Благодаря ти, Памче.
Без да се оплаквам, за сведение ще съобщя, че положението все повече се отегчава /малко наказателноправна терминология няма да е неуместна/ около 6-тия месец от лечението. Поне в моя случай е така, а знам и за още един човек, за когото схватката придоби драматични измерения по това време.
По същество се случва следното. Описаната от Радо "зимна симптоматика" на лечението ме е подхванала от вси страни - само да си покажа носа на студено и светкавично ме втриса, започват страшни болезнени усещания в кожата и мускулите, гърлото ми пресъхва на всеки две минути, зле ми е и нямам сили за нищо. Предприемам усилени мерки за сгряване - радиатори, печки, три ката дрехи, три ката завивки, горещ чай. След няколко часа стартира контрареформацията - страшно ми е горещо, дъх не мога да си поема, завирам, побърквам се и въпреки изключените отоплителни тела, разхвърлените завивки и одежди лежа и уста ми проклинат цяла вселена.
Това се случва най-редовно, без значение близо или далеч от деня на поставяне на интерфероновата инжекция. Хем напоследък сме облагодетелствани от меко и съвсем прилично за сезона време.
Друг проблем, който преживях, беше жестокият кръвопролитен цикъл в началото на миналата седмица, след овладяването на процеса през 3, 4 и 5-ти месец от лечението. А после едни мигрени бяха, едно обезсилване.
След като на втория месец от лечението сдадох всички странични физически активности, на 4-тия прекратих излизането след работа - па ако ще и за концерт да е, сега стигам до ситуацията, че всяка седмица ми трябват по ден-два болнични, за да се справя със себе си. За късмет чудесната ми професия се отзовава на моите нужди и понеже нямам работодател, нито работно време - мога да отсъствам без да давам обяснения. Е, не и в дните, когато имам дела, а през идущата седмица те са точно 5, обаче в срядата например нямам и познайте - ще си бъда вкъщи в хоризонтално положение. Ако имате идеи за филми, които да се теглят от замунда, казвайте. Вече тръшнах последния епизод на "Хари Потър", а се бях нахвърлила страстно и на творчеството на Уди Алън, ма нещо охладнях след последния му филм "Полунощ в Париж". Не харесвам глуповати американци с безформени дрехи, па ако ще да са в Париж, ако ще през 20-те и в обкръжението на Ф.С. Фицджералд и Хемингуей.
Нещо хубаво ако има, то е, че косопадът намалява, но то вече колко коса да е останала. Нищо де - аз си имам резервна прическа и ще я включа на дневен ред в най-скоро време. Ето я и нея - наблюдавайте и се възхищавайте
