Синът ми е на 24 г. Разбрахме че има хрон. хеп. В през 2003 г. Тогава се разболя приятелката му от В, но с видими симптоми/така че не хронифицира/. При откриването на вируса коп. бяха 5 800 000, нараснаха на 13 000 000, и т.н. до 580 000 000 през октомври 2007 г. През цялото време ензимите не бяха много високи, случвало се е АСАТ да баде в норми а АЛАТ е бил с най-ниски стойности -58, а най високи 123.
Има две биопсии - липса на фиброза и на каквото и да е увреждане, заключение неактивен хроничен хеп. В, а репликацията - Ужас!!!! Пробваха го за разни програми, но не беше подходящ за нито едно лечение. Проф. Чернев очакваше спонтанна сероконверсия, но уви, вирусът продължи да се размножава. Стоим и чакаме или да падне вируса, или да се покачат ензимите, или да се стигне до фиброза, или да се изчисти от самосебе си, или да измислят ново лекарство,или,или, или!!!! А той как се чувства? Не споделя да е по-различно от всякога, твърди че се чувства добре, но със сигурност знам че лесно се уморява /не работи физическа работа/, спи му се повече и не знам какво още! Трудно е за млад човек да живее с мисълта за това което носи, за него е още по-трудно да ме обременява и затова не споделя тревогите си и оплакванията си!!!
