Здравейте, милички и честита Коледа на всички!
Последните новини от мен са обнадеждаващи.
Бях запланувала малко, но пъстро и щастливо парти вкъщи за Коледата - в неделя, на 25.12. Общо 6 гости + мене - Седморката на Ели
Макар и на пресекулки поради влошаването на здравето успях все пак да направя нужните покупки за хапване и пийване, за украса на дома, пък и моя празничен тоалет най-сетне. Планирахме с приятелките ми от ранен следобяд да започнем с разхубавяването на къщата и готвенето на многото манджи, с хубавата музика, доброто настроение и разбира се - подаръците!
Обаче пръв с подаръка си се класира интерферонът, който ме разбуди в 6.30 сутринта и ми поднесе досадната си поредица от усещане за студ-втрисане-болки-температура и просване в леглото като за форевър.
А сега идва другото "обаче", дето интерферонът не го беше очаквал. Планирана, незабавна, мощна ответна реакция, която не можа да го размаже съвсем, но го посмачка дотолкова, че в 14.00ч. бях на крак с вече понижена температура, почистих и подредих къщата, а след това си направих ефектна прическа /новата ми къса коса е, хм, такава, на която би завидяла и Виктория Бекъм
/ и си облякох тоалета, придружен с новите авторски обички - подарък за Коледата един скъп приятел. Почнахме да готвим и аз лично направих вегетарианска рецепта от курса по аюрведическа кухня - нещо ароматно, вкусно и различно; баница с късмети - просто великолепна, пък и паричката се падна на мене
; кекс с бисквити и ябълки по рецепта на съседката ми леля Фифи. Ирка приготви пържоли, които преди това накисна в марината от лимонов сок, кимион и други засукани съставки, а също така и салата по моя рецепта - именно : пресен спанак, овкусен със зехтин и лимон, поръсен със синьо сирене, сурови орехи и добавени резенчета круша. А Митко донесе най-фамозния шоколадов чийзкейк - шедьовър на майсторската му ръка, пред който всички ахнаха, хлъцнаха и си облизаха пръстите.
Получих страхотни подаръци - книгата "Коледна нощ в Париж" на любимия ми писател Съмърсет Моъм, едно пуловерче с любимия ми десен в стил Джаки Кенеди, а то е графитено на средно големи бели и розови точки, колие с пеперудка, чийто крилца проблясват с красиви и ефирни цветно-прозрачни камъчета, една нежна кремава орхидея, свещички от най-любимата ми фирма в Ню Йорк с мириса на миналата Коледа в Ню Йорк, книжка с извадки от култовото произведение на Мевляна "Маснави" и японска кутийка за бижута с малко огледалце.
Но най-големият подарък несъмнено беше доброто ми физическо състояние и възможността да бъда сред приятелите си на чудесния празник!
Как го постигнах или най-новият епизод от сериала "Отчаяни пациентки" :
1. В последните седмици интерферонът беше показал известна систематизираност при изявите си, която ми даде възможност да се зачисля към една от 2-те групи пострадали според информацията във форума, а именно "интерфероново абстинентни". Тоест ужасните симптоми се появяват в дните преди инжекцията, а не в дните след. Слава Богу, по повод на първото ми подобно втрисане, което си беше точно в тогавашния ден на инжекцията-петък и преди да я сложа, доц. Антонов ми беше предписал 3-дневен антибиотик и беше отложил инжекцията за неделя. Значи, сега най-рисковите дни са събота и неделя. Тази седмица ме удари един ден по-рано - в петък /сигурно защото д-р Колчаков беше намалил интерферона на 90мкг. и тялото сърдито бързаше да покаже, че не е съгласно
/, в съботата ме пропусна. Така че неделният атентат беше предвидим и очакван;
2. Напоследък интерферонът се дисциплинира, като взе да се проявява в един и същ времеви диапазон, а последните два пъти даже в един и същи час - 6.30 сутринта. За щастие нещо ме разбужда точно 10 минути преди фаталния ефект. Усещам студ, но най-голямата грешка е да се сгуша в леглото, защото бурята се разгръща за отрицателно време, а после вече нямаш сили да мръднеш. И така, станах и изтичах в кухнята - хапнах един сухар с вода, за да не стане като миналия път с аналгина на гладно, повръщането, невъзможността да поема нови лекарства при втората атака, а тя е към 10-11часа. Пих един адвил и употребих от свещичките против температура. Легнах си обратно. От адвила човек трудно може да заспи, понеже той много изпотява и докарва усещането, че всичко ти ври и кипи, но за сметка на това не оставя шанс на температурата и е доста по-щадящ към стомаха;
3. Около 10ч. усетих старта на второ действие. Веднага хапнах още няколко хапки, изпих нов адвил и пак свещичка. Легнах си обратно и през цялото време пиех много вода и чай. Мерех температурата, която много се опитваше, но не можа да мине 38,6 и взе да пада надолу. А падне ли на 37 и нещо - значи рундът е спечелен.
Изводи : За събота и неделя трябва да имам предварително приготвена храна в хладилника, да не си правя планове за срещи, шопинг, забавления - освен по изключение, каквото се надявам да бъде Новата година, на нощното ми шкафче да има чинийка със сухари, кана с вода, адвил или други лекарства с ибупрофен, термометър и свещички в хладилника. И без паника! Положението е овладяно! Ако има и приятел, който да ме навести в тези дни, ще вземат да станат чак чудесни! Пък аз имам страхотни приятели и съвсем се убедих в това в последно време. В този кръг от скъпи за мен хора поставям и вас - приятелите ми от форума. Благодаря ви за вниманието, грижата и съпричастността - мисля, че почвам да вземам превес над интерферона, рибавирина, а дай Боже - и над хепатита!
Желая на всички щастливо посрещане на Новата година!
