Покажи Участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - apocalexxnow

Страници: [1] 2
1
Моята история / Re: Аз и моят Хепатит Б
« -: Ноември 17, 2013, 12:42:35 »
Здравей, Кити,

Съжалявам, че от доста време не съм писал, но сега като влязох във форума и видях, че твоята тема е на първа страница, веднага я отворих да видя какво става с теб.

Иска ми се само да те успокоя по въпроса с влюбванията - ако човекът срещу теб е подходящ, то е много вероятно и влюбването да се случи бързо и на двамата. В този случай според мен не е проблем да му кажеш цялата истина. Не си заразна, но е хубаво той да се ваксинира за всеки случай или поне да работите само с презерватив. Ако е свестен човек и е достатъчно здраво хлътнал - ще остане с теб. Ако не - ми здраве да е, да идва следващия.

Колкото до диетите, на мен д-р Антонов, когато преживявах точно острия период, ми беше казал да си ям каквото ми се яде, стига да не прекалявам, както и да внимавам с алкохола. За мен това означава да си живея както досега. Ти също не ми приличаш на някоя алкохоличка, така че може би най-доброто в случая за теб е наистина щом става дума за ядене и пиене да "забравиш" за хепатита и да не се притесняваш - просто не си позволявай напивания като има поводи :)

Оказа се, че познавам много хора с неактивно носителство - един от тях е баща на моя приятелка, който се е заразил по някакъв начин в казармата, или пък тогава го е открил, не помня, но все тая. Та знаел е за хепатита като е тръгнал с майка й, майката не знам кога е разбрала, но двамата са си живели като абсолютно нормална двойка, след това се е пръкнала и въпросната моя приятелка. Нито майката, нито дъщерята са прихванали нещо. Личната ми лекарка каза, че има много такива случаи. Просто си го носиш, но не заразяваш никого и не ти се отразява по никакъв начин. Естествено, винаги има някакъв миниатюрен риск, но не е нещо, което да изисква "съобразяване".

Надявам се всичко да е наред с теб в момента :) Чао и до скоро виждане в едно от редките ни влизания в този форум ;)

2
Така или иначе вече ги изпих прахчетата, та ще видим :) Жалко, че ако оздравея, няма да мога да бъда ползван за тестови обект, тъй като не се знае и в момента дали ще съм хроничен. Но пък ако остана хроничен, ще знаем, че и билките и изопринозинът са по-скоро боклуци :)

Имам обаче друг въпрос. Тъй като си падам явно любовчия и въпреки хепатита се влюбих, а отсреща нямат проблем с това, у мен възникнаха въпроси за ваксините.

1. Доколкото разбрах, ваксините са 3 и се поставят чрез инжекция на 3 пъти - на първия, 30-тия и 180-тия ден, нали така? В аптеката като питах ми казаха, че едната струва 31.50, енжерикс е марката, а аз преди бях чувал за някакви по 60 лева. Аптекаря не можа да ми каже дали това е само за Б или комбинирано за А и Б. Да я взимаме ли и правилно ли съм разбрал как стоят нещата? Предпочитам да е комбинирана за А и Б - нямам А, но не пречи като ще се ваксинираш за едно, да вкараш и другото.

2. Човек като се ваксинира с първата ваксина, веднага ли се води защитен или се води защитен чак след третата ваксина на 180-тия ден? Струва ми се логично да е веднага, но все пак да си питам.

3. Ваксината като я купиш трябва веднага да я сложиш в хладилника и да я извадиш чак когато ще я носиш на лекаря да ти я инжектира, нали така?

4. Във вената на ръката ли става самата инжекция или трябва да е на друго място?

3
Моята история / Re: Диагностициран с хепатит Б
« -: Февруари 26, 2013, 10:44:52 »
Еми стискам палци да не хвана нещо говеждо тогава :))) Така или иначе ми останаха 3 прахчета от общо 12-те :)

4
Моята история / Re: Диагностициран с хепатит Б
« -: Февруари 25, 2013, 17:54:10 »
Значи изопринозинът не бил чак толкова вълшебен =(

Колкото до мойта бабичка с билки - проверена е, чух от познати за нея, които ми гарантират за поне 2 случая (техни познати) които са били хепатитни и са се оправяли, а отделно и за други техни познати, които дори си пиели прахчетата от билки профилактично, да кажем след празници с много препиване или някакви такива случаи, когато им е трябвало да си изчистят черния дроб. Естествено това не е потвърдено с никакви медицински изследвания и аз тези хора не ги познавам лично, но смятам, че си струва рискът :) Засега много добре ми влияят, пък ще видим, каквото сабя покаже. След два месеца пак ще се изследвам и ако е-то още си стои, значи язък за всичките ми усилия :)

5
Моята история / Re: Аз и моят Хепатит Б
« -: Февруари 25, 2013, 17:50:43 »
Много е права Силвана, но и на Кити й разбирам притесненията. Аз на моите родители в никакъв случай не бих им казал, че имам хепатит Б. Само в много краен случай. Просто си знам стоката и не бих им споделил такова нещо, защото ще последва наистина ад. Но ако е за мен, този ад поне ще отмине след половин-една година. Ако им доведа хепатитна снаха... сигурно ще й правят проблеми докато са живи, а мен ще ме врънкат да се разделяме :)

Но това са си мои проблеми с моето семейство, неговото може и да е различно. Важно е мнението на приятеля ти дали да им кажете или не - той най-добре ги познава и знае доколко му се рискува.

Ако не покажат адекватна реакция, наистина това означава, че не са с хора, които заслужават да си им близка или да си общуваш с тях, но понякога със семействата нямаш избор :( Не може да ги игнорираш, освен ако не избягаш в Австралия, където да си смениш самоличността.

В конкретния случай аз бих се престрашил и бих казал. Ща не ща, щом ще има операция, пък била тя и ужким безкръвна, по-добре е да се каже. А с приятеля ти все ще намерите начин да се справите с мрънкането и номерата които биха могли да не последват. Но мисля всички сме съгласни, че при лекари такива неща е много малко вероятно да има, така че по-вероятният резултат е просто да се отървеш от това нещо дето толкова ти тежи, а те да реагират съвсем нормално :)

6
Моята история / Re: Аз и моят Хепатит Б
« -: Февруари 22, 2013, 12:25:27 »
Съжалявам, че съм пропуснал това с крака, ужас...

А за майка ти, ти си сигурна, че е имала 2 години хепатит и го е изчистила спонтанно, така ли?

А ти кога последно си била сигурна, че нямаш хепатит, колко време преди да го засечеш?

И не разбрах кои близки са лекарите, които ще те оперират - твойта рода или неговата? Или в твоя град е все тая, защото всички се познават?

Така или иначе, явно в момента приоритет ти е крака и въпросната операция, така че погрижи се максимално бързо. Според мен е добре да се каже на опериращите за хепатита, но така като се замисля... ако всички са ваксинирани по закон, може би не е наистина необходимо да им се казва. Нямаш ли телефон на някой от лекарите, който вече знае за хепатита ти, не може ли да питаш някой от тях?

7
Моята история / Re: Диагностициран с хепатит Б
« -: Февруари 22, 2013, 12:17:24 »
Явно наистина съм допуснал грешка - мислех, че съм споменал още в първия си пост, че преди година и половина имах изследвания и бях чист. Но съм написал само "прихванал съм го явно в последната година и половина" без да съм разяснил.

Както и да е, извинявам се на всички обидени и засегнати от моите мнения, благодаря още веднъж и на хората, които все пак са ми отговаряли с позитивна нагласа. Щом всички смятате, че цялата вина е в мен, явно е така.

Кити, донякъде и хората около теб са прави. Как си се заразила не е всъщност чак толкова важно - важното е да не заразиш някой друг, за което ти си взимаш достатъчно мерки. Така или иначе, фактът е свършен, носителка си. Може би никога няма да разбереш как е станало, но явно и хепатитът не е чак толкова трудно предаваем. Казали са хората "и по битов контакт", значи де факто е възможно и чрез пиене от едно и също шише с хепатитен да стане, или ядене с една и съща вилица. Малко вероятно, но ето че не е само по полов и кръвен път. Оттук нататък вече е невъзможно да разбереш. Щом знаеш, че си била отговорна и все още си към себе си и околните, не е по полов и кръвен път, приеми че е чрез слюнка и толкова. Някъде в друга тема имаше един, който се притесняваше дали може като спортува с приятелите си да пие вода от едно и също шише с тях и повечето мнения бяха по-скоро да - аз въпреки това гледам да не го правя, защото не се знае и ти си доказателство. Е, това не означава сега всички хора да спрат да пият от едни и същи шишета и да не ядат от един сладолед, така или иначе, ако е писано да се разболееш, все ще намери начин да ти се случи.

Колкото до моя остър хепатит (или хроничен в остър момент - още не се знае), появиха ми се преди около месец симптомите - просто малко ми се гадеше. Около седмица след като започнах често да усещам гадене, писах тук и се развиха въпросните събития. Аз преди това бях пил и 20 дена по 1 хапче изопринозин на ден, по препоръка на приятел. Личната ми лекарка като правих неуспешен опит да взема второто направление я питах знае ли нещо за това лекарство и тя каза, че според производителя лекувало и хроничен хепатит, но естествено не е доказано такова нещо, но се знае, че влияе на чернодробните ензими. Точно беше започнало тогава малко да ми се гади и го спрях - реших да не би да е от него, а и таман да ми спаднат повлияните от него ензими докато дойде време да се видя с Антонов.

Симптомите постепенно се усилиха, започна повече да ми се гади, а примерно преди 2 седмици ми потъмня и урината и може би малко температура се появи, смисъл почувствах лека отпадналост. Тогава се почувствах точно както описваш - не знаех настинка ли е, хепатита ли е или си въобразявам, както тук ми казаха, но викам ще чакам за Антонов, така и така нямам какво друго да направя за момента. Тогава ми беше и най-неприятно, защото нямах много апетит и тази отпадналост... Осъзнах, че не си въобразявам, когато на ресторант с приятелка не можах да си изям поръчаното (догади ми се) и като ми спомена за дискотека в събота ми се зави свят :) Но след това симптомите започнаха да намаляват, а след като започнах да пия и Карсил съвсем изчезнаха. В момента съм си добре и съм дори по-жизнен от обикновено, онази дискотека я направихме с леко закъснение :)

Притеснява ме това, че изследванията за HbeAg ги направих след като започнах карсила и ми изчезнаха симптомите, а този маркер още е положителен. Според една графика, по която се ръководя от ето тази тема ми се струва, че съм в момент, в който би трябвало да съм се изчистил от него, ако съм остър. От друга страна, това не е обезателно, защото явно е, че при мен симптомите не са се проявили в нормалната сила, която е при останалите - не съм пожълтявал, не съм повръщал и т.н. Тоест, онази черна отсечка "симптоми" в графиката, не мога да преценя къде по нея се намирам, защото моите не са толкова осезаеми. След два месеца (вероятно месец и нещо даже, защото не съм от най-търпеливите) ще си направя пак теста и ако пак е-то е положително, значи и аз съм хроничен. Точно под мойта любима графичка е графиката и на хроничните - те също развиват Хбц-Игм в началото, ама това не води до нищо.

Затова и пак почнах Изопринозин (стимулира имунната система), вече по 2 на ден, даже се чудя дали да не почна по 3, отделно пия и едни билки от една бабичка, за която всички разправят, че били много хубави. Карсил го пия не по 6 хапчета на ден, а само по 2, защото все пак пия и въпросните билки.

Иначе идеята е, че ако си нормален случай (над 90% от заразените), развиваш остър хепатит б и го изчистваш до 6 месеца. Този остър хепатит Б може да протече без симптоми или със симптоми, при които дори се налага хоспитализация. Аз съм явно по средата, което ако съм остър хепатит и означава изчистване - ме устройва напълно :))) Но ако до 6 месеца не го изчистиш, значи ставаш хроничен случай. При този вариант също е възможно да имаш остри моменти, но те далеч не са желателни, защото нито е особено вероятно да доведат до изчистване, нито е особено вероятно да не се повторят и да не ти причинят по-сериозни проблеми на чения дроб в бъдеще. Така че май в твоя случай е най-добре да нямаш остри моменти. Само не разбрах това "спонтанно изчистване", за което се споменава, то минава ли със симптоми или не? Доколкото разбрах, няма как да се изчистиш от вируса, без да ти се покачат чернодробните ензими.

8
Моята история / Re: Аз и моят Хепатит Б
« -: Февруари 21, 2013, 17:54:42 »
Продължавам от мойта тема вече за теб :)

И аз не съм казал на семейството си, не са лекари, по други причини крия от тях (както крия и още много други неща, но това са си наши специфични взаимоотношения, които 95% от хората просто няма как да ги разберат, така че няма да навлизам в подробности). Важното е, че приятелят ти те разбира и те подкрепя - това е най-важното! Имаш човека до себе си и знаеш, че той е зад теб при всички положения. Така че семейството му, дори да се опита, не мисля, че може да ви раздели. Може да ви вгорчат живота за известно време, но после ще свикнат - ако връзката ви е здрава, те каквото и да направят, ще е безсмислено и ще го осъзнаят. Но така или иначе, докато не се налага, не е нужно да им се казва - не ги засяга. Нито се целувате, нито секс правите, нито кръв си преливате, така че щом те не са в опасност и щом ти така си преценила, не е обезателно да ги намесвате.

Ако се налага операция... ще трябва сама да си прецениш кое ти е по-важно. От една страна ако имаш такова голямо доверие на близките ти, че ще направят всичко качествено (впрочем, нали знаеш, че това, че са близки, не е фактор за това дали са компетентни и добри), прежали се и им кажи. Ако са наистина добри лекари, би трябвало да реагират адекватно и да не направят проблем. Ако предпочиташ все пак да не знаят - намери други лекари, разходете се до София ако трябва с приятеля ти.

Аз не мога да кажа, че съм се чувствал дискриминиран като носител/болен, но не съм и попадал в такива ситуации. Казах на почти всички свои приятели, нито един не се е отдръпнал или уплашил, напротив, всички ме подкрепят и заедно се шегуваме с това. Когато разбрах, звъннах и казах на всички, с които съм бил между последната проверка на кръвта, в която съм бил чист, и тази, в която ми се откри вируса. Всички реагираха абсолютно адекватно и съвсем спокойно, благодариха ми, че съм им споделил, защото не всеки би се престрашил, изследваха се и ми казаха какви са им резултатите. Всички реагирахме като големи хора, не е имало паникьосани, не е имало такива, които са ме обвинявали, че е възможно да съм пръскал зараза или нещо подобно. Така че аз горещо препоръчвам на всички в подобна ситуация да правят същото и да са максимално открити по въпроса с бившите си партньори. Е, ако тръгна да работя в ресторант или да преподавам на деца и взема да споделя на някого, вероятно може и да срещна дискриминация. Но това се дължи на незнанието на хората и не бива да се гледа строго на него. Ти си достатъчно отговорна и вече информирана, за да знаеш кога можеш да заразиш някого и кога не. Следователно ако има възможност за такава дискриминация, може и да си премълчаваш. Ако хепатитът няма нищо общо с работата ти, няма нужда да им казваш. Ако пък има - ти сама ще знаеш да не работиш точно това.

Още веднъж - ти си имаш стабилен приятел, който те е приел и се е ваксинирал, така че дръж си на него, момчето явно е свястно и те обича много :) Има хора, които биха казали "Ауу, ти щом си го хванала, значи си спала с други - край, късаме". Или пък чисто и просто "Абе много ми е хубаво с тебе, но не искам да се заразя и аз, така че успех и дано се оправиш, сбогом". Той не само, че не е направил нито едното, но и ти има доверие, което е много ценно :)

Съжалявам само, че не мога да ти помогна със здравен съвет - аз, поне засега, не съм хроничен и още не знам как стоят нещата, но стискам палци да се ориентираш бързо :) Доколкото разбирам, трябва да разбереш има ли връзка между нивата на ПСР и чернодробните ензими, тоест дали обезателно ако едното се покачи, ще се покачи и другото. Ако да, то прави си само чернодробни ензими. Ако не - явно ще трябва и ПСР да се прави през определен период от време, макар и не толкова често, защото ти не може да лежиш по болници всяка година. Споделяй си тук изследванията, все някой ще ти даде някакъв ориентир, Силвана хубаво те е попитала за е антигени и ПСР :)

Колкото до натоварване и стил на живот - аз си живея както преди, с изключение на това, че внимавам да не заразя другите. Посъветваха ме и да ям повече сладко, че било хубаво за черния дроб - нямам проблем с този съвет, а и засега не съм надебелял :)) Останалото си го правя както и преди. Съгласен съм със Силвана - тялото ти най-добре знае какво му се прави. Като искаш да си физически активна - бъди си. Ако не е полезно за теб, тялото само ще ти даде сигнал чрез умора или болка. В момента явно сигналите са за обратното - че трябва да си изразходваш енергията някъде и да я преобразуваш, например в онази приятна умора, която имаш след спорт :)

А да, и добре дошла във форума :)

9
Моята история / Re: Диагностициран с хепатит Б
« -: Февруари 21, 2013, 17:30:12 »
Здравей, Китикат

Много се радвам да видя моя съмишленица :) Не знам аз ли съм асоциален или съм темерут или какво съм, но май само с теб ще си пасна в този форум :)

Отговарям и на неща от твоята тема, за да не дублирам постове - напълно те разбирам и с това притеснение сега ще заразя ли другите, прокажен ли съм, щом може и със слюнка даже да ги заразявам... В крайна сметка, аз съм хванал хепатита най-вероятно чрез орален секс, което онази в РИОКОЗ като го чу, се изсмя и каза "Е, явно си карък, защото това е много малко вероятно". Казвам най-вероятно, защото само такъв секс съм правил между последната проверка и откриването на хепатита, и ако е по полов път - по този начин е. Странното е, че всички, с които съм бил, се изследваха и казаха, че нямат проблеми... Възможно е да са го прекарали и тестовете им да не отчитат антигени, защото такива вече няма, а да си имат вече антитела, за които да не са се тествали, възможно е и да лъжат (не е вероятно, но кой знае, всичко може), ама все пак е странно. Което прави и другата възможност немалка - да съм се заразил незнайно как по неполов път. И по тази логика е напълно нормално да се притесняваме, че може по всякакви начини да бъдем и ние заразни за околните. Това, според мен, не ни прави луди или асоциални, а напротив - отговорни, коректни и загрижени за хората около нас :) Още по-хубаво е, че и двамата сравнително бързо сме свикнали със ситуацията и не се оставяме хепатита да ни управлява живота. Е, няма как напълно да го игнорираме, нормално е да се съобразяваме с него, както и правим, без да сме изпаднали в окаяни състояния. Общо взето, по това, което прочетох, и двамата правим възможно най-доброто в дадените ситуации.

Абе искам и още неща да ти ги кажа, ама ще ги напиша в твоята тема, че да не стане твърде дълго тук, а искам и към други да се обърна.

Ели13, не става дума за това, че искаме светът да се върти около нас. Става дума, че като задавам някакви въпроси, искам адекватни отговори и нормално отношение. Радослав Русинов го разбирам, той имаше основание към онзи момент да смята, че най-вероятно съм хроничен. И той сбърка, защото го каза категорично, тоест отрече възможността просто да съм в началото на остър хепатит, което е прибързано от негова страна, но така е преценил в момента и толкова си може. Твоите реакции обаче не ми се виждат адекватни, защото едва ли не ме изкарваш виновен, неадекватен, скръндзав, а вече и асоциален, депресивен и егоцентричен. Не, просто имам глава на раменете си и мислех, че имам форум с хора, запознати с нещата, които ако бяха реагирали малко по-адекватно, можеше да си спестя 5 дена, които изхабих за излишни срещи с Антонов и Цветкова (включвам и чакане за направления, чакане на самите лекари, звънене на секретарки и т.н.). Разбирам, че не го правиш с лоши чувства, но не ми се струва подходящо.

На моменти имам чувството, че този форум е създаден от ПР-и на д-р Антонов с единствената цел да праща всичко живо при него. Знам, че не е така, но на моменти изглежда, защото за всичко, дори най-простите неща, отговорът е "Иди при Антонов". Евала на човека за изградената репутация и за познанията по тази болест, но дотук не ми е казал нищо, което вече не знаех, не ми е спестил пари или главоболия, а напротив. Дори Карсила дето ми го каза за черния дроб вече бях започнал да го пия сам по препоръка на колежка от университета, която изкара хепатита преди 3 години.

10
Моята история / Re: Диагностициран с хепатит Б
« -: Февруари 19, 2013, 14:00:04 »
Здравейте отново,

Макар нещо да не се сработвам с вас, смятам че е важно като съм започнал, да продължа да разказвам какво ми се случва, евентуално може да е полезно за някого :)

Доредих се най-накрая при д-р Антонов, но той не ми каза абсолютно нищо по-различно от Цветкова, единствено ми каза ако смятам, че наистина имам симптоми, да си пусна наново чернодробни ензими. Пуснах си и ето резултатите:

GGT - 195 (реф. ст-ст 5-50)
ALP - 337 (60-306)
ASAT - 609 (!!) (реф ст-ст до 40)
ALAT -  219 (реф ст-ст до 40)

Очевидно някои от тълкуванията в темата (че симптоми нямало да се проявят или че онова гадене което бях почувствал е от притеснение) бяха грешни. Цветкова и Антонов също искаха да ме отпишат като хроничен, но уви, засега нещата сочат към остър хепатит и излекуване :) Което не знам защо е толкова учудващо, предвид, че съм го хванал в последната година и половина - математически по-голям е шансът през декември да съм започвал остър хепатит, отколкото да съм хроничен, стига разбира се статистическите данни в този сайт да отговарят на истината.

Пуснах си пак и от онези платените тестове (които винаги са платени защото здравната каса не ги покрива при никакви условия или хоспитализации) - още не съм се изчистил от HBsAg и HBeAG- положителни са, но по-важното е, че наистина имам Anti-Hbc IgM - положителен, което допълнително подкрепя това, което аз си мислех. Е, това пак не пречи да съм хроничен с остър момент, но все пак се съмнявам :)

11
Тази тема заслужава да бъде залепена на първа страница  :congrats:

12
Ами нормално - в началото се бях притеснил покрай всичките ужаси, които изчетох, и исках по-бързо да разбера какво става. 1 месец да чакаш за специалист е просто абсурдно. Затова пробвах при друг специалист, но попаднах при некадърен лекар (какъв шок, нали) и сега трябва да чакам още толкова. Виждам, че нищо ми няма и че всъщност хепатит Б-то не е нещо кой знае колко страшно, следователно сега вече знам, че всъщност мога да си позволя да чакам, при положение, че не съм жълт, не повръщам и не пикая кафяво.

Относно това на кого избирам да плащам - изследванията са нещо, което го има черно на бяло. Струва си да ги платя, а после да ги разчитаме заедно. Антонов е лекар, когото не познавам и който ще ми предложи интерпретация, това първо, второ, не мисля, че човек, който ме кара да чакам 2 месеца за една консултация, която трае 5 минути, заслужава да му давам пари от джоба си. Дори и да няма директна вина, защото досега съм говорил само със секретарката му. Пак не виждам причина да му давам и стотинка над задължителните 2,90 лв.

Ако знаех кои лекарства са подходящи за моя случай и имаше кой да ми помогне за дребните детайли като въпросите по-горе (макар да имам някаква подкрепа в този форум, голяма част от зададените въпроси в тази тема си стоят висящи и без отговор), изобщо нямаше да чакам с месеци за Антонов и да обикалям по некадърници. Ако знам че срокът за появяване на въпросните антитела е да кажем максимум 1 месец, а ако не се появяват, тогава най-вероятно е хроничен, значи отивам на 20 януари да си пусна същите изследвания. Ако вече имам антитела, значи изобщо няма нужда да ходя където и да било или да се занимавам с глупости. Ако нямам антитела и тогава вече знам че съм хроничен, тогава чак ми трябва консултация с Антонов, който да ми изпише лекарства.

Честно казано не виждам с какво толкова съм сбъркал и смятам, че действията ми са били напълно логични и оправдани. Не е моя вината, че 90% от лекарите са некадърници, а здравната система е малоумно направена. Много интересно как можеш да се оплачеш от некадърен лекар, щом дори нямаш право да го смениш в рамките на същия месец.

13
Добре, сега видях, че това първото, не е било това, за което аз го мислех :)

Извинявам се, първият ми опит да помогна се провали грандиозно :)

И все пак - нужните изследвания не са кой знае колко сложни, не е нужно дасе обикаля по градовете и да се назначават кой знае какви консултации - важното е да й се изпратят пробите в нормална лаборатория, а данните можем да ги разчетем всички в този форум.

Доколкото знам, тези изследвания може и личният лекар да ги назначи. Казваш искам изследвания за HbsAg и Anti-HbsAg, личният лекар ти дава направление, изследваш се и след това публикуваш резултатите тук, където не би трябвало да има проблем да ти ги разчетем.

14
Изтрито мнение :)

15
Здравейте отново :)

Аз да си продължа с моите неволи. Продължавам старата история - бях отишъл при Цветкова и бях останал силно разочарован от нея. Оказа се обаче, че веднъж щом съм отишъл при Цветкова, не мога в същия месец да взема направление за друг гастро. И така срещата ми на 10 януари с Антонов пропадна и си уговорих нова за 7 февруари.....

В тая връзка - един съвет да дам - да се направи някъде секция или статия в сайта за това каква е процедурата с личните лекари и направленията, защото наистина не всеки е свикнал да ходи по болници и да ги разбира тези неща. Изтормозих се много яко. Просто някой (ако никой не иска, бих се навил и аз да го напиша на базата на опита си, пък някой разбирач да ме редактира и допълва) да опише като имаш хепатит Б точно къде отиваш, какво става ако вземеш направление и не си доволен от лекаря и тн.

Иначе друг ми е поводът да пиша тук - все още нямам симптоми, но от 1 седмица ми е неприятно на корема и то точно в средната част, където четох че трябва да ми е гадно щом съм с хепатит :) Не съм стигнал чак до повръщане още, не е нещо супер неприятно, просто леко ми се гади и ми е некомфортно. През деня по не ми се получава, но вечер ми се случва и става все по-силно всяка вечер. Май все пак си развивам остър хепатит? Или просто си въобразявам някакви неща, защото ми се иска да развия остър хепатит, да го преболедувам и да забравя :)

И още нещо - горе-долу колко време е необходимо, щом си развил HbeAG антигени, да развиеш и anti-Hbc IgM или там които бяха необходими, за да се каже, че тялото ти е започнало да се бори? Говорим за нормалните случаи, които си развиват остър и си преболедуват, а не остават хронични и говорим естествено за груб период. Мисълта ми е, след като на 18 декември съм си направил тестове и съм имал само HbeAG без anti-Hbc IgM, кога е удачно пак да си направя същия тест, за да видя дали съм развил другите или не и следователно дали съм остър или хроничен?

Страници: [1] 2

СтатистикиСтатистики за посещенията

Locations of visitors to this page :    Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! Гласувай за сайта!  Оцени сайта!

Посетители след 12 Февруари 2007