Покажи Участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Теми - ani.n.m

Страници: [1]
1
Общи теми / Спешно ли е?!?
« -: Февруари 16, 2016, 03:56:56 »
Здравейте мили хора! Преди 12 дни разбрах, че живея с хеп ц. Шока беше огромен. Почувствах се като ходещ мъртвец. Поради огромния стрес според мен се отключиха някои симптоми, за които си мислех в началото че си внушавам след изчетеното. Но успях да се овладея, а проблемите не спират. Всички казват, че болестта се развива бавно, но вчера четох за мъж, заразен в болница и след 10 на дни починал. Та моите проблеми са следните: имам сърцебиене и нещо като аритмия( това го имам от преди новината), кръвното ми падна много и ми прилошава (не се наспивам добре, но все пак), дроба си усещам увеличен, нещо като че ли се надига там постоянно, с еднакъв ентизитет, периодично, но не са черва и ме сръчква едно такова, тежи ми нещо там, боде, умора страшна, много неприятни болки в ставите - колене, китки, глезени, пръсти, често ходене по голяма нужа (без промяна в цвета), силно главоболие. Понякога ме сърби леко кожата на корема, а силно пръстите на ръцете. Зачервява ми се едното око, това е от години, но сега е засилено. Ям, постоянно съм гладна, иначе ми прилошава. Ту ми е топло, горя, ту ме втриса, треперя. Жълта съм и не мога да спя, вероятно в следствие на стреса. С направлението си се записах при д-р Цветкова в Иван Рилски, но виждам, че никой не я споменсва тук. Кажете ми говорят ли ви нещо тези мои симптоми и трябва ли да търся помощ от лекар веднага или да си чакам резултата от ПСР и симптомите да стихнат? Също да продължа ли да си кютам при тази докторка или да потърся помощ при някой известен? За доц Антонов не знам дсли имам сили да се боря и клоня към токуда. Ако се налага не се притеснявам да си платя за първи преглед там, но после трябва ли направление? Какво да правя, кажете ми?

2
Здравейте на всички! Преди седмица установих, че имам хепатит Ц. Имам съпруг и дете на 2,5 год и много се притесних и за тях. За детето, че съм я раждала най-малкото. Режем си ноктите с една нокторезачка всички. Кой ти предполага, че ще ти дойде това на главата? Случи ми се преди няколко месеца да се измия с четката на мъжа ми. А преди съм се бръснала и със самобрасначката му. Лекарката, при която се прегледах и ще се лекувам вероятно ми каза да се изследва и мъжа ми, защото понякога е повръщал за мен без причина и е бил жълт и блед(няма нито ц нито б за щастие), а за детето ме посъветва без "влажни" целувки, каквото и да значи това. Попитах я разбира се, каза а бе по така нали от далече един вид. Което е много трудно, защото детето ми е супер любвеобилно, да не говорим, че спи при нас в леглото. Не се целуваме с влажни целувки, но сме се целували много по устата. Ама нали не се предава със слюнка или докосване?!? Не мога да си отблъсна детето току така. А и е възможно да е било заразено до сега при това положение, нали? Забелязвала съм при нея, че понякога изпражненията и са много бледи. Аз нямах никакви симптоми освен умората, коята не забелязвах от година и от лятото ми казват че съм била жълта, но не обърнах внимание. Детето не е жълто но ми бледнее. Правят ли се изследвания на малки деца в този случай и каква е превенцията? Вие как се държите с децата си? Изследвате ли ги и тях?

3
Моята история / И аз имам хепатит Ц
« -: Февруари 12, 2016, 00:03:58 »
Здравейте на всички! Моля ви, кажете ми нещо каквото и да е, защото от неизвестността в която се намирам на моменти ми идва да се метна под някой влак. На 31 години съм. Майка на прекрасно момиченце на 2 г и половина и съпруга на страхотен мъж. До скоро бях по майчинство. Сега се замислям, че от около година нямам същите сили, както до преди това. Уморявах се лесно, не ми стигаше съня. Отслабнах, защото започнах да тренирам фитнес у дома и спазвах здравословен фитнес режим. Дали случайно е било всичко това? Режима ми 90% се е покривал с правилното хранене при увреден черен дроб. Преди 3 месеца се върнах на работа и започнах да чувствам умората. Реших, че трябва да си намеря по лека работа. Все се надявах на отпуски, болнични, почивни дни. Обявиха кръводарителска кампания и аз се включих, защото бях сигурна че съм здрава, исках да направя добро и да си почина. Е... Резултата хепатит ц.... Дали съдба или ирония ми предстои да видя. Ще умра ли?!?!? От тогава изпитах доста симптоми. Дали е внушение? Ноусещам черния си дроб, даже понякога ме пробожда и ми тежи. Не мога да спра да плача при мисълта че няма да съм до детето ми докато расте. Аз просто искам да я виждам как расте и да бъда до нея. Първо не повярвах. На третия ден вече го приех. Четох какво ли не. Чувствах се долна. После си казах какво пък, аз съм силна и през това ще мина. Само на силните им се дават такива неща. Не мога да спя. Крия се и плача. Ще се лекувам. Ще мина през всички кръгове на ада само да оцелея и да съм със семейството.  Страх ме е да не е цироза вече и да е късно. Защото ми се подува леко корема. Нямам тъмна урина. Леко ме сърби в тая област. Дали е дошло времето и сега се появяват симптомите? Или е внушение след като разбрах? Наистина не съм усетила нищо освен умората от около година. Ще полудея. Днес бях супер спокойна, а вчера мисля че имах мозъчна мъгла. Беше трагедия. Ако не бях на работа сигурно щеше да ми е смешно. Дали е внушение или наистина са симптоми. Сега лежа защото като седя ми е дискомфортно. Дали съдбата е благосклонна и ми помага, защото исках да направя добро? И защо ми се случва на мен, която никой не мрази, на всеки прави добро, нямам лоши намерения към никой и винаги помагам на всеки с каквото мога. Предполагам, че е нещо старо или е на година и половина след зверско вадене на зъб. Но ако е скорошно възможно ли е такива прояви, които отговарят на цироза?!?!? Или аз криво го разбирам. Бях на преглед при д-р Цветкова в св. Иван Рилски. Тя каза: ти не си болна! Как разбра? Каза, че дроба ми е леко увеличен с 1см. Пусна ми изследване асат и алат с 5 единици са ми завишени. Другото го чакам от германия да пристигне. Не искам да ходя на работа. Гледам хората на вън и си мисля: този може да е болен милия и изобщо не подозира. Искам да предупредя всички. Да помогна на всички като мен, които не знаят. Спокойна съм до някъде, че бащата на детето е страхотен и дори да ме няма той ще я обича като майка и ще се грижи за нея, както прави и сега. Гледам се в огледалото и не ми се вярва че съм болна. Майка ми каза че от есента съм жълта. Да, малко бях наистина. Това с умората го свързах с недоспиването и свалените кила със спорт и по оскъдните порции. Кажете ми нещо, каквото и да е. Разкажете ми за вас, за някой, който се е излекувал. Просто искам да знам. Как да тълкувам всичко това. Как ще спя докато ми дойде резултата? Искам да започна да се лекувам веднага. Страх ме е да на умра. Сигурно всички от това ги е страх. Ако вярвам, че ще се оправя, а не обратното ще помогне ли? Или да чакам най-лошото? Аз само него си предтсавям и тогава изпитвам всички симптоми. Но вече спрях да мисля за лошото, а дроба е подут. И всякаш балончета се пукат в него и сърби и....

Страници: [1]

СтатистикиСтатистики за посещенията

Locations of visitors to this page :    Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! Гласувай за сайта!  Оцени сайта!

Посетители след 12 Февруари 2007