Здравей Иво, и това ще отмине. Познато ми е това усещане -мислите просто се забиват като пирони в главата ти и не ти дават мира....,хубавото е,че като тръгнеш по каналния ред , колелото се задвижи , мине време и най -вече, че имаш възможноста да споделяш и получаваш инфо от този форум- ще се успокоиш. Аз в началото се страхувах да общувам с близките си, бях се прежалила, самосъжалявах се и не намирах смисъл в нищо. Първия шок преживях , като разбрах че съм носител на хепатит С. Разбрах при кръводаряване. Втори шок-. когато започнах да чета за болеста, изпаднах в ужас колко е сериозно и какви са последствията, НО с времето осъзнах, че трябва да се взема в ръце и да се боря заради прекрасния си син, осъзнах , че не съм само аз , че мога да се излекувам или да бъда носител с години и че трябва всеки един ден да го изживея пълноценно , да не спирам да опитвам. За съжаление лечението ми беше неуспешно и това ме вбеси,но не се отказвам
Това , което не ми даваше мира е сигурноста на близките ми , след като разбрах, че заразяването може да стане от четки за зъби ,самобръсначки, принадлежности за маникюр. Естествено,че всеки си има, но...... все пак . Мислех си дали не съм объркала пък нещо сънена сутрин ,абе филма ми беше пълен
Натиснах мъжа ми и го изследвах
Сега вече с времето нещата се уталожиха и на моменти буквално забравям за гадинката. Горе главата , първата стъпка вече е факт- взел си решение да се лекуваш. Радвай се на момчетата си и смело напред, пък каквото сабя покаже
Можеше и с години да не разбереш .... така , че сме късметлии в това отношение
Тук аз получих най-полезната , подробна информация , получих съпричастност и подкрепа. Желая ти успех