Покажи Участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Теми - Мери_

Страници: 1 ... 23 24 [25]
361
Лечение HBV инфекцията: иницииране, спиране и промяна на терапията 
източник - http://www.doctorbg.com/page.php?id=14473
28 февруари 2008
 
Хроничният хепатит B (HBV) е потенциално сериозно заболяване, което може да доведе до цироза, краен стадий на чернодробна болест и хепатоцелуларен карцином. Около 350-400 млн души в световен мащаб са хронично инфектирани с HBV. В САЩ носителите са около 1,25 млн, а в България - над 450 хил. Въпреки известния прогресивен ход на хроничния хептатит В, много пациенти, които отговарят на критериите за инициация на лечение, остават нелекувани. Терапевтичните опции за контрол на вирусната репликация продължават да се увеличават, което неминуемо ще доведе до включването на много от пациентите на терапевтични схеми и по този начин - до намаляване на честотата на цироза и хепатоцелуларен карцином

HBV се рарзпространява парентерално чрез перинатална трансмисия или чрез директен контакт с инфектирана кръв или телесни течности. Най-честите рискови фактори са: деца, родени от майки с HBV инфекция, високорисково сексуално поведение и употребата на интравенозни наркотици. Индивидите, инфектирани в ранно детство, са обикновено асимптоматични, като инфекцията хронифицира в 30% до 90% от случаите. При възрастни симптоматиката е по-честа, но честотата на хронифициране - значително по-ниска - между 2% до 5%. Диагнозата на хронична HBV инфекция се поставя най-често въз основа на серологичната детекция на HBsAg 2 пъти на интервал поне от 6 месеца.

Естественият ход на хроничната HBV инфекция може да се раздели на 4 фази: имунен толеранс, имунен клирънс (hepatitis B e antigen [HBeAg] - позитивен хроничен хепатит В), инактивно носителство на HBsAg, реактивация - HBeAg-негативен хроничен хепатит B. Фазата на имунен толеранс се среща при пациентите, инфектирани по време на раждането или в ранното детство, и се характеризира с наличие на HBeAg, високи серумни HBV DNA нива (>20 000 МЕ/мл, обикновено значително повече) и нормални нива на АлАТ.

Следващата фаза е фазата на имунен клирънс, която е с различна продължителност. Серумните нива на HBV DNA са все още високи, но са съпътствани с персистиращо или интермитентно високи нива на АлАТ. Наблюдават се признаци на хроничен хепатит с или без фиброза на биопсията.

Изчистването на HBeAg и образуването на анти-HBeAg антитела (HBeAg сероконверсия) често води до преминаване в инактивно HBsAg носителство, характеризиращо се с нива на HBV DNA под 2000 МЕ/мл (или неоткриваеми нива) и нормални АлАТ стойности. По-голямата част от пациентите в тази фаза имат относително доброкачествен курс на болестта, но при някои се наблюдава реактивация и рискът от развитие на хепатоцелуларен карцином, въпреки че е нисък, съществува.

Някои пациенти под имунен натиск по време HBeAg сероконверсията или по време на инактивното носителство, развиват мутации, водещи до спирането или намаляването на продукция на HBeAg, но репликацията на HBV остава висока, което води до различна степен на чернодробна увреда. Тази четвърта фаза на хроничния хепатит В се нарича HBeAg-негативен хроничен хепатит В и се характеризира с флуктуиращи серумни нива на HBV DNA > 2000 МЕ/мл, персистиращо или интермитентно повишени нива на АлАТ и прогресивно чернодробно увреждане.

Иницииране на терапията

Терапия може да се започне при пациенти по време на фазата на имунен клирънс или реактивация - т.е при тези пациенти с високи серумни HBV DNA и АлАТ нива и/или с некровъзпаление на черния дроб, установено с биопсия. Тези пациенти имат най-голям шанс да се повлияят от терапята. Чернодробната биопсия не се извършва рутинно в практиката, но може да е решаваща в определянето дали даден пациент е подходящ за терапия, особено ако трябва да се извърши диференциална диагноза между инактивно носителство и HBeAg-негативен хроничен хептатит В. Чернодробната биопсия е полезна и при определянето на наличието на чернодробна болест при възрастни пациенти с нормална серумна АлАТ. При определянаето на критериите за инициация на лечение трбва да се използват ревизираните нормални АлАТ стойности - т.е горните граници на нормалните стойности - 30 U/L за мъже и 19 U/L за жени.

Главната цел на терапията на хроничния хептатит В е дългосрочното супресиране на HBV репликацията, респективно намаляване на серумната HBV DNA. Резултатите от от големи кохортни проучвания, проведени в Тайван, сочат, че HBV DNA нива над 100 000 копия/мл са свързани с развитието на цироза и/или хепатоцелуларен карцином в рамките на следващите десет години. Освен това било установено, че при пациенти с напреднала чернодробна фиброза или цироза прилагането на lamivudine в продължение на 3 години намалява риска от декомпенсация на чернодробната болест и развитието на хепатоцелуларен карцином

Лекарствата за първоначално лечение на хроничен хепатит В са следните: interferon alfa-2b, peginterferon alfa-2a, оралните нуклеозидни/нуклеотидни аналози lamivudine, adefovir dipivoxil, entecavir и telbivudine, като се очаква tenofovir да бъде одобрен от FDA през 2008 година.

Всеки от тези медикаменти има множество предимства и недостатъци. Главните пунктове, които трябва да се имат предвид преди иницация на терапия, включват ефикасност, безопасност, развитие на резистентност, начин на прилагане и цена.

Peginterferon alfa-2a има следните предимства - времетраене на терапията - 1 година, по-висока честота на HBeAg сероконверситя на първата година, не се развива резистентност, по-голяма вероятност за загуба на HBsAg и сероконверсия. Недостатъците на пегинтерферон терапията са парентералното прилагане, честите странични ефекти (особено грипоподобни симптоми, депресия, раздразнителност и цитопении), необходимост от по-интензивно лабораторно мониториране, контраиндикация при напреднала чернодробна болест и по-висока цена. Генотипирането би било полезно, за да се определи дали терапията с peginterferon alfa-2a би дала задоволителен резултат, тъй като е установено, че последната е по-ефикасна при пациенти с HBV генотип А и най-малко ефикасна при пациенти с генотип D вирус.

Нуклеозидните/нуклеотидните агенти имат следните предимства: орално приложение, добър толеранс, могат да бъдат използвани при напреднала чернодробна болест, добра потентност при понижване на HBV DNA нивата. Основните недостатъчи на тези медикаменти са нуждата от дългосрочно приложение и развитието на резистентност. Оралните препарати с висока генетична бариера за развитие на резистентност и/или висока потентност (напр.entecavir и tenofovir) са по-предпочитани заради намалената вероятност за развитие на резистентност.

Средствата на избор за лечение на хроничен хепатит B през 2008 г. най-вероятно ще включват peginterferon alfa-2a, entecavir, tenofovir и евентуално telbivudine, при условие че серумните HBV DNA нива са неоткриваеми след 24-седмична терапия, тъй като това е свързано с ниска вероятност за развитие на резистентност към този медикамент на 1-та и 2-та година от терапията с него. Interferon alfa-2b не се прилага поради наличието и по-добрите резултати на peginterferon alfa-2a. Lamivudine не се препоръчва за първоначална терапия поради неприемливо високата честота на резистентност и доказана по-слаба ефективност от entecavir и telbivudine. Tenofovir, за който наскоро бе установено, че е по-потентен от adefovir, най-вероятно ще замени adefovir като първоначално средство на избор след одобряването си през 2008 от FDA и регулаторните органи в други страни.

Алгоритъмът за лечение на хроничен хепатит В, разработен от американски хепатолози през 2006, претърпя последна промяна в края на 2007.

При пациентите с HBeAg-позитивен хроничен хепатит В и компенсирана чернодробна болест, тези със серумна HBV DNA ≥ 20,000 IU/mL плюс нива на АлАТ над горната нормална граница и/или с значително увреждане на черния дроб са подходящи за терапия.

При пациентите с HBeAg-негативен хроничен хепатит B и компенсирана чернодробна болест, по-ниските серумни HBV DNA нива (≥ 2000 IU/mL), повишената АлАТ и/или значителното чернодробно увреждане, установено чрез биопсия, са индикатори за иницацията на терапия

При пациентите с компенсирана цироза, нива на HBV DNA над 2000 IU/mL са достатъчни за започване на терапия, независимо от HBeAg статуса и нивата на АлАТ.

При пациентите с хроничен хептатит В и декомпенсирана цироза, HBV DNA нива ≥ 200 IU/mL са достатъчни за иницииране на терапия с орален агент. Трябва да се обмисли и извършването на чернодробна трансплантация. Съвременните тенденции сочат, че пациентите с компенсирана или декоменсирана чернодробна цироза трябва да да бъдат лекувани при всякаква детекция на HBV DNA, независимо от стойността. Нуклеозидите/нуклеотидите са предпочитаното средство на избор за лечение на хептатит В при пациенти с цироза, а peginterferon е относително или абсолютно противопоказан. Напоследък се препоръчва употребата на комбинация от нуклеозидни/нуклеотидни препарати при лечението на болни с цироза.

Препоръки за лечение на HBeAg-позитивни или негативни пациенти с компенсирана цироза



При пациентите, които са подложени на химиотерапия или терапия с анти-TNF медикамент и които имат HBsAg, независимо дали са неактивни носители или имат нелекуван хептатит В, трябва да приемат антивирусен нуклеозиден/нуклеотиден аналог като профилактика срещу реактивацията на HBV инфекцията. Антивирусният медикамет трябва да се започне непосредствено преди и 6-12 месеца след завършването на химиотерапията или терапията с анти-TNF препарат.

Кога трябва да се прекрати терапията

Пациентите на терапия трябва да бъдат наблюдавани поне през 3-6 месеца, а при лечение с peginterferon alfa-2a - и по-често, поради страничните ефекти и потенциална нетолерантност. Времетраенето на терапията с peginterferon alfa-2a е една година, но е възможно по-краткотрайна терапия да постигне същите резултати. Лечението с peginterferon alfa-2a трябва да се спре по-рано от 1 година след инициацията, единствено ако страничните ефекти са интолерабилни, което се случва при 5% от пациентите.

Крайната цел на лечението при пациенти с HBeAg-позитивен хроничен хепатит B, които са третирани с орални антивурисни агенти, е HBeAg сероконверсията към анти-HBe във връзка с много ниски или неоткриваеми нива на HBV DNA. Базирайки се на опита с lamivudine, който сочи, че вероятността на рецидив е по-малка, ако терапията се продължи 6-12 месеца след сероконверсията, същото се препоръчва и за останалите орални анти-HBV агенти.

Някои гайдлайнс препоръчват пациентите с цироза да бъдат лекувани в дългосрочен план, дори и след HBeAg сероконверсия поради риск от рецидив. Тъй като при пациентите с HBeAg-негативен хроничен хепатит В често се наблюдава реактивация при спиране на терапията след първата година, дори и при неоткриваеми ДНК нива, се препоръчва дългосрочна антивирусна терапия. Макар и рядко, при пациентите с HBeAg-негативна инфекция е възможна загуба на HBsAg със сероконверсия към anti-HBs.

Кога трябва да се промени терапията

Терапията трябва да се промени - най-вече чрез заменяне с друг медикамент, след провал в лечението. Дефиницията за провал на лечението е: намаляване на серумната HBV DNA с по-малко от 1 log10 IU/ml от първоначалната стойност на 12-та седмица; неадекватен вирологичен отговор - HBV DNA ≥ 2000 IU/mL на седмица 24 от лечението.

Пациентите с незадоволителен отговор към терапията, трябва да променят терапевтичния режим. Това става чрез замяна или добавяне на втори медикамент, но с важното условие да няма крос-резистентност между двата препарата. Пациентите, при които има частичен вирологичен отговор след 24-та седмица от лечението (HBV DNA ≥ 60 IU/mL до < 2000 IU/mL), се нуждаят от различен терапевтичен режим. При някои може да се добави втори медикамент, който не е крос-резистентен с първия.

Ако пациентите се третират с медикамент, към който се изгражда бавно резистентност (напр. entecavir), то лечението с него може да се продължи до или повече от 48 седмици. В този случай HBV DNA нивата на пациентите трябва да бъдат изследвани на всеки 3-6 месеца. Някои препарати като adefovir имат забавен антивирусен ефект. Такива пациенти трябва да продължат терапията, но да бъдат наблюдавани на всеки 3 месеца. Ако терапевтичният отговор остане частичен или неадекватен на 48-та седмица, терапията трябва да бъде сменена

Пациентите с хроничен хепатит B с неадекватен отговор на 24-я месец към терапията с медикамент, поддатлив на резистентност като telbivudine, трябва да заменят последния с различен по-потентен агент. Друг вариант е да се добави втори медикамент без крос-резистентност. Пациентът трябва да бъде наблюдаван на всеки 3 месеца до 48-та седмица; Ако серумните нива на HBV DNA паднат до неоткриваеми до седмица 48, са необходими допълнителни HBV DNA тестове на всеки 6 месеца. Пациентите с напреднало заболяване трябва да бъдат наблюдавани на всеки 3 месеца независимо от отговора към лечението.

Друго подходящо време за промяна на терапията (сменяне на медикамента или добавяне на втори медикамент) е, когато започне появата на резистентност от страна на HBV. Приложението на adefovir е свързано с 29% риск за развитие на резистентност при HBeAg-негативни пациенти след 5-годишна терапия. Entecavir е свързан с най-ниските кумулативни честоти на резистентност при наивни пациенти - <1% след 4-годишна терапия. Резистентност към telbivudine има при 25% от HBeAg-позитивните и 11% от HBeAg-негативните пациенти след 2-годишно приложение. Проучвания с telbivudine сочат, че колкото е по-добра вирусната суперсия на седмица 24, толкова са по-добри резултатите през първата и втората година от терапията в три главни аспекта: неоткриваеми ДНК нива, HBeAg сероконверсия, нормализиране на АлАТ и по-нисък риск от резистентност.

Най-добър профил от гледна точка за развитие на резистентност има при tenofovir. Проучвания при HBeAg-позитивни и HBeAg-негативни пациенти, лекувани с медикамента в продължение на 1 година, не са открили развитие на резистентност при нито един пациент. В таблицата по-долу са представени схемите на действие при развитие на резистентност. Общият принцип е, че трябва да се добави втори медикамент, който не е с кръстосана резистентност с първия (например добавяне на нуклеотиден препарат като adefovir или tenofovir,когато има проявена резистентност към нуклеозиден агент като lamivudine, telbivudine или entecavir. Обратното схващане важи за пациентите с adefovir резистентност - добавя се нуклеозиден аналог. Стратегията за добавяне на втори медикамент през последните години все повече се утвърждава над стратегията за редуване на медикаментите. Проучвания сочат, че честотата на резистентност към adefovir е значително по-висока, ако се използва switch стратегията (т.е смяна, а не добавяне) при съпътстваща lamivudine резистентност

Лечението на хроничен хептатит В търпи изключителен прогрес през последните 10 години, откакто първият анти-HBV медикамент - lamivudine, е лицензиран през 1998 г. Бъдещето на HBV терапията е добро, тъй като на пазара се очакват по-ефективни препарати - tenofovir например, както и по-добри подходи към лечението, които ще намалят случаите на резистентост.


362
Националният осигурителен институт, на основание чл. 29 от Наредба № 1 от 13 февруари 2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и рехабилитация (обн., ДВ, бр. 17 от 2007 г.) за 2008 г., сключи договори с 22 юридически лица за общо 52 изпълнители на дейността по профилактика и рехабилитация (заведения):

1. “Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД:
клон Боровец, Балнеохотел “Дружба 1”, гр. Банкя;
клон Боровец, Балнеохотел “Дружба 2”, гр. Банкя;
клон Боровец, Балнеохотел “Констанция”, с. Костенец;
клон Боровец, Хотел “Калина”, к. Боровец;
клон Баня, Балнеохотел “Стряма”, гр. Баня;
клон Баня, Балнеохотел “Гергана”, гр. Хисар;
клон Бургас, Балнеохотел “Свети Мина” – Дом 1, Бургаски минерални бани;
клон Бургас, Балнеохотел “Свети Мина” – Дом 2, Бургаски минерални бани;
клон Бургас, Балнеохотел “Жива вода”, Сливенски минерални бани;
клон Велинград, Балнеохотел “Велинград”, гр. Велинград;
клон Вършец, Балнеокомплекс “Тинтява”, гр. Вършец;
клон Габрово, Балнеохотел “Люляци” – к. Люляци, гр. Габрово;
клон Павел баня, Оздравителен комплекс, гр. Павел баня;
клон Павел баня, Балнеохотел “Загоре”, Старозагорски минерални бани;
клон Пловдив, Балнеохотел “Роза”, гр. Стрелча;
клон Пловдив, Хотел “Диана”, парк Родопи;
клон Хасково, Балнеохотел “Йонико”, Хасковски минерални бани;
Централно управление, Балнеохотел “Здравец”, гр. Тетевен.

2. “Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс” ЕАД:
филиал Наречен;
филиал Павел баня;
филиал Поморие;
филиал Сандански;
филиал Кюстендил;
филиал Момин проход;
филиал Овча могила;
филиал Велинград;
филиал Хисар;
филиал Баня, Карлово;
филиал Баните, Смолян;
филиал "Свети Мина", Вършец"

3. Военномедицинска академия:
Болнична база по балнеология, рехабилитация и профилактика “Калероя”, гр. Хисар;
Болнична база за лечение, рехабилитация и профилактика, гр. Банкя;
Болнична база по балнеология, рехабилитация и профилактика “Свети Георги Победоносец”, гр. Поморие.
4. Многопрофилна болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация “Вита” ЕООД, гр. Велинград.
5. Многопрофилна болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация “Света Богородица” ЕООД, с. Нареченски бани.
6. “Специализирана болница за рехабилитация – Банкя” АД, Ясен, гр. Банкя.
7. “Специализирана болница за рехабилитация – Бургаски минерални бани” ЕАД, с. Ветрен.
8. “Специализирана болница за рехабилитация – Здраве” ЕАД, гр. Банкя.
9. “Специализирана болница за рехабилитация – Марикостиново” ЕООД, с. Марикостиново.
10. “Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация” ЕООД , гр. Перник.
11. “Орфей Хотел” АД, гр. Девин.
12. “Хоспис Енергия” ЕООД, гр. Търговище.
13. “Специализирана болница за долекуване и продължително лечение – Малко Търново” ЕООД , гр. Малко Търново.
14. “Дая-Турс” ЕООД, хотел “Ди Марио”, гр. Симитли.
15. “Специализирана болница за рехабилитация – Сапарева баня” АД, гр. Сапарева баня.
16. “Мари – Д” ЕООД, гр. Несебър.
17. Специализирана болница за рехабилитация – “Свети Влас, Слънчев бряг” АД, гр. Несебър.
18. “Специализирана болница за рехабилитация Стайков и фамилия” ЕООД, хотел “Средец”, к. к. Слънчев
19. “Карате – К. Георгиева” ЕООД, Хотелски комплекс “Ален мак - 7”, к. к. “Чайка”.
20. “Леслав” ЕООД, хотел Vita Mores, к. к. Слънчев бряг.
21. Хотел “Банкя Палас” ООД, гр. Банкя.
22. Сирона Пропърти Мениджмънт ООД, СПА клуб Бор, гр. Велинград.

http://www.nssi.bg/content/rehabilitate/08/dok_08.html#Zaved

363
Д-р Румен Стефанов GSM: 088/ 8888 511
Специалист вътрешни болести дом.тел: 092/ 66-66-82
Гастроентерология и диететика  Steffanov_MD@yahoo.com 
  http://steffanov.dir.bg


МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ
РАЗРЕШЕНИ: прясно мляко, за предпочитане краве с намалена масленост и обезмаслено, прясно подквасено кисело мляко, таратор без чесън, диетична непрестояла извара, прясно подсирено сирене.
ОГРАНИЧЕНИ: обезмаслено краве сирене, пресен кашкавал “Витоша”.
ЗАБРАНЕНИ: пушени и топени сирена, кашкавал “Балкански”, високо маслена сметана.

МЕСО И МЕСНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ
РАЗРЕШЕНИ: нетлъсти, освободени от ципи, хрущяли и сухожилия меса в количество до 100 грама дневно-телешко, крехко говеждо, нетлъсто агнешко, пилешко, питомен заек, приготвен чрез варене и печене на скара или грил, печено месо.
ОГРАНИЧЕНИ: нетлъсто свинско, телешки черен дроб най-добре варен.
ЗАБРАНЕНИ: тлъсти меса, животински вътрешности, свински уши, крака, джолан, консервирани меса и колбаси, пастети, силни месни сосове, тлъсти птици.

РИБА И РИБНИ ПРОДУКТИ - ЗАБРАНЕНИ ПРИ НАПРЕДНАЛА ЦИРОЗА
РАЗРЕШЕНИ: нетлъсти речни риби-мряна, клен, бяла риба, пъстърва, щука, варени или печени на скара или под формата на ястия от смляно рибено месо.
ОГРАНИЧЕНИ: нетлъсти морски риби-сафрид, пролетна скумрия.
ЗАБРАНЕНИ: тлъсти риби-паламуд, есенна скумрия, попчета, сом, тлъст шаран, рибни консерви, хайвер, чирози, раци, рибни пастети, миди.

ЯЙЦА И ЯЙЧНИ ПРОДУКТИ
РАЗРЕШЕНИ: пресни кокоши яйца, яйчен белтък, до 2-3 яйца на седмица.
ЗАБРАНЕНИ: яйчен жълтък, яйца на прах, пачи и гъши яйца, майонеза.

МАЗНИНИ
РАЗРЕШЕНИ:растителни салатни масла - маслиново, слънчогледово, прясно краве масло до 15-20 гр. на ден.
ЗАБРАНЕНИ: свинска мас, говежда и овча лой, топено краве масло, маргарин, сланина.

ЗЕЛЕНЧУЦИ И ЗЕЛЕНЧУКОВИ КОНСЕРВИ
РАЗРЕШЕНИ: моркови, тиквички, картофи, пиперки, камби, домати, зелен грах и фасул, бамя, млади краставички, зеленчукови супи, салати.
ЗАБРАНЕНИ: лапад, спанак, киселец, патладжани, гъби, лук, чесън, туршии, бакла, кисело зеле, зрял фасул, грах, пържени картофи.

ПЛОДОВЕ И ПЛОДОВИ КОНСЕРВИ
РАЗРЕШЕНИ: портокали, грейпфрути, банани, ягоди, череши, вишни, кайсии, праскови, пъпеши, дини(при липса на оточно-асцитен синдром), круши, ябълки, дюли(печена), тиква, грозде, шипки, компоти, нектари, натурални плодови сокове.
ОГРАНИЧЕНИ: касис, малини, къпини, стафиди, кестени, сини - сливи, сухи кайсии.
ЗАБРАНЕНИ: лимони (при наличие на варици), недобре узрели и кисели плодове, сини сливи, смокини, фъстъци, орехи, лешници, бадеми.

ХЛЯБ И ТЕСТЕНИ ИЗДЕЛИЯ
РАЗРЕШЕНИ: бял хляб (най-подходящ е твърдия и препечен), кифли, ориз, макарони без яйца, обикновени бисквити, житна слиз, овесени ядки.
ОГРАНИЧЕНИ: бисквити приготвени с краве или растително масло (чаени, “чайка” и др.) кифли с мармалад, козунак.
ЗАБРАНЕНИ: типов пълнозърнест хляб, качамак, пържени закуски - мекици, банички, варена или печена царевица, пуканки.

ЗАХАР И СЛАДКИ ИЗДЕЛИЯ
РАЗРЕШЕНИ: чист пчелен мед, индустриална захар, глюкоза, конфитюри, мармалади, сиропи, локум, (щтрудели с ябълки, халва - ограничени).
ЗАБРАНЕНИ: баклава, маслени торти, пасти, кремове с какао и яйца, сладолед, шоколад, соеви бонбони, марципан.

ПИТИЕТА
РАЗРЕШЕНИ: чай от липов цвят, от лайка, от мента, от дюлеви кори и семки, отвара от шипки, от цикория, от червен кантарион, от магданоз, отвара от листа от глухарчета.
ОГРАНИЧЕНИ: сладка боза.
ЗАБРАНЕНИ: газирани минерални води и безалкохолни питиета, бира, вино, концентрирани алкохоли, кисела боза. При наличие на течност в коремната кухина (асцит), приемът на течности да се ограничи до един литър дневно.

ПОДПРВКИ
РАЗРЕШЕНИ: магданоз, копър, целина, девисил, ванилия.
ОГРАНИЧЕНИ: сладък червен пипер.
ЗАБРАНЕНИ: чесън, лютив червен пипер, чушлета, оцет, горчица, черен пипер, бахар, дафинов лист, канела, каранфил.

ГОТВАРСКАТА СОЛ да се ограничава, а при наличие на асцит се забранява. При асцит е наложителен постелен режим.


КАТЕГОРИЧНО СЕ ЗАБРАНЯВАТ АЛКОХОЛНИТЕ ПИТИЕТА И ТЮТЮНОПУШЕНОТО.
ЗАБРАНЯВА СЕ УПОТРЕБАТА НА СТУДЕНИ И МНОГО ГОРЕЩИ ХРАНИ И ПИТИЕТА.
ВСЕКИ ПРИЕМ НА МЕДИКАМЕНТИ ДА СТАВА СЛЕД КОНСУЛТАЦИЯ СЪС СПЕЦИАЛИСТ.

а това е линка: http://steffanov.dir.bg/diet03.html

365
 Д. Петрова(1), А. Цветанска(2), А. Донкова(1) и К. Чернев(1)
(1)Клиника по вътрешни болести и гастроентерология, МБАЛ “Александровска” -- София, (2)Вирусологична лаборатория, Университетска болница по педиатрия -- София
Резюме: Комбинираното лечение с Peginterferon alfa-2a и Ribavirin при болни с хепатит С осигурява траен вирусологичен отговор в 56% от случаите с генотип 1 и в над 80% от тези с генотип 3. Нашата цел е да проучим трайния вирусологичен отговор от комбинираното лечение с Peginterferon alfa-2a и Ribavirin при български пациенти с хроничен хепатит С. В проучването са включени 88 болни с хроничен хепатит С. Инфекцията е установена с наличието на anti-HCV антитела (ELISA) и потвърдена с PCR (Cobas Amplicor HCV Monitor Test, v. 2.0, Roche Diagnostics). Генотипизиране е извършено при всички пациенти по метода на Germer и сътр. При всички е извършена чернодробна биопсия за преценка на некроинфламаторната активност и тежестта на фиброобразуване в черния дроб. Трайният вирусологичен отговор е оценен по липсата на доловими стойности на HCV RNA в серума с качествен PCR анализ 6 месеца след приключване на лечението. Траен вирусологичен отговор установихме при 63/88 от болните (71.6%). Траен отговор е налице при 49/68 (72.1%) от болните с генотип 1 и при 14/20 (70.0%) от болните с друг генотип. Дванадесет болни не са отговорили на лечението, а тринадесет са възстановили репликацията след спиране на лечението. Трайният вирусологичен отговор не се влияе от пола, възрастта, вирусното натоварване, генотипа, начина на заразяване и статуса (“наивен”, релапсирал или неотговорил на предшестващо антивирусно лечение) на пациентите. Трайният вирусологичен отговор е по-лош при болните с хистологични данни за цироза в сравнение с болните с хепатит (33.3% срещу 81.4%). Комбинираното лечение с Peginterferon alfa-2a + Ribavirin осигурява висок траен вирусологичен отговор при болните с хепатит С и може да се прилага ефективно при трудния за повлияване генотип 1, както и в специалните групи пациенти -- неотговорили и реактивирали инфекцията след предшестваща терапия с конвенционален интерферон. Своевременното лечение преди прогресията на чернодробното увреждане в чернодробна цироза осигурява оптимален терапевтичен резултат.

Това е резюмето на статията, публикувана в списание "Медицински преглед" 4/2007

366
Мумифицираните тела на древните корейци могат да хвърлят светлина върху лечението на едно от най-опасните съвременни заболявания - хепатит Б, твърди професорът от Ерусалимския университет Марк Шпигелман.
През последните години в Южна Корея се наблюдава строителен бум. Много често строителите се натъкват на различни древни погребения, но никой не е очаквал да открие в тази страна мумии.

Култът към предците, който практикуват от незапомнени времена корейците, забравяна покойника да бъде подлаган на каквито и да било външни вмешателства.

Тялото трябва да се разлага, следвайки естествените процеси. Учените от университета Данкок и от Сеулския национален университет са успели да открият в черния дроб на една от мумиите, която е на около 500 години, образци от вируса на хепатит Б.

За провеждането на по-нататъшни изследвания корейските учени са поканили своя колега професор Марк Шпигелман, който е известен с постиженията си в палеоепидемиологията - дисциплина, изучаваща древните болести.

По-рано вирусът на хепатит Б никога не е бил откриван в мумии. В най-скоро време учените смятат да проведат по-нататъшни изследвания на генома на тези древни образци на вируса.

По време на работата си те смятат да установят какви изменения е претърпял хепатит Б по време на еволюцията си.

от www.actualno.com

367
Две успoредни проучвания установиха, че анти-HIV медикаментът Тенофовир (Tenofovir) (Viread, Gilead Sciences) е значително по-ефективен от Адефовир (Adefovir) (Hepsera, Gilead Sciences) срещу хепатит Б вируса (HBV). Данните бяха представени на 58-та годишна среща на Американската асоциация за проучване на чернодробните заболявания.

При първото проучване при 92 % от пациентите с HBeAg- хроничен хепатит Б, които употребявали тенофовир, се наблюдавало спадане на нивото на HBV DNA под 300 копия/мкл. При болните, третирани с адефовир, едва 59% достигнали нива под 300 к/мкл.

При второто проучване пациентите били със положителен HBeAg. Отново най-добър резултат дало лечението с тенофовир - 74% от пациентите достигнали нива на HBV DNA в кръвта под 300 копия/мкл. За сравнение - при групата с адефовир процентът бил 23

Според авторът на проучванията - д-р Патрик Марселин, тенофовир има потенциала да стане важна опция при лечение на болни с хроничен хепатит Б.

Тенофовир е анти-HIV медикамент от групата на нуклиозидните инхибитори на обратната транскриптаза. Широко се прилага в САЩ и Европа като част от високоефективната антиретровирусна терапия на ХИВ-инфекцията. Нито едно от лекарствата на Gilead Sciences не е достъпно в България.

Информацията е от www.doctorbg.com

368
Нов медикамент срещу хепатит В е по-ефективен от сегашните лекарства

Ново проучване сочи, че нов медикамент, одобрен насокоро за лечение на хепатит В, е по-ефективен от стандартната терапия - lamivudine. Освен това китайските учени установили, че много по-малък брой хора изграждат резистентност срещу новия медикамент - telbivudine (Tyzeka, Sebivo).

Проучването, публикувано в New England Journal of Medicine, установило, че 8% повече пациенти отговарят на лечението с telbivudine в сравнение с lamivudine, като рискът от резистентност е поне с 50% по-малък.

"Редицата терапевтични възможности, които са достъпни днес, ще улеснят клиницистите да поддържат дългосрочен контрол на HBV репликацията. Резултатите от проучването показват, че telbivudine е ефективна терапия при пациенти с хроничен хепатит B", отбелязват авторите на проучването.

Хепатит В е вирусна инфекция, поразяваща черния дроб. Най-често се предава по полов и кръвен път. 1/3 от инфектираните нямат симптоми, а когато се появят, включват: жълтеница, умора, абдоминална болка, липса на апетит, гадене, повъръщане и болки в ставите. При повечето хора инфекцията е транзиентна - продължава най-много 6 месеца. Въпреки това, при някои хепатит В може да хронифицира и това се случва в 6% процента от случаите. При деца на възраст до 6 години хронификация има при 30%, а при новородени, заразени от майката - в 90% от случаите. Хепатит В може да доведе до чернодробна фиброза, която може да доведе до чернодробен карцином или чернодробна недостатъчност.

Целта на лечението е да са поддържат възможно най ниски нива на вируса. Дори и при неоткриваеми нива, лечението е наложително, за да се избегне повторна виремия. Хората с хепатит В трябва да бъдат тествани за позитивност или негативност на Е-антигена. Позитивен резултат за Е-антиген е индикация за упорита инфекция.

Въпреки че има няколко терапевтични опции за лечение на хепатит В, голям проблем остава резистентността, която пациентите придобиват към тези лекарства. Два нови медикамента - entecavir (Baraclude) и telbivudine бяха одобрени от FDA (Американската агенция за лекарствата и храните) през 2005 година.

Настоящото проучване сравнява ефективността на telbivudine срещу lamivudine. Учените рандомизирали 1 370 пациента с хроничен хепатит В на 600 мг telbivudine или 100 мг lamivudine веднъж дневно.

След 1 година лечение 75,3 % от HBeAg позитивните, приемащи telbivudine, имали терапевтичен отговор срещу 67% от lamivudine групата. При HBeAg негативните терапевтичен отговор имало при 64,7% от telbivudine групата срещу 56,3 от пациентите на lamivudine.

60% от telbivudine срещу 40,4% от lamivudine групата с позитивен HBeAg достигнали неоткриваеми вирусни нива на първата година. При HBeAg- пациентите процентите били съответно - 88,3 и 71,4. Освен това telbivudine довел до неоткриваеми нива с 6 седмици по-бързо от lamivudine.

Резистентност се наблюдавала при 5% и 11% от HBeAg+ пациентите, приемащи telbivudine и lamivudine съответно. При HBeAg- пациентите - съотношението било 2,3% и 10,7% съответно.

Двата медикамента имат подобен профил откъм странични ефекти.

публикуваната информация е от www.doctorbg.com



369
В таблицата, която съм прикрепила са описани страничните ефекти при лечението на хепатит B и хепатит С с pegasys. Информацията е от сайта на Roche http://roche.bg
При лечение на болни с хепатит B страничните ефекти са доста по-слабо изразени. Нека да успокоим малко болните с хепатит B, на които им предстои лечение тепърва!!!
Успех на всички, на които им предстои лечение!!!

370
На лечение съм / Хепатит Б - лечение с Pegasys
« -: Ноември 13, 2007, 00:03:44 »
Здравейте!
Бях решила да не пиша в този раздел, за да не стресирам хората, които още не са започнали лечението, но днес реших да споделя първите си впечатления.
Всъщност се бях настроила на какви ли не страшни болки - а поне до сега ми се струва, че всичко е поносимо и не чак толкова ужасно.
Първата инжекция ми я поставиха в болницата  и 2-3 часа след това започнах да вдигам температура и да чувствам болки както при грип. Почувствах  болки в мускулите и в ставите. На следващия  ден температурата спадна и болките изчезнаха. Вечерта получих кръвотечение от носа, което много бързо спря.
След 2-та и 3-тата инжекция  нямах нито температура нито болки в ставите, нито кръвотечение.  Само от  време на време  ме боли главата, но тя и без интерферон си ме болеше от време на време.
Така, че - не е толкова страшно.
В края на втората седмица си направих ПКК - всичко ми е в  норма!
Единственото нещо, което поктоянно се усеща е отпадналост и много бърза уморяемост. Поне за сега при мен е само това!
Поздрави и успех на всички!!!

371
Здравейте!
Интересувам се дали е добре да се вземат хепатопротектори ако ензимите са в норма.

372
Моята история / Здравейте!
« -: Септември 27, 2007, 00:04:14 »
Здравейте!
Много се зарадвах, когато открих този форум!!!
Благодарности на неговия създател!
В началото на януари ми правиха биопсия в "Иван Рилски", резултатите ми бяха готови чак в края на месец април а до днес не съм получила все още писмо от здравната каса за одобрение на лечението и за включване в списъка на чакащите. Като се има предвид, че носителството на австралийски антиген ми го съобщиха още през 1999 година и от тогава никой за нищо не ме информира въпреки стойностите, които имах на ASAT и ALAT -1300 - 1400???? Трябваше да минат цели 6 години, да получа отново стойности над 1300 и чак тогава да ми кажат, че имам хроничен хепатит Б и всичко останало. Съпругът ми и децата ми не са заразени и ги имунизирах с ваксина срещу хепатит А и Б.
Оказа се, че сестра ми също има австралийски антиген, който и е открит при раждане на второто дете, но при нея  хепатита не е активен.

Страници: 1 ... 23 24 [25]

СтатистикиСтатистики за посещенията

Locations of visitors to this page :    Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! Гласувай за сайта!  Оцени сайта!

Посетители след 12 Февруари 2007