Автор Тема:  Най-после светлина в тунела  (Прочетена 97222 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен tetibulka

  • Топ потребител на форума - немедицинско лице
  • Степен на активност - Доцент
  • *****
  • Публикации: 2317
  • Пол: Жена
  • Осем години.
    • Профил
  • Вид лечение: Софосбувир
  • Резултати: Повторно лечение
  • Статус: Има близък с хепатит C
Re: Най-после светлина в тунела
« Отговор #375 -: Август 31, 2011, 17:44:38 »
Йоки,
нямам представа колко те боли, и съм убедена, че много ти е трудно.
Но сега дължиш на Киро да дадеш на децата му всичко, от което се нуждаят. И докато го правиш вероятно с времето ще започнеш да виждаш и светлина.

Имам приятелка, която на 36 години е загубила съпруга си и останала сама с две дъщери на 12 и на 14. С една учителска заплата ги е отгледала от края на 80те до средата на 90те, вече има внуци.  Говори за съпруга си с много обич, все търси негови черти у внуците си, на моменти сякаш го идеализира. Обаче с какъв хъс живее, понякога се срамувам от себе си, че хленча, като я гледам нея.

Така че загубата е огромна, но ти ще продължиш нататък, ще носиш болката си и сама ще избереш как и за какво да живееш. И сигурно ще станеш втората ми приятелка, която ме кара да се срамувам от себе си.

Не се извинявай, когато споделяш. Прави го винаги, когато имаш нужда.

Дани
« Последна редакция: Август 31, 2011, 20:16:01 от tetibulka »
Hang in there.

Неактивен anita

  • Топ потребител на форума - немедицинско лице
  • Степен на активност - Доцент
  • *****
  • Публикации: 2988
  • Пол: Жена
    • Профил
    • ХепАктив - сдружение за борба с хепатита
  • Вид лечение: Пегилиран интерферон + рибавирин
  • Резултати: Успешнo
  • Статус: Хроничен хепатит C
Re: Най-после светлина в тунела
« Отговор #376 -: Август 31, 2011, 18:18:08 »
Йоки, знам, чè ти е много тежко и много те боли, но колко незнам. Не съм го изпитвала. Губила съм близък, човек, но съм имала опора до себе си.
Ти сега си сама и се чувстваш изгубена, а имаш 2 деца, които търсят утеха в теб. Каквото и да кажа ще е безсилно пред мъката ти.
Казват, че времето лекува. Може и да е така, на аз си мисля, чè мъката не намалява с времето. Просто се научаваме да живеем с нея и в някои моменти ни връхлита  отново с пълна сила.
Светлинката ще се появи постепенно, когато вече тотално си изгубила надежда за нея. Живота те смаза, но ти си силна. Доказа ни го през тези месеци и ще намериш сили отново да се бориш заради Киро. Имаш две прекрасни деца заради, които да продължиш. Киро не би искал да се предаваш. Събери всички сила да продължиш напред.
Иска ми се още много неща да ти кажа, но те са все в тоя ред на мисли.
Имаш ли нужда от помощ ние сме насреща. Знаеш, чè сме от един град и и почувстваш ли  потребност да поговорим, обади ми се. :hug1:
« Последна редакция: Август 31, 2011, 22:21:53 от anita »


Сдружение ХепАктив - www.hepactive.org


Неактивен Erma

  • Немедицинско лице
  • Степен на активност - Студент
  • ****
  • Публикации: 200
  • Пол: Жена
    • Профил
  • Вид лечение: Пегилиран интерферон + рибавирин
  • Резултати: Успешно завършенo - чака резултати
  • Статус: Хроничен хепатит C
Re: Най-после светлина в тунела
« Отговор #377 -: Август 31, 2011, 20:00:06 »
Йоки, моите съболезнования...Не знам какво да кажа...много ми е мъчно...
Утеши децата, доколкото можеш...дай им сила и кураж, сега имат само теб, и ти  тях, това ще ви спаси от отчаянието и депресията!
Ако имаш потребност, пиши и споделяй с нас всичко, всяка мисъл, всяка емоция...Ние сме тук, за да съпреживяваме и тъгуваме с теб!
Прегръщам те, Ерма


Неактивен ivka81

  • Топ потребител на форума - немедицинско лице
  • Степен на активност - Докторант
  • *****
  • Публикации: 608
  • Пол: Жена
  • генотип 1b
    • Профил
  • Вид лечение: Пегилиран интерферон + рибавирин
  • Резултати: Успешнo
  • Статус: Хроничен хепатит C
Re: Най-после светлина в тунела
« Отговор #378 -: Август 31, 2011, 21:48:18 »
Цял ден стоя и препрочитам последните страници от темата и не знам какво да кажа.Наистина в такива моменти думите са излишни.Ако сега можех бих те прегърнала.Бих те държала за ръка,и щях да мълча.Споделям и тъгувам за загубата и болката  Ви. Сега не мога да те окуража.Не мога да ти кажа да си силна. Прегръщай децата,заедно сте. Той е там и Ви обича.


Ивето



Не търси пътя!Отиди там, където го няма и остави следа....

Неактивен qiqi

  • Топ потребител на форума - немедицинско лице
  • Степен на активност - Докторант
  • *****
  • Публикации: 845
  • Пол: Жена
    • Профил
  • Вид лечение: Пегилиран интерферон + рибавирин
  • Резултати: Успешнo
  • Статус: Хроничен хепатит C
Re: Най-после светлина в тунела
« Отговор #379 -: Август 31, 2011, 23:47:11 »
Йоки,трудно е,много е трудно.
С течение на времето човек се научава  да живее с тази болка.
Прегръщам те :flowers:

Неактивен sunshine

  • Топ потребител на форума - немедицинско лице
  • Степен на активност - Докторант
  • *****
  • Публикации: 710
  • Пол: Жена
  • генотип 3
    • Профил
  • Вид лечение: Пегилиран интерферон + рибавирин
  • Резултати: Успешнo
  • Статус: Хроничен хепатит C
Re: Най-после светлина в тунела
« Отговор #380 -: Септември 09, 2011, 22:26:12 »
Господи, Йоки.... не е честно!

Моите съболезнования..



 


СтатистикиСтатистики за посещенията

Locations of visitors to this page :    Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! Гласувай за сайта!  Оцени сайта!

Посетители след 12 Февруари 2007