Покажи Участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Теми - niki

Страници: [1]
1
Диагностика / Тълкуване на изследване HBc AB TOTAL
« -: Септември 06, 2014, 20:58:31 »
Здравейте!
Имам проблем с тълкуване на изследване. Моля за съдействие.

Изследването е правено в Токуда:

HBcAg                                                                             Result        Units        LL     UL
HBcAg                                                                       Nonreactive       .         
HEPATITIS B VIRUS CORE AB.TOTAL, SERUM, EIA              0.15          S\CO         0       1

Не ми е ясно стойността 0.15, какво изразява, тъй като виждам че някои тестове постнати във форума имат граници  <1-пол.   и   >1-отр.

Няма назначени други изследвания.
Благодаря на отзовалите се!

2
Това което ще напиша е с изричното съгласие на човека за когото се отнася!
То няма за цел да стряска, или да отказва някой от лечение, напротив показва реалността, и най-вече това че по време на лечение трябва да се поддържа тесен контакт с лекаря провеждащ лечението и то често!

Пиша от негово име, просто зашото в момента няма компютър.

И така ... става въпрос за едно момче (името няма да споменавам по негово желание). Историята му е много сходна с мойта,  има хепатит С от преди десетина години. Разликата е че той е знаел за него, но при първото му посещение при лекар, му заявяват че хепатита не се лекува и остава за цял живот (по-това време лекуваха хепатит С със стандартния непегилиран интерферон, който се поставя три пъти седмично). Това наистина е много стряскащо според мен и дори подсъдимо. Той приема това на доверие, и едва по-миналата година случайно разбира че има възможност за лечение по интерфероновата програма на НЗОК, което ще му даде шанс. Минава през цялата процедура - изследвания, биопсия и т.н., и след период година и половина му се отпускат лекарства. Лечението му започна сравнително добре. Поддържахме връзка и той споделяше как се чувста, какви са му показателите, сравнявахме ги с мойте и т.н. Изглеждаше че всичко върви нормално за такова лечение. На четвъртия, месец ми каза че се е разболял от грип. От тогава не се бяхме чували докато след около две седмици разбрах че лечението му е преостанувено. Веднага направих аналогия с грипа, че е възможно да се е чувствал много зле и заради това да са му спрели лекарствата. Оказа се обаче че в рамките на една седмица се е чувствал освен физически, и емоционално много зле, сподели че е имал мисли за самоубийство, които не може да контролира. Казва още че това състояние го свързва с появата на грипа. Веднага се е свързал с лекаря си и след консултация му спират лечението, което е било с продължителност точно четири месеца.

Лично аз силно се надявам въпреки че не е изкарал целия курс, да има ефект и то положителен.


3
     Незнам дали не клоня много от темата, но ми се иска да споделя нещо което не ми е много ясно относно  дезинфекцията, за която стана дума.
     По принцип на всеки лицензиран дезинфектант, използван за медицински цели е задължително на етикета да е упоменато  срещу какви  бактерии, вируси и т.н. е предвиден. В някой случаи пише нещо общо, а именно: "Широкоспектърно, антимикробно, бактерицидно, фунгицидно, туберколоцидно, антивирусно и антипротозойно действие" - в случая визирам дезинфектанта "Braunol", представляващ  воден разтвор на повидон йод. Показан е за обработка на кожа, лигавица, рани.  На друг препарат-дезинфектант "Skinsept Color" е упоменато: "Препаратът е с бактерицидно, включително туберколоцидно, вирусоцидно (HBV/HIV), фунгицидно (C. albicans)". Предназначен за лична хигиена на човека. Категория на потребителя професионална. Тоест използва се в болниците за дезинфекция на ръце преди операции, манипулации и т.н.
     И двата препарата представляват течни разтвоти и се прилагат чрез нанасяна с тампон (стерилен). Използвам предимно втория, когато например се порежа с нож, или се убода на остър предмет за дезинфекция на ножа, съответно предмета. Тъй като не е упоменат HCV, започнах да си задавам въпроса дали този препарат е в състояние да го унищожи. И възможно ли е HCV да е по устойчив от HBV и HIV на този дезинфектант и по принцип?
    В този документ ( www.mh.government.bg/doc/register_bp.doc ), попаднах на информация за биоцидните препарати, за които е издадено разрешение за пускане на пазара по реда на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати. Не мога да твърдя че е валиден към момента, но все пак е сравнително от скоро - 2005г. Както ще видите в някои от тях HCV не е упоменат, в други е включен, което ме навежда на мисълта че за тези в които не е включен, или не е правено изследване дали деиствт срещу вируса, или не са в състояние да го унищожат. Друг варянт е може би че след като препаратите действат на HBV/HIV вирусите, то действат и на HCV, но пък няма логика на едните да е упоменат, на другите не.
     Какво ще кажете вие по темата? И изобщо върша ли някаква работа с този "Skinsept Color", като дезинфекциращо средство? Използвате ли и вие някакви дезинфектанти при такива инцидентни случаи? Мисля че най-сигурният начин е обработване е в специални автоклави, или както там ги наричат с висока температура. Веднага си правя аналогия с фурната вкъщи ... :)


   
   

4
Забавни теми / Почистване на монитора
« -: Януари 24, 2008, 13:25:13 »
Използвайте този линк, ако кинескопа ви е зацапан! Ще бъде почистен бързо и ефикасно!!!
                                                     ;D ;D ;D
                                http://www.icts-bg.com/screenclean.swf

5
Хронични вирусни хепатити – сегашно състояние и перспективи

Доц. д-р К. Антонов
УМБАЛ „Св. Иван Рилски” – гр. София


Хроничните инфекции с хепатитните В и С вируси продължават да са едни от основните причини на чернодробните заболявания. Счита се, че около 350 милиона човека в света са хронични носители на HBV и около 150 милиона – на HCV. 
 
С въвеждането на задължително ваксиниране срещу HBV на новородените в страните с висока честота на разпространение на тази инфекция се отчита спадане на случаите на новоинфектиране. Засилената имиграция в индустриално развитите страни на граждани от развиващите се страни, довежда до увеличаване на честотата на HBV инфекцията на места, характеризиращи се преди това с ниско разпространение на инфекцията. Липсата на ваксина срещу HCV, както и неясният контигент за ваксиниране правят първичната профилактика на тази инфекция невъзможна. Същевременно прилагането на инвазивни лекарски процедури за диагностика и лечение, многобройни стоматологични манипулации, употребата на венозни наркотици, татуировки, козметични операции и други увеличават риска от инфектиране с HCV. 
 
Ранната диагностика на HBV и HCV инфекцията е важна за своевременното дефиниране на проблема. Това налага изследване на HBsAg и anti-HCV при всяко регистрирано повишение на АСАТ и АЛАТ при контролни изследвания, анамнеза за кръвопреливане, венозни наркотици, промискуитетно поведение, чести стоматологични манипулации, множество татуировки. 
 
Установеното носителство на HBsAg и anti-HCV налага проследяване на чернодробните ензими в рамките на 6 месеца. При регистриране на трайно повишен АЛАТ 2 пъти над горна референтна граница при пациентите с HBV инфекция и единична стойност на АЛАТ 1.5 пъти над горна референтна граница при пациентите с HСV инфекция, се приема, че е налице активна чернодробна болест. 
 
Хистологичното уточняване чрез чернодробна биопсия на тежестта на чернодробната болест спомага за вземане на решение относно необходимостта от антивирусно лечение. 
 
Изследването на HBeAg, anti-HBe и HBV ДНК при HBV инфекция и HCV РНК с HCV генотип при HCV инфекция изяснява вирусологичния статус на болните. Няма корелация между нивото на вирусната репликация и тежестта на чернодробното увреждане. Стойности на HBV ДНК над 1 милиард копия на мл. говорят за голяма инфекциозност и вероятност за развитие на първичен чернодробен рак, но не и за степента на чернодробното увреждане. HCV РНК потвърждава наличието на активна HCV инфекция и е задължително да се изследва в случайте на трайно нормални чернодробни ензими. При около 10-15% от венозните наркомани, носители на anti-HCV, не се открива HCV РНК, което изключва наличието на актуална HCV инфекция. 
 
Решението за лечение и схемата на лечение се определя въз основа на биохимичните промени, хистологичната картина и вирусологичния статус. При пациентите, инфектирани с HBV, наличието на трайно повишен АЛАТ, хистологични данни за липса на чернодробна цироза, HBV ДНК >100 000 copies/ml е показано провеждането на антивирусно лечение. То от своя страна бива лечение с интерферон алфа или с нуклеозидни/нуклеотидни аналози. 
 
Интерферон-алфа действа както директно антивирусно, така и чрез имунни механизми, засилвайки експресията на антигените на тъканната съвместимост. Лечението с интерферон алфа е лимитирано във времето – от 6 до 12 месеца. То не води до поява на вирусна резистентност. Приложението на интерферон алфа е свързно с многобройни странични действия, което го прави неподходящ при пациенти с тежки придружаващи заболявания, алергия, психични отклонения. 
 
Нулеозидните/нуклеотидните аналози директно блокират репликацията на HBV, инхибирайки действието на РНК обратната транскриптаза и ДНК полимеразата. За разлика от интерферон алфа те нямат така изразени странични действия и могат да се прилагат при болни със сериозни придружаващи заболявания. Слабата страна на лечението с нуклеозидни/нуклеотидни аналози е появата на резистентност на HBV към тези медикаменти, вследствие на мутиране на генома на вируса. Приема се, че резистентните мутанти съществуват преди да е започнало лечението с нуклеозидните/нуклеотидните аналози, но под действието на последните те се селекционират и стават доминиращи при следващите цикли на размножаване. Появата на вирусна резистентност е свързана и с поява отново на чернодробна болест. Това налага промяна в антивирусното лечение. Начинът за осъществяване на тази промяна е като се прибави антивирусен медикамент, към който няма резистентност. Всяко спиране на лечение с нуклеозидни/нуклеотидни аналози крие опасност от появата на фулминантен хепатит с висок процент смъртност. Честотата на поява на това усложнение се преценява на 10%. 
 
Крайна цел на лечението на хроничната HBV инфекция е постигането на трайно нормализиране на чернодробните ензими след спирането му при ниво на HBV ДНК<100 000 copies/ml. Изчистването на HBsAg и появата на anti-HBs е рядко явление. 
 
Исторически погледнато антивирусното лечение на хроничната HBV инфекция започва с конвенционален интерферон алфа във високи дози, приложени 3 пъти седмично, подкожно, за период от 4-6 месеца. С разкриване на клиничното значение на HBeg (-) негативният вариант на хроничния хепатит В, лечението с интерферон алфа увеличи своята продължителност до 12 месеца. Нова стъпка в терапията бе въвеждането на пегелираните интерферони, позволяващи подкожни апликации веднъж седмично. Това осигурява постоянна ефективна концентрация на интерферон алфа в организма за една седмица. Резултатността на лечението с пегелиран интерферон алфа достигна до 15-35% - нормален АЛАТ и HBV ДНК<100 000 copies/ml на 6-ия месец след спирането на терапията. Негативиране на HBsAg и поява на anti-HBs се наблюдава в 3 до 7% от лекуваните. 
 
Лечението на хроничната HBV инфекция с нуклеозидни/нуклеотидни аналози започна с приложението на Lamivudine. То се характеризира с ранна поява на вирусна резистентност – 20% при 12-месечно лечение Lamivudine, 70% при 3-годишно лечение. По-късно беше въведен Adefovir dipivoxil с основна индикация лечение на Lamivudin резистентните случаи. Постепенно Adefovir dipivoxil започна да се прилага и като начална терапия. Сега са регистрирани много нови медикаменти като: Entecavir; Emtricitabine; Telbivudine; Tenofovir. Най-мощен и бърз антивирусен ефект показва Entеcavir с уговорката, че при приложение на пациенти, лекувани преди с Lamivudine, вероятността да се появи резистентност към Entеcavir достига 30%. Изборът на начален нуклеозиден/нуклеотиден аналог се определя от неговата способност да подтисне максимално бързо вирусната репликация при минимална възможност за поява на резистентност. 
 
Комбинирането на нуклеозидни/нуклеотидни аналози с интерферон алфа не е довело до увеличаване ефективността на терапията. 
 
Бъдещето принадлежи на комбинираното лечение, при което се прилагат няколко различни антивирусни медикамента с различен профил на резистентност. Измерването на HBV ДНК през 3 месеца по време на такава терапия цели ранното откриване на вирусна резистентност и своевременното й подтискане преди клиничната й изява. 
 
Основна индикация за лечение на хроничната HCV инфекция е доказването на HCV РНК в серума на пациентите. АЛАТ и чернодробната хистология нямат такова значение, както при хроничната HBV инфекция. Колкото по-рано се осъществи терапията, толкова са по-големи шансовете за пълно и трайно излекуване на инфектираните. В тази насока острият вирусен хепатит С, със своята висока честота на хронифициране, се явява индикация за антивирусно лечение. 
 
Лечението на хроничната HCV инфекция цели достигането на траен вирусологичен отговор. Това означава, че 6 месеца след спиране на антивирусното лечение изследването с най-чувствителен тест за HCV РНК в серума на пациентите да е отрицателно. Ако този резултат се запази до две години след лечението, налице е траен продължителен вирусологичен отговор, т.е. пациентът практически е напълно излекуван. 
 
Самото лечение на хроничната HCV инфекция е комбинирано – пегелиран интерферон алфа и Ribavirin. В зависимост от HCV генотипа продължителността на терапията е различна. При HCV генотип 1 и 4-12 месеца, при HCV генотип 2 и 3-6 месеца. Ефективността на комбинираното лечение е различна. За HCV генотип 1 тя е от 50 до 65%, а HCV генотип 2 и 3 – 75-82%. 
 
Многобройни проучвания показаха, че вирусологичният отговор по време на комбинираното лечение на пациенти, инфектирани с HCV генотип 1, може да предскаже крайния изход от терапията. Спадането на серумното ниво на HCV РНК в края на 12-седмично лечение с повече 2 log 10 спрямо изходното разграничава пациентите, отговорили на терапията от тези с липса на отговор. При първите терапията се продължава до 12 месеца, а при вторите се спира. 
 
Съвременната тенденция при лечението на хроничната HCV инфекция е неговото индивидуализиране чрез проследяване на вирусологичния отговор. Пациентите с негативна серумна HCV РНК в края на 4-ата седмица от началото на лечението могат да се лекуват само 6 месеца, ако са инфектирани с HCV генотип 1 и имат ниска изходна HCV РНК, и за 4 месеца при инфекция с HCV генотип 2 и 3. При наличие на серумна HCV РНК в края на 12-седмично лечение в стойности повече от 2 log10 по-малки от изходните, лечението на пациентите инфектирани с HCV генотип 1 следва да има продължителност 72 седмици. 
 
Липсата на 100% успех при лечението на хроничната HCV инфекция наложи търсенето на нови терапевтични схеми и нови медикаменти. Разработени са нови интерферонови молекули, позволяващи приложение на интерферон алфа веднъж на 2 седмици (albuferon). Създадоха се нови молекули Ribavirin, намаляващи неговата хемолитична способност (Viramidin). Синтезираха се и са в процес на клинични изпитвания медикаменти, подтискащи директно HCV репликацията. Това са протеазни и полимеразни (нуклеозидни и ненуклеозидни) инхибитори. Приложени самостоятелно, те са в състояние да редуцират значително серумните нива на HCV РНК, но този им ефект бързо се изчерпва поради появата на резистентност. Затова тяхното приложение се разглежда само като допълнителен медикамент към комбинираното лечение с пегелиран интерферон алфа и Ribavirin при пациенти неотговорили на първоначалния курс лечение. 
 
Голям е броят на пациентите с хронична HBV и HCV инфекция, при които не може да се приложи антивирусно лечение. При тях трябва да се провежда терапия, целяща намаляване на чернодробното увреждане и забавяне на процеса на фиброобразуване. Основни медикаменти тук са антиоксидантите като Sylimarin, Vit. E, Коензим Q. Кръвопускането, водещо до намаляване на желязото в организма и на първо място в черния дроб, има мощно антифиброзно действие и следва да се прилага. 
 
В бъдеще се очаква появата на много нови медикаменти, което неминуемо ще доведе до промяна на много от съществуващите сега концепции за диагностика, проследяване и лечение на болните с хронични вирусни хепатити. 

Източник: МЕДИНФО - Специализирано списание за лекари
Връзка: http://www.medinfo-bg.com/?page=statiq&id=378

6
Завършено лечение / Завършено лечение
« -: Ноември 09, 2007, 09:56:20 »
Здравейте!
Вече изминаха две седмици откакто приключих с лекарствата (лечението ми беше шест месеца с пегасис и копегус). Днес ми излезна и ПСР-теста и показва отрицателен резултат :) Сега остава дългото чакане до шестия месец след лечението , но няма как. По-скоро искам да наблегна на това, че след тези две седмици откакто спрях  лекарствата вече се чувствам физически много по-добре. Непрестанната умора изчезна и сякаш пак влизам в кондиция. Болките в корема спряха. Все още се уморявам лесно, но по-цял ден съм на лекции и и напрежението ме изтощава. Лечението като цяло не е леко, но с това искам да кажа на тези които в момента се лекуват или им предстои, да не се отчайват, да търпят и упорстват, състоянието им е временно и след това ще се чувстват както преди.
Поздрави!

7
Моята история / Привет!
« -: Септември 15, 2007, 18:22:42 »
Здравейте!
На 26 години съм, от София.Страдам от болестта хроничен хепатит C от около 8-9 години. Едва миналата година разбрах за това. Заразих се по начин, по който според мен отговорността се пада изцяло на мен! А именно от употреба на наркотици. Усилията и волята които трябваше да положа за да се оттърва от тази гадост в никакъв случаи не са по-малки от тези които ти трябват да приемеш диагноза като хепатит. Сега вече след толкова години спокойно мога да кажа - бивши наркомани има и аз съм един от не малкото примери за това! Сега ми предстои ново изпитание (както на много от вас в този форум) - да се преборя и с болестта. Бъдете силни, борете се, не се предавайте приятели за нищо на света!
В момента съм на интерфероново лечение по програмата на НЗОК (Pegasys + Copegus). При предварителните изследвания се определи HCV генотип 3 и HCV RNA 217000 IU/ml. До края на лечението ми остава 1 месец. На 3-тия месец от лечението ми качествения PCR тест показа отр.(-) за HCV RNA, поради което лечението ще трае 6 месеса ( това не е 100%-ов успех но все пак е нещо  :) )
Радвам се че е създаден този форум и с радост ще отговоря на всеки интересуващ се от проблема - разбира се до колкото съм запознат. Относно поносимостта на лечението, изследвания и други специфични проблеми няма сега да пиша че форума ще ми се види тесен ;) ( ако някой се интересува нека пише, ще споделя) , най-общите проблеми мисля че вече са засегнати а и при всеки отделен човек нещата могат да стоят по различен начин.

Поздрави!
Ники
 

Страници: [1]

СтатистикиСтатистики за посещенията

Locations of visitors to this page :    Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! Гласувай за сайта!  Оцени сайта!

Посетители след 12 Февруари 2007