Сдружение ХепАктив - Българският Форум за болестта Хепатит

Вирусен хепатит - Обща дискусия => Как да живеем с хепатита => Темата е започната от: irka в Януари 29, 2007, 16:14:56

Титла: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: irka в Януари 29, 2007, 16:14:56
...за това как се справяте с мисълта, че имате хепатит?

Имам предвид как се чувствате психически, не физически!

Знаят ли вашите близки, как реагират? И изобщо с кой сте споделили? Изпитвате ли срам или страх от това да разберат другите? Как ги преодолявате? Страхувате ли се да не заразите околните? Казвате ли като отидете на лекар, зъболекар, козметик /който ходи разбира се  ;)/ и пр.

 Ето как е при нас:

Когато разбрахме със съпруга ми бяхме като гръмнати! Не знаехме какво да правим, към кого да се обърнем, как за Бога ни се е случило!? ???

Първия един месец не казахме на никой, уж за да не ги тревожим. След това казахме на родителите си, които също бяха шокирани. Но те милите така и не знаят точно за какво става въпрос и след първоначалния шок и лекото обяснение от наша страна какво представлява болестта, като че ли се поуспокоиха, че не е толкова страшно.  Сега само отвреме -навреме ни питат какво става с лечението и след като им кажем, че сигурно ще чакаме с години за него, си казват- Е то щом е така сигурно не е толкова опасно! Ние не ги и информираме допълнително! :-\

Освен тях, за болестта ни знаят още двама наши много близки познати и това е! Не, че трябва да го тръбим наляво и надясно де, но като че ли изпитваме срам, че имаме тази болест! Най-осезателно го чувствам, когато ми се наложи да отида на лекар за някаква манипулация и кажа за хепатита! Започват да ме гледат странно, да охкат колко е опасно това, ама как така съм се заразила, да не вземам наркотици и пр. И някак си, ами променя им се отношението! :( Какви наркотици бе хора, я ме вижте каква съм яка българка след тези две бременности  ;D! Но както и да е, независимо как се е заразил човек, дали е наркозависим, от преливане на кръв или по случаен начин, има право на адекватна помощ и добро отношение, което не винаги се получава! >:(

Мен ме е страх да отида на козметик например, защото не знам как ще реагира като кажа, а не мога да не кажа, все пак след мен ще седне друг човек и ще го обработват със същите пинсети, ножички и пр.- лесно може да се зарази ако не са стерилизирани правилно, а много от козметичните салони не си дават много зор в тази област за съжеление! :-\
Иначе като отида на лекар, зъболекар или на място което го изисква, винаги предупреждавам, че имам хепатит С. Малко ми става криво, явно не съм свикнала още, като видя как веднага започват да си слагат ръкавиците и да се пазят все едно съм прокажена, но то така си и трябва де! :-\

Всъщност от както разбрахме, като че ли се затворихме. По-малко общуваме с приятелите, по-малко излизаме!

Да не говоря какъв панически страх изпитвам да не заразя децата си! Те непрекъснато падат, нараняват се! Мен ме е страх да ги пипна направо ако имат някъде рана. Или пък ако аз се нараня, порежа и пр. Знам, че не е толкова лесно да се заразят, но факт е, че ние сме заразени а не знаем как е станало!  :(

Ето затова, аз много приветствам създаването на този форум. Нека тук всеки да споделя каквото му тежи. Да си помагаме и подкрепяме. Да видим, че не сме сами, и че има и други мислещи и чувстващи се като нас!

Дано потребителите станат повече и пишем без притеснения! Е, "под станат повече" нямам предвида да станат повече заразените, а просто да се престрашът повече хора имащи този проблем да пишат! :)
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Радослав Русинов в Януари 29, 2007, 19:06:14
Здрасти, няма как да не се включа и аз в дискусията  :D
При мен нещата станаха по-подобен начин
Отначало като разбрах за болестта мина много време преди да започна да се притеснявам. Още повече че лекарката, която ми откри хепатита не спираше да ме успокоява и да ми казва, че няма нужда да се бърза и няма страшно. Тогавашната ми приятелка обаче имаше роднина, който има хепатит и започна да ме кара да направя нещо и да започна лечение колкото мога по-бързо.
Тогава започнах да чета повече и колкото повече четях, толкова повече започвах да се притеснявам, още повече че вече имах болестта от 15-16 години. Започнах да се вглеждам все повече в себе си и да търся симптоми и започвах да се превърщам в хипохондрик. След още няколко месеца вече започнах активно да се опитвам да направя нещо реално в тази посока и тогава се сблъсках с 2-3 лекари, които не спираха да цитират тази конвенция и че няма да ме лекуват. Най-фрапиращото изказване беше на един лекар, който имаше доста опит с лечение на хроничен хепатит още преди 1990 година. Той ми каза "ще можеш да се лекуваш едва, когато вече не можеш да ходиш на работа и не можеш да правиш секс". Не искам да коментирам тази реплика, тя е достатъчно показателна.
Знаех и кога най-вероятно беше станало заразяването ми, при едно кръвопреливане при един инцидент, който претърпях през 1989 или 1990 година, не си спомням точно годината. Мислех си за човека, който е дарил кръв, но не мисля че той е виновен, не мога да обвинявам и болницата, просто тогава такива са били времената. Трябваше да приема фактите и да видя какво мога да направя за да се излекувам.
Все още бях решил да не казвам на на никой от близките ми, казах на някои от приятелите си. След това казах и на тогавашните ми шефове, които проявиха изключително разбиране, за което наистина съм и много благодарен. Тогава фактически знаеха само трима човека от екипа, в който работех. Никога не съм говорил прекалено много по темата и гледах да не казвам на всеки.
В момента, в който започнах лечението казах и на баща ми, но реших да спестя това на майка ми и сестра ми, които в този момент бяха в чужбина. Пак с единствената цел да ги предпазя и да не се тревожат прекалено много. Сега в момента и двете вече знаят, а аз мога да кажа че по-скоро сгреших когато реших да пазя в тайна всичко, което ставаше с мен. В момента, в който  реших да им кажа разбрах че съм сгрешил и съжалявам че реших да подходя точно по този начин в този момент. Никоя от тях не се почувства добре, когато разбра че съм лъгал толкова време когато са ме питали дали съм добре и дали всичко е наред. Но се поучих от това.
Когато започнах лечението казах за проблема си и затова че започвам едногодишно лечение на приятелите си и всички мога да кажа проявиха разбиране и ме подкрепяха през цялото време. Благодаря им много!
3 месеца след началото на лечението реших да сменя работата си и тогава не знам защо, репих да спестя това че съм на лечение от хепатит C на работодателите си. Не знам защо, това може би беше също грешно решение в този момент. Започнах работа на новото място и така и не казах на никой какво става с мен, а във вторниците (деня след инжекцията) се опитвах да бъда напълно работоспособен и да не ми личи по никакъв начин външно това, което става с мен. Все още никой в работата не знае, но в близките седмици съм решил да кажа поне на няколко колеги и на шефа ми. Искам просто да мине последното изследване и да съм наясно със състоянието си, и тогава ще се чувствам свободен да говоря. Тогава най-после доста колеги ще разберат защо упорито отказвам да пия какъвто и да е алкохол на всички сбирки и партита във фирмата :)
Нямам притеснения да кажа на колегите си, но пак бих подбрал на кого да кажа, определено не мисля че трябва човек да парадира с това нещо и да говори само пред хора, които могат да проявят разбиране и пред които може да сподели без притеснява за реакцията им.
Аз лично нямам притеснения за реакцията на хората, гледам да избягвам думи като вирус в повечето случаи и обяснявам че заразяването става само по кръвен път. Мога да кажа, че не съм забелязал промени в поведението на приятелите ми към самия мен.
На предишния си зъболекар му казах, че имам хепатит C и той също прие спокойно новината и ми направи процедурата без да се притеснява. Но съм имал случай, когато при едно взимане на кръв казах на сестрата, че имам хепатит C, тя така се притесни че взе някакви ръкавици и предприе супер сериозни мерки за безопасност, от което наистина ми стана много неприятно.
Как се научих да живея с мисълта за болестта, мисля че пак е индивидуално но аз смятам че човек по никакъв начин не трябва да подчинява мисълта си на това, че има такъв проблем. Мисля, че трябва да го приема спокойно, да се опитва да направи всичко, което може да за да се излекува, да спазва всички препоръки, но в същото време по никакъв начин да не подчинява живота си на болестта. Именно заради това по време на лечението аз продължих да живея по начина, по който живеех и преди. Излизах, срещах се с приятели, ходех на работа и в същото време провеждах лечението и се стараех да спазвам всички препоръки. Костваше ми много усилия, но за мен поне това беше по-правилния подход. Наистина не е лесно да не мислиш за това, че се лекуваш, когато трябва по два пъти на ден да гълташ хапчета и да си биеш инжекции всяка седмица и когато настъпват толкова промени с тялото ти.
Но определено смятам за грешно за това да говориш за проблема си, когато си с приятели или да се оплакваш. Аз не го правя и говоря само, когато някой се поинтересува и ме попита как съм и какво става с лечението. Не мисля, че е правилно човек да променя поведението си спрямо другите и когато той не го прави, останалите също няма да го правят.

Не знам дали хората, които посещават този форум ще станат повече, както казваш, Ирка. Много малко хора които имат хепатит се опитват да търсят информация в интернет и да се интересуват от болестта. Повечето наистина се затварят в себе си, други не ползват интернет, доста пък не са готови да споделят и да говорят по темата. Други пък няма как да научат за форума и да започнат да го посещават. Знам колко много хора имат хепатит, но впечатленията ми са че те не могат да бъдат открити в интернет пространството. Все пак, аз се надявам още хора да открият форума и да решат, че той може да им помогне по някакъв начин  :)

Поздрави,
Радо
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: irka в Януари 29, 2007, 20:21:35
Здрасти, няма как да не се включа и аз в дискусията  :D

Ами така де, може да сме малко, ама поне да си пишем за това което ни интересува! ;) Пък и все се надявам и други да се включат! Затова колкото повече интересни теми, по-добре. Трябва да дадем живот на форумчето!

Наистина ми е много интересно и полезно да ти чета постовете!  :)

Аз откакто разбрах, непрекъснато си търся информация. Лошото е, че не съм на Ти с езиците и мога да се възползвам само от такава на български език. Всъщност много ми липсваше такъв форум, затова и се радвам, че го има вече и непрекъснато нещо си пиша!

Иначе си вися по други форуми, ама с различна от тази тематика и много ми помагат.  8)

Надявам се да не ти ставам досадна чак! ::)

Ние свикваме с мисълта, но просто ни трябва явно малко време. Иначе в интерес на истината тъй като не сме почнали още лечение си позволяваме по някой и друг аператив. Не всяка вечер, щото рядко сядаме да вечеряме нормално, но като излезнем някъде! :) А когато започне лечението, евентуално, разбора се ще спрем с всякакъв алкохол, че дори и биричката! :'( Но така като гледам до година време няма да сме почнали!

Поздрави!
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Stefan в Януари 29, 2007, 21:18:11
Тази тема е доста поулярна :)

Аз лично все още се страхувам да казвам на които и да е, разбира се казах на семеиството ми няколко месеца лед като разбрах, после споделих само с 1-2 много билзки приятели и общо взето оттогава подбирам много внимателно хората на които казвам.
изглежда повечето хора приемат нормално факта. То би трябвало така да си е по принцип, но проблема с лошата слава и непознаването на болестта е по целия свят и навсякаде се опитват да го променят това нещо. като цяло болестта не трябва да променя нищо в начина ни на живот. това е болест без симптоми, която се развива много бавно и не те прави с нищо по различен от  останалите хора.

Имам много познати които са болни, някои се излекуваха други тепарва ще се лекуват, но като цяло всички са недобре информирани, а не ми се говори колко хора има които даже не предполагат че са болни. сигурен съм че в този форум ще има още много юзери (за сажаление).

иначе как се чутвам психически, чесно да ви кажа, не ми е лесно, едва ли на някой му е лесно, но това е положението, просто трябва да се запознаем с нещата колкото се може по добре и да се тарси вазможност за лечение. току що разбрах колко ще ми струва биопсията и ми стана още по лошо :)


поздрави

Стефан
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: ninka в Февруари 02, 2007, 15:42:26
Когато отидох да раждам и казах ,че съм с хепатит С първия път ме изолираха сама в стая ,вторият обаче ме вкараха в изолатора при най - гнусните циганки на света  :-XЕдва издържах то не беше смрад не беше чудо не сте виждали такова нещо .Аз гледам да предпазя хората а те ме взеха за изрод - няма що .Тогава усетих колко е кофти всъщност .Беше ме срам да излизам ,защото носех нощница ,като на циганките и всички ме гледаха особенно .А там срещнах и едно момиче с което учехме заедно .Умрях от срам . Така че понякога по- добре да замълчиш освен ако не познаваш хората много добре .Мъжа ми му отказаха лечение - стоматологична ,защото и той си казва .
пп Не ме разбирайте погрешно относно циганите дори ги съжалих в един момент почувствах колко са презряни но от друга страна ,като видях колко са гнусни си дадох сметка ,че сами си го правят .
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Радослав Русинов в Март 04, 2007, 14:16:21
Здравей Стефане и добре дошъл във форума :)
Да, определено това че имаш хроничен хепатит може да бъде проблем за околните, тъй като става въпрос за вирус, който човек има в кръвта си.
Но то е същото както и при СПИН, проблема идва главно от незнанието на хората.
Когато хората чуят вирус и това променя отношението им, затова е важно всички твои близки и приятели да знаят малко повече за болестта. Хепатит C не е полово предавана болест (http://en.wikipedia.org/wiki/Sexually_transmitted_disease) и вероятността вируса да се предаде по полов път е под 1%. Това в медицината е изключително малък процент. Заразяването става само по кръвен път.
Аз поне винаги, когато съм казвал на приятели за хепатита съм се опитвал да обяснявам как става заразяването и изобщо да кажа за какво става въпрос. Това е начина да помогнеш на всеки да разбере повече за болестта и съответно да разсее стандартните притеснения, които изникват когато чуе ключовите думи като кръв, хепатит, вирус и т.н. Случвало се е и да казвам на познати, които нямат асоциация на хепатит с вирус, а асоциация на хепатит с обикновения хепатит A и едногодишни диети. Те общо взето нито проявяват сериозен интерес към подробности за болестта, нито пък изглеждат особено притеснени, че аз има казвам че имам хроничен хепатит. Явно незнанието предизвиква два различни типа поведение. Така, че обикновено преценявам докато говоря и просто не споменавам ключовата дума вирус, нито пък за най-сериозните последствия, които може да има. След като не проявяват интерес аз не прекалявам с обясненията. Но мога да кажа, че повечето ми приятели знаят доста за болестта и винаги съм се старал да им разкажа повече и за заразяването и за повече подробности около нея, мисля че това е задължително. Как стоят нещата ако искаш да започнеш връзка, мога да кажа моето мнение без да ангажирам някого с него. Мисля, че ако човек има полово предавана болест като хепатит B или СПИН например, то той е длъжен да каже това на партньора си. Когато има болест като хепатит C например, която не е полово предаван болест, това е въпрос на личен избор. Като минимум всеки е длъжен да използва презерватив или ако е жена да помоли партньора си да използва презерватив. А ако живее с нея е длъжен да и каже за това, че има хепатит. Ако не се ползва презерватив е задължително да каже, тъй като въпреки че вероятността е около 1%, тя съществува. Ако съществува някаква вероятност от заразяване всеки е длъжен да каже, че има хепатит. Например, според мен е задължително да кажеш това на зъболекаря си, както и на всеки лекар, който по някакъв начин ще има допир с кръвта ти.
Но ако говорим за момента на започването на една връзка не мога да кажа кога е правилния момент човек да признае, че има хепатит. Това е въпрос на лична преценка и би могло да стане и след като връзката е започнала, но само ако преди това другия човек не е бил застрашен от заразяване по никакъв начин. От друга страна това, че не си бил напълно искрен в началото на връзката може да бъде и причината за раздяла, така че аз трудно мога да дам рецептата. Всичко зависи от конкретната ситуация и конкретните отношения.
Съжалявам за това, че отношението на момичето към теб се е променило, за мен поне единствения начин да се боря с това е да се опитам да обясня, че хепатита не е опасен за околните а за мен, и че заразяването става единствено и само при директен кръвен контакт.

Поздрави,
Радо
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: tanq в Април 26, 2007, 15:25:28
A ina4e kak se 4uvstvam...
E bila sam i po-dobre, no se nadqvam da se opravq, i mislq 4e tova mi pomaga da se preborq s bolestta. Okolo men vsi4ki znaqt- i semeistvoto mi, i kolegite, no nikoi ne se e otdrapnal ot men. Dori naprotiv. Sled kato se varnah v universiteta vsi4kite mi kolegi ve4e znaeha 4e sam bolna ot hep B, no nikoi ne me pritesnqva6e s vaprosi kak sam se zarazila i vsi4ki mnogo mi pomagaha da navaksam, proqviha mnogo golqmo razbirane.
I vse pak drugo si e, ne e kato predi. Osobeno kogato sam si u doma. Strah me e da ne zarazq sestra mi ili maika mi. Neprekasnato im povtarqm da si napravqt vaksini, no te vse otlagat. Dokato se nakanqt az 6te vzema da ozdraveq ;D
Tozi strah go ima i v intimnite mi otno6eniq. Otkakto razbrah 4e sam bolna, vinagi kogato nqkoi proqvi interes kam men, az se pravq na udarena. Biv6iqt mi priqtel oba4e prodaljava da me tarsi i iska da se saberem, vapreki 4e znae za bolestta mi, znae kak se predava i t.n. No ne bih riskuvala da go zarazq, osobeno sled kato vse o6te ima golqma nadejda da se opravq, t.e. kato znam 4e polojenieto nai-veroqtno 6te e vremenno.
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Mimeto в Август 04, 2007, 16:12:31
Виждам, че темата е стара, но май тук мога да споделя това, което ме притеснява....
Родителите ми знаят за проблема, също така и трима приятели. Никой друг.
Нямам и намерение да казвам имайки предвид колко лоши са станали хората напоследък......
Лошото е, че понякога тази мисъл за това, което имам ме кара да плача......и това се случва често напоследък. Хей така изведнъж и почвам да плача. В началото си казвах, че е нормално, все пак това си е шок, но калкото и да се старая.........от тези хора съм, които мислят позитивно и / поне досега / нищо не е в състояние да ги стресне.
Дали и Вие сте минали през този период ?
Благодаря Ви за подкрепата !
Приятен ден - хммммм - току що се изсипа небето върху земята...заваля 
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Емануил Денков в Август 04, 2007, 17:29:57
Здравей, няма проблем че темата е стара за нас новите потребители и можем да пишем тук.
Цитат
Нямам и намерение да казвам имайки предвид колко лоши са станали хората напоследък......
Думата, която ми идва за повечето хора не е лоши, ама.... като се замисля плюсовете и минусите са на кантар да кажеш дали си болен или не. Аз лично реших да споделя за хепатит В с всички и засега освен някой друг странен поглед не получавам нищо кой знае по-особено. Аз си мисля, че трябва да се споделя с повече хора и така ще се разбият повечето митове и ще се разчупи леда на незнанието и предразсъдъците. Всеки един болен трябва да намери начин да говори и да предизвиква интерес, но не страх или съжаление. Аз лично съм много слаб характер и много трудно успявам да си наложа мнението и затова не съм успявал да предизвикам съжаление ( за което се радвам), но забелязвам че масата хора си мислят, че хепатит В въпреки че е хроничен е нещо безвредно....като диабет може би без инсулина.

Цитат
Лошото е, че понякога тази мисъл за това, което имам ме кара да плача......и това се случва често напоследък. Хей така изведнъж и почвам да плача. В началото си казвах, че е нормално, все пак това си е шок, но калкото и да се старая.........от тези хора съм, които мислят позитивно и / поне досега / нищо не е в състояние да ги стресне.
Дали и Вие сте минали през този период ?
Ами аз като мъж би трябвало да кажа тоест лъжа че не плача, но понякога не мога да спра някакви пориви в мене. Ставам просто сутрин и ми минават някакви гадни мисли, че никога няма да се излекувам от хепатита(което си е така), че няма да мога да доживея почти сигурно старини и направо усещам как ми се свива сърцето и плача. И аз винаги съм гледал позитивно на нещата....но това понякога не мога да го спра. Спирам като се сетя колко по-големи неучасти има на света. Всеки ги знае няма какво да ги изреждам - просо се радвам че мога да чувам виждам, бягам и да съм пълноценен....
Не се притеснявай, нормално е. Както си писала си нямаш и половинка и така е сигурно още по-тежко. Аз поне си имам и ми помага много, пожелавам на всеки във форума да има такава подкрепа до себе си!

Цитат
Приятен ден - хммммм - току що се изсипа небето върху земята...заваля
Не знам дали е при вас така, но започнах да се радвам на такива неща, на природата на дъжда, снега...такива дребни работи, които съм ги приемал като даденост.

Поздрави Емо!
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: irka в Август 06, 2007, 00:14:02
Tuznata , съвсем нормално е поведението ти, не се притеснявай! Аз изпадах в началото в същите ситуации. Яко се бях депресирала. Особено пък, след като разбрах резултатите от изследванията си и, че не мога да се лекувам! Напълнях с близо 10кг. от депресийката и какво ли още не /слава Богу свалих ги тези кг.вече :)/ Сега малко посвикнах с мисълта и гледам напред. Но на моменти си гледам децата и се чудя, дали ще успея да ги видя порастнали,намерили своето място в живота, омъжени, със собствени деца....А да не говорим за ужаса който изпитвам когато са се наранили и аз ги пипам, или когато аз се нараня, да не ги заразя!

После си казвам, че и без да имам Хепатит С, може много неща да се случат и да не мога да се радвам на  бъдещето! Успокой се! Гледай напред! Направи възможното да се лекуваш и си повтаряй, че въпреки всичко, това действително не е най-страшното в живота, и че имаме голям шанс да се излекуваме и да живеем пълноценно!

Бъди оптимист! Болестта се развива бавно, а през това време ще се откриват все нови и нови лекарства! все някое от тях ще ни помогне!

Поздрави!
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Jina в Август 07, 2007, 09:29:34
Здравей Tuznata!Аз съм пропуснала да ти кажа добре дошла във форума,...тааа "Добре дошла!"  ;D
При мен беше по същия начин-отначало не знаех къде съм,бях направо неадекватна,не знаех от къде съм се заразила...последствие се успокойх и свикнах с мисълта че съм болна.Малко по малко се реших да кажа на 2 приятелки.А сега след 3 години откакто съм болна имам и приятел на когото казах и той също го прие-за което много се радвам :)
Ти си права за това че има много хора с предрасъдъци дето като им кажеш че иамш хепатит С те гледат като чумава...За това аз се старая да не давам излишна информация на хора които не са ми някакви(да тръгнеш да им обясняваш-кой те разбере,кой не...).
Но е нормално да си поплакваш от време на време.Скоро ходих в София да ми правят биопсия и се  изненадах от себе си защото почти постоянно ми се плачеше и се чудех къде да се скрия да не ме гледат хората че плача.
Но всичко минава.И както ми каза JP-то:"Ти си късметлийка!" защото все пак тази болест е лечима и има големи шансове за напълно излекуване.
Така че горе главата...то и ние тука сме се събрали да си помагаме  ;)
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Valentin Maneff в Август 07, 2007, 13:53:34
Здравейте и добре заварили!Днес ми е първи ден във форума но с интерес следя развитието му и много се радвам,че проблемите така могат да сплотяват хората.Наистина няма място за отчаяние,но все пак сме хора и се поддаваме на емоции.Всички вярваме,че един ден/дано да е по-скоро/,ще се излекуваме от тази коварна болест,а до тогава трябва да си даваме кураж.Всеки да помага кой с каквото може,няма място за отчаяние,гледаме напред и това е!
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: kammy в Август 07, 2007, 15:51:59
Цитат
Виждам, че темата е стара, но май тук мога да споделя това, което ме притеснява....
Родителите ми знаят за проблема, също така и трима приятели. Никой друг.
Нямам и намерение да казвам имайки предвид колко лоши са станали хората напоследък......
Лошото е, че понякога тази мисъл за това, което имам ме кара да плача......и това се случва често напоследък. Хей така изведнъж и почвам да плача. В началото си казвах, че е нормално, все пак това си е шок, но калкото и да се старая.........от тези хора съм, които мислят позитивно и / поне досега / нищо не е в състояние да ги стресне.
Дали и Вие сте минали през този период ?
Благодаря Ви за подкрепата !

Недей така,миличка  :( Нормално е от време на време да се чувстваш зле и да си поплакваш.Но мисли позитивно.Всеки човек си има по нещо,дали ще е хепатит или някоя друга болест,няма голямо значение.Важното е,че се лекува и шансовете са добри.Този факт,сам по себе си,е достатъчен да се усмихнеш и да гледаш по-ведро на живота ;).
Късмет и повече оптимизъм ;)
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Радослав Русинов в Август 07, 2007, 19:28:11
Виждам, че темата е стара, но май тук мога да споделя това, което ме притеснява....
Родителите ми знаят за проблема, също така и трима приятели. Никой друг.
Нямам и намерение да казвам имайки предвид колко лоши са станали хората напоследък......
Лошото е, че понякога тази мисъл за това, което имам ме кара да плача......и това се случва често напоследък. Хей така изведнъж и почвам да плача. В началото си казвах, че е нормално, все пак това си е шок, но калкото и да се старая.........от тези хора съм, които мислят позитивно и / поне досега / нищо не е в състояние да ги стресне.
Дали и Вие сте минали през този период ?
Благодаря Ви за подкрепата !
Приятен ден - хммммм - току що се изсипа небето върху земята...заваля 
Здравей и от мен,
И аз мисля, че човек трябва гледа позитивно на всичко, което му се случва!
В момента минаваш през тежък период, и аз имах такива моменти след като научих че съм болен и си съставях какви ли не черни сценарии. Мисля, че всеки минава през такъв период, по-важното е да съумее да го преодолее.
Ти самата казваш, че мислиш позитивно :) дано всички отговори тук те накарат да погледнеш по-оптимистично на това, което ти се случва и да повярваш, че нещата ще се променят :) Болестта се развива бавно и до момента, докато тя започне да става опасна за черния ти дроб ще бъдат открити още лекарства и ще бъде напълно лечима, сигурен съм!
А сред хората винаги ще откриваш лоши и недобронамерени, важното е да общуваш и да се обкръжаваш с такива, които те карат да се чувстваш добре :)
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Stefan в Август 08, 2007, 19:21:43
И аз минах през такъв период и то доста дълаг, защото знам че съм болен от 2000г. а почнах лечение преди 5 месеца. и общо взето през тези седем години имах много такива моменти когато си мислех че всичко е сваршило и няма оправия. минах го този период едва когато се запознах с болестта максимално и си направих всички изследвания. от тогава гледам много по позитивно и разбрах че тази болест не е фатална, а просто се лекува по трудно. В момента се разработват много нови лекарства които да улеснят лечението и подобрят успеваемостта, така че дори и в най лошия случаи пак има шанс. също така хепатит ц специялно не ти пречи в живота което е голям плюс, ако може така да се каже :)

Поздрави

Стефан
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Mimeto в Август 09, 2007, 18:11:03
Благодаря Ви за подкрепата!

Не съм очаквала, че ще прочета толкова много добри думички!

Благодаря!

Този период ще мине.....няма как иначе. Просто ми се иска да стане по-бързо.   :)

Поздрави на всички!

Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: savilona в Август 22, 2007, 23:58:01
Здравейте,на мен ми е 1-ви ден във форума и ми е страшно интересно.Проблемът обаче си е проблем-хепатит С,открит преди 2 год.Причинен ми е най-вероятно от зъболекарка в 20-та поликлиника преди ок. 5 год,тъй като нямам други кръвни манипулации,а при зъболекарите съм редовна пациентка от много год.Тогава направих периостит на ченето,ходих подута 1 месец,все едно бях глътнала портокал,затова смятам,че заразяването ми е било преди 5 год.Предполагам,че съм загадка-НИКОГА не съм пробвала наркотици,не съм си правила педикюри,маникюри,пиърсинг и т.н.,че дори косата не съм си боядисвала в живота дори веднъж,нямам операции или кръвни манипулации/които да съвпадат по време,биопсията доказа лек хепатит С,на 4-5 год/.Единствено зъболекарите щъкат в живота ми,тъй като съм с лоши зъби.Когато ми се обади лекарят и ми каза,че имам хепатит С,едва повярвах.Нещо повече,живях месеци,все едно ми няма нищо,имам предвид,че пазех другите,но за себе си-не.Когато взех да се изморявам и стомахат да ми тежи,да дремя,където заваря,взех да проумявам,че нещата са сериозни...Не знам кое е от хепатита и кое-не,но знам,че от 2 месеца се събрах с човек,когото обичам и уважавам от доста години и чак сега нещо ме "удари" по главата и сърцето/впрочем,тъй като бяхме  само приятели,той знае за хепатита от началото,мога само да му благодаря за това,че е с мен и ме обича,въпреки че мисли,че С-то се преава по полов път/....Взех да се замислям за борба с хепатита.Искаме и деца.Но как ще се боря?!Дори протокол нямам,защото АЛАТ и АСАТ са ми 35 на 28,и от 5-та градска ми казаха,че трябвало да станат към 60?!Какво да правя?!Въобще не знам какво да правя,седя и гледам тъпо стената и монитора...Откъде да тръгна?В кой офис на НЗОК да отида и какво да кажа,как да го кажа?!
Обаче ще продължа  утре,вече много ми се спи,умората ме сваля още в 12,едно време можех и до 3...
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Радослав Русинов в Август 23, 2007, 18:41:02
Извинявай, аз вече те питах в другата тема откога ти е хепатита, но сега виждам че тук ти си разказала повече по този въпрос.
Ако имаш хепатит от 5 години, това не е дълъг период, но това не значи че не трябва да се опиташ да се лекуваш. Не знам на 100% какво мисли в момента здравната каса по този въпрос, но мисля че има такава възможност за лечение, може би още не е сменен консенсуса /от 2002 година/ от който се води, но определено вече е доказано, че хората с константно ниски чернодробни ензими могат да имат увреждане на черния дроб. И на запад вече се лекуват и тези пациенти. Тук във форума сме обсъждали този въпрос няколко пъти и се надявам нещата вече да са различни. Проблема в момента идва и от повечето лекуващи лекари, които продължават да повтарят и да цитират този прословут консенсус, който се доказа вече че не е валиден и критерия ниски чернодробни ензими не е достатъчен като критерий за взимане на решение за лечение. Затова продължавай да търсиш лекари и се опитай да разбереш дали наистина здравната каса все още напълно отказва лечение на пациенти с ниски чернодробни ензими, или лекарите просто си цитират консенсуса наизуст.
За приятеля ти, можеш да го успокоиш :) хепатит C се предава много рядко по полов път. Това е също въпрос, по който доста се е питало във форума и мисля, че той може да бъде спокоен като цяло по този въпрос. По отношение на това все пак дали да използвате предпазни средства, преценете двамата ситуацията като се запознаете с опасностите и рисковете от полово предаване. Надявам се да откриеш темите във форума, ако имаш проблем с намирането, само кажи аз ще ги добавя като линкове в следващ пост :)
Идеята ми е да вземете двамата решение, след като се запознаете с информацията по темата, така и той и ти ще си спокойна и няма да имате притеснения по този въпрос.
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Silvi в Ноември 03, 2007, 00:47:20
Поздрави на всички!
  Съвсем случайно открих този форум и разбирам, че тук е единственото място човек да сподели болката, да получи подкрепа и най-вече компетентен отговор на онова, което го вълнува и притеснява.
   Аз не съм се опитвала да крия диагнозата на собственото си дете, колкото и страшна да е тя. По-скоро търсех съвет от лекари и познати, какво да предприема след като на 6-я месец разбрах, че вече е с хроничен хепатит С. При нея заразяването също е след стоматологична манипулация. А тя тогава беше на 18-години! Ученичка в 11 клас с амбиция за продължаване на образованието, за успешна реализация в живота. Това беше най-големият удар в живота ми.
   В самото начало, когато станаха готови резултатите, и от инфекциозното отделение ми казаха че е хепатит С, аз не знаех за какво става на въпрос. Но като прочетох ............. :'(.
    От тогава до сега изминаха почти 2 кошмарни години - лекари, изследвания, болници, операция на сливиците, а сега лечение, и отново притеснение дали ще е успешно лечението.
    Тя е почти дете, тя е жадна за живот и не иска нищо да пропусне. Понася по мъжки всички несгоди и не престава да се бори и да отстоява желанията си. През тази година кандидатстудентската кампания съвпадна с началото на лечението, първата инжекция беше на 06.06.2007 г. Беше й много трудно, в началото температура, треска, болки по цялото тяло, нервно напрежение, но все пак успя и е студентка в София.
    Ако пред някого недоизказвам истината до края, то това е пред нея. Не искам да вижда сълзите в очите ми, старая се да представям пред нея по-оптимистично прогнозите и последствията от тази болест. Тя иска да води пълноценен живот и с нетърпение чака края на лечението. В момента е започнал 6-ия месец от лечението, но поради това че вируса не се генотипизира ще се лекува 1 година.
    Заради лекарска немарливост детето ми изстрада толкова много! Не знам на кого да се моля всичко да мине успешно!
     С цялата си душа, на всички желая да се излекувате! Разбирам болката на всички!
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: nevron в Ноември 03, 2007, 10:42:32
     Zdraveite!
     Az puk do sega ne sam stigala do tazi tema vav foruma.
     Nie s moq priqtel znaem za xepatita ot 3 godini. Toi ima xroni4en B i dokato az ne razbrax za moq xroni4en C, toi ne mi be6e spodelql za negoviq. Razbiram go, za6to go e napravil. Moje bi ot strax da ne go ostavq, za6toto vse o6te bqxme v na4aloto na na6ata vrazka. Li4no az sam kazala samo na brat mi i na dvama negovi mnogo blizki priqteli, na koito i az sa6to imam palno doverie. Sega se zamislqm i na nikoi dryg ne sme kazvali.
    4estno kazano mnogo mi se iska da spodelq s pove4e xora, no qvno nqma s kogo. Az po princip sam dosta dover4iva i nikoga naprimer ne me e bilo sram da kazvam, 4e sam bila narkomanka, vapreki negativnoto otno6enie na pove4eto xora. Za men tova e 4ast ot jivota mi, izpitanie, koeto, moje bi me e napravilo o6te po-silna, ot kolkoto bqx kato po-malka. Neznam za6to oba4e za xepatita ne namiram smelost da progovorq. Imam 4yvstvoto, 4e xorata nqma da go razberat. Spomnqm si po vremeto kogato si napravix parvite izsledvaniq i doktora mi kaza, 4e ima veroqtnost da sam bolna ot xepatit. Az bqx na rabota v edna diskoteka po onova vreme. Ve4erta kogato otidox i spodelix kakvo mi se e sly4ilo, glavnata barmanka, kaza ne6to ot sorta, 4e ako sam bolna ot xepatit, ne moga da rabotq tam. Ot togava ne smeq da kaja na nikoi. V bolnicata ne se sramyvam da kaja, no van ot neq qvno imam strax, ot neznanieto na xorata.
    Na roditelite si ne sam spodelila, za6toto dostata4no griji i ne6tastie sam im pri4inila s narkomanskite si postapki dalgi godini. Osven tova predi dve godini brat mi izkara izkly4itelno tejak ostar xepatit B, i tova me kara o6te pove4e da ne smeq da im kaja. Sega e vremeto v koeto trqbva da imat spokoistvie i da se naslajdavat na 6tastie i radost. A taka mi se 6te da spodelq. Moje bi ako se izlekyvam, 6te im priznaq sled tova, no za sega ne.
    Pri manipulacii vinagi kazvam. Po-specialno otno6enie ne sam poly4ila, tai kato tyk otno6enieto kam vsi4ki e ednakvo.
    Pozdravi!
     
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: migle в Ноември 16, 2007, 10:48:41
Здравейте на всички!
Реших да напиша и аз нещо по темата.
Като разбрах за хепатита, не се притесних много въпреки, че бях чувала, че е сериозна болест, но си мислех, че се лекува. Сега вече знам какво е положението и от време на време изпадам в паника, защото имам да свърша толкова много неща, пък и има хора, за които трябва да се грижа.
Слава богу, приятелите на които съм казала, ме подкрепят, семейството ми също, изнервя ме само здравната ни система.
Понякога си мисля, че е предимство да знаеш, че си болен защото това ти напомня, че си смъртен, че живота е кратък, че трябва да се живее сега и да се радваш на хубавите неща на момента, и което можеш да изживееш днес да не го оставяш за друг път.
Опитвам се да се радвам и на най-дребните неща, на хората, които ме обичат и избягвам да мисля за утре. Разбира се, изпадам в депресии, плача, но знам, че колкото и да е трудно, има и много хубави неща. Едно от тях е, че засега поне нищо не ме боли и се чувствам добре.
Пък и есента е прекрасна!
                 
Поздрави, Миглена :)
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: lili_ana в Март 03, 2008, 17:15:09
реших и аз да се включа в тази тема,въпреки,че все още не се знае какъв ми е хепатита,но за мен-мисля си,че ще е хроничен -какъвто и да е,след като знам,че цял живот вируса си живее в теб-значи съм болна и това е .дали ще се лекувам или не -реших да кажа на моите приятели-повечето ми съчувстват и се стараят всякак да ми помогнат,други се радват(нали така се разбира и кой наистина ти е приятел).моите близки го приеха тежко,но стоят плътно до мен и много ме подкрепят.на колегите си обаче-все още не смея да кажа,знае само една колежка,та ако нещо се случи с мен..,страх ме е как ще реагират,но си мисля,че ще дойде времето и на колегите да кажа.дай Боже да дочакаме деня,в който хепатитите ще се лекуват както грипа-за една седмица и си готов.
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: tedibon в Март 03, 2008, 23:49:43
Разкривай само на хора,които са достатъчно интелигентни,за да не попаднеш в ситуациа като тази:
Отиваме на почивка със семейството на колега на мъжа ми,на язовир!Те двамата са луди по рибите!Сядаме да вечеряме,и разбира се почва се с ракия!Мъжа ми не знае как да обясни,че не че не иска,просто не трябва!Ама ,защо-питат колегата и жена му?Тогава моя се отпуши и каза:Болен съм от хепатит В,забранено е да пия,още повече ракия!А другото семейство се втрещи(при положение,че са екип и отсъствието от работа,за изследвания,поне на колегата му бяха известни) и мъжа подплашен вика:А,че то и аз сигурно съм болен!
А какъв ужас се изписа на лицето на жена му,след като изнесох просветна лекция,а за край оставих,че начините на заразяване са кръвен и полов!
Излишно е да казвам,че после сме се събирали с това семейство само на един банкет!Има толкова ограничени хора,на които ние -знаещите великодушно прощаваме!
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Радослав Русинов в Март 04, 2008, 00:11:09
реших и аз да се включа в тази тема,въпреки,че все още не се знае какъв ми е хепатита,но за мен-мисля си,че ще е хроничен -какъвто и да е,след като знам,че цял живот вируса си живее в теб-значи съм болна и това е .дали ще се лекувам или не -реших да кажа на моите приятели-повечето ми съчувстват и се стараят всякак да ми помогнат,други се радват(нали така се разбира и кой наистина ти е приятел).моите близки го приеха тежко,но стоят плътно до мен и много ме подкрепят.на колегите си обаче-все още не смея да кажа,знае само една колежка,та ако нещо се случи с мен..,страх ме е как ще реагират,но си мисля,че ще дойде времето и на колегите да кажа.дай Боже да дочакаме деня,в който хепатитите ще се лекуват както грипа-за една седмица и си готов.
Лили_Ана,
пак искам да кажа, че си приела всичко много навътре. Имаш 60 поста за 6 дена, това е абсолютен рекорд :)
Как можеш да кажеш на всички близки и приятели, че си болна при положение, че още не знаеш дали хепатита ти е "остър", или хроничен? Ако в момента караш "остър" хепатит, всичките ти постове ще отидат нахалос, защото приблизително 95% от хората се изчистват спонтанно до 6-ия месец. И те напълно изчистват вируса, защото след това изследването, което търси директно за наличие на вируса - HBsAg, става отрицателно.
Така, че в момента мога да ти кажа, че нямаш достатъчно информация за това какво ти има и съответно въпросите ти се отнасят за една хипотетична диагноза, която евентуално ще ти бъде поставена.
"Вкарала си се във филма", както се казва  ::)

Поздрави,
Радо
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: lili_ana в Март 04, 2008, 19:51:29
"Вкарала си се във филма", както се казва  ::)

Поздрави,
Радо
-за мен щом веднъж имам вируса-значи си го пазя доживот,та за това се причислявам вече към хрончино болните :).и,щом е така-повече инфо-по-добре.ама си мисля,че май вече ти лазя по нервите :P
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: lili_ana в Март 05, 2008, 18:47:39
реших и аз да се включа в тази тема,въпреки,че все още не се знае какъв ми е хепатита,но за мен-мисля си,че ще е хроничен -какъвто и да е,след като знам,че цял живот вируса си живее в теб-значи съм болна и това е .дали ще се лекувам или не -реших да кажа на моите приятели-повечето ми съчувстват и се стараят всякак да ми помогнат,други се радват(нали така се разбира и кой наистина ти е приятел).моите близки го приеха тежко,но стоят плътно до мен и много ме подкрепят.на колегите си обаче-все още не смея да кажа,знае само една колежка,та ако нещо се случи с мен..,страх ме е как ще реагират,но си мисля,че ще дойде времето и на колегите да кажа.дай Боже да дочакаме деня,в който хепатитите ще се лекуват както грипа-за една седмица и си готов.
Лили_Ана,
пак искам да кажа, че си приела всичко много навътре. Имаш 60 поста за 6 дена, това е абсолютен рекорд :)
Как можеш да кажеш на всички близки и приятели, че си болна при положение, че още не знаеш дали хепатита ти е "остър", или хроничен? Ако в момента караш "остър" хепатит, всичките ти постове ще отидат нахалос, защото приблизително 95% от хората се изчистват спонтанно до 6-ия месец. И те напълно изчистват вируса, защото след това изследването, което търси директно за наличие на вируса - HBsAg, става отрицателно.
Така, че в момента мога да ти кажа, че нямаш достатъчно информация за това какво ти има и съответно въпросите ти се отнасят за една хипотетична диагноза, която евентуално ще ти бъде поставена.
"Вкарала си се във филма", както се казва  ::)

Поздрави,
Радо
-Радо,вече официално ме диагностицираха като хронично болна.не знам дали могат така-имам само няколко изследвания,но щом минах ехоскопията,при  която се установи,че имам леко увеличен далак и черен дроб неувеличен,но с тенденция за заостряне на ръба и намаляване на елстичността,вече съм в отбора.
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Силвана Лесидренска в Март 06, 2008, 09:14:24
увеличение на черен дроб се доказва само и единствено при физически преглед, ехографа в този случай е безполезен.Преглед с ехограф се налага когато се търси т.,нар.fatty liver или някакви неравности.Наистина звучиш много отчаяно,недей така възприема нещата.Дай малко по-спокойно бе жена. ;)
Може ли да разясниш кой и въз основа на какви изследв,.е доказал,че си хронична?ПСР и биопсия имаш ли?
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: lili_ana в Март 06, 2008, 19:22:38
увеличение на черен дроб се доказва само и единствено при физически преглед, ехографа в този случай е безполезен.Преглед с ехограф се налага когато се търси т.,нар.fatty liver или някакви неравности.Наистина звучиш много отчаяно,недей така възприема нещата.Дай малко по-спокойно бе жена. ;)
Може ли да разясниш кой и въз основа на какви изследв,.е доказал,че си хронична?ПСР и биопсия имаш ли?
-доктор Иванова ми каза,че съм с хроничен въз основа на изследванията ,които написах в моята темичка,а пср и биопия нямам.
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Силвана Лесидренска в Март 07, 2008, 09:29:26
а доктор Иванова хепатолог ли е или джипи? Защото не може да бъде категорична,че си хронична, без ПСР и биопсия. Извинявай,но все ми се струва ,че си само неактивен носител.Може би си заслужава да се разкараш до СФ и да се допиташ до някой специалист. Все пак ще ти струва малко парички и един-два дни от времето ти,но пък си заслужава да чуеш и второ мнение - авторитетно .

Поздрави!
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Мери_ в Март 07, 2008, 09:47:10
Хроничен хепатит като диагноза се поставя и на хората, които са само носители на вируса - хроничен неактивен хепатит!

http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=536.msg4739#msg4739
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: sneji в Март 07, 2008, 12:21:53
Здравейте.От доста време не съм писала,но сега ми остана малко свободно време и веднага сядам да пиша.Лили_ана не така момиче горе главата,струва ми се,че се притесняваш повече отколкото е необходимо.Подкрепям напълно Силвана по- добре компетентно мнение на специалист,във форума има адреси,телефонни номера на светилата в тази област възползвай се от това,но в крайна сметка изборът е твой ти решаваш как ще постъпиш.Между другото аз съм с хепатит"с" и когато научих за това естествено веднага отидох при джипито и за мое голямо успокоение компетентният отговор беше следният"а така ли значи хепатит"с" няма страшно той не се лекува,но ти не се притеснявай от това не се умира,сега ще ти изпиша хепапротектор и така ще се подържаш няма нужда от притиснение".Няма да ти опиша как я гледах трудно ми беше да повярвам,че е толкова некомпетентна.Не ти давам съвет в случая,но в София наистина са добрите специалисти.Е желая ти успех и знай,че от всяка ситуация има изход и на всеки проблем рано или късно се намира решение..............
От мен всичко добро и чао!
Поздрави Снежи!
 
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: lili_ana в Март 07, 2008, 15:45:10
а доктор Иванова хепатолог ли е или джипи? Защото не може да бъде категорична,че си хронична, без ПСР и биопсия. Извинявай,но все ми се струва ,че си само неактивен носител.Може би си заслужава да се разкараш до СФ и да се допиташ до някой специалист. Все пак ще ти струва малко парички и един-два дни от времето ти,но пък си заслужава да чуеш и второ мнение - авторитетно .

Поздрави!
-доктор Иванова е гастроентеролог и работи в отделението,където са хепатитно болните в екипа на тукашният най-добър лекар за хепатитите,а ,да мисля да идвам до София,само да ми направят пср,че да мога да покажа някакви резултати все пак.а,относно парите-до сега почти всички изследвания си ги плащах,така че..
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: tedibon в Март 10, 2008, 08:36:26
Отдавна се каня,но все нещо друго измества темата,и забравям!Искам да ви кажа,как моя мъж ,приема мисълта,че хепатита ще си е завинаги с него!
Той е достатъчно зрял,видял е толкова неща,за които много хора,не са и помисляли,все от негативната страна на живота!Работи в КАТ от 1986г.,тогава е бил само на 23г.!Заедно сме от 1989г. и мога да кажа,че на мен казва много малка част от нещата!(имам предвид неприятните преживявания)А от 1993г. стана един от дежурните ПТП!Не знам и не искам да зная,какво виждат тези хора,когато пристигнат на произшествие!Размазани,заклещени и разпилени тела!И като си помисля,че в такива моменти,дори помагат на тези,които са пострадали,без да се замислят за болестите предавани по кръвен път);Сега вече се научи да ползва ръкавици,но преди!Спирам дотук,защото сигурно някой ще ме упрекне !И до днес ,децата ни излизат да карат колело,след инструкция да не излизат на оживените улици(макар да сме в краен квартал на Русе)!Отначало се дразнех,мърморех,че им пречи на щурото детство,накрая се отказах,след като той ми каза,"ти виждала ли си размазано дете,защото аз съм виждал,не искам да виждам още повече моите!"!
По подобна причина,много рядко(в последната година-две-4-5 пъти)  шофирам,макар да имам книжка от 91г.,пак защото без дмного думи ми внуши,че "достатъчно убийци има по пътищата",в смисъл да не съм и аз такава!Примирих се,въпреки че мисля ,че съм добър шофьор,а може би не съм достатъчно упорита да си отстоявам мнението.
Искам да ви кажа още как го научих,на следващата сутрин след инжекция(при него това е вторник,четвъртък,събота)да оценява състоянието си от1 до 10 колко му е зле!И така ,става и ако всички стран ефекти са налице казва-днес е 7-8,и от там нататък през деня се намалява числото!Малък трик,но ме информира,как да се държа ,какво да искам,и така!
Живеем ,с мисълта,че колкото и страшни неща да се случват все има начин да се справим!
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Eli в Март 20, 2008, 11:27:57
Здравейте,

Не бях чела тази тема и ми се прииска да изкажа мнение по нея.
Мисля, че няма значение дали говорим за приятелство или интимна връзка. И в двата случая има приятелство, любов и доверие. Факт е, че хората не се събират заедно само за хубавите моменти в живота. За маса има много хора, на които аз казвам простичко "познати", но истинските неща, се познават по това, че човекът, който наричаш "любим човек" или "приятел" е до теб и в трудните моменти. Това, за което говорим в този форум, за всеки е труден момент. Момент, в който има нужда от подкрепа, от това да сподели, от това да поплаче дори на рамото на най-близките си хора. И ако някой промени отношението си към човека, споделил с него, че е носител на вируса на хепатит, аз смятам, че просто той не заслужава доверието, което му е оказано. Когато обичаш, когато държиш на някого, ти искаш с цялото си същество, човекът до теб, или твоя приятел, да се чувства добре. И ако има някакъв проблем, то на теб ти се иска да бъдеш до него точно в този момент. Иска ти се ако е възможно да вземеш част от болката, от усещането за слабост, да дадеш подкрепата си и да вдъхнеш надежда. Надежда, че когато сте двама, проблемът се решава по-лесно. В този живот всички ние сме създадени да обичаме. И за мен любовта се доказва, когато с един човек сте изяли достатъчно сол заедно. В този ред на мисли, вместо да се подтиска човек, когато срещне неразбиране или лошо отношение, споделяйки своя проблем, по-скоро е по-добре да са замисли има ли смисъл да бъде с този човек. Както казват, по-добре сам, отколкото зле придружен. И понеже май съм голям философ :), ще обобщя това, което искам да кажа в този пост с няколко думи, а именно: Ако човек обича истински, това, че човекът до него има здравословен проблем, всъщност не е проблем!! Това е просто предизвикателство, в което можете заедно с любимия човек да се справите по-добре!!

Желая на всички участници във форума повече истински хора около тях и повече усмивки!
Обичайте и бъдете обичани! :) И не забравяйте да казвате на хората, които обичате, че ги обичате!!
Всичко останало, което ви кара да не се чувствате добре, просто не заслужава вниманието ви!!

Поздрави,
Ели
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: tedibon в Март 20, 2008, 12:50:28
Здравей,Ели!
Хубаво го каза-за маса има много хора,които наричаме познати!
За мен истински е този приятел,когото ако събудиш посред нощ и му кажеш:
-Убих човек,какво да правя?
-Вземам лопатата и идвам!-отговоря той.
Разбира се това не в буквалния смисъл,но показва,че този човек , в радостите и в болките е с теб-неизменно!
Другото за което се сещам е текста на една песен на Г.Христов:
Няма нужда от много приятели-
стигат ми двама,трима,
ала само такива,които  в сърцата си -
рана от моите болки да имат!
 ;)
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: anita в Март 20, 2008, 13:29:04
Колко мъчно ми става като чета тази тема. Иска ми се да споделя и аз моята история. Работих като управител на един хотел. Управителя ми е ''приятел''от години поне си мислех, че е такъв, защото ми е помагал в доста трудни моменти.В началото на миналата година се разболя от нехочкинов лимфом. Като му стана ясно, че заболяването му е тежко и още по тежка химиотерапия ме помоли да поеме управлението на хотела и така аз водена от чувство на дълг напуснах добрата си работа и поех управлението на хотела. Той през цялото време беше на лечение в Сф. Така успях да изкарам едно успешно лято и добри резултати.В началото на годината приключи химиотерапията с добри резултати и ми каза да не се притеснявам, нямал намерение да се връща на работа дори щял да ми помага.
По същото това време аз се почувствах много зле и споделих това с него и това че имам хроничен хепатит С. Само след 2 дни ми се обади за да ми съобщи че ме освобождава от работа. Дори и болнични не успях да ползвам.
За мен остана само болката и разочарованието.


 
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: tedibon в Март 20, 2008, 14:12:48
Такъв е живота,Анита!Както се казва "Ум и цикъл,не ти ли дойдат навреме,хич не ги чакай!"Та и този "приятел"-помогнала си му ,когато е бил в нужда,а той ти забива нож !Но ти бъди мъдра-на злото върни добро!

Аз не съм имала огромни разочарования от приятели ,като изключим детските години,в които се оказа ,че най-верните ми приятелчета бяха 4 момчета-двамата ми братовчеди близнаци и двама съученици!Сега с тях не се виждаме,но и не мисля ,че има кой знае какво да си споделим!

А в съзнателния ми живот/след шестнадесетата ми година/ имам една приятелка,с която да споделям открито всичко,другите ми приятели ,са семейството ми ,по скоро децата,но те не са толкова мъдри,че да ме съветват!Стават просто за слушатели,от време на време се опитват да дават мнения!Все пак са само на 12 и 15г.!
Много пъти съм си задавала въпроса ,защо приятелите ,с които се събираме по поводи, стават за компания,но не и за повече? :-\Може би не съм пробвала,да споделя,да се оплача,не знам! :)
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: anita в Март 20, 2008, 14:21:20
Не го разказах, за да се оплаквам, а за да го споделя с останалите - добре да го обмислят преди да споделят с когото и да било за хепатита.
Не знам защо продължават да гледат на нас като на прокажени. Дори и те самите може да го имат, без да знаят.
В крайна сметка изводите са за нас.
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: migle в Март 20, 2008, 14:46:15
И аз да се включа.Моето мнение е, че някой хора просто така си реагират когато им кажеш, че имаш здравословен проблем.Като, че ли те самите са застраховани.Сблъсках се с такова отношение когото се наложи да оперират майка ми онкологично (тя слава богу сега е добре).Имаше" приятели", който освен, че се отдръпнаха когато намираха сгоден случаи и разказваха разни истории за това кои колко живеел след такава диагноза.Това много я тормозеше и сега все още и се отразяват зле такива подмятания.
Затова и аз като разбрах за хепатита казах само на хора,за който съм сигурна, че ще ме разберат е..... от някои останах разочарована, но такъв е живота.
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: tedibon в Март 20, 2008, 14:53:09
Знаеш ли,откакто открих форума,не съм чувствала необходимост от разговор по темата ХЕПАТИТ,с който и да било друг!Ако звуча прекалено самодоволна,това е защото,именно тук намирам ПРИЯТЕЛИ ,които дори не съм и мечтала да имам!
Иначе ,съм от тези ,дето нямат спиране щом почнат да бърборят,понякога виждам дори как мъжа ми трудно асимилира всичко казано от мен,а тук винаги има кой да те чуе!
Никога не съм чувствала различните от мен хора,инвалиди ,болни,пропаднли и всякакви други за нещо по -малко от мен!И често се дразня от такива изказвания, всеки човек е дошъл на света с равни възможности с другите,тоест,няма по-специални и по-обикновени!Лошото е ,че малко хора разсъждават по този начин!
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: tedibon в Март 20, 2008, 14:59:33
От думите на Меги се сещам за едно семейство ,които са фелдшери и когато споделихме за хепатита ,те взеха да се бъзикат с мъжа ми-къде си ходил,откъде си го лепнал?Стана ми криво,защото не го познават,не знаят какъв човек е!Не е ангел,да не останете с грешна представа,но честно казано,по- се съмнявам в себе си от колкото в него!Виж, ако ходенето на риба му се броеше за изневяра,щях да имам рога на 150 годишен елен!
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: migle в Март 20, 2008, 17:37:50
Във връзка с казаното мога само да цитирам една мисъл на майка Тереза:
Ако съдиш хората няма да ти остане време да ги обичаш.
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Vancheto в Март 20, 2008, 19:19:46
От всички сентенции, които съм прочела тук/философските ми идват в повечко превзети/, тази на Майка Тереза супер МНОГО ми допадна.
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: tedibon в Март 20, 2008, 20:12:53
Гледам ,че имаш 100-тна публикация,както казва Пумукъл-юбилей-трябва да черпиш!
 :-* :-* :-* :-*:-*
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Eli в Март 21, 2008, 11:18:48
Здравейте,

Искам да изразя личното си възмущение от хората, които гледат на тези, които носят вируса на хепатит, като на "прокажени". Това е въпрос на интелект и на възпитание.. Не може да не уважаваш хората, заради това, което са те самите, заради качествата им и да ги дискриминираш, поради здравословен проблем. Кое точно гарантира, че утре точно този, който е реагирал грозно по темата, няма да бъде именно човек, с подобен здравословен проблем. И кое ни дава право да съдим хората?! Това, че имаш здравословен проблем, не те прави по-малко стойностен или по-малко умен, или по-малко интелигентен!! Срамувам се заради подобни "хора"!! :( Никой в този живот от нищо не е застрахован! Затова и казах, че тези "хора" не заслужават вниманието на никой от нас. Много ми хареса мисълта на Майка Тереза, която написа "мигле". В крайна сметка човек цял живот се стреми да се обгради с хора, които са истински, стойностни и които могат да получат и да дадат любов. Другото е суета!! Аз съм привърженик на тезата, че самочувствието на човек не се гради  на визия, на ум, на итнелект и др. подобни качества. То се гради на това, че човек може да се справя в трудни моменти. На това, че когато паднеш /защото всеки от нас пада/, ще намериш сили в себе си и ще се изправиш. Да, ще имаш драскотини и леки охлузвания, но отново ще си на крака! Това е важното! Да можеш да се изправиш! И да си гледат работата всички онези, които робуват на скрупули и предрасъдъци!! Те не са нашите приятели, нашите любими хора, нашите близки... те са просто някакви хора, които не би трябвало да ни докосват и до които аз лично също не бих искала да се докосна.

И отново ще ви пожелая да се обичате и да бъдете обичани! Не пестете добрите думи и не се страхувайте да показвате чувствата си! Всички ние живеем и се чувстваме живи, именно когато обичаме и сме обичани!  :-* :-* :-*
Ще споделя с вас и моето любимо мото "Животът е решение, а не компромис"!!

Поздрави,
Ели
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Vancheto в Март 21, 2008, 14:00:28
Тедибон, не бях забелязала, че вече съм "Студент".Благодаря!Ще черпя.Ти какво пиеш?
Само не ми казвай, че не пиеш!Аз ако знаеш как обичах Собиески зелена!/по-малко и на рядко, ама и това ми липсва/
Ще дойдеш ли на вилата?
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: tedibon в Март 21, 2008, 15:43:19
Ванче,надявам се,че нищо няма да ни обърка плановете ,освен ако не получа удар от еуфорията ,която ме владее, откакто мъжа ми каза ,че ще идем!За пиенето-вече пия вода,но за сметка на това,не прощавам на нищо сладко!В момента си похапвам сладолед,ама каквато съм кекава ,утре ще ме боли гърло!
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: nevron в Март 22, 2008, 13:44:50
Здравей,Ели!
Хубаво го каза-за маса има много хора,които наричаме познати!
За мен истински е този приятел,когото ако събудиш посред нощ и му кажеш:
-Убих човек,какво да правя?
-Вземам лопатата и идвам!-отговоря той.
Разбира се това не в буквалния смисъл,но показва,че този човек , в радостите и в болките е с теб-неизменно!
Другото за което се сещам е текста на една песен на Г.Христов:
Няма нужда от много приятели-
стигат ми двама,трима,
ала само такива,които  в сърцата си -
рана от моите болки да имат!
 ;)

Ха, това с лопатата искрено ме разсмя.
...И защо пък не. Зависи кой измекяр си свитнал.
Понякога е по-добре да грабнеш лопатата.
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Jina в Март 28, 2008, 10:14:41
Да се изкажа и аз  ;)
Според мен винаги ще си има такива хора дето ще гледат лошо на болни от хепатит,от спин,на хора които злоупотребява с наркотици,психично биолни....явно света така е устроен.
Много грозно ми става като срещна такива хора с предрасъдъци и си мисля че те го правят от страх да не би и те да прихванат нещо от лошото (бплестта или др.)
Имам близък които злоупотребяваше с наркотиците (сега още се оправя),никои не сикаше да помага,като кажеш наркоман все едно точно е прокажен,а това просто е човешка грешка,ние грешим,понякога сме слаби...но не всички го разбират.
Аз малко се отклоних от темата


Желая на всички участници във форума повече истински хора около тях и повече усмивки!
Обичайте и бъдете обичани! :) И не забравяйте да казвате на хората, които обичате, че ги обичате!!
Всичко останало, което ви кара да не се чувствате добре, просто не заслужава вниманието ви!!
Добре казано  :D
Желая на всички хубав ден  ;) и дано хората да си помагат повече и да не отбягват проблемите
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: bibitka в Април 12, 2008, 19:32:08
Аз пък не съм забелязала да има стреснати реакции,когато съм казвала на някого(подбирам на кого да кажа, разбира се), че съм носиетл на хепатит Б. Повечето даже не знаят какво представлява това, както и аз преди не знаех.
При лекари и зъболекари казвам за хепатита и не съм усетила по-различно отношение отколкото преди да разбера за заболяването. Питали са ме как се е стигнало дотам, но никога не ми е било отказвано ле4ение,нито пък са ме третирали като прокажена. ;)

Относно моя мъж-той бе ваксиниран п/в хепатит Б,преди да се запознаем(покрай професията си).

Да отбележа,че дълго време бях доста неимформирана по въпроса (хепатита ми бе открит 1997), никой нищо не ти казваше и не даваше изчерпателна информация доколко хепатита е сериозно като заболяване(и доколко заразно). Едва, когато заживях в чужбина започнаха да ми се изясняват подробностите. :o
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: _Jessy_ в Април 15, 2008, 02:59:30
Здравейте!

Нека и аз споделя как се отрази хепатита на връзките ми с околните.  :)

Първо проявих абсолютно всички отвратителни симптоми на острия хепатит Б, ходих до спешното и т.н., съответно съквартирантите ми разбраха за болестта заедно с мен. Но лекарите още не знаеха дали е Б или А, така че се почувствах длъжна да кажа и на тези, с които съм имала контакт последните дни (общо взето все близки приятели). Може би не трябваше още тогава, но паниката надделя... а и рано или късно щяха да разберат, тук си е малък клюкарник. Аз бях уплашена до смърт... те предполагам също. Имахме някакви познания за болестта, но не бяха особено изчерпателни. Та какво направихме - изчетохме ВСИЧКО, което намерихме за нея из Интернет... не знаехме дали не е А (изследванията не бяха готови), за това и минахме всичко вкъщи с белина, но от там нататък с мен всички се държаха, като с нормален човек. Съквартирантите ми го обърнаха на майтап, а другите ми приятели ми се обаждаха, за да ме успокоят, да ми казват, че няма страшно и всичко е наред... казваха ми - е, и какво, ако е А, най-много и ние да го прекараме, няма да се мре, а си има и добри страни, ще свалим някое друго килограмче. И колкото и да е клиширано, имах нужда от такива думи тогава... наистина ме тресеше огромен страх...  че и чувство на вина... ами ако бях заразила и някой покрай мен! 


След ден-два изследванията бяха готови, всичко беше ясно, имам Хепатит Б (надявам се не хронично, не е ясно още). Започнах да пазя диетата, много се старая, макар и да не успявам да съм перфектна... и това нямаше как да не направи впечетление на абсобютно всичките ми познати, аз просто коренно промених начина си на живот. Та... реших, че няма от какво да се срамувам, то това си е болест като всяка друга! Та споделих съвсем спокойно с повечето ми приятели още от началото, в последствие и с не чак толкова близките, просто в процес на някакви разговори. Това, от което съм изключително доволна е, че всички ме подкрепят невероятно много! Особено като се има предвид, че сме студенти... всички знаете как е - пиене, купони... изпити... а преди болестта аз бях в центъра на събитията, не пропусках купон (факт е, че обичам живота  :-*). Мислех, че след като разберат, че съм "болна" ще спрат да ме канят по партита и да общуват с мен толкова интензивно... но се оказа че много греша. И сега не съм пропуснала парти, не съм загубила нито един приятел, никой не е променил отношението си към мен. Напротив, адски ме подкрепят, някои даже започнаха също да водят здравословен начин на живот покрай мен  :bravo: Понякова всички дружно се забавляваме на факта, че пия само сокче, а понякога се държа по-откачено и от тях... Не ме приемат за различна и неравнопоставена. Това не е тема, която често се коментира, някой я натяква или повдига в някакъв сериозен контекст (освен когато някой просто ме попита как съм)... просто един факт, който си е там. 

Не знам на какво да отдам това разбиране, чета, че някои хора не срещат такова... може би е разликата във възрастта, може би различната среда... може би това, че всички попрочетохме доста за болестта... но факта е, че срещнах голямо разбиране от всички приятели и познати. Пожелавам го и на вас... и ви пожелавам да се отървете от предрасъдаците, да го представите на когото трябва, разбира се готови да дадете информация... аз вярвам, че в 21-ви век имаме по-предразположено към разбиране мислене.

Поздрави!
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: anita в Април 15, 2008, 09:43:48
Jessy, радвай се! Ти си късметлийка. Много от нас биха ти завидели. :) :) :)
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Eli в Април 15, 2008, 12:02:29
Здравей и от мен, Джеси,  :)

Ти наистина си късметлийка! Радвам се за теб! Искам да ти пожелая винаги да бъдеш обградена с хора, които те обичат, заради това, което си ти и без граници и предрасъдъци!!
И знаеш ли, запитах се защо написах това, че си късметлийка?? Толкова е нормално онова, което ти се е случило, а ние приемаме интелигентните човешки отношения за късмет!!  :-\ Хора, трябва всички да се осъзнаем!! Това заболяване не е недостатък или порок, или нещо, от което човек трябва да се срамува! Мисля, че всички трябва да подхождат с достатъчно самочувствие и това да не е повод за страхове и занижаване на самооценката!! Всъщност се оказва,че ние казваме, че е късмет да имаш близки хора, които реагират адекватно и интелигентно на проблема!! Хммм, в какъв свят живеем, а?!  :angry1:  :angry1:  Абсурд и пак абсурд!!  :scyth:

Желая на всички ви повече истински хора около вас!! И не забравяйте да раздавате любов и усмивки!! В крайна сметка да сме щастливи зависи от нас самите - всичко е в нашите глави!!
 :-* :-* :love:

Поздрави,
Ели
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: lg82 в Август 27, 2008, 23:33:39
Здравейте,
нов във форума темата е много хубава та реших и аз да споделя

разбира се хепатита промени живота ми не съм казал на много хора за заболяването си знаят най вече някои роднини и близък приятел останалите ми приятели знаят че имам проблем но не точно какъв, болеста ми се отрази главно психически на 25 години съм зная за заболяването от 2001 сега очаквам лечение, с времето се промених много като човек мина известно време и нещата се поуспокоиха все още на моменти изпадам в депресии но далеч по леки. Опитах се да си променя навиците :) трудно беше да спра да пия алкохол но бавно и това се случи (от време на време си позволявам бира но гледам да е много много рядко) естествено липсва ми това да излезна с приятели вечер на дискотека например или подобно но няма как. Малко се затворих за известно време отдадох се на работа и по малко социални контакти но и това някак си отмина, започнах да спортувам (преди не ми е идвало наум) опитвам да с мярка разбира се, което мисля че ми помогна доста, дори преди болестта не съм имал много интимни връзки но след това просто не ми идваше на ум, но самотата тежи много... :( но срещнах някого скоро и сега ми доста тежко незнам как да подходя не искам да навредя на друг а и незнам как да споделя за хепатита, тотална смесича на чувставм хем съм много щастлив хем ми е много тъжно, не сме правили секс (задължително ще ползваме презерватив) но сме били доста интимни, целувки, орална любов, сега се притеснявам да не съм навредил вече

що се отнася до реакцията на хората поне за сега не ми се случвало да реагират неприятно, много съм благодарен на jp-то си и сестрата които ми дават доста кураж в това, благодарен съм вече и на хората които са писали тук по леко е когато споделиш

поздрави
здравко
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Радослав Русинов в Август 28, 2008, 09:35:13
Здравей,
Ситуацията е деликатна, както доста сме си говорили, няма еднозначен отговор за това как да постъпиш. Всичко зависи от човека, който е до теб и от неговата информираност и отношението му към теб.
Можеш да се поровиш във форума, в раздела "Как да живеем с хепатита" - там ще откриеш доста информация за начините на заразяване при хепатит C и заразяването по полов път. По принцип при хепатит C вероятността е около 1% и е по-скоро теоретична, но това не значи, че не трябва да предупредиш партньорката си и че не трябва да се използва презерватив. Заразяване при полов контакт може да стане по-скоро тогава когато и двамата имате открити рани и по някакъв начин твоя кръв успее да стигне до нейния кръвен поток, което наистина е много малко вероятно, но все пак и двамата партньори трябва да го знаят.
Решението за това как да постъпиш, е твое, но колкото повече отлагаш, толкова повече рискуваш да изгубиш нейното доверие в момента, в който и кажеш.
А този момент ще бъде и изпитание за вашата връзка - ако тя има сериозно отношение към теб, със сигурност няма да се отдръпне. Затова е важно и как ще и го кажеш и как ще я запознаеш с болестта и с рисковете от заразяване.
Надявам се, че заедно ще се справите и връзката ви ще стане дори по-силна отпреди.

Поздрави,
Радо
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Eli в Август 28, 2008, 15:01:50
Здравей Здравко,

Най-напред добре дошъл във форума.  :bye:
Прочетох поста ти. Наистина ме развълнува.
Мисля, че не трябва да позволяваш хепатита да контролира живота ти! Радвам се, че си успял отново да станеш социален и да търсиш щастието си! Моето мнение /аз често съм го изказвала и тук във форума/ е, че решението дали да си щастлив или нещастен, е в главата ти. Твоето щастие е в главата ти!! Така, че можеш да бъдеш щастлив!! Всеки може!! Просто го направи!
По отношение на момичето, с което си се запознал - Винаги съм считала, че истината е най-добрия съветник. Когато не казваш на някого нещо от страх, този страх се насажда и в отношенията ви. Губи се очарованието на това да градиш вашата връзка с доверие и взаимност. Защото връзката се гради. И вие двамата решавате как да я изградите. Ако сравним връзката с къща - вие решавате в какъв дом ще живеете. Ето защо считам, че трябва да споделиш с това момиче за хепатита. Ако тя наистина те харесва и има отношение към теб, това няма да промени нищо. Напротив! Ти ще си по-спокоен, ще можеш да споделяш с нея, ще се борите двамата с проблема! Ако обаче тя не те разбере и се отдръпне, се замисли дали това е правилния човек и дали си е заслужавало да раздаваш емоциите и чувствата си за него. И пак не можеш да я съдиш - това ще бъде нейното правилно. Ти просто в началото на връзката ви, ще си разбрал, че тя не е човекът за теб. А аз вярвам, че на този свят, там някъде, всеки има Своя човек. Може това и да е тя. Дай си шанс да разбереш това!
Моят съвет е да й обясниш за хепатита. Понякога незнанието води до проблеми. Тя може да реагира остро, поради незнанието си, да се изплаши от заразяване. Светът е шарен. Просто й обясни какво е хепатита, как се лекува, как може човек да се предпази и т.н. Може да й покажеш и форума, където и тя да прочете информация за хепатит С. Но всичко това едно по едно. На първо време /колкото по-рано, толкова по-добре/ сподели с нея. 
Преди време аз не се изплаших от това, че приятелят ми сподели за хепатит С. За мен това нямаше значение, защото в една връзка е важен човекът. Искам да ти споделя, че към днешна дата имам най-хубавата и истинска връзка в живота си! И хепатитът нямаше, няма и не би имал никакво значение - никога! Защото за мен важният е Той!
Позволи си щастието и си позволи да бъдеш обичан! Такъв, какъвто си, с всичките ти положителни черти и недостатъци, с и след време без хепатита! Всеки заслужава да бъде обичан! Заслужаваш го и ти!!
Желая ти успех и не забравяй, че понякога истината ни помага да преценим хората до себе си! Нека това да е твоето изпитание за новата ти връзка! А аз ти пожелавам да откриеш и получиш, това, което най-много искаш - любовта й!!!  :flowers:

Желая ти успех! Ще чакам да прочета, какво се случва с твоята буйна младост!! :wink2:

Сърдечни поздрави, :flowers2:
Ели
Титла: Re: Хайде да си поговорим....
Публикувано от: Eli в Септември 24, 2008, 12:29:14
Привет Здравко,

Не си писал скоро как си и как се развиват нещата с твоята буйна младост.  :wink2:

Надявам се, че всичко е наред!! :congrats:


Поздрави, :flowers:
Ели