Пациенти и лекари са пробвали разнообразни алтернативни и допълващи терапии за заболявания на черния дроб, като белият трън (Silybum marianum) е сред най-разпространените в източната и западната медицина. Силимарин е смес от флафоноидите съдържащи се в белия трън с антиоксидантни, антивъзпалителни, антивирусни и имуномодулиращи свойства in vitro.
 
Майкъл Фрийд (Michael Fried) от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил и колеги-изследователи от Група за проучване на силимарин при неалкохолен стеатохепатит и хепатит С [Silymarin in NASH and C Hepatitis (SyNCH) Study Group] са си поставили за цел да определят ефекта на силимарина върху активността на чернодробното заболяване при пациенти с хроничен хепатит С, които не са били излекувани от интерферон-базирана терапия. Резултатите бяха представени на Срещата по проблемите на черния дроб на AASLD, състояла се през 2011 г. в Сан Франциско.
 
Това двойно-сляпо проучване включва 154 участници с хронична HCV инфекция от четири центъра в САЩ. По-голямата част са мъже, около 75% са бели, а средната възраст е 54 години. Повечето имат трудния за лечение HCV генотип 1; от проучването са изключени хора с декомпенсирана цироза, напреднала стеатоза (мастен черен дроб) и ХИВ или коинфекция с вируса на хепатит B. На входа те са имали повишени нива на ALT от 65 U/L или по-високи - признак за възпаление на черния дроб.
 
Участниците са били рандомизирани да получават 420 мг или 700 мг силимарин (от 3 до 5 пъти по-високо от обичайните дози) или съответстващо плацебо 3 пъти дневно в продължение на 24 седмици.
 
Лечението се счита за успешно, ако нивата на ALT спаднат под 45 U/L (в рамките на нормалното) или под 65 U/L, ако спадът представлява поне 50% от изходното ниво. Изследователите разглеждат също нивата на HCV РНК вирусен товар и критериите за качество на живота.

...


Цялата новина може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: Белият трън не намалява възпалението на черния дроб при неотговорили пациенти с хепатит С