Вирусен хепатит - Лечение > Интервюта и мнения на практикуващи специалисти

 Интервю с доц. Деян Желев

(1/1)

Мери_:
Остър хепатит B и специфични групи пациенти с хроничен хепатит B
Интервю с доц. д-р Деян Желев

16 юни 2010 година
град София, болница „Св. Иван Рилски”
Интервюто взе: Радослав Русинов

www.hepactive.org
www.hepatitis-bg.com

Представяне

Р. Русинов: Здравейте, доц. Желев! Благодаря, че приехте поканата за интервю! Бихте ли се представили с няколко думи.

Доц. Желев: Здравейте, работя в клиниката от повече от 15 години. Заедно с проф. Кръстев, доц. Антонов, проф. Матева, д-р Иванова работя в сферата на диагностиката и лечението на пациенти с хронични чернодробни заболявания. Най-големият процент от тези болни са пациентите с хронични вирусни хепатити B и C.

Р. Русинов: Първият ми въпрос е свързан с острия хепатит B. Много пациенти с остър хепатит B, след изписването им от инфекциозната клиника, имат много въпроси и притеснения, свързани с начина на хранене, физическите натоварвания, какъв да е набора от изследвания, които трябва да си пуснат и кога да си ги пуснат. Бихте ли дали някакви конкретни съвети в това отношение на тези пациенти?

Доц. Желев: Острия хепатит B е едно много различно заболяване, важно е кога е прекаран острия хепатит B, на каква възраст е станало заразяването. Дали е станало в зряла възраст или в детска възраст. Когато имаме случаи на майки с хроничен хепатит B, които са заразили детето си при раждането, тогава за съжаление един голям процент от тези деца хронифицират. Отговорна за това е липсата на съзряла имунна система у новороденото или в децата в ранна детска възраст. Това е един от сериозните проблеми в страните от Азия, където всъщност много голям брой заразявания са т.нар. перинатални хепатити, т.е. предаването на хепатитния вирус от майката на бебето. За щастие този проблем не съществува в България, за което важна роля играе въведената след 1992 година задължителна ваксинация срещу хепатит B на новородените. Когато инфекцията настъпи в зряла възраст, статистиката е много по-добра, между 90% и 95% от болните в зряла възраст, които не са с потисната имунна система и които са изявили клинично острия си хепатит, за щастие оздравяват. Тези пациенти изчистват австралийския антиген (HBsAg) в един период от 6 месеца след клиничната изява на острия хепатит. Честотата на хронифициране в тази възрастова група, особено при проявен остър хепатит, е много висока и дори се наблюдава един парадокс – колкото по-тежка е формата на острия хепатит, с по-интензивна жълтеница, с по-изразено повишаване на чернодробните ензими, толкова по-голям е и шанса за последващо изчистване на вируса. Разбира се, голямата опасност е от т.нар. фулминантен хепатит, който може да бъде животозастрашаващ, но който за щастие не се среща много често. Стандарта е да се оцени болния на 6-ия месец след клиничната изява на острия хепатит, като ако до 6-ия месец пациента изчисти своя австралийски антиген и направи т.нар. anti-HBs сероконверсия с поява на anti-HBs антитела, фактически това означава, че той е оздравял и при него не се стига до хронично носителство на вируса. Това, което направихме заедно с колегите от инфекциозна болница и заедно с помощта на д-р Иванова, е че с навлизането на новите техники за определяне на виремията, направихме едно проследяване на хепатит B вирусната ДНК (HBV ДНК) при такива лица с остър хепатит B, което засега не е наложено като подход по отношение на набора изследвания, които се правят в този период. Изследванията показаха, че още на 7-ия ден след клиничната изява на острия хепатит B, има значимо намаляване на виремията, като до 2-ия месец след острата изява, тези болни изчистват и хепатит B вирусната ДНК от серума си. Т.е. периода между 7-ия ден и 2-ия месец от началото на клиничната изява на острия хепатит, се явява показателен за хода на тази остра инфекция и не би било излишно да се прави такова изследване, което пак повтарям, не е общоприето.

По отношение на диетата, тези пациенти със сигурност не се нуждаят от никакви сериозни диетични ограничения. Най-важното диетично ограничение е да не се употребява алкохол, както и субстанции, които са токсични за черния дроб. Най-често това са някои лекарства, от които с голямо практическо значение е парацетамола, тъй като това е продукт, който често използваме, дори понякога и без лекарско предписание при симптоматично лечение. Като цяло тези болни не се нуждаят от т.нар. стриктни диети.

По отношение на физическите натоварвания, не бива да се правят силови упражнения, не бива да се извършва много тежък физически труд, като тази препоръка трябва да се спазва в първите месеци след клиничната изява на острия хепатит, след което постепенно тези ограничения намаляват. Разумно е в този период да се избягват екстремните физически натоварвания, няма проблем обаче пациента да плува, да прави леки физически натоварвания, джогинг, и т.н.   

Цялото интервю може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: Интервю с доц. Деян Желев - Остър хепатит B и специфични групи пациенти с хроничен хепатит B

Навигация

[0] Списък на темите