Сдружение ХепАктив - Българският Форум за болестта Хепатит

Извън темата => Забавни теми => Темата е започната от: anita в Март 10, 2008, 16:26:09

Титла: Молитва
Публикувано от: anita в Март 10, 2008, 16:26:09
МОЛИТВА
Атанас Далчев

Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
господи, преди да съм живял!

Изведи ме вън от всяка сложност,
научи ме пак на простота:
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просяк.

Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.

И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език...
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора
Титла: Re: молитва
Публикувано от: tedibon в Март 10, 2008, 17:43:20
Ти обичаш поезията ,така ли е?Аз също много обичам поезия и най-много любовна лирика,но все по-рядко намирам време да седна да почета,а ми действа успокояващо!
Титла: Re: молитва
Публикувано от: anita в Март 10, 2008, 17:54:04
Много рядко чета лирика независимо каква, незнам защо ме натъжава. Това го прочетох днес в друг  здравен форум и много ми хареса затова реших да го соделя.
Титла: Re: молитва
Публикувано от: Ahil75 в Март 11, 2008, 00:22:21
ХУБАВО Е АМА НАВЯВА ТЪГА.........АИДЕ МАЛКО ПО ВЕСЕЛО
Титла: Re: Молитва
Публикувано от: sneji в Април 07, 2008, 15:41:47
Хареса ми,но ми идва малко тъжничко.....................................................................
Титла: Re: Молитва
Публикувано от: Maryana в Април 07, 2008, 18:10:21
Много ми хареса и аз търся щастието в простичките неща, за мен това е ключът за радостта от живота :)
Титла: Re: Молитва
Публикувано от: anita в Април 22, 2008, 12:24:48
Петра, това го поствам специално за теб :-*


От утре

Простила съм всички думи изказани.
Простих дори и за всички неказани.
Обърнах гръб на дни без надежда,
от утре с усмивка напред ще поглеждам.
Заключих мечтите отминали вчера,
над мен са провиснали, трепетно гледат,
ще бродят нечакани, лутащи в мрака,
от утре нови до мене ще чакат.
Сълзите попих от горчилки големи,
от утре ще греят очите засмени.
Пролях толкова, че щяха да стигнат
до края на дните ми, но ще притихнат.
Прочистих сърцето си от предали ме хора,
безлични и жалки, но да мразя не мога.
В него са всички, които обичам,
за мен са опора и с любов ги наричам.
Намерих за мене едничка пътека,
там слънце над мен топло ще гледа.
Детето ми с обич към мене поглежда,
от утре ще крачим с нова надежда.