Покажи Участието - Мери_

Покажи Участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Теми - Мери_

Страници: [1] 2 3 ... 25
1

Червеното месо увеличава риска от увреждане на черния дроб при лица с хронични чернодробни заболявания


Автор: Sarah Robertson, RD, CDN
Дата: 20 септември 2010

Червеното месо не се ползва с особено добро име и може да се каже, че репутацията му даже се е влошила. Едно ново проучване на National Institutes of Health - AARP Diet and Health Study е установило, че лицата, консумиращи предимно най-червеното месо и наситени мазнини (saturated fat) е много по-вероятно да починат от хронично чернодробно заболяване или да развият рак на черния дроб (хепатоцелуларен карцином) отколкото хората, консумирали най-малко червеното месо.  И обратно, по-голямата консумация на бяло месо е свързана с намален риск от развиване на такива състояния в сравнение с по-малката консумация на бяло месо.

Известни рискови фактори за развитие на хронично заболяване на черния дроб и/или хепатоцелуларен карцином са експозиция на храни, съдържащи афлатоксини, прекомерна консумация на алкохол и хронична инфекция с хепатит B или хепатит C. Знаем, също така, че прекомерните мастни натрупвания в черния дроб могат да доведат до заболяването неалкохолен мастен черен дроб (чернодробна стеатоза), но все още са твърде малко проучванията, които изследват връзката между храната (режима на хранене) и риска от чернодробно заболяване или от рак на черния дроб.

В това проучване изследователите са извадили данните за 495,006 участници на възраст 50-71 години в изследването на Американската асоциация на пенсионерите, проведено от Националните институти по здравеопазване (National Institutes of Health AARP study). В началото на изследването участниците са попълнили въпросници относно хранителния режим, в които се отбелязва колко често участниците са консумирали определени храни през последната година.  Попълнени са също в началото и въпросници относно начина на живот, които включват информация за физическата активност, употребата на алкохол и цигари; събрани са и данни за здравния статус.

След отчитане на различни фактори, свързани с начина на живот и вече съществуващия здравен статус, изследването установява, че високият прием на червено месо (около 4.5 унции /127.57 г/ на ден при режим от 2,000 калории дневно) е свързан с 2.6 пъти по-голям риск от смърт дължаща се на чернодробно заболяване и 1.7 пъти по-голям риск от развиване на рак на черния дроб в сравнение с нисък прием на червено месо (под 1 унция /28.4 г/ на ден  при диета от 2,000 калории дневно).

Интересното е, че при консумацията на бяло месо се наблюдава обратната връзка: изследователите са установили, че при лицата, които консумират най-големи количества от по-крехки, без тлъстини меса (пилешко, пуешко и риба) рискът да умрат от чернодробно заболяване или да развият рак на черния дроб е наполовина в сравнение с този при лицата, които консумират най-малки количества (количествата “голямо” и “малко” за бялото месо са почти идентични с тези описани по-горе за червено месо).  Изследователите са установили също, че по-високият прием на преработено месо, като бекон и колбаси, heme желязо (на животинска основа) и консерванти като нитрати и нитрити са свързани с повишен риск от смърт от хронично чернодробно заболяване, но не и развитие на рак.

Цялата новина може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: Червеното месо увеличава риска от увреждане на черния дроб при лица с хронични чернодробни заболявания

2
Дата: 29 октомври 2010
 
Чистият студено-пресован зехтин (еxtra-virgin olive oil) може да предпази черния дроб от оксидативен стрес. Изследователи пишат в списанието с открит достъп на
 
BioMed Central - “Хранене и метаболизъм (Nutrition and Metabolism), че са изложили плъхове на умерено токсичен хербицид, за който се знае, че намалява антиоксидантите и причинява оксидативен стрес, и са констатирали, че плъховете с хранителен режим съдържащ зехтин са частично защитени от последвалото увреждане на черния дроб.
 
Mohamed Hammami от Университета на Монастир, Тунис и King Saud University, Рияд, Саудитска Арабия, работил с екип от изследователи за извършване на екс
 
перименти с група от 80 плъхове. Той казва, "Зехтинът е неразделна съставна част на средиземноморската диета. Има все повече доказателства, че той може да носи много ползи за здравето, включително намаляване на риска от коронарна болест на
 
сърцето, предотвратяване на някои видове рак и изменение на имунната и възпалителна реакции. Тук показваме, че студено пресованият зехтин и неговите екстракти предпазват от оксидативно увреждане на чернодробната тъкан ".

Изследователите разделили плъховете на контролна група, група със зехтин и 6 групи, изложени на хербицида '2,4-дихлорфеноксиоцетна киселина' с или без изцяло зехтин, или един или два маслени екстракта на хидрофилна фракция или липофилна фракция. Всички плъхове, третирани с хербицида, показват признаци на значително чернодробно увреждане. Обаче, приемът на студено пресован зехтин и хидрофилна фракция води до значително нарастване на активността на антиоксидантния ензим и намаляване маркерите на чернодробно увреждане

.................

Цялата новина може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: Зехтинът пази черния дроб

3
От днес форумът е с нов модератор - Vancheto  :browse:

Пожелайте и успех и не и създавайте много работа, че и без друго си има достатъчно! :bye2:

Поздрави :flowers:
Мери

4
Автор: Christine Kukka
Дата: 01 декември 2010

Изследователи откриват по-точен кръвен тест за рак на черния дроб

До сега лекарите разчитаха на лабораторен тест, който измерва нивата на алфа фетопротеин (AFP)  в кръвта, за да идентифицират чернодробния рак при пациенти, заразени с вируса на хепатит В (НВV), но този тест може да бъде неточен и да не открие чернодробните тумори, докато не стане твърде късно за лечение.
 
Китайски изследователи са измерили нивата на Golgi протеин 73 (GP73) в кръвта, за да видят дали увеличаването на този протеин, който изглежда се освобождава във високи нива когато се появи чернодробен рак, ще бъде по-точен тест за рак.
Те са сравнили нивата на GP73 и AFP при 4,217 субекти, включително 1,690 здрави възрастни, 337 души заразени с HBV, 512 пациенти с цироза (тежко увреждане на черния дроб), 789 пациенти с рак на черния дроб, 61 пациенти с чернодробни лезии, 206 пациенти с доброкачествени чернодробни лезии и 622 пациенти с рак, но не на черния дроб.
 
Техните заключения, публикувани в броя на сп. Gut от м.октомври 2010 г. показват, че при пациентите с чернодробен рак по-често се откриват повишени нива на GP73 (над 8.5 относителни единици) отколкото повишени нива на AFP.
 
“Чувствителността и специфичността на GP73,” за рака на черния дроб са били съответно 74.6% и 97.4%, сравнено с 58.2% и 85.3% за AFP. Нивото на GP73 е значително по-високо при пациентите с чернодробен рак, отколкото при контролната група от здрави индивиди.
 
“Въпреки, че нивата на GP73 при носителите на HBV и пациентите с цироза са леко завишени, то те са значително по-ниски отколкото при пациентите с рак на черния дроб,” отбелязват изследователите.
 
GP73 намалява след отстраняване на чернодробните тумори по хирургичен път и след това нараства при повторна поява на рака. При наличието на рак, различен от този на черния дроб, нивата на GP73 са само умерено завишени.
 
“GP73 е точен маркер за откриване на чернодробен рак и повторната му поява след операция, с по-висока чувствителност и специфичност от AFP,” пишат изследователите. “Препоръчва се клинично приложение на измерването на серумния GP73 като стандартен тест за рак на черния дроб.”

Лекари не проверяват азиатско-американски пациенти за HBV и рак на черния дроб

Изследователи от университета на Калифорния в Сан Франциско са проверили 109 лекари (предимно от доболничната помощ) за да видят колко от тях изследват пациентите си за HBV инфекция и рак на черния дроб. Около 24% от пациентите на тези лекари са били американци от азиатски произход и с висок риск от инфекция с хепатит В.
 
Само 76% от лекарите съобщават, че са изследвали повече от половината си азиатско-американски пациенти за HBV, а 43% са ваксинирали повече от половината си пациенти. Макар 94% от тези лекари да знаят, че азиатско-американските пациенти са с повишен риск от чернодробно заболяване и рак в резултат на НВV инфекцията, то само 79% са изследвали над половината от азиатско-американските им пациенти за рак на черния дроб.
 
Около 10% от азиатско-американците се смятат за хронично заразени с хепатит В, особено ако са имигранти от Азия.
 
Лекарите с по-висок процент на извършен скрининг и имунизация, са били запознати с медицинските указания, които ги препоръчат, и са проявили настойчивост да ваксинират рисковите пациенти, съгласно доклада, публикуван в ноемврийския брой на списанието Digestive Diseases and Sciences.
 
Процентите на скрининг за НВV и рак, както и ваксинирането на азиатско-американците от лекарите е “под оптималното”, пишат учените. “Обучението на лекаря е от съществено значение за увеличаване процентите на скрининг за НВV и чернодробен рак при американците от азиатски произход.”

Експерти разглеждат рисковете от кърмене и употреба на антивирусни препарати за предаването на НВV от майката на детето

Макар мнозина да смятат, че кърменето от заразени с НВV майки е безопасно, научните изследвания не са убедителни и експертите не са сигурни кога точно бебетата, родени от заразени с НВV майки, също се заразяват с НВV - дали преди или по време на родилния процес, или пък след това - като например по време на кърмене.
 
Български учени изследвали предаваната от майка на дете зараза, както и безопасността на употребата на антивирусни от кърмещи майки. Резултатите, публикувани в World Journal of Gastroenterology, м. октомври 2010 г., не са окончателни, но хвърлят повече светлина върху предаваните инфекции от майката на детето, които причиняват около половината от всички хронични НВV инфекции по света.
 
И докато скрининговите програми за майките, както и незабавното имунизиране на новородените с ваксина срещу хепатит В са намалили инфекцията при новородените с 95%, то предаването на инфекцията от майката към детето (наричано вертикална трансмисия) е отговорна за значителна част от НВV инфекциите.

Кога се заразяват бебетата преди раждане?

Изследователите приемат, че преди раждането бебето е добре защитено от НВV чрез плацентата. Но когато майките имат висок вирусен товар много от тях предполагат, че НВV може да премине през плацентата и да зарази зародиша. Например, дори и когато кърмачетата са имунизирани веднага при раждане, 8.5% от бебетата, родени от жени с висок вирусен това (по-висок от 100,000,000 HBV DNA копия/мл) са хронично инфектирани.
 
Ето защо лекарите препоръчват приемането на антивирусни препарати през третото тримесечие за намаляване вирусното натоварване при жени, които са позитивни за “е” антигена на хепатит В (HBeAg) и имат висок вирусен товар.
 
Експерти предполагат, че бебетата могат да се заразят по време на родилния процес поради възможно преливане на кръв от майката към ембриона по време на контракциите или при разкъсване на мембраната и експозиция на зародиша на инфектирани секрети, кръв или други течности от гениталния тракт. 

Безопасно ли е кърменето?

Малко са проучванията, които сравняват кърмените с изкуствено хранените бебета, родени от заразени майки. При разглеждане на тези проучвания учените не са установили повишен риск от заразяване с НВV при кърмене, но повечето от тези проучвания не проследяват по-нататък децата в ранната им детска възраст.
 
Изследователите са открили в майчиното мляко не само повърхностен антиген на хепатит В (HBsAg), но също HBeAg и HBV ДНК. HBV ДНК е открита в майчиното мляко на 81.25% китайски майки с положителни HBsAg и HBeAg и при 45.24% с отрицателен HBeAg.
 
Добрата страна е, че кърмата осигурява на бебетата редица биоактивни протеини. Лактоферинът (Lactoferrin), например, е основен човешки млечен протеин с анти-бактериално действие.
 
Лактоферинът има също антивирусно действие срещу вируса на хепатит С, цитомегаловируса, вируса на херпес симплекс, ротавирус, аденовирус и човешкия имунодефицитен вирус (HIV). Наскоро бе установено, че лактоферинът, както и наситеният с желязо и цинк лактоферин, инхибират HBV ДНК.
 
“Няма достатъчно изследвания, които да обяснят поне отчасти възможното въздействие на кърменето върху евентуалната превенция на (вертикалната трансмисия) на HBV,” пишат изследователите. Изследвания на трансмисията на HIV чрез кърмене установяват, че когато кърменето е непостоянно, то рискът от предаване на НІV нараства, вероятно поради подуване на гърдите или друго възпаление.
 
“Не е ясно дали е сходно и положението с HBV, ето защо това може да бъде предмет да бъдещи изследвания,” отбелязват те. Този въпрос е важен за региони с широко разпространение на HBV, където насърчаване единствено на кърменето е жизнено важно за здравето на детето.
 
Понастоящем Американската академия по педиатрия препоръчва кърменето независимо, че майката е заразена с НВV, ако новородените са имунизирани при раждането и са получили имуноглобулин на хепатит В (HBIG).

Безопасно ли е да се кърми, ако на бременни жени са дадени антивирусни препарати за намаляване на вирусния товар?

Антивирусните, които майката приема по време на бременността за намаляване на вирусния товар и да защити здравето си, преминават в майчиното мляко. Но до момента има малко проучвания, които да установят дали антивирусните в кърмата са безопасни за бебетата.

...............

 Целият обзор може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: HBV Journal – декември 2010

5
Автор: Liz Highleyman
Дата: 23 ноември 2010
 
РЕЗЮМЕ: Tenofovir (Viread) предизвиква добра супресия на вируса на хепатит В (HBV) както при нуклеозидно/нуклеотидно-наивни, така и при терапевтично-опитни пациенти в рутинната клинична практика, което показва, че резултатите от клиничните изпитания се потвърждават и в реалния живот, според констатациите, представени на състоялата се наскоро Среща по проблемите на черния дроб, организирана от Американската асоциация за изучаване на чернодробните заболявания (AASLD 2010) в Бостън. Нещо повече, повечето реципиенти на тенофовир не показват признаци на бъбречна токсичност, дори и при липсата на редовен скрининг и изключване на рисковите пациенти.

Pietro Lampertico от Universita degli Studi di Milano и колеги са провели ретроспективно/проспективно кохортно проучване в 17 центрове в Италия, в което участват 737 пациенти с хроничен хепатит B, започващи прием на tenofovir.
 
Три четвърти са мъже, средната възраст е 56 години, а 77% са отрицателни за “е” антиген на хепатит В (HBeAg). Не са допуснати лица с ХИВ ко-инфекция. Около 40% са били с чернодробна цироза, а 9% са имали хепатоцелуларен карцином.
Участниците са били или на монотерапия с тенофовир (27%) или комбинирана терапия (72%), предимно с lamivudine (Epivir-HBV). Близо една трета (30%) са били лекувани преди това с интерферон, а 71% са използвали преди това нуклеозидни/нуклеотидни аналози или са показали резистентност към тези лекарства; останалите 29% са били нуклеозидно/нуклеотидно-наивни (нелекувани). 14% от пациентите са започнали с по-ниска доза тенофовир поради намален креатининов клирънс - знак за нарушена бъбречна функция.
 
Пациентите са проследявани за период средно от 16 месеца (от 0 до 52 месеца). Изследователите са измерили вирусния товар НВV ДНК и са следили за нежелани реакции с акцент върху нарушена функция на бъбреците (дисфункция), тъй като е известно, че тенофовир причинява увреждане на бъбреците в една малка част от пациентите.
 
Резултати
При нуклеозидно/нуклеотидно-наивните пациенти (средно изходно вирусно натоварване от 5.9 log IU/mL), процентите на вирусологичен отговор, или неоткриваема HBV ДНК, са както следва:
-         12-та седмица: 37%;
-         24-та седмица: 66%;
-         36-та седмица: 72%;
-         48-а седмица: 89%.
Времето, необходимо за постигане на неоткриваем HBV, зависи значително от входния вирусен товар.
На 48-та седмица 17 пациенти са имали само частичен вирусологичен отговор, със средно 2.5 log IU/mL остатъчна виремия.
При нуклеозидно/нуклеотидно-опитните или резистентни пациенти вирусният товар остава неоткриваем при тези от тях, които са преминали от адефовир (Hepsera) към тенофовир.
HBV ДНК е станала неоткриваема в 74% от пациентите в процес на (със съществуваща) HBV репликация поради резистентност на изходното ниво (средна HBV ДНК 4.1 log IU/mL), независимо от лечебната стратегия.
В обобщена оценка на безопасността 3% от пациентите са имали увеличение на серумния креатинин по-голямо от 0.3 mg/dL, и < 1% са били с увеличение над 0.5 mg/dL, в сравнение с изходните нива.
8% от пациентите имат спад на фосфорните нива в кръвта под 2.3 mg/dL, още един знак за увреждане на бъбреците.
37% са имали спад в абсорбирането на пикочния фосфат (оценено по приблизителния TmPI/GFR) под 0.7 mmol/L.
Повечето от тези пациенти, обаче, са с продължителна предходна експозиция на адефовир, което също може да предизвика бъбречна дисфункция.
6% от пациентите са намалили дозата на тенофовира поради влошен креатининов клирънс.

.......................

Цялата новина може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: Ефективността и безопасността на тенофовир в клинична практика в реалния живот

6
Годишна среща на Американската асоциация за изучаване на чернодробните заболявания (AASLD 2010) Резюме: Кафето е свързано с вирусологичния отговор при хроничен хепатит С: Резултати от проучването на дългосрочно лечение за хепатит С срещу цирозата HALT - C


Автори: N.D.Freedman1; T.M.Curto2; K.Lindsay3; E.C.Wright4; R.Sinha1; J.E.Everhart5
Дата: 02 ноември 2010
 
1. Филиал по хранителна епидемиология, секция “Епидемиология и генетика на рака”, Национален институт по ракови заболявания, Национални институти по здравеопазване, Министерство на здравеопазването и социалните грижи (Nutritional Epidemiology Branch, Division of Cancer Epidemiology and Genetics, National Cancer Institute, National Institutes of Health, Department of Health and Human Services), Rockville, MD;
2. Научноизследователски институти на Нова Англия (New England Research Institutes), Watertown, MA;
3. Секция по стомашно-чревни и чернодробни заболявания (Division of Gastrointestinal and Liver Diseases), Keck School of Medicine, Университет на Южна Калифорния, Лос Анджелис, Калифорния;
4. Канцелария на директора, Национален институт по диабет, храносмилателни и бъбречни заболявания, Национални институти по здравеопазване, Министерство на здравеопазването и социалните грижи (Office of the Director, National Institute of Diabetes and Digestive and Kidney Diseases, National Institutes of Health, Department of Health and Human Services), Bethesda, MD;
5. Секция по храносмилателни заблявания и хранене, Национален институт по диабет, храносмилателни и бъбречни заболявания, Национални институти по здравеопазване, Министерство на здравеопазването и социалните грижи (Division of Digestive Diseases and Nutrition, National Institute of Diabetes and Digestive and Kidney Diseases, National Institutes of Health, Department of Health and Human Services), Bethesda, MD
 
Увод: по-високата консумация на кафе се свързва с по-бавно прогресиране на вече съществуващо чернодробно заболяване и по-нисък риск от хепатоцелуларен карцином.    Не е правена оценка на връзката между консумацията на кафе и отговора на антивирусното лечение при хроничен хепатит С (CHC).
 
 Методика: 885 пациенти с СНС, стадий 3-6 по Ishak, и неотговорили на предишна стандартна терапия с интерферон са попълнили кратък въпросник за честотата на приеманите храни, в който се оценява обичайния прием на кафе преди повторно лечение с пегинтерферон алфа-2а (180 мкг/седмично) и рибавирин (1000-1200 мг/дневно) във встъпителната фаза на HALT-C. Резултатите включват спад от 2 log10 на нивото на HCV РНК на 12-та седмица от лечението (ранен вирусологичен отговор, EVR, n=466), неоткриваема HCV РНК на 20-та седмица от лечението (W20VR, n=320), и траен вирусологичен отговор (SVR, n=157) на 72-та седмица (24 седмици след приключване на лечението).

..................

Цялата статия може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: Годишна среща на Американската асоциация за изучаване на чернодробните заболявания (AASLD 2010) Резюме: Кафето е свързано с вирусологичния отговор при хроничен хепатит С: Резултати от проучването на дългосрочно лечение за хепатит С срещу цирозата HALT - C

7
Автор: Alan Franciscus, Editor-in-Chief
Дата: 1 декември 2010
 
В края на октомври Американската асоциация за изучаване на чернодробните заболявания (AASLD) проведе своята годишна конференция - най-голямата и най-важна конференция по проблемите на черния дроб, провеждана в Съединените щати. През тази година бе осигурена много информация за директно-действащите антивирусни (ДДА), изследвани за лечение на хепатит С. Всъщност имаше над 50 презентации и постери за ДДА.  Тези презентации и постери включваха резултати от първоначалните изследвания на ДДА при здрави доброволци, а на по-късен етап - изследвания при лица, заразени с хепатит С. Първата част на доклада на AASLD ще се фокусира върху тези лекарства, които действително са били проучени при хора с хепатит С. В допълнение към ДДА, изброени по-долу, има и доста изнесени данни за телапревир и боцепревир - новата информация ще бъде включена в нашите лист факти (HCSP Fact Sheets).  Очаква се боцепревир и телапревир, които вече са преминали изпитанията, фаза ІІІ, да бъдат одобрени от Агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA) в средата на 2011 година.
 
ДДА медикаменти за лечение на хепатит С са лекарства, които действат чрез намеса в или блокиране на процеса на репликация на вируса на хепатит С. ДДА, които са в процес на проучване, включват НСV инхибитори като полимераза, протеаза и един нов, първи в своя клас НСV NS5A инхибитор. Изследванията по-долу представляват комбинирани изпитания на ДДА с настоящия стандарт на лечение (пегилиран интерферон плюс рибавирин) и ранни проучвания на комбинации от ДДА с и без интерферон/рибавирин.
 
Забележка:  Пегилиран интерферон плюс рибавирин ще бъдат описани по-долу като Стандарт на лечение [Standard of Care (SOC)], тъй като при комбинирането им с лекарства в процес на проучване или като група за контрол или сравнение, са дадени стандартните дози. Обаче периодът на лечение по SOC е различен за различните изследвания. 
 
RG7128
#81: RG7128 е полимеразен HCV инхибитор, който е бил даван на 408 терапевтично-наивни пациенти с хепатит С, генотип 1 и 4, в дози от 500 или 100 мг два пъти дневно (BID) в продължение на 8 или 12 седмици в комбинация с SOC.  Ако пациентите са били отрицателни за HCV РНК (<15 IU/mL) от 4-та до 22-та седмици, то на 24-та седмица е било прекратено всякакво лечение. Пациентите, които не са отговаряли на горните критерии, са били рандомизирани в една RG7128 група или SOC група и лекувани с обща продължителност на лечението от 48 седмици.  Шейсет и осем (68%) до осемдесет и седем (87%) процента от хората са били HCV РНК отрицателни на дванадесетата седмица (cEVR) в сравнение с 49% в SOC групата.
 
Коментар:  Тройната комбинация изглежда много обнадеждаваща по следните причини:  (1) давана в продължение на дванайсет седмици на пациенти с или без цироза, комбинацията се е оказала безопасна и с добра поносимост; (2) RG7128 е с висока бариера на резистентност, което ще го направи добър избор за бъдещо лечение и евентуално за използване с друг HCV инхибитор; (3) има възможност за по-кратка продължителност на лечението от 24 седмици в сравнение с настоящия SOC; и (4) резултатите са по-значими, тъй като съществуват относително големи групи пациенти.
 
Vaniprevir (MK-7009)
# 82:  Vaniprevir (MK-7009) е протеазен HCV инхибитор.  В проучването са включени 94 терапевтично-наивни пациенти с HCV генотип 1, на които е прилагана една от 5-те схеми - 300 мг BID (два пъти дневно), 600 мг BID, 600 мг QD (един път дневно), 800 мг QD или плацебо в комбинация със SOC в продължение на 4 седмици, последвани от още 44 седмици на пегилиран интерферон.  Трайният вирусологичен отговор или SVR (неоткриваема HCV РНК 24 седмици след спиране на лечението) е от 61% до 84% в групите, получавали ванипревир.  Не са наблюдавани сериозни нежелани реакции - повръщане има повече в групите, приемащи vaniprevir, но не е довело до прекратяване на лечението.
 
Коментар:  Увеличените проценти на отговор при комбинирането на ванипревир със SOC са обнадеждаващи, особено процентите на SVR при дозата 800 мг един път дневно. Със сигурност и придържането (adherence) към схемата ще е по-лесно отколкото при приема три пъти дневно, но да се надяваме, че ще бъдат проведени повече изследвания, които да разгледат използването на ванипревир за намаляване продължителността на лечението чрез терапия, ръководена от отговора, и/или в комбинация с друг ДДА.
 
PSI-7977
# 806:  PSI-7977 е полимеразен HCV инхибитор, дозиран веднъж дневно (100, 200 и 400 мг) в комбинация със SOC. В проучването участват 63 терапевтично-наивни пациенти с НСV, генотип 1. Осемдесет и осем (88%) до деветдесет и четири (94%) процента от пациентите, приемали PSI-7977 плюс SOC в продължение на 28 дни постигат неоткриваема HCV РНК на 4-та седмица в сравнение с 21% в групата, получавала SOC,  но без PSI-7977.  Не е наблюдавана разлика в отговора между генотипи 1a или 1b (подвидове).  Лекарството е безопасно и обикновено се понася добре.
 
Коментар:  Въпреки че това е едно малко проучване, резултатите са впечатляващи.  За отбелязване е също, че PSI-7977  е пангенотипен, т.е. има антивирусно действие срещу всички генотипи.  Планира се едно по-голямо, 12-седмично изследване, което, да се надяваме, ще дублира тези резултати и ще даде повече информация относно продължителността на лечението, антивирусния отговор и безопасност.
 
TMC435
#LB-5:  Междинните 24-седмични резултати от едно проучване на TMC435 (75 и 150 мг QD), протеазен HCV инхибитор, комбиниран със SOC и прилаган в продължение на до 24 седмици на терапевтично-наивни пациенти с HCV генотип 1, показват значително намаление на вирусния товар. От 130 пациенти, завършили 24-седмичен курс на лечение, и пациенти, прекратили по някаква причина лечението преди 24-та седмица, 88% до 97% са постигнали SVR12 (неоткриваема HCV РНК 12 седмици след спиране на лечението). Засега процентът на вирусен пробив е нисък и като цяло лекарствата са безопасни и се понасят добре с няколко случая на предварително прекратяване на лечението, а нежеланите реакции са сходни с тези в групата, получавала.
 
Коментар: Междинните резултати от 88% до 97% са много впечатляващи в групите, получавали TMC 435 в продължение на 12 или 24 седмици плюс SOC и са продължили SOC до 24-седмици обща продължителност на лечението.  До момента лекарството показва добър профил на безопасност, нисък вирусен ребаунд ефект, а повечето пациенти са прекратили лечението на 24-та седмица, тъй като са били HCV РНК отрицателни във времевите точки, установени в плана на проучването.
 
Сродни новини:  През ноември 2010 бяха оповестени най-важните междинни 24-седмични резултати за оценка на TMC435 при доза или 100 мг, или 150 мг QD в продължение на 12, или 24, или 48 седмици в комбинация със SOC за лечение на 462 пациенти с HCV генотип 1,  които не са постигнали SVR (рецидивирали, частично отговорили и нулеви респонденти) с предишен курс от пегилиран интерферон плюс рибавирин.  След първоначалния период с TMC и SOC, участниците в изследването продължават със SOC с обща продължителност на лечението от 48 седмици.  Процентите на пациентите, постигнали неоткриваема HCV РНК ( <25 IU/mL) са дадени в таблицата по-долу:
 
TMC435 се е показал като безопасен и с добра поносимост със сходен профил на безопасност като при изследването на  TMC435 при терапевтично-наивни пациенти.
 
Коментар:  Оповестената важна информация е обнадеждаваща за една група хора с хепатит С, които имат най-голяма нужда от ефективно лечение.
 
...........................

Цялата статия може да прочетете в сайта на сдружение Хепактив: Конференция на Американската асоциация за изучаване на чернодробните заболявания (AASLD 2010) 1-ва част


8
Честит имен ден на всички, които празнуват днес!!!

Бъдете здрави, щастливи, обичани и усмихнати!!!

 :flowers3: :flowers3: :flowers3: :flowers3:

9
Серологичното разпространение на хепатит C при диабет тип 2: Доказателства за положителна връзка

Дата: 05 ноември 2010
 
Налице е тенденция за увеличаване на данните относно връзката между инфекцията с вируса на хепатит С (HCV) и захарния диабет тип 2 (T2DM). Все пак в литературата има някои пропуски и данните са неокончателни.
 
Ето защо това проучване е направено с цел да се определи разпространението на НСV инфекцията сред пациенти с диабет и да се изясни наличието на евентуална връзка между HCV и T2DM в този регион.
 
Методика: на една извадка от 3000 лица с T2DM, посещаващи Клиниката по диабет на болницата към медицинския колеж Nishtar, Multan и 10,000 доброволни кръводарители, посещаващи кръвната банка на същата болница е направен серологичен тест за анти-НСV антитела по време на проучването, като за целта са използвани бързи имунохромографски комплекти (Accurate rapid immunochromatographic kits), по-късно потвърден с помощта на трето поколение комплект ELISA за положителни случаи, произведен от Chemelex S.A. Данните за различните променливи са събирани от пациентите с диабет чрез структуриран въпросник след предварителното им информирано съгласие.
 
Резултати: При лицата с T2DM е регистриран процент на разпространение на HCV инфекцията от 13.7%, докато в контролната група от доброволни кръводарители без диабет процентът на серопозитивност е 4.9%.
 
Вероятността пациентите с T2DM да имат HCV инфекция е по-голяма отколкото при контролната група (OR= 3.03, 95%CI= 2.64-3.48, p= 0.001). При диабетиците на възраст над 55 години процентът на разпространение е по-висок в сравнение с по-младите пациенти.

....................

Цялата новина може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: Серологичното разпространение на хепатит C при диабет тип 2: Доказателства за положителна връзка

10
Няма достатъчен брой ваксини срещу хепатит А в аптеките в Старозагорско при създалата се извънредна ситуация с нарастващия брой на болни от вирусен хепатит тип А. Това информира за Дарик председателят на Регионалната фармацевтична колегия в Стара Загора Ивана Ангелова. Направена е заявка до производителя, понеже в основните фармацевтични складове няма достатъчно в наличност от въпросните ваксини. Ивана Ангелова обясни, че се очаква ваксините да бъдат доставени до 10 януари, но не може да се даде пълна гаранция за това.

Цената на комбинирата ваксина срещу хепатит А и Б е около 30 лева. Двойно по скъпа - 60 лева е тази срещу хепатит А. Необходими са около 20 дни след ваксинацията, за да се изгради имунитет срещу хепатита. По думите на Ангелова, ако приемем, че пикът на болестта ще е след около месец, има смисъл да се ваксинираме сега.

Източник - http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=648539

11
Телапревир (Telaprevir) увеличава процентите на траен вирусологичен отговор и съкращава продължителността на лечението на новолекувани пациенти с хепатит С 

Дата: 02 ноември 2010
Автор: Liz Highleyman

РЕЗЮМЕ: NS34A протеазният инхибитор на вируса на хепатит С (НСV) telaprevir, произведен от Vertex Pharmaceuticals, добавен към пегилиран интерферон плюс рибавирин подобрява процентът на траен вирусологичен отговор при пациенти с трудно лечимия НСV генотип 1, които не са били лекувани преди това, и дава възможност на много от тях да намалят продължителността на лечението на 24 седмици, според 2 проучвания, фаза 3, представени тази седмица на Срещата по проблемите на черния дроб на Американската асоциация за изучаване на чернодробните заболявания (AASLD 2010) в Бостън.

Текущото стандартно лечение на хроничен хепатит С се състои от пегилиран интерферон плюс рибавирин в продължение на 24 седмици (HCV генотипи 2 и 3) или 48 седмици (генотипи 1 или 4). Базиращата се на интерферон терапия може да предизвика тежки нежелани реакции (странични ефекти), обаче, а и само около половината от хората с трудния за лечение НСV генотип 1 постигат излекуване.

Първите нови перорални лекарства, пряко насочени към отделните етапи от жизнения цикъл на вируса (като например протеазните и полимеразните инхибитори на HCV) са в последен етап на разработка. Повечето проучвания до момента разглеждат тези средства в комбинация с пегилиран интерферон плюс рибавирин, но някои започнаха да изпитват само орални комбинации, без интерферон.

Една двойка HCV протеазни инхибитори - telaprevir на Vertex и boceprevir на Merck, са най-напред в линията на лекарствена разработка и много специалисти очакват, че ще  бъдат одобрени догодина. 

ADVANCE

Проучването ADVANCE, фаза 3, оценява безопасността и ефикасността на 2 терапевтични схеми, базирани на телапревир и водени от отговора, сравнени със стандарт с пегилиран интерферон/рибавирин за лечение на терапевтично-наивни пациенти с хепатит С генотип 1. 

Проучването включва 1088 участници. Около 60% са мъже, 9% са чернокожи (една група, която отговаря по-слабо на интерферон), 77% имат висок HCV РНК вирусен товар (>800,000 МЕ/мл), а малко над 20% са с мостова фиброза или цироза.

Всички участници са започнали лечението със 180 мкг/седмично пегилиран интерферон алфа-2а (Pegasys) плюс 1000-1200 мг/дневно адаптиран според теглото рибавирин. Пациентите са били разпределени равномерно на три групи. Хората в едната група са получили само стандартна терапия, докато останалите, рандомизирани в други две групи, са приемали също и 750 мг 3 пъти на ден телапревир в продължение на или 8, или 12 седмици.
Участниците, които са постигнали продължителен (удължен) бърз вирусологичен отговор (RVR) (дефиниран като неоткриваем HCV РНК вирусен товар и на 4-та, и на 12-та седмици) са били лекувани в продължение на общо 24 седмици, докато тези без продължителен RVR са лекувани общо 48 седмици.
Резултати
 
66% от пациентите в 8-седмичната група на телапревир и 68% от 12-седмичната група на телапревир са постигнали RVR на 4-та седмица, в сравнение с 9% при групата със стандартна терапия.
 
57%, 58%, и 8%, съответно, са постигнали продължителен RVR на 4-та и 12-та седмици.
 
При анализ “намерение за лечение” (intent-to-treat) значително повече пациенти от групите с телапревир са постигнали траен вирусологичен отговор (SVR), или постоянна неоткриваема HCV РНК на 24-та седмица след приключване на лечението:
-   8-седмична комбинация с телапревир: 69%;
-   12- седмична комбинация с телапревир: 75%;
-   Стандартна терапия: 44%.
 
Между пациентите, постигнали продължителен RVR, повечето постигат SVR във всички групи (83%, 89%, и 97%, съответно).
 
Процентите на рецидив след приключване на терапията са: 9% и в двете групи с телапревир и 28% в групата на стандартна терапия.
 
При чернокожите пациенти, 58% и 62% в 8-седмичната и 12-седмичната групи с телапревир постигат SVR, в сравнение с 25% в групата на стандартна терапия.
 
При лицата с напреднала фиброза или цироза процентите на SVR са съответно 53%, 62%, и 33%.
 
Най-честите нежелани лекарствени реакции в групите с телапревир (за които съобщават > 25% от пациентите) са отпадналост, пруритус (сърбеж), гадене, главоболие, анемия, обрив, грипоподобни симптоми, безсъние, висока температура и диария.
 
8% от пациентите в 8-седмичната група на телапревир, 7% в 12-седмичната група на телапревир и 4% в групата на стандартна терапия са прекратили лечението поради нежелани реакции:
-   0.5%, 1.4%, и 0.0%, съответно са прекратили поради кожен обрив;
-   3.3%, 0.8%, и 0.6%, съответно - поради анемия.

"Значително по-голяма част от пациентите са постигнали SVR с 12-седмичната и 8-седмичната комбинирани схеми базирани на телапревир...в сравнение с контролната група [на стандартна терапия]," заключават изследователите. "Профилът на телапревир на безопасност и поносимост в проучването ADVANCE съответства на профила, съобщен преди това, с подобрение в процентите на прекратилите лечение поради нежелани реакции, включително обрив и анемия."

В друг анализ от проучването ADVANCE изследователите измерили HCV РНК (с помощта на тест с граница на количествено определяне от 25 МЕ/мл) и извършили популационно секвестиране на HCV NS34A протеаза в кръвни проби от пациенти, които не са постигнали SVR.

Сходни проценти от пациентите в 8-седмичната и 12-седмичната групи на телапревир са претърпели вирусологичен неуспех както на 4-та, така и на 12-та седмица докато са приемали телапревир (2.7% срещу 3.3%). Но процентът на вирусологичен неуспех след 12-та седмица при приема само на пегилиран интерферон/рибавирин е малко по-висок в 8-седмичната група на телапревир в сравнение с 12-седмичната група (10.2% срещу 5.0%).

Терапевтичният неуспех по време на периода на продължаване с пегилиран интерферон/рибавирин  е бил свързан с “див тип” НСV и по-ниско ниво на телапревир-резистентни варианти, отбелязват учените, като предполагат, че 4 седмици допълнителен прием на телапревир може още повече да намали вероятността от вирусологичен неуспех. От 91 пациенти с налични данни за секвестиране, които имат резистентни на телапревир варианти след като не са успели да постигнат SVR, при 60% вече няма доказателства за резистентни варианти в края на изследването.

"Тези резултати показват, че телапревир продължава да оказва антивирусен натиск върху вариантите от див тип и по-ниско ниво на резистентност между 8 и 12 седмици, като по този начин намалява последващ вирусологичен неуспех по време на терапевтичната фаза с пегилиран интерферон/рибавирин в групата Т12 [12-седмици телапревир] ," заключават те.

ILLUMINATE

Проучването ILLUMINATE фаза 3 има за цел да потвърди използването на ръководена от отговора терапия и да прецени дали има някаква полза от удължаване общата продължителност на лечението от 24 на 48 седмици.   

..............

Цялата новина може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: Телапревир (Telaprevir) увеличава процентите на траен вирусологичен отговор и съкращава продължителността на лечението на новолекувани пациенти с хепатит С

12
Дата: 17 октомври 2010
 
Неутропенията по време на лечението на инфекция с вируса на хепатит С с пегинтерферон алфа и рибавирин е често срещана причина за намаляване на дозата на пегинтерферон алфа.
 
Намаляването на дозата се прави с цел предотвратяване на бактериални и гъбични инфекции, които се срещат често по време на лечение на вируса на хепатит С и могат да бъдат вследствие на неутропения.

Д-р Robert de Knegt и колеги от Холандия изследват появата на инфекции и връзката им с неутропения като идентифицират потенциални рискови фактори за инфекции по време на лечение на вируса на хепатит С.

В това едноцентрово, кохортно проучване 2,876 посещения, направени от 321 пациенти, лекувани с пегинтерферон алфа и рибавирин, са били оценени за неутропения, инфекции, намаляване на дозата, и потенциалните рискови фактори за инфекция по време на лечението на хепатит С.

Изходният среден абсолютен брой на неутрофилите (ANC) е 3420 клетки/μL, а 16 пациенти са имали изходен ANC под 1500 клетки/μL.

Изследователският екип е наблюдавал неутропения, дефинирана като ANC по-малко от 750 клетки/μL, при 30% от пациентите и ANC под 375/μL при 5% от пациентите.

Изследователският екип е установил, че 22% имат инфекции.

Екипът отбелязва, че 14% от инфекциите са били определени като тежки.

Инфекциите не са обвързани (не се намират в корелация) с неутропения по време на лечението.

Екипът констатира, че намаляването на дозата не е довело до намаляване процента на инфекциите.

Многовариантният логистичен регресионен анализ показва, че възрастта над 55 години и изходната хипергликемия са свързани с повишен риск от инфекция по време на лечението на хепатит С.
 
Цирозата и хроничната обструктивна белодробна болест не са рискови фактори за инфекция.
Екипът на д-р Knegt заключава: "Бактериалните инфекции по време на лечение с пегинтерферон алфа и рибавирин не са свързани с неутропения."

.......................

Цялата новина може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: Рискови фактори за инфекция по време на лечението на хроничен хепатит С

13
Дата: 02 ноември 2010
 
Бостън, 1 ноември 2010 г. /PRNewswire/ -- Окончателните резултати от изпитването RESPOND-2 показват, че комбинираната терапия с боцепревир води до по-висок процент на траен вирусологичен отговор (SVR) при пациенти с вируса на хепатит С (HCV) генотип 1, които не са реагирали (отговорили) на, или са рецидивирали след лечение с пегинтерферон алфа-2b и рибавирин.

"Много се вълнуваме при мисълта за нови терапии за лечение на пациенти с НСV, които не са отговорили на лечение," казва Bruce Bacon, MD. "Тройната терапия се явява значителен напредък в борбата срещу хепатит C."

На случаен принцип са избрани три групи от 403 пациенти с НСV генотип 1 с неуспешно предходно лечение - частично/напълно неотговорили или рецидивирали:
  Контролната група е получавала пегинтерферон алфа 2b и рибавирин в продължение на 48 седмици
  Втората група е имала 4 седмици встъпителна терапия с пегинтерферон алфа 2b и рибавирин, следвана от ръководена-от-отговора терапия (response-guided therapy) с пегинтерферон алфа 2b и рибавирин в комбинация с 800 мг боцепревир три пъти на ден 
  Третата група е имала 4 седмици встъпителна терапия с пегинтерферон алфа 2b и рибавирин, следвана от 44 седмици на пегинтерферон алфа 2b и рибавирин в комбинация с 800 мг боцепревир 
 
На 24-та седмица след приключване на лечението контролната група постига SVR от 21%. Добавянето на боцепревир към лечението увеличава SVR на 59% за втората група и 67% за третата група. Беше отбелязано, че във всички групи лицата с предходен рецидив постигат по-добри резултати отколкото неотговорилите. Терапията е с добра поносимост, а най-честата причина за прекъсване на лечението са пациенти, които на 12-та седмица все още са имали откриваема HCV-РНК.
 
"Сега вече има надежда за унищожаване на вируса и за пациентите, които не са отговорили на лечение преди това,"  добавя Д-р Bacon.

.........

Цялата новина може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: Окончателни резултати от клиничното изпитване на боцепревир (Boceprevir)

14
Автор: Майя Маркова, главен асистент в катедра Биология на Медицинския университет – София
Дата на създаване: 23 декември 2010
 
1. Вирусите като причинители на болести
            Вирусите са по-просто устроени от която и да е клетка и се размножават само в живи клетки. Те имат толкова ограничени “умения” и са толкова безпомощни извън своя гостоприемник, че повечето учени не ги смятат за истински живи същества. Трябва обаче да се признае, че вирусите често успяват да подчинят на своите интереси гостоприемник, неизмеримо по-сложен от тях, и да му нанесат голяма вреда.
 
1.1. Устройство на вирусите
            Когато не е в клетка, вирусът е във вид на оформена частица, наречена вирион. Във вътрешността на вириона се разполага нуклеинова киселина, която носи гените на вируса. При някои вируси (например на хепатит В) тя е ДНК, а при други (например на хепатит А и С) – РНК. Нуклеиновата киселина е обвита в белтъчна обвивка, която я защитава и й помага да проникне в клетката-гостоприемник. Някои вируси, например на хепатит В и С, имат най-отвън допълнителна обвивка – липидна мембрана, заграбена от мембраната на предишната клетка-гостоприемник. По своята повърхност (т.е. по белтъчната обвивка или по липидната мембрана, ако има такава) вирусът носи белтък, нужен за свързване с клетката-гостоприемник и наречен рецептор-свързващ белтък.
 
1.2. Възпроизводство на вирусите
            Рецептор-свързващият белтък на вируса разпознава определен повърхностен белтък на клетката-гостоприемник, който наричаме рецептор за вируса. Разпознаването се основава на пространствено сродство между двата белтъка – вирусният белтък е нагоден да приляга по форма на своя рецептор, както ключът пасва на ключалката. Рецепторът за вируса, разбира се, поначало служи на клетката за нещо друго – никоя клетка няма да произвежда белтък специално за да стане уязвима за вирусите. Те просто го използват.
            След като се свърже с прицелната клетка, вирусът влиза в нея. Вирионът му се “разглобява” на съставните си молекули. С това вирусът престава да бъде оформена частица, но това не му вреди – напротив, именно сега той се държи като живо същество. Гените от нуклеиновата му киселина кодират ензими, които подчиняват цялата клетка на интересите на вируса.
            Използвайки суровини и енергия от клетката, вирусната нуклеинова киселина се размножава в много копия. Освен това тя нарежда на белтъко-синтезиращия апарат на клетката да произведе много молекули от вирусните белтъци. Те се свързват с молекулите на нуклеиновата киселина и така се сглобяват голям брой нови вириони. Сега те (или поне някои от тях) могат да напуснат клетката-гостоприемник и да заразят нови клетки. Някои вируси на излизане убиват клетката. Те се наричат цитотоксични, а самото предизвикване на клетъчна смърт – цитотоксичност. Други вируси, към които спадат и хепатитните, я оставят жива.
            Колко дълго ще трае инфекцията, зависи както от свойствата на самия вирус, така и от имунния отговор, т.е. от реакцията на имунната система срещу него. Хепатит А е сравнително краткотрайна болест, която се ограничава сама. Дори и болните от СПИН с тяхната отслабена имунна система оздравяват от нея, макар и по-бавно от здравите хора, и след няколко месеца се изчистват от вируса [1]. Вирусите на хепатит В и С обаче могат да се запазят в чернодробните клетки неограничено време, дори ако пациентът изглежда съвсем здрав и няма никакви симптоми на хепатит.
 
2. Вроден имунитет и ролята му за защита от вируси
            Единственият начин да останем живи и здрави е постоянно да се противопоставяме на причинителите на болести, които искат да ни използват. Това противопоставяне се нарича имунитет, а клетките и органите, които го осъществяват – имунна система.
            Имунитетът се дели на вроден и придобит. Вроденият имунитет е с широк профил – действа срещу всякакви причинители на болести и не подобрява своята ефективност при повторна среща с някой от тях. Вроденият имунитет е необходим и много полезен, макар че ако разчитахме само на него, нямаше да преживеем дълго. По-подробно е разгледан в [2].
 
2.1. Бариери
            Най-простото средство на вродения имунитет са бариерите на тялото – кожата и лигавиците. На пръсти се броят микробите, способни да проникнат през здрава кожа. Лигавиците също са сериозна преграда, но много причинители на болести успяват да ги използват като входна врата. Вирусът на хепатит А прониква през лигавицата на храносмилателния път. Вирусът на хепатит В може да премине през лигавицата на половите пътища и затова се предава при полов акт. Вероятно същото важи за вируса на хепатит С, макар че половият път не е толкова важен за пренасянето му, колкото се е смятало първоначално. Показателно е обаче, че и за двата вируса (на хепатит В и С) най-важният път на предаване е кръвният, т.е. чрез заобикаляне на бариерите, които нормално ги спират.
 
2.2. Фагоцити
            След като микробът проникне в тялото, се задействат други защитни механизми за унищожаването му. Един от тях е фагоцитозата: определени клетки, наречени фагоцити, поглъщат подозрителните частици и ги смилат. Всички фагоцити произлизат от костно-мозъчни клетки. Когато са готови да работят, те преминават в кръвта като бели кръвни клетки. Някои фагоцити остават там през целия си живот. Други след известен престой в кръвта се настаняват в най-различни органи, за да осигурят защита на място. Те се наричат общо макрофаги или мононуклеарни фагоцити, а във всеки орган носят специално име. В черния дроб се наричат Купферови клетки.
            Когато вирионите навлязат в организма, макрофагите успяват да фагоцитират някои от тях, но повечето им се изплъзват. Но макар да не може пряко да спре вирусната инфекция, тази първоначална фагоцитоза на вируси е важна, защото осигурява антигенно представяне. По-долу ще разгледаме антигенното представяне, а също и как фагоцитозата в хода на инфекцията става много по-ефективна.
 
2.3. NK-клетки
            Когато клетка бъде заразена с вирус, тя се превръща в опасност за организма и се третира като враг наравно със самия вирус. Имунната система включва цитотоксични клетки, чиято работа е да убиват клетките, заразени с вирус. Някои от тях принадлежат на вродения имунитет, защото са готови да убиват по всяко време без предварителна подготовка. Те се наричат естествени убийци и съкратено се означават като NK-клетки (съкр. от англ. natural killers). Те спадат към група бели кръвни клетки, наречени лимфоцити, понеже често се откриват в лимфата.
            Заразяването с вирус видимо променя облика на клетъчната повърхност и така естественият убиец разпознава заразената клетка. Той се прилепя към нея. След това излива върху повърхността й специален белтък, който образува цилиндрични канали в мембраната й. Прицелната клетка не може да преживее с пробита мембрана. Смъртта й се ускорява от друг белтък, който NK-клетката впръсква във вътрешността й през дупките.
            Убиването на заразената клетка ще убие и вирусите, които са се “разопаковали” в нейната вътрешност, за да се възпроизвеждат. Само готовите вириони могат да оцелеят.
 
2.4. Интерферони
            Интерфероните са група белтъци, които служат като сигнали за тревога при вирусна инфекция. Най-различни клетки могат да произвеждат интерферони и същевременно носят на повърхността си рецептори за интерферони.
            Когато клетка бъде заразена с вирус, тя няма начин да защити себе си, но може да предупреди съседните клетки. За целта тя произвежда интерферон и го отделя навън. Той се свързва с рецепторите за интерферон върху най-близките клетки. Те приемат сигнала за вирусна опасност и вземат мерки, като спират да произвеждат белтъци и разграждат цялата налична РНК.
            Дори да успее да проникне в такава клетка, вирусът не може да продължи развитието си, защото белтъците му не могат да се произвеждат, а и самата му РНК подлежи на унищожение. Така заразената клетка се огражда със санитарен кордон от клетки, невъзприемчиви към вируси.

...................

Цялата статия може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: Имунна система и имунни реакции при вирусни инфекции

15
Директно действащите лекарства Данопревир (Danoprevir) плюс RG7128 потискат (супресират) HCV без интерферон

Автор: Liz Highleyman
Дата: 22 октомври 2010
 
Резюме: Резултатите от проучването INFORM-1, което оценява 2 експериментални препарата, насочени към различни етапи от жизнения цикъл на вируса на хепатит С (НСV), показват, че комбинация от директно действащи лекарства може да потисне репликацията на вируса, без интерферон или рибавирин. Както е описано в онлайн броя на The Lancet от 14 октомври 2010 г. в това 14-дневно проучване протеазният HCV инхибитор  danoprevir (RG7227 или ITMN-191) плюс полимеразният инхибитор RG7128 са довели до намаляване на HCV РНК с около 5 logs (лога), както при терапевтично-наивни, така и при лекувани преди това пациенти, като не са предизвикали сериозни странични ефекти (нежелани лекарствени реакции).
 
Стандартната терапия за хроничен хепатит C, състояща се от пегилиран интерферон (Pegasys или PegIntron) плюс рибавирин приемани в продължение на 48 седмици, лекува само около половината от хората с трудния за лечение генотип 1 на HCV. Освен това, този режим може да предизвика сериозни нежелани лекарствени реакции, което принуждава много пациенти да прекратят лечението преждевременно
 
Директно действащите вещества, включително протеазни и полимеразни инхибитори на НСV, са насочени директно към вируса, а не към стимулиране на имунната система като интерферона, и поради това могат да се понасят по-добре. Повече от тези перорални средства до сега са били проучвани по един в комбинация с пегилиран интерферон и/или рибавирин, което позволява и по-кратък курс на лечение. Но в идеалния случай, хората с НСV и лекуващите ги се надяват за такава терапевтична схема, която въобще не изисква интерферон.
 
INFORM-1 е първото клинично проучване за оценка на комбинация от директно действащи агенти без интерферон. Edward Gane от Auckland Clinical Studies в Нова Зеландия е оценявал безопасността, поносимостта и антивирусното действие на един изцяло перорален режим (схема), съставен от HCV NS3/4A протеазния инхибитор danoprevir плюс  цитозин нуклеозиден полимеразен инхибитор RG7128 - и двата разработвани от Roche.
 
Общо 88 пациенти с хроничен хепатит С, генотип 1, от 6 центъра в Нова Зеландия и Австралия са били рандомизирани в 7 групи за лечение, които са получавали различни комбинации от данопревир (100 или 200 мг на всеки 8 часа, или 600 мг или 900 мг два пъти дневно), RG7128 (500 или 1000 мг два пъти на ден), и плацебо за период до 13 дни. Общо 74 души са били определени за проучване на лекарствата, а 14 са били на плацебо.
 
Терапевтично-наивните пациенти са получавали покачващи се дози, докато неотговорилите на предходна стандартна терапия са били включени в групи с по-висока доза данопревир. (Едно предишно проучване показва, че данопревир действа по-добре, ако е  подсилен с ниска доза ритонавир (ritonavir) [Norvir], но той не е използван в това проучване.)
 
След 14-дневен период на рандомизирано проучване, всички участници са започнали стандартна терапия с пегилиран интерферон плюс рибавирин.
 
Основният резултат са били промените във вирусния товар на HCV РНК от началото (изходното положение) до 14-ия ден при пациентите, които са получили комбинирана терапия в продължение на 13 дни. В анализа са включени всички участници, които са завършили лечението.
 
Резултати

- Средното понижение на HCV РНК от началото до 14-тия ден варира от 3.7 до 5.2 log IU/mL в групата, която е получавала комбинирано лечение с danoprevir/RG7128 в продължение на 13 дни.
- При терапевтично-наивните пациенти, които са получавали най-високи дози и от двете лекарства (900 мг данопревир два пъти дневно плюс 1000 мг RG7128), средното понижение на HCV РНК на 14-ия ден е 5.1 log IU/mL.
- При нулевите респонденти (при предишно лечение), получавали същите дози от двете лекарства, средният спад е сходен - 4.9 log IU/mL.
- При  третираните с плацебо HCV РНК е спаднала средно само с 0.1 log IU/mL.
- Пониженията на вирусния товар са сходни за пациентите с HCV генотипи 1a и 1b (4.8 и 5.1 log IU/mL, съответно).
- В групите с най-висока доза 5 от 8 терапевтично-наивни пациенти и 2 от 8 нулеви респонденти от предишно лечение, са постигнали неоткриваема HCV РНК (< 15 IU/mL).
- Като цяло комбинацията данопревир плюс RG7128 се е понасяла добре.
- Няма участници с прекратено лечение или намаляване на лекарствените дози поради съображения за безопасност.
- Не са наблюдавани сериозни или тежки нежелани реакции, свързани с лечението, нито пък изменения от 3-та или 4-та степен в лабораторните показатели.
- Не са установени данни за дължаща се на лечението резистентност както към данопревир, така и към  RG7128.

.....................

Цялата новина може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: Директно действащите лекарства Данопревир (Danoprevir) плюс RG7128 потискат (супресират) HCV без интерферон

Страници: [1] 2 3 ... 25

СтатистикиСтатистики за посещенията

Locations of visitors to this page :    Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! Гласувай за сайта!  Оцени сайта!

Посетители след 12 Февруари 2007