В момента 7 хепатит В терапии са одобрени в Европа: конвенционален интерферон алфа, пегилиран интерферон алфа, lamivudine, telbivudine, entecavir, adefovir и tenofovir.
Европейската асоциация за изследване на черния дроб (EASL) е публикувала клинични практики и насоки за управление на пациенти с хроничен хепатит В вирусна (HBV) инфекция, през м. февруари 2009 във вестник на Hepatology.
Новият документ започва с преглед на епидемиологията на хроничен хепатит В, както и естествената история и прогресията на болестта. Смята се, че около една трета от населението на света има доказателства за минала или настояща HBV инфекция, докато около 350 милиона души, са хронично инфектирани.
Насоките обхващат предварителната оценка на чернодробната болест, като се използват биохимични маркери и чернодробна биопсия, цели и крайни точки на терапията, определения на отговора на лечението, както и обобщение на данните от проучванията на анти-HBV терапиите.
"Целта на лечението на хепатит В е да се подобри качеството на живот и оцеляването, като се предотвратява прогресията на болестта до цироза, декомпенсирана цироза, краен стадий на чернодробно заболяване, HCC [хепатоцелуларен карцином] и смърт," Специалистите на EASL пишат "Тази цел може да се постигне, ако HBV репликацията може да бъде подтисната по устойчив начин, придружаващо намаляване хистологичната активност на хроничния хепатит, намаляване на риска от цироза и намаляване на риска от хепатоцелуларен карцином в пациентите без цироза и вероятно също така, но в по-малка степента, в пациентите с цироза. Независимо от това, HBV инфекцията не може да бъде напълно ликвидирана благодарение на устойчивостта на ковалентната затворена кръгова ДНК (cccDNA) в ядрата на заразените хепатоцити. "
Няколко нови антивирусни препарата са били оценени и лицензиран от EASL консенсус конференцията през 2002 година. В момента 7 терапии за лечение на хепатит В са одобрени в Европа: конвенционален интерферон алфа, пегилиран интерферон алфа, ламивудин (Epivir-HBV), телбивудин (Tyzeka или Sebivo), ентекавир (Baraclude), адефовир (Hepsera) и тенофовир (Viread).
Ниските изходни HBV ДНК и повишени ALT предричат добър отговор към интерферон или нуклеозидни / нуклеотидните аналози. HBV генотипите се повлияват различно само по отношение на отговора при терапия с интерферон – пациенти с генотипове А и В са свързани с по-добър отговор от C и D.
Повече по темата може да прочетете тук:
http://hepactive.org/content/news/hbv_treatment_in_Europe
