Покажи Участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - ani.n.m

Страници: [1] 2 3
1
Моята история / Re: И аз имам хепатит Ц
« -: Март 24, 2017, 17:57:13 »
Приятели, простете моето невежество и ако съм досадила на някой с моите нелепи въпроси, но аз пак съм в паника.
Преди време ви споделих, че смятам да се ваксинирам срещу хепатит Б, защото ме очакваше среща със зъболекар. Вие ме окуражихте. Споделих това и с лекуващите в Иван Рилски. Те също. Но само това. А на всеки, с който споделя, че смятам да се ваксинирам, ме гледа странно и ме пита операция ли ми предстои.
На скоро срещата със въпросния зъболекар стана неотложна, а аз и съпруга ми още не сме ваксинирани, макар че ваксините призимуваха в хладилника - грипове, температури и прочие. Обадих се на зъболекаря и му споделих за мен и за моите опасения, той ме успокои, каза че, ако има опасност за мен при него трябвало той също да е заразен. Съответно каза, че ще ме приеме в кабинета си без никакви колебания. Обясни ми, че за да се ваксинирам, трябва първо да се изследвам за липса на австралийски антиген и ако е отрицателен теста мога да действам. Обясни ми също, че хепатит Ц бил много по-лош от Б, защото оставял непоправими следи върху организма. Това не го разбрах! Според вас какво трябва да значи? Та отивам днес в кварталната поликника да си поставя ваксината и разбрах, че трябвало да сложи при Джи пи-то след обстоен преглед. Колко тъпо, но това през ум не ми мина, защото на мъжа ми му слагаха против тетанус там и реших, че не е проблем и това да мине там. В крайна сметка никаква не я свърших, защото Личната лекарка започваше работа от 2 ч и се прибрах с ваксината. Обаче освен самия прием и страховете ми от странични реакции към ваксината и съпатсващите я вещества, сега ме е страх и да не съм я прецакала. Возих я в колата общо 10-15 мин, днес бяха около 20 градуса. Беше в торбичка, в торбичката от тези охлаждащи с гел торбички, но не от фризер да не е много ледена, а държана в хладилник. Около 30 мин съм я размотавала така, възможно ли е да съм я прецакала? Да я изхвърля ли? Какво да правя? Една ваксина не мога да си сложа като хората, отчайвам се вече от всичко...
И преди някой да ме контрира, че някъде по форумите и интернет пространството има нужната информация, аз не чета достатъчно искам да се защитя: аз нямам цялото време на света, да  прочета всичко за хепатита. Освен да съм болна, имам и други задължения и отговорности.

2
Моята история / Re: И аз имам хепатит Ц
« -: Март 20, 2017, 20:28:34 »
Ани,

строга диета...колко е строга? Ако ограничаваш силно хранителните вещества, които поемаш, има риск да си навредиш повече, отколкото да си помогнеш.

Ако си от София....защо не дойдеш на някоя от нашите срещи, които организираме? Да си поговорим лично и искрено за хепатита :)
Друго е като си сред свои, можеш да си кажеш неща, които близките няма да разберат.

Силве,
Диетата толкова ограничи и изключи някои храни, че накрая стигнах до хранително разтройство. Плачех, преди да ям от "вредните" храни, а трябваше, защото бях станала 56 кг (на 176см) и нямах сили. Сега съм добре. Изчезнаха ми бодежите. Стигнах до извода, че са били по повод на силен стрес. Тогава и резултатите ми бяха завишени. Сега няма бодежи и АСАТ и АЛАТ са спаднали. Сега се храня, така както смятам, че трябва. Разнообразно и не приемам съвети как и какво. Човек сам най-добре усеща от какво има нужда.
Преди изключвах идеята за срещи с други "заразени". Не смятах, че ще ми е от полза. Сега вече имам сили да се срещна, но нямам възможност за момента. Благодаря ти, с удоволствие при първа възможност ще се появя.

3
Моята история / Re: И аз имам хепатит Ц
« -: Януари 05, 2017, 11:14:46 »
 :laugh:
Прав си, не съм само аз. Ужасно си прав и за характера и добродетелите, които придобиваш с болестта.
Благодаря ти за отговора, от това има нужда човек. Малко позитивизъм.  :smile:

4
Моята история / Re: И аз имам хепатит Ц
« -: Януари 04, 2017, 16:30:10 »
Из "Размисли и страсти на една леко болна"
Честита нова година на всички и дано тя бъде по-хубава за вас от предходната!

Настъпи тежката зима и депресията май дойде. Клинично уж съм здрава, а иначе май за нищо не ставам. Уволниха ме от работа, защото не съм способна да издържам на физическото и психическото натоврване. Мъжа ми отключи психично разтройство (заради новината с моя хепатит)и сега е на хапчета, от които е неадекватен доста често. Съответно аз трябва да съм силна, за да помагам на него, да търпя настроенията му, обидите и т.н. и да не го товаря емоционално, а и физически със задължения и проблеми. От там всичкия гняв от "столицата на гнева" го стоварвам върху най-малкото - 3 годишното ми дете. И така все весели неща. Аз пък имам постоянен бодеж в областта дясно от стомаха. Ако изляза на пазар и отида до някоя институция (с кола съм) след три часа трябва да си полегна или започвам да клеча по опашки и да се подпирам по стени и гишета. На 32 съм. Пазя строга диета - ефект не усещам. Няма разлика. Мъжа ми твърди, че имам лош дъх. Съвпада с периодите, когато имам най-остри бодежи. Лекуващия лекар от Иван Рилски смята, че е съвпадение. Но аз вече съвсем не смея да се покажа от нас. Живея в сянката на Хепатит Ц и не виждам спасение. За лечение никъде не се повдига дума. Знам, че има много по-тежки случаи от моя. Това ми е ясно и съм толерантна. Но аз съм на 32. Искам да съм млада и здрава. НЕ може ли? Нагло ли е да го искам? Защо не се споменава никога нищо за лечение? Разбрах, че трябва да имам диабет или друго сериозно заболяване, за да се надявам. Или да се тъпча с бира и пържени картофи, да се разболея по-хубаво и тогава да се надявам на нещо?  Иначе си пия карзила, панразола, витамините и още едно на което не му помня и името. Нищо не ви питам, защото тук рядко някой отговаря и споделя. А и нещата, които мен вълнуват все са незначителни за тези, които са с дълъг стаж. Аз искам просто да си споделя с вас. Ако някой го вълнуват подобни проблеми да пише свободно.

5
Моята история / Re: И аз имам хепатит Ц
« -: Ноември 28, 2016, 16:08:07 »
Привет Аника, благодаря за отговора.
А знаете ли дали е възможно вместо имунитет от хепатит Б да се сдобиеш със самия него, ако организма например е бил по-слаб при ваксината? И вместо да изгради анти тела да се зарази?

6
Моята история / Re: И аз имам хепатит Ц
« -: Ноември 26, 2016, 18:08:27 »
Здравейте отново,
Аз продължавам да се следя и половин година след биопсията си пуснах кръвни изследвания на АСАТ, АЛАТ и ГГТ. По-зле са от първите - АСАТ и АЛАТ са ми двойно над нормата, а в началото бяха с по 3-4 единици над. ГГТ ми е в норма. Държа да се знае, че шока от хепатит-новината го преживях, живея си спокойно, като здрав човек, с грижа за околните, нищо повече, така че долу написанато не е във връзка с паника, че съм заразена.

От около два месеца, в следствие на стрес и преумора, лошо хранене (предполагам) започнах да усещам щипане и остри бодежи в областта на дроба. Жлъчката ми има полипи, но дали е тя - не знам. Имам направление за ехограф, заради жлъчката - предполага се, че в един момент ще ми я отсранят, въпроса е да е навреме.
Някой да ме насочи относно хепатита - с новите резултати да отида в отделението на проф. Антонов и да търся някой да му ги представя, заедно с ехографа или как протича въпросното проследяване? И тези бодежи и щипания някой усеща ли подобни? Възможно ли е да са постинвзивни 6-7 мес след биопсията? Как мислите вие?

И още нещо: решили сме със съпруга ми да се ваксинираме срещу Хепатит Б. Някой с Ц, който се е ваксинирал срещу Б да сподели нещо, ако иска. И как се понася ваксината? Може ли да се рачзчита на защита след първия прием? Предстои ни ходене при зъболекар и ми е свито стомахчето, заради шанса да се сдобия с още нещо.
Мерси.

7
Моята история / Re: И аз имам хепатит Ц
« -: Май 21, 2016, 22:42:11 »
Много ви моля, някой да ми отговори на един въпрос. Витамини Б комплекс вредят ли или не на черния дроб? Купих си, но на листовката пише да не се приемат от хора със заболяване на черния дроб! В болницата ни вкарваха банки. Да се пие ли или не?

8
Моята история / Re: И аз имам хепатит Ц
« -: Май 21, 2016, 11:11:30 »
 :bravo2:
Радвам се, много ми олекна след новината вчера. Искам обаче да го няма никакъв тоя вирус. До тогава ще си чакам и ще се следя.
Колита знам че е на нервна почва при повечето хора. И при мен е така.

9
Моята история / Re: И аз имам хепатит Ц
« -: Май 20, 2016, 17:52:09 »
Здравей Буба :) Аз исках да опиша подробно какво точно коства постъпването за останалите като мен, които не знаят какво да очакват. Аз съм си емоционална и се натоварвам като прекрача прага на коя да е болница, но че е тежко цял ден чакане, гладен и жаден - тежко е. И други пациенти споделиха, че това чакан е в следствие реформата. Но да, от там нататък всичко беше ок. Днес ходих и резултата от биопсията беше готов. Д-р Вълков ме прегледа и прецени, че болките, които имам в областта на черния дроб са вследствие образували се газове. Възможно е. Изписа ми дуспаталин и се надявам да отшумят, ако не - пак ехограф. Относно полипите по жлъчния мехур проф. Антонов беше на мнение да я махам, но каза да изчакам и да се следя на всеки 6 м при тях.

А резултатите ми са:  Ф1 А0. Вирусния товар от 155 000 е спаднал на 122 267, с генотип 1. Очаквах, че ще е нещо такова. И сега хем се радвам, хем и аз не знам трябва ли. За лечение каза, че ще ми подготви документите, но шанс почти нямам за сега, за това след септември ще се пробваме каза проф. Антонов. 




10
Моята история / Re: И аз имам хепатит Ц
« -: Май 19, 2016, 04:09:52 »
Привет от мен отново!
Малко новини и около моя хепатит и биопсия в Иван Рилски.
След като събрах всички документи, които ми изискваха - копия от установяването на хепатита, прегледите, вирусния товар, изследвнето на асат и алат + направление ном. 76 за хоспитализация, нови кръвни изследвания, се насочих в уречения ден към болницата. Приемат от 8:30 но е добре да си там по-рано, защото викат по реда на записване на регистратура. Така аз виснах в 8, но ме повикаха в 11. След три часа напрегнато очакване в студеното антре ми прилоша от глад и жажда, не устисках и станах да отида до тоалетната. Хем за да не се напишкам в гащите, хем да мръдна, че ми прилоша на стола. Тъкмо се връщам от тоалетната и те пък взели, че мен извикали. Влизам вътре - дават ми чашка да пишкам за въпросния нарко тест, съответно вътре в тяхната тоалетна. Накараха ми се, че не съм стискала още два часа, както и да е. Аз вече нямах сили да говоря, бях неадекватна и не можех да си кажа името. Това е съвсем сериозно. Стоях още 40 мин пред кабинета и се върнах за втори опит. Успях разбира се! Жената попълни и залепи една огромна папка с домументи, след като първо провери теста с урината, разбира се. После ме накараха да седя отново от вън и да чакам пък сега да ме повикат за преглед. Не помня вече колко съм чакала, но влязох, доц. Желев нищо не ме прегледа, просто писа още малко и ми даде от онези шишенца за кръв, чашка пак да пишкам и листче за кабинета. Свърших работата, там поне не чаках и виснах отново долу. Към 1:30 вече се отправих с голямата папка с документи и сака към 3-тия етаж. В стаята се паднах с най-яките чакащи. Отново ме прегледаха - екг, кръвно, пак малко писане. Тогава вече ми прилоша от глад, стрес и умора и малко поприпаднах. Както и да е още стисках да не консумирам нищо, че трябвало и ехограф да мина. В 2 часа хванах последния влак. Откриха ми полипи на жлъчката. После ме пратиха на рентген. Отивам с последни сили - нямало ме в системата. Върнаха ме. След 1 час лекуващия пак ме прати - пак ме няма. Трети опит в 4:30. Вече умирам разбирате ли! Еми ти си за скенер, не си за рентген. Излиза доктор и му казвам, той вика имате ли час, аз - не. Говори с жената на информация и ми казаха да седя и да чакам да се появя в системата. Седнах и зачаках. След 20 мин ме прати вътре да ми направят рентген без някакъв номер който на тях им трябва. Отивам - не можело, трябва номер. Но в този момент се случи чудо - появих се в системата - върнах се за номер, щрак и вече в 5 и нещо - почивка.

На следващия ден биопсия. Можело да е късно през деня, че имало много преди мен. За мой късмет беше в 10 ч. Мина добре. Прави ми я доц. Алексиев. Страхотен! Всичко като по учебник. Получих шок от упойката, но за 2 часа бях на крака.
На третия ден контролен ехограф. Без никакви усложния. Изписаха ме на четвъртия ден. И сега малко странното - чак не ми се тръгваше. Супер весело си изкарахме в стаята, все едно бяхме на лагер. Само смях, никакви приказки за болести. Аз забравих, че се водя болна. Стаите са доста приятни. Лекарския персонал за мен страхотен! Имаше доста болни хора обаче. Вярно и възрастни все, но и млади. Аз се почуствах здрава, наистина.

Днес ми е 8 ден след биопсията и да ви кажа не се чувствам много добре. Изморявам се по-бързо от преди, имам като невралгия на гърба, боцка си ме в областта на биопсията. Вчера се разходих в парка с детето като главно стоях по пейките, вечерта си легнах в 9 със силни бодежи, жълта и нямах сили да говоря. Това ок ли е според вас? В петък ще ходя за резултата от биопсията, ако е излязъл.
И така, това е моя опит.

11
Моята история / Re: И аз имам хепатит Ц
« -: Май 02, 2016, 21:28:17 »
Тина, много се радвам за теб! :girl_in_love: Честито! Дано никога повече нямаш среща с този долен вирус! Ще се лекувам в Иван Рилски в София.
Алекс, благодаря и на теб за куража :) Дано имам късмет! А някой може ли да ми каже какви са изискванията да те включат на лечение? Освен тежки увреждания като в твоя случай? До колкото знам отпускат лечение на 300 души годишно. И още нещо: знам, че тежкото физическо, ежедневно пренатоварване да го наречем е пагубно за черния дроб (за мен е осезаемо), но как да го предотвратя или компенсирам? Няма никакви облекчения в работата за болни с хепатит, освен ако не са в тежко състояние, да се трудоустроят. Какво да правя? Да търпя и да вярвам, че си внушавам, че се чувствам зле при преумора или да търся друго решение или да си чакам биопсията спокойно и евентуалното лечение?

12
Моята история / Re: И аз имам хепатит Ц
« -: Април 26, 2016, 20:01:35 »
Привет Тина, четох и твоята история. Пожелавам ти да се пребориш с всички трудности и да водиш колкото се може по-нормален живот. Благодаря ти за съвета. Имам един въпрос: имаш ли представа какво са имали предвид, че се гледат под лупа? Аз нямам други грехове. Не пия алкохол, не употребявам нищо друго, но има ли нещо, за което да съм подготвена или да следя, знам ли? На теб само това ли ти казаха?

Мравче, права си за пътеката. На моя лист пишеше нещо друго на ном. на клинична пътека, но ми казаха, че е ок и ми го приеха. Успех и на теб :)

13
Възможно е да е проява на хепатита. Аз също имах преди известно време, бяха червени, болезнени топчета под мишниците. После ме заболяха и под ушите и в слабините. Беше в следствие стрес. Като се върнах към нормалния си начин на живот отшумяха. Днес бях при лекар за плануване на чернодробна биопсия. Питаме за оплаквания, споделих точно това. Пита дали е било придружено с температура. Аз имах леко завишена тогава и каза, че има връзка.
Преди година пак така, но само бяха твърди и болезнени. Реших, че е рак. Личната пък ме прати на травматолог. Може да е в следствие инфекция - порязване, дори настинка, вирус. Но в моя случай съм сигурна от какво е.

14
Моята история / Re: И аз имам хепатит Ц
« -: Април 26, 2016, 15:02:33 »
Значи, голяма лудница е с тоя хепатит. Не знам кой го интересува или му се чете, но съм решила тук да си споделям с вас :)
От както разбрах, че сме си дружки с хепатита живота ми коренно се промени. Първо ревях денонощно, съжалявах, самосъжалявах се,  проклинах, исках да избягам от това тяло. Направо превъртях. Оказах се заложник на някаква скапана долна подла болест! Станах нервна, избухлива, понякога си го изкарвах на детето, понякога на първия срещнат. Питах се "защо АЗ точно".. и т.н нормални неща за всеки, научил подобна вест. В последствие разбрах, че няма нищо случайно в живота на човек. Дали си бил наркоман или си го пипнал някъде по кабинети на зъболекари и доктори някак си е без значение за бъдещото здраве на конкретния индивид. Разбрах, че съм една от многото и ще си нося кръста, защото няма как да го оставя някъде. Първо крещях вътрешно, че искам да живея заради детето си. Никой не иска да умре млад, а децата искат да имат мама по-дълго примерно. Но после разбрах, че трябва да живея, ако е писано, заради самата мен. И тука дойде въпроса "а защо?". Вие питате ли се? Замислих се как живея, колко съм била пасивна до сега, как съм се придържала към норми и съм спирала собственото си щастие. Страхувала съм се да кажа (на шефа например или на който ще да е дръвник) какво мисля. Сега живея смело и на 98% да кажем. Правя това, което ми харесва, казвам на хората какво мисля за постъпките им (но културно и с добър тон, все пак съм дама имам ниво). Не се страхувам от новото, от различното, от непознатото. Ходя на места, на които преди не бих отишла, защото... дрън дрън, там не е за мен, ама сега ли.. ама с този ли. Сигурна съм, че съдбата е решила най-доброто за мен и определила най-точно колко, как и какво. Каквото такова. Но живота трябва да се живее. И то както трябва. Аз се почувствах превилигирована дори. Представяте ли си колко хора работят, мъчат се търпят и после вземат, че умрат внезапно. И за какво? Аз оцених живота.

Иначе на 9.5.2016 г ми предстои прием в болница и биопсия. Малкичко се поизнервих, никой нищо не ти казва, братче. Системата била променена. Да, вярно е, че ги пише на сайта всички документи и тук из форума някой сигурно ги е изброил и то не веднъж, но аз и така се справих с питане, ходене по 2-3 пъти, малко късмет, запомняне, чакане, търпени и вежливост. Някакви талончета, печати, подписи, листове, пък по незнам си колко екземпляра, чакане три часа пред кабинет. Казаха ми да отида след 10 ч, а то било записването след 12. Всеки  бърза, защото от вън чакат още 20-30 болни. Ужас! А имаше и доста млади и симпатични хора. Трагедия. Питаха ме дали съм ползвала и ползвам ли наркотици в момента и че ако да, няма да ме включат на лечение. Истината е, че преди 3 дни си дръпнах по-малко и от дръпка на цигара (наистина толкова), премесена с тютюн марихуана. Но ме хвана, защото се отпуснах леко. И сега това проблем ли е? Четох, че за нередовни консуматори стояло до 10 дни в тялото и се отчитало при тест на урината. Трябва ли и това да го мисля или жената имаше друго предвид?

15
Привет и от мен,
Аз от скоро знам за хепатита и при мен беше "БУУУММ" Всичко ми се промени. Преди да разбера се хранех супер здравословно, пушех по 3-4-5 цигари на ден, пиех много вода - 3-4 литра на ден. Спортувах редовно. Сега не се храня особено добре, старая се разбира се, пуша двойно повече, старая се да пия много вода, помага ми да се чувствам добре, спортувам, но не смея да се натоварвам както преди.
Не знам до колко е зле да пушиш, може би зависи колко. Аз също се чувствам добре, а ако прекаля после компенсирам с непушене, не съм толкова пристрастена вече (Спирала съм ги няколко пъти). Чела съм в статии, че е вредно. Те са вредни за всичко. Но за нервите ни са полезни по някакъв начин (внушаваме си, но все пак действа). На мен лекуващия лекар ми каза, че са вредни, но е по-добре да не ги спирам, за да не напълнея, а по-лошо било наднорменото тегло. Лично за себе си съм установила, че ако всичко е балансирано и с мярка, много по-зле няма да стане.
Надявам се да съм ти била полезна с нещо.
Успех!

Страници: [1] 2 3

СтатистикиСтатистики за посещенията

Locations of visitors to this page :    Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! Гласувай за сайта!  Оцени сайта!

Посетители след 12 Февруари 2007