Покажи Участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Теми - Мери_

Страници: 1 2 [3] 4 5 ... 25
31
Автор: Christine Kukka
Дата: 01 октомври 2010

Дефицитът на витамин D е широко разпространен сред лицата с чернодробно заболяване

В броя от м.септември 2010 г. на списанието DigestiveDiseasesandSciences американски изследователи съобщават, че 92% от хората с хронично чернодробно заболяване страдат от недостиг на витамин D, като при една трета от тях, особено тези с цироза, този дефицит на витамин D е особено тежък.
 
Изследователите са проследили 118 пациенти (43 със свързана с хепатит С цироза, 57 с хепатит С без цироза и 18 с цироза, която не е свързана с хепатит С) и измерили нивата им на витамин D. Те установили, че 109 души (92.4%) са имали в някаква степен дефицит на витамин D.
 
·        В групата от 43 пациенти с хепатит С и цироза 16.3% са имали дефицит в лека форма, 48.4% са били с умерен дефицит, а 30.2% са имали тежък недостиг на витамин D.
·        В групата с хепатит С, но без цироза, 22.8% от общо 57 пациенти са имали слаб дефицит, 52.6% с били с умерен дефицит и 14% са имали тежък дефицит.
·        В групата с цироза без хепатит 38.9 % от общо 18 пациенти са имали слаб дефицит, 27.8 % с били с умерен дефицит и 27.8 % са имали тежък дефицит на витамин D.
 
Рискът от дефицит на витамин D е най-висок при афро-американките и хората с цироза.

HBeAg-позитивни пациенти с високи нива на ALT реагират (отговарят) добре на телбивудин (Telbivudine)
Китайски изследователи са сравнили ефективността на антивирусния препарат телбивудин (Tyzeka) при 40 пациенти, позитивни за “е” антигена на хепатит В (HBeAg) с изключително високи нива на аланин аминотрансфераза (ALT) - 10 до 20 пъти горната граница на нормата - с група от 40 HBeAg-позитивни пациенти с умерени нивана ALT ( от 2 до 10 пъти горната граница). Нива на ALT над нормата показват, че чернодробните клетки са увредени или умират.
 
След 52 седмици на лечение с телбивудин средният спад в нивата на НВV ДНК е 7 пъти в групата с висока ALT и 6 пъти в групата с по-ниски нива на ALT.
 
Процентът на пациентите с неоткриваема НВV ДНК (вирусен товар) след едногодишно лечение е 72.5% в групата с високи ALT нива и 60% в групата с умерена ALT. Освен това 45% от хората с висока ALT и 27.5% от другата група са станали HBeAg-отрицателни, а 37.5% от групата с високо изходно ниво и 22.5% от умерената група са изгубили HBeAg и са развили “е” антитела.
 
Десет процента от групата с висока ALT са изгубили повърхностния антиген на хепатит В, а три процента са развили повърхностни антитела. Само един пациент от групата с умерена ALT е станал HBsAg-отрицателен.
 
След едногодишно лечение броят на постигналите нормални нива на ALT е еднакъв и в двете групи.
 
“Високото изходно ниво на ALT е сериозен предиктор на оптимални резултати при лечение с телбивудин,” отбелязват изследователите в броя от м.август 2010 г. на WorldJournalofGastroenterology.
 
В това проучване китайските изследователи са се фокусирали върху телбивудина, въпреки че има висок процент на вирусна резистентност, тъй като други препоръчителни антивирусни препарати, като например тенофовир (Viread), са скъпи и не са широко достъпни в Китай.
Преживяемостта след операция на чернодробен рак нараства, когато фиброзата е минимална
Фиброзата и тежката цикатризация на черния на черния дроб - цирозата - допринасят за развитието на чернодробен рак. Но след отстраняване на раковите тумори от черния дроб каква роля играе фиброзата за повторното появяване на чернодробния рак?
 
Тайвански изследователи са сравнили резултатите на 76 пациенти с рак, които са имали или минимална, или напреднала фиброза, след отстраняването на малък тумор от черния им дроб по хирургически път.
 
Те са проследили в продължение на 77 месеца 14 пациенти с минимална фиброза и 62-ма с напреднала фиброза. При пациентите с минимална фиброза преживяемостта е била значително по-висока, а повторната поява на рак - подчертано по-ниска.
 
В септемврийския брой, 2010 г. на HepatologyInternational изследователите заключават, че “… минималната фиброза е свързана с по-рядката повторна поява на рака и с по-добра преживяемост.” 
Погрешни педиатрични практики водят до нисък процент на имунизациите в детска възраст
Изследователи, като използват данни, които обхващат 5,9 милиона американски деца в Националното имунизационно изследване 2004-2006 са установили, че до 36-месечна възраст малко над 80% от децата са получили препоръчителните за тях имунизации.
 
Целта на проучването е да се оцени успеха на имунизационните практики на педиатрите. Изследователите преценяват дали децата са получили пълната гама от полагащите се ваксини през детските им години, включително и трите препоръчителни дози за хепатит В.
 
В JournalofPediatrics изследователите отбелязват, че пациентите на лекари, които прилагат първата ваксина за хепатит В при раждането, са с по-висок процент на имунизации на 36-месечна възраст. При майките със средно или по-високо образование тенденцията е децата им да имат по-висок процент на имунизации.
 
Афроамериканчетата са с най-нисък процент на имунизации, както и децата, които живеят в бедност. Процентът на ваксиниране намалява, когато децата получават ваксинации от повече от един лекар.
 
Изследователите заключават, че политиките на ваксиниране на различните медицински практики могат да влияят значително върху процента на имунизация сред децата.

.....................

Целият обзор може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: HBV Journal – октомври 2010

32
Автор: Lucinda K. Porter, RN
Дата: 1 октомври 2010
 
Статия: Свързаните с вируса на хепатит С хронични чернодробни заболявания при възрастни пациенти: италианско изследване на моментното състояние от Gramenzi, A., Conti, F., Felline, F., Cursaro, C., Riili, A., Salerno, M., Gitto, S., Micco, L., Scuteri, A., Andreone, P., Bernardi, M.
Източник: Journal of Viral Hepatitis, май 2010 г.

 
Една група от хора, която привлича особено внимание, е застаряващата популация от т.н. бейби-бумъри (поколението, родено в годините след ВСВ, характеризиращи се с особено висока раждаемост) с хронична инфекция с вируса на хепатит С (НСV). С приближаването им към пенсионна възраст изследователите се интересуват как НСV влияе на възрастните хора и особено на тези, които са заразени от дълго време. Това италианско изследване сравнява НСV-позитивни възрастни хора под 65-годишна възраст (386 участници) с лица на 65 и повече години (174 участници). Резултатите показват, че в течение на две години 51% от хората над 65 години са имали напреднало чернодробно заболяване, дефинирано като цироза или рак на черния дроб (хепатоцелуларен карцином) в сравнение с 26% при лицата под 65 години. В групата над 65 години симптомите са повече отколкото в по-младата група, но приблизително половината от по-възрастните пациентите не знаят, че имат НСV. По-възрастните пациенти е по-малко вероятно да са преминали лечение за НСV, а тези, които са били подложени на такова лечение съобщават, че е било по-трудно поносимо.
 
Заключение: Със застаряването на населението образът на HCV се променя. По-възрастните пациенти са изправени пред по-голям риск да имат напреднало заболяване на черния дроб, което може да бъде по-трудно за лечение. Изследването за НСV и лечението му при по-младите пациенти може да помогне да се предотвратят бъдещи рискове от цироза и хепатоцелурарен карцином.   

Материал за размисъл: Изследвания като това водят до възникване на множество въпроси относно политиката на здравеопазването. Разумно ли е, а и дали е хуманно неосигурените лица да трябва да чакат навършването на определена възраст, за да могат да ползват Medicare, само за да установи, че имат свързана с НСV цироза, вместо да се намери начин да бъдат изследвани и лекувани докато са по-млади?   

Статия: Оценка на депресията като рисков фактор за неуспеха на лечението на хроничния хепатит C от Peter Derek Christian Leutscher, Martin Lagging, Mads Rauning Buhl, Court Pedersen, Gunnar Norkrans, Nina Langeland, Kristine Mørch, Martti Färkkilä, Simon Hjerrild, Kristoffer Hellstrand, Per Bech
 
Източник: Hepatology, август 2010 г.
 
Депресията е често срещана нежелана реакция на антивирусната терапия на хроничен хепатит С (НСV). Ако е достатъчно тежка, депресията може да доведе до ранно спиране на лекарствата срещу НСV. В това проучване изследователите са използвали скрининг инструмент за депресия, за да оценят депресията при пациенти, подложени на НСV лечение (комбинация от пегилиран интерферон алфа-2a и рибавирин). С помощта на въпросник, наречен Опис на тежката депресия [Major Depression Inventory (MDI)], 325 пациенти с HCV са били оценени за тежка депресия преди започване на приема на НСV медикаменти.  Тежката депресия се определя като наличието на пет или повече симптома в продължение на най-малко 2 седмици.  (За повече информация относно депресията виж HCV Advocate’s Fact Sheets and Guides.)
 
Преди започване на лечението 6% са имали тежка депресия. Още 37% са били диагностицирани с депресия по време на лечението, докато по време на медицинските интервюта само 32% са били записани като лица с депресия. С други думи, инструментът за скрининг MDI е посочил повече пациенти с депресия, отколкото са били диагностицираните по време на интервютата лице в лице.
 
Заключение: Изследователите стигат до извода, че a) депресията може да бъде пропусната по време на рутинни медицински прегледи, б) депресията потенциално застрашава изхода от лечението на НСV, ако пациентите са принудени да прекратят преждевременно терапията, и в) MDI може да бъде полезен инструмент за разпознаване на депресията при пациентите.

Материал за размисъл: Ако сте били или в момента сте лекувани за НСV извън клинично проучване, искал ли е вашият лекар да попълните въпросник за откриване на депресия?

Статия: PSI-7977 получава ускорено одобрение (назначение) от FDAза лечение на хронична НСV инфекция
 
Източник: комюнике наPharmasset, Inc.

Целият обзор може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: HCV обзор – октомври 2010

33
Дата: 04 август 2010
 
Здравейте приятели,
Страхотни новини, днес от Мерк обявиха техните клинични изпитвания от Фаза III за завършени.
 
В двете изследвания:
   - изпитване HCV RESPOND-2 върху терапевтично-неуспели пациенти, и
   - изпитване HCV SPRINT-2 върху терапевтично-наивни пациенти

Пациентите с генотип 1 значително са увеличили процента на постигнат траен вирусологичен отговор (т.нар. SVR, който се дефинира като неоткриваеми нива на вируса 24 седмици след края на лечението), в сравнение с контролната група (това са пациентите, които са получили пегинтерферон плюс рибавирин плюс плацебо, но не са получили боцепревир).
 
Събрах на едно място статистиките за SVR, според генотипа, постигнат при лечението на HCV с телапревир или боцепревир в комбинация с пегилиран интерферон и рибавирин. Използвах наличните данни до този момент, въпреки че са ограничени. Можете да посетите линковете, свързани със статистиките по-долу, което ще Ви позволи да видите допълнителна информация като броя на участниците, дозата, продължителността на лечението, специални съображения, странични ефекти, и т.н.
 
Нека да започнем с ...
 
- Какво лечение е одобрено от FDAи в момента се използва за лечение на HCV?
 
Както всички знаем, комбинацията от пегилиран интерферон и рибавирин се използва като сегашен стандарт на грижи (standard of care - SOC) за лечение на HCV.
 
Какъв е процента на успех, или т.нар. SVR при лечението със сегашния стандарт на грижи (SOC)?
 
Ако имате генотип 1 или 4, Вие ще трябва да се лекувате в продължение на 12 месеца и ще имате 50% шанс да се излекувате. Ако имате генотип 2 или 3, Вие ще се лекувате в продължение на 6 месеца и ще имате 70-80% шанс да се излекувате.
 
Допълнителна информация за генотип 3:
 
Мастен черен дроб/Витамин E, генотип 3, и HCV
По-бърза прогресия на чернодробната фиброза при HCV генотип 3
 
- Какви са резултатите от лечението на генотип 2 и 3 с телапревир, пегилиран интерферон и рибавирин при пациенти, които никога не са били лекувани преди това?
 
14 април 2010
В проучването от Фаза 2a, наречено C209, 49 участници, които не са били лекувани преди това (терапевтично-наивни) с хроничен хепатит C с генотип 2 или 3, са били избрани на произволен принцип да получат само телапревир (750 мг на всеки 8 часа), телапревир с пегилиран интерферон алфа-2а (Пегасис) плюс 800 мг рибавирин, или пегилиран интерферон и рибавирин заедно с плацебо за 2 седмици. Всички участници след това са получили пегилиран интерферон и рибавирин за период от 24 седмици (стандартната продължителност на лечението за тези генотипи).
 
Генотип 2
При лечението на генотип 2 стелапревир и пегилиран интерферон/рибавирин, постигнатото ниво на SVR е било 100%.
При лечението на генотип 2 без телапревир и пегилиран интерферон/рибавирин, постигнатото ниво на SVR е било 89%.
 
Генотип 3
Резултатите изнесени на EASL конференцията във Виена през 2010 година, показаха, че лечението на генотип 3 с телапревир в комбинация с пегилиран интерферон/рибавирин, е постигнало ниво на SVR от 67%.
Лечението на генотип 3 без телапревир, само с комбинация от пегилиран интерферон и рибавирин, е постигнало ниво на SVR от 44%.
 
Генотип 2 отговаря по-добре на лечението, отколкото генотип 3, не само в тези резултати, но и при стандарта на грижа (т.е при сегашния утвърден стандарт на лечение с пегилиран интерферон и рибавирин).
 
- Какви са резултатите от лечението на генотип 2 и 3 с боцепревир и пегилиран интерферон/рибавирин?
 
Няма нищо конкретно за докладване, но постигнатия процент на излекуване е очевиден, вижте резултатите на постигнатия процент на SVR при генотип 1 – всичко изглежда много добре!
 
- Какви са резултатите от лечението на генотип 1 с телапревир в комбинация с пегилиран интерферон/рибавирин при пациенти, които никога не са били лекувани преди това?
 
08 юни 2010
В клиничното изпитване от Фаза 3, наречено ADVANCE, 75% от хората с хронична HCV инфекция с генотип 1, които не са били лекувани преди това, са постигнали траен вирусологичен отговор, след като са получили 12-седмично лечение с включен телапревир, последвано от лечение само с пегилиран интерферон и рибавирин. 69% от хората са постигнали SVR след като са получили 8-седмично лечение с включен телапревир, последвано от режим само с пегилиран интерферон и рибавирин. 44% от хората в контролната група са постигнали SVR след 48 седмици лечение със сегашния одобрен режим с пегилиран интерферон и рибавирин.

.............................

Цялата новина може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: Телапревир или Боцепревир – Нива на постигнат SVR според генотипа

34
Дата: 8 юни 2010
Разпространил: www.sify.com/news
 
Ново проучване, проведено от Университета в Лийдс (University of Leeds) е открило, че най-разпространените лекарства, използвани за лечение на състояния като диабет и затлъстяване, могат да бъдат използвани за успешното лечение на хепатит C.
 
Лекарства, като анти-диабетното лекарство Metformin и AICAR (използван срещу затлъстяване), могат да предотвратят репликацията на вируса на хепатит C, предполага изследването.
 
"Ние бяхме много ентусиазирани от тези открития. Тези лекарства вече са на пазара, и въпреки, че трябва да се проведат по-сериозни клинични изпитвания, преди те да могат да бъдат използвани за лечение на инфекцията с хепатит C, ние мислим, че това е една много сериозна стъпка напред в битката срещу вируса," казва проф. Mark Harris от Факултета по биологични науки към същия университет.
 
Лекарства като Metformin и AICAR работят чрез стимулирането на ензим, наречен AMP киназа (AMP kinase, съкратено AMPK), който регулира енергията вътре в клетките – ензимът, който вируса на хепатит C най-много потиска, за да може да се репликира.
 
Обичайната функция на AMPK е да запазва енергийния баланс в клетките, като той го постига с временното спиране на производството на липиди (мазнина, масти) и мембрани, когато усети, че има увеличаване на нуждата от енергия.
 
Проф. Харис и неговия екип с изследването си показват, че вируса на хепатит C изключва AMPK, така че клетката продължава производството на липиди и мембрани, които от своя страна са жизненоважни за неговото оцеляване.
 
......................

Цялата новина може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: Лекарства, използвани за лечение на диабет и затлъстяване могат да помогнат в лечението на хепатит C

35
Да разберем по-добре терминологията, свързана с клиничните изпитвания и медицинската литература

Автор: Lucinda K. Porter
Дата: юни 2010
 
Тази информация, предоставена от Hepatitis C Support Project, не е медицински съвет. Мисията на Hepatitis C Support Project е да осигури подкрепа на хората, засегнати от хроничната инфекция с вируса на хепатит B (HBV) или C (HCV, както и на тези с HIV/HCV коинфекция. Подкрепата се осъществява по много начини, както чрез информация и обучение, така и чрез достъп до групи за подкрепа. Проектът цели да служи както на HCV общността, така и на широката общественост.
 
Предговор
 
Едно заглавие във вестник гласи, “Открито е ново лечение за хепатит C.” Интернет сайт твърди “повече пациенти са отговорили на лекарството А, отколкото на лекарството Б.” Вашият лекар Ви предписва ново лекарство, а в листовката му са описани почти 50 различни странични ефекти за него. Вие посещавате конференция за хепатит C и всяка една фармацевтична компания Ви убеждава защо тяхното лекарство е по-добро – като всяко твърдение е подкрепено от проучване.
 
Как да знаете кое е вярно? И по-специално, кое е вярно за Вас? Ако нямате опит с научни изследвания, може да Ви е трудно да разберете статистиките или научния език. Все пак, изследванията са моста между болестта и здравето. Вашата способност да преминете през този мост може да повлияе на Вашето бъдеще.
 
Учейки се да живеете с HCV, Вие ще вземете множество решения. Те ще включват избор за стила на живот, управлението на заболяването, и лечението му. Вашият лекар ще Ви дава съвети, но в крайна сметка, Вие избирате какво е правилното за Вас. Информираните решения обикновено водят до по-добри резултати.
 
Как някой, който живее с HCV се информира? Нужно е обучение, любознателност, и търпение. Има прости инструменти, които могат да Ви помогнат да преминете дори и през най-сложното научно изследване. Фактът, че Вие четете това показва, че Вие сте любознателен. Добавете малко търпение и останалото ще си дойде на мястото. Това ръководство няма да Ви превърне в HCV експерт. Все пак, то ще Ви помогне да подобрите Вашите умения в областта, в която Вие вече сте експерт – Вашето собствено здраве.



Хепатит C
 
Хепатит C е най-разпространения вирус, разпространяван по кръвен път в САЩ (www.cdc.gov). Повече от 4 милиона американци са имали досег с вируса на хепатит C, като 3.2 милиона от тях не са успели да се преборят с вируса и имат хронична инфекция.
 
Въпреки, че HCV съществува от много отдавна, познанията за него са относително нови. Преди да бъде точно идентифициран, той е бил нарична не-А, не-Б хепатит. През 1989 година, Michael Houghton и колеги успяват да изолират вируса, и не-А, не-Б хепатита, е бил преименуван на хепатит C.
 
Лечението на хроничната HCV инфекция е нова разработка. Терапията за хроничен хепатит C става достъпна през 1991 година, чрез одобрението на интерферон алфа от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA). Това е генетично създаден синтетичен интерферон, създаден да имитира естествения интерферон на тялото. Въпреки, че учените не разбират напълно как работят интерфероните, те вярват, че една от техните функции е да влияят на размножаването на нови вируси, познато още като вирусна репликация.
 
Преди края на 90-те години на миналия, е постигнат още един напредък в HCV лечението. Чрез добавянето на рибавирин към интерферона, процентите на излекувалите се, се подобрил. Въпреки, че не е напълно разбрано, рибавирина отслабва HCV, като прави репликацията му трудна за осъществяване. Рибавиринът трябва да бъде използван заедно с интерферон, за да бъде ефективен.
 
Най-значителният напредък в HCV лечението е постигнат през 2001 година с одобрението на пегилирания интерферон (пегинтерферон). Пегилацията е процес, който използва полиетилен гликол за да покрие протеин, за да може да подсили и разшири неговата активност в тялото. Използването на пегинтерферон плюс рибавирин увеличи процента на успешно лечение до около 50%.
 
Тези медицински открития са само началото. Нашето разбирае за HCV, и как да го лекуваме, нараства много бързо. Нови терапии и вариации на сегашните лекарства увеличават надеждите на милиони хора по целия свят.
 
Медицина, базирана на доказателства (доказателствена медицина) е практиката да се използват солидни изследвания за да се формулират препоръки за дадено лечение.
 
Клинични изследвания
 
Всеки ден, лекарите взимат много решения, свързани с управлението на техните пациенти. Всяко решение включва претеглянето на ползите и рисковете и определянето на посоката на действие, за която той смята, че е в най-голям интерес на пациента. Лекарите използват своя клиничен опит, заедно с данни от медицинската литература, за да управляват тези свои решения. Един важен въпрос е, въз основа на какви доказателства се прави препоръката за лечение? Това е доказателствена медицина (evidence-based medicine). Най-доброто доказателство идва от солидни, строго контролирани изследвания.
 
Научното изследване се опитва да отговори на въпроси относно това как да се лекува дадено заболяване. Клинични изследвания (clinical research), изследователски проучвания (research studies), и клинични изпитвания (clinical trials) са близки термини, които описват процедурата, чрез която може да се отговори на тези въпроси. Изпитване (trial) е проучване, проектирано да отговори на специфични въпроси относно потенциална нова терапия или нови употреби на вече съществуваща терапия, като употреба “извън-предписанието” (off-label). Най-често оценяваните въпроси са относно безопасността и ефикасността. Безопасността е свързана с токсичността на лекарството или неговите странични ефекти. Ефикасността е свързана с ефективността на лекарството, например, дали то действа.

..........................

Цялата статия може да прочетете в сайта на Сдружение ХепАктив: Да разберем по-добре терминологията, свързана с клиничните изпитвания и медицинската литература

36
Дата: 19 август 2010
Разпространил: www.webmd.com

Заразяването с вируса на хепатит С (HCV) може да доведе до автоимунен хепатит при малък брой пациенти. Това означава, че чернодробните клетки са увредени не само от вируса, но също и от собствената имунна система на организма.

Автоимунният хепатит кара организма да атакува собствените си чернодробни клетки като че ли са вредни чужди тела.  Пациентите с комбинация от НСV и автоимунен хепатит обикновено страдат от повече инвалидизиращи симптоми, отколкото пациентите само с НСV. Автоимунният хепатит е свързан с други автоимунни заболявания, включително тиреоидит (възпаление на щитовидната жлеза), диабет и улцерозен колит (възпаление на червата). Въпреки че малко пациенти с НСV развиват автоимунен хепатит, тези пациенти изглежда имат генетично предразположение, което прави при тях вероятността да развият автоимунен хепатит по-голяма в сравнение със заразените с НСV индивиди без такова предразположение.   
 
Ето и някои често задавани въпроси относно комплексната връзка между НСV и автоимунния хепатит.

В. Какви са симптомите на автоимунния хепатит?

О. Най-честият симптом на автоимунен хепатит е умората. При тежките случаи често се развива повтаряща се жълтеница.

Екстрахепаталните (извънчернодробните) прояви (такива, които включват органи и тъкани различни от черния дроб) са резултат от увреждането на останалите органи на тялото от имунната система.  Тези симптоми може да включват аменорея (липса на менструация), кървава диария (дължаща се на улцерозен колит), коремни болки, артрит, обриви, анемия, гломерулонефрит (форма на бъбречно заболяване), сухота в очите и сухота в устата.

.....................

Цялата новина може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: Връзката между хепатит С и автоимунните заболявания

37
Автор: Michael Smith, North American Correspondent, MedPage Today
Редактирано от: Adam J. Carinci, MD; Instructor, Harvard Medical School and Dorothy Caputo, MA, RN, BC-ADM, CDE, Nurse Planner
Дата: 10 август 2010
Разпространил: www.medpagetoday.com
 
Според едно многонационално проучване, световната мания за татуировки, особено сред младите хора, непрекъснато нараства, а заедно с нея расте и риска от заразяване с хепатит С. 
 
Един систематичен преглед и мета-анализ на 124 публикувани проучвания от 30 страни установява, че е почти три пъти по-вероятно хората с татуировки да имат хепатит С отколкото тези без татуировки, според Jane Buxton, MD, от Центъра за контрол на заболяванията на Британска Колумбия във Ванкувър и колеги.
 
Но в някои подгрупи (особено използващите неинжекционни наркотици) вероятността да имат вируса е почти шест пъти по-висока, пишат Buxton и колегите й онлайн в International Journal of Infectious Diseases.
 
План за действие

    * Обяснете на пациентите, че татуирането е свързано с по-висок риск от заразяване с хепатит С.
    * Отбележете, че  този анализ е ограничен поради наблюдателния характер на включените проучвания и, че такива проучвания не могат нито да докажат, нито да опровергаят причинно-следствена връзка.

През последните години татуировките стават все по-популярни. Около 36% от американците под 30 години имат рисунки по кожата, пишат изследователите. Те добавят, че в Канада около 8% от учениците в гимназиите имат поне една татуировка, а 21% от тези без татуировка са готови да си направят такава.
 
Тъй като инструментите за татуиране влизат в контакт с кръв и секреции, възможно е да стане заразяване ако тези инструменти се ползват за повече от едно лице без да бъдат стерилизирани или без спазване на нужната хигиена, отбелязват изследователите. Освен това, боите за татуиране не се съхраняват в стерилни контейнери и също могат да предават заразите.
За да определят количествено рисковете, учените разглеждат и анализират 124 изследвания от 30 страни (включително Канада, Иран, Италия, Бразилия и Съединените щати). От тях в мета-анализа са включени 83 скринингови (профилни), казусни и кохортни проучвания.
 
Те установили, че сборният коефициент на относителен риск (odds ratio, OR) за хепатит С (при сравняване на лицата с и без татуировки) е 2.74 (95% CI 2.38 до 3.15).

...............................

Цялата новина може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: Татуировките увеличават риска от хепатит С

38
Пегилираният интерферон плюс рибавирин има висок процент на траен отговор при децата с хепатит С

Автор: Liz Highleyman
Дата: 31 август 2010

РЕЗЮМЕ: Децата с инфекция с вируса на хепатит С (НСV), които са лекувани с пегилиран интерферон плюс рибавирин, показват висок процент на траен вирусологичен отговор, по-висок отколкото се наблюдава при повечето проучвания с възрастни хора, според един доклад в юнския брой на Journal of Hepatology. Почти 60% с труднолечими генотипи на HCV, включително 1 и 4, и над 90% от тези с по-лесно лечимите генотипи 2 или 3, постигат излекуване.

Изследванията на комбинираната терапия за хроничен хепатит C, базирана на интерферон, обикновено са фокусирани върху възрастните, които пък обикновено демонстрират проценти на траен вирусологичен отговор  (SVR) от малко под 50% за HCV генотип 1 и 70%-80% за генотипи 2 или 3 при използването на стандартен режим (схема) от пегилиран интерферон плюс рибавирин в продължение съответно на 48 или 24 седмици. Лечението на деца с хепатит С не е проучено толкова обстойно.

В настоящето проучване, Etienne Sokal от Catholic University Louvain в Белгия и международен екип от колеги правят оценка на безопасността и ефикасността на пегилиран интерферон алфа-2a (Pegasys) плюс рибавирин при нелекувани преди това деца, позитивни за антитяло на НСV, с откриваем НСV РНК вирусен товар.

Този прогнозен анализ включва 18 деца с HCV генотип 2 или 3, които са лекувани в продължение на 24 седмици и 47 деца с по-трудно лечимите генотипи 1, 4, 5, или 6, лекувани в продължение на 48 седмици.

Резултати

......................

Цялата новина може да прочетете в сайта на Сдружение Хепактив: Пегилираният интерферон плюс рибавирин има висок процент на траен отговор при децата с хепатит С

39
Автор: Alan Franciscus, главен редактор
Дата: 1 септември 2010

През август 2010 г. Merck/Schering и Vertex съобщиха интересни новини относно най-важните резултати от проучвания, фаза 3. Последните данни на Merck обхващат употребата на техния HCV протеазен инхибитор, boceprevir (боцепревир), в комбинация с пегилиран интерферон и рибавирин при пациенти с НСV генотип 1, които преди това не са били лекувани (терапевтично-наивни) и лица с изкарали неуспешно предходен курс на терапия от пегилиран интерферон плюс рибавирин. Данните на  Vertex включват едно изследване на техния НСV протеазен инхибитор, telaprevir (телапревир), използван в комбинация с пегилиран интерферон и рибавирин за лечение на терапевтично-наивни пациенти с НСV генотип 1.

Това са данните за които всички ние очаквахме да чуем - с едно изключение - все още чакаме да разберем резултатите от изследването фаза ІІІ на тройна терапия с телапревир  (пегилиран интерферон плюс рибавирин) на лица, които не са постигнали SVR при предходен курс на лечение с комбинирана терапия от пегилиран интерферон и рибавирин.

За съжаление трите проучвания включват само най-важните резултати, така че за по-задълбочена информация ще трябва да изчакаме до АASLD (Американската асоциация за изучаване болестите на черния дроб) конференцията. Тези резултати, обаче, дават надежда, че новите тройни комбинации от НСV протеазни инхибитори, пегилиран интерферон и рибавирин, ще повишат ефективността за хора, които не са били лекувани никога и за тези, които са били лекувани, но не са постигнали   SVR.   
   
Boceprevir – фаза III - най-важни резултати

Изследване HCV Sprint 2

Това изследване обхваща 1,097 терапевтично-наивни пациенти с HCV генотип 1.  Има 4-седмичен встъпителен период от PegIntron плюс ribavirin (без boceprevir), последван от тройната комбинация на boceprevir, PegIntron и ribavirin.  За срока и продължаването на лечението са се ръководили от типа отговор на медикаментите.1

Процентите на траен вирусологичен отговор (отрицателна HCV РНК 24 седмици след лечение или SVR) по групи са изброени по-долу: 

1.   Ако HCV РНК е отрицателна на 8-та до 24 седмица, тройната терапия е продължена за целия срок на лечение от 28 седмици; траен вирусологичен отговор (SVR) = 63%
2.   Ако HCV РНК е положителна на 8-та седмица, но неоткриваема на 24-та седмица, boceprevir е спрян на 28-та седмица, а комбинираната терапия от PegIntron/ribavirin продължена за целия срок на лечение от 48 седмици; SVR = 66%
3.   Контролната подгрупа е използвала стандарта за грижа, т.е. – Пегинтрон плюс рибавирин с продължителност на лечението от 48 седмици; SVR = 38%

В проучването са участвали и 159 пациенти афро-американци (AA) [(AA пациенти съставляват 15% от пациентската популация)]. SVR в изброените по-горе групи по продължителност на лечение в зависимост от отговора, включва: 

1.   AA – SVR = 42%
2.   AA – SVR = 53%
3.   AA – SVR = 23%

*Ако пациентите са имали положителна HCV РНК на 24-та седмица, всякакво лечение е било прекратено. 
Изследване HCV RESPOND 2

В това изследване участват 403 терапевтично-неуспели пациенти с HCV генотип 1 и включва 4-седмичен встъпителен период от PegIntron плюс ribavirin, последвани от тройната комбинация боцепревир, Пегинтрон и рибавирин с продължителност на лечението в зависимост от вида на отговора. Процентите на SVR и срокът на лечение са изброени по-долу.

1.   Ако HCV РНК е отрицателна на 8-та и на 12-та седмица, общата продължителност на лечението е била 36 седмици; SVR = 59%
2.   Ако HCV РНК е положителна на 8-та седмица, но неоткриваема на 12-та седмица, boceprevir е спрян на 36-та седмица, а комбинацията от PegIntron/ribavirin продължава за целия срок на лечение от 48 седмици; SVR = 66%
3.   Контролната подгрупа е използвала стандарта за грижа, т.е. комбинация от PegIntron плюс ribavirin; SVR = 21%
* Ако пациентите са имали положителна HCV РНК на 12-та седмица, всякакво лечение е било прекратено. 

...........................

Цялата новина може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: Важни резултати: Boceprevir & Telaprevir

40
Бързият вирусологичен отговор на 4-та седмица прогнозира траен отговор на интерферон-базирано лечение на хепатит С

Автор: Liz Highleyman
Дата: 3 септември 2010

РЕЗЮМЕ: Потвърдено е, че бързият вирусологичен отговор (RVR), или неоткриваема плазмена РНК на вируса на хепатит С (НСV) на 4-та седмица след започване на лечение с пегилиран интерферон плюс рибавирин, е добър показател за това кои пациенти при продължаване ще постигнат траен вирусологичен отговор (SVR) на 6-я месец след завършване на терапията, според един обзор, публикуван в броя на Alimentary Pharmacology and Therapeutic, м.юни 2010 г.

Стандартното лечение за хроничен хепатит C, при което се използва пегилиран интерферон (Pegasys or PegIntron) плюс ribavirin води до траен отговор (който се смята за излекуване) при около половината случаи, като HCV генотипи 2 и 3 (лекувани в продължение на 24 седмици) показват по-добър процент на отговорили отколкото по-трудните за лечение генотипи 1 или 4 (лекувани в продължение на 48 седмици).
 
Лечението обаче е скъпо и може да предизвика тежки странични ефекти, затова е полезно да има ранен индикатор, който да дава възможност на пациентите да прекратят лечение, което вероятно няма да се окаже успешно.
 
F. Fred Poordad от Cedars-Sinai Medical Center в Лос Анджелис и колеги са събрали данни от предишни публикувани доклади за клинични изпитвания, за да оценят прогнозната стойност на RVR като индикатор на SVR и вирусен рецидив.
 
Резултати
Данните подкрепят 24-седмичен режим (схема) на пациентите с НСV генотип 1, постигнали RVR.
Положителната прогнозна стойност (или колко често RVR прогнозира точно SVR) е 77.8% за пациентите, лекувани в продължение на 24 седмици спрямо 85.7% за лекуваните в продължение на 48 седмици, една незначителна разлика.

Обаче, липсата на RVR сред пациентите с генотип 1 "не трябва да се разглежда като критерий за удължаване срока на лечението над 48 седмици."

Отрицателните прогнозни стойности (или колко често липсата на RVR прогнозира неуспех за постигане на SVR) са 60.9% за пациентите с генотип 1, лекувани в продължение на 48 седмици и 52.7% за лекуваните в продължение на 72 седмици, незначително подобрение с по-дългата терапия.
Сред хората с HCV генотипи 2 или 3, RVR има също висока положителна прогнозна стойност.

Отрицателната прогнозна стойност, обаче, варира в зависимост от продължителността на лечението, което показва, че за пациенти с генотип 2 или 3, които не са постигнали RVR, 24-седмичния режим (схема) е препоръчителен. 

................................

Цялата новина може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: Бързият вирусологичен отговор на 4-та седмица прогнозира траен отговор на интерферон-базирано лечение на хепатит С

41
Автор: Lucinda K. Porter, RN, Alan Franciscus, Editor-in-Chief
Дата: 1 септември 2010
 
Този месец рубриката “HCV Snapshots” включва проучвания върху съкращаване продължителността на лечението на НСV при хора с НСV генотипи 2 и 3, честотата и клирънса (изчистване) на НСV сред кръводарителите, лечението на NASH с витамин Е и с едно лекарство за диабет тип 2, както и използването на нивата на млечната киселина за дозиране на рибавирина при лица, които са в процес на лечение за хепатит С и са коинфектирани с ХИВ и хепатит С. 
 
Статия: “Идентифициране на пациентите с НСV генотип 2/3, които могат да получат 16-седмичен съкратен курс на лечение с PeginterferonAlfa-2a (40KD) плюс рибавирин” (Identifying Hepatitis C Virus Genotype 2/3 Patients Who Can Receive a 16-Week Abbreviated Course of Peginterferon Alfa-2a (40KD) plus Ribavirin) от Moises Diago , Mitchell L. Shiffman, Jean-Pierre Bronowicki, Stefan Zeuzem , Maribel Rodriguez-Torres , Stephen C. Pappas , Andreas Tietz , David R. Nelson
Източник: Hepatologyюни 2010; т. 51 бр. 6 
 
Стандартната продължителност на лечението на хроничната инфекция с вируса на хепатит С (НСV) се определя от генотипа. Пациентите с генотип 1 обикновено са лекувани в продължение на 48 седмици, въпреки че при някои може да има и по-дълъг курс на лечение; пациентите с генотип 2 и 3 обикновено са лекувани в продължение на 24 седмици.
 
В това изследване на 1309 пациенти с генотип 2/3 са направени тестове на вирусния товар на 4-та седмица след започване на peginterferon alfa-2a и ribavirin. Тези от тях, които са имали бърз вирусологичен отговор (RVR), т.е. неоткриваем вирус на 4-та седмица, са били събрани в една от две групи. Общо 863 лица са имали RVR, и им е било назначено: или A) 24 седмици лечение (405 души), или B) 16 седмици лечение (458 души).
 
Целта е била да се сравни трайният вирусологичен отговор(SVR) между двете групи. SVR има тогава, когато 6 месеца след края на лечението за НСV не се открива вирусен товар. За пациентите с неоткриваем НСV се смята, че имат SVR.
 
Като цяло резултатите показват, че при лицата, лекувани в продължение на 24 седмици, вероятността от постигане на SVR е по-голяма (91% срещу 82%; P = 0.0006). Това е особено вярно за тези с генотип 2 (92% срещу 81%; P = 0.0010), и по-малко за тези с генотип 3 (90% срещу 84%; P = 0.1308).
 
Особено интересна е информацията, събрана за някои от подгрупите.  Лицата с вирусен товар от 400,000 IU/мл или по-малък имат сходни проценти SVR както в 24- седмичната, така и в 16-седмичната групи (95% и 91%; P = 0.2012). Като цяло тези, които е по-вероятно да имат SVR след 24 седмици лечение са хора без напреднала фиброза при чернодробна биопсия (P = 0.0032), с по-нисък вирусен товар (P = 0.0017) и с по-ниско телесно тегло (P < 0.0001).
 
Краен резултат: за пациентите с генотип 2/3, 24-седмичният стандарт за грижи е по-добър отколкото 16-седмичен. Въпреки това може би си струва 16-седмичното лечение да се има предвид в бъдеще за пациенти с нисък изходен вирусен товар, които са постигнали RVR.
 
......................
Целият обзор може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив:НСV обзор – септември 2010

42
HCV извън тялото: колко дълго остава жив върху повърхности, в спринцовки, и в лабораторни условия?

Автор: Liz Highleyman
Дата: 1 септември 2010
 
Вирусът на хепатит С (HCV) е сравнително издръжлив в сравнение с някои други вируси, което е от значение за предаването му и превенцията. HCV може да оцелее извън тялото дни наред в засъхнала кръв по повърхности или в продължение на месеци в течна среда при благоприятни условия. Парадоксално е, обаче, че HCV се оказва труден за запазване в лабораторни клетъчни култури, което възпрепятства научните изследвания на потенциални терапии (лечения).

Оцеляване в лабораторни условия

Поради трудностите за поддържане на жизнеспособен НСV в лабораторни условия, учените разчитат на “репликонни” модели на специфичния щам на HCV (JFH-1 генотип 2a) в линията на чернодробни ракови клетки. Но тази година учени от Масачузетския технологичен институт (Massachusetts Institute of Technology) и Rockefeller University най-накрая намериха начин за поддържане на вирусната репликация в здрави чернодробни клетки за период до три седмици.   
 
Както се описва в броя от 16 февруари, 2010 г. на Proceedings of the National Academy of Sciences, Sangeeta Bhatia и колеги са разработили начин за поддържане на здрави хепатоцити (чернодробни клетки), в продължение на четири до шест седмици като ги подреждат прецизно върху специално моделирана плочка и ги смесват с фибробластни клетки, които поддържат растежа им. След това чернодробните клетки биват заразени с НСV за две до три седмици, което позволява да се проучи отговора (реакцията) на кандидат лекарствата. Щамът на НСV, използван в това проучване, идва от японски пациент с фулминантен хепатит; изследователите се надяват да модифицират системата да поддържа щам на НСV генотип 1 - най-често срещаният тип в Съединените щати и най-труден за лечение.   

Оцеляване върху повърхности

Според американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC), HCVможе да оцелее върху околните повърхности на стайна температура най-малко 16 часа, но не повече от четири дни. За сравнение, по-“деликатният” вирус на ХИВ живее върху повърхности само няколко часа, докато грипните вируси могат да оцелеят от няколко часа до около един ден.
 
Преценката на CDC се основава на проучване, направено от Kris Krawczynski и колеги, представено на срещата на американското Дружество за изучаване на черния дроб (AASLD) през 2003 г. и публикувано в броя от май 2007 г. на Infection Control and Hospital Epidemiology. Изследователите са изследвали устойчивостта на НСV генотип 1а в суха кръвна плазма от заразено шимпанзе.
 
Плазмените проби са били изсушени в епруветки в продължение на една нощ (около 16 часа), след което са били или рехидратирани незабавно със стерилна вода и съхранявани при -70ºC (около -160ºF, температурата на фризерите за биомедицински изследвания), или поставени в камера с контролирана среда от 42% влажност при 25ºC (77ºF, стайна температура) в продължение на четири до седем дни преди рехидратиране. След това рехидратираният вирус е бил инжектиран на друго шимпанзе, за да се види дали е останал зарàзен.
 
В плазмата, изсушена в продължение на една нощ, се открива HCV РНК (генетичен материал) и се запазва в продължение на седем дни, въпреки че вирусният товар е намалял с 1 log, или десет пъти, в сравнение с първоначалната плазмена проба. Експерименталното шимпанзе, инжектирано с изсушения за една нощ вирус, е развило откриваема НСV РНК и повишена аланин аминотрансфераза (ALT), станало позитивно за антитяло на НСV и имало доловим (откриваем) HCV антиген в чернодробните клетки. Обаче, инжектирането на рехидратиран вирус, съхраняван от четири до седем дни, не е довело до заразяване. Ето защо изследователите стигат до извода, че НСV може да остане зарàзен върху повърхности извън тялото някъде между 16 часа и четири дни.

.......................................

Цялата статия може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: HCV извън тялото: колко дълго остава жив върху повърхности, в спринцовки, и в лабораторни условия?

43
Автор: Alan Franciscus
Дата: 9 август 2010
 
Води ли лечението на хепатит С до подобряване здравословното състояние на черния дроб даже и при липсата на SVR?

Едно ретроспективно проучване, проведено от Scripps Clinic, дава поглед върху това дали частичният отговор на лечението на HCV подобрява общото здравословно състояние на черния дроб.

Авторите анализират досиетата (ретроспективно проучване) на 1571 HCV позитивни пациенти, лекувани с интерферон или интерферон плюс рибавирин. От тях 80% са били лекувани с монотерапия от пегилиран интерферон или комбинирана терапия от пегилиран интерферон плюс рибавирин. Данните са взети от осем проучвания от фаза 2 до фаза 4. По-голямата част от пациентите са мъже, от бялата раса, с НСV генотип 1 или 4 и с нива на вирусния товар по-високи от 800,000 IU/mL при започване на лечението. Използван е моделът за дейност/класифициране по METAVIR (фази от 0 до 4; 0 равно на липса на активност и до 4 равно на цироза). Имали са на разположение данни от двойка биопсии (преди и след лечението) за всичките 1571 пациенти.

Авторите установяват, че е налице “положителна корелация между степента на вирусологичните отговори и подобренията в дейността и фиброзата по METAVIR, и обратна корелация при влошаващата се дейност и фиброза.” Така както са и очаквали авторите, било установено че подобряването на здравословното състояние на черния дроб е свързано с по-бързото намаляване на HCV РНК (или вирусен товар) и по-дългата супресия (потискане) на вирусния товар. 

....................

Цялата новина може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: Има ли подобрение в здравословното състояние на черния дроб без SVR?

44
Проблеми със зъбите отлагат започването на лечение с интерферон на заразени с НСV пациенти

Автор: Yumiko NagaoMichio Sata
Дата: 18 август 2010
 
Разпространил: http://www.7thspace.com/
 
Малко се обсъжда управлението на оралното здраве и терапията с интерферон (IFN), въпреки че е документирано управлението на страничните ефекти от терапията за хроничен хепатит С. Това проучване установява дали проблемите със зъбите забавят започването на IFN-терапия на пациенти, заразени с вируса на хепатит С (НСV).
 
Изследователите са анализирали 570 пациенти, заразени с HCV, приети в нашата болница през периода декември 2003 до юни 2010 за лечение, състоящо се от монотерапия с пегилиран IFN (Peg-IFN) или комбинирана терапия Peg-IFN/рибавирин. Групата обхваща 274 мъже и 296 жени, като средната възраст е 57.2 години.
 
От 570 пациенти, шест не са могли да започнат терапия с Peg-IFN, въпреки че са били приети, поради проблеми със зъбите като пародонтит (periodontitis), пулпит (pupitis) и перикоронит (pericoronitis).  Шестте пациенти, чиито дентални проблеми са отложили започването на Peg-IFN, са били на възраст от 25 до 67 години, т.е. средна възраст от 47.3 +/- 15.2 години.
 
IFN-терапията е била отложена с 61.3 +/- 47.7 дни. От шестте субекта с отложена INF-терапия, само един е бил със слюнчен поток (слюноотделяне) по-нисък от нормалния. 
 
...........

Цялата новина може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: Проблеми със зъбите отлагат започването на лечение с интерферон на заразени с НСV пациенти

45
Спад на HBV ДНК на 24-та седмица прогнозира траен отговор на пегилирания интерферон при хроничен хепатит В

Автор: Liz Highleyman
Дата: 20 август 2010
 
РЕЗЮМЕ: Пациентите, при които има значително намаляване на ДНК на вируса на хепатит В (НВV), или т.н. вирусен товар, през първите 24 седмици от лечението с пегилиран интерферон, е по-вероятно да постигнат дълготраен отговор - според едно проучване, описано в броя от м. юли 2010 г. на Journal of Medical Virology. Ако HBV ДНК не намалее през този период най-малко 100 пъти, обаче, няма вероятност лечението да е успешно и трябва да бъде прекратено, препоръчват изследователите.
 
Целта на Bettina Hansen от Медицинския център на университета Еразмус в Ротердам и колеги е била да се разработи модел, който може по-добре да предвиди още в началото кои пациенти с хроничен хепатит В ще отговорят на пегилирания интерферон и да се създаде един ранен индикатор за това кога трябва да бъде спряно лечението.
 
Пегилираният интерферон води до вирусологичен отговор (неоткриваема HBV ДНК) и загуба на “е” антигена на хепатит В (HBeAg) само при една малка част от пациентите с HBeAg-позитивен хроничен хепатит B. Лечението е скъпо и може да предизвика тежки странични ефекти (нежелани реакции) и затова клиницистите искат да знаят кога да спрат една терапия, която е малко вероятно да има благоприятен изход.
 
Известните предиктори за отговора на пегилирания интерферон още в началото на лечението включват генотипа на НВV (В реагира по-добре от D), вирусният товар на НВV преди лечението и нивото на аланин аминотрансферазата (ALT). Учените изследвали и дали намаляването на вирусния товар още на ранен етап от лечението има също прогнозна стойност.
 
Анализът обхваща 136 пациенти с хроничен хепатит В, лекувани с пегилиран интерферон. Отговорът е формулиран (дефиниран) като HBV ДНК < 10,000 copies/mL и загуба на HBeAg 26 седмици след завършване на лечението. Изследователите са си послужили с логистичен регресионен анализ за разработване на динамичен модел за прогнозиране, като са използвали НВV ДНК през първите 32 седмици от лечението.
 
Резултати
  Изследователите установяват едно ранно клинично полезно правило за продължаване или прекратяване на лечението чрез мрежа от гранични стойности за спада на НВV ДНК по време на лечението.
  Добавянето на спада на HBV ДНК на 4, 12, и 24 седмици към изходните фактори подобрява прогнозите за траен отговор.
  Добавен към изходните предиктори, спадът на HBV ДНК с най-малко 2log(10), или 100 пъти, в рамките на 24 седмици от началото на терапията, е силно свързано с отговора.   

......................

Цялата новина може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: Спад на HBV ДНК на 24-та седмица прогнозира траен отговор на пегилирания интерферон при хроничен хепатит В

Страници: 1 2 [3] 4 5 ... 25

СтатистикиСтатистики за посещенията

Locations of visitors to this page :    Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! Гласувай за сайта!  Оцени сайта!

Посетители след 12 Февруари 2007