Интерферонът с контролирано освобождаване (Locteron), прилаган на всеки 2 седмици, действа също така добре както и пегилирания интерферон, но с по-малко странични ефекти Автор: Liz Highleyman
Дата: 18 май 2010
РЕЗЮМЕ: Рецептура на интерферон алфа-2b (Locteron) с контролирано освобождаване, в комбинация с рибавирин, води до супресия (потискане) на вируса на хепатит С (НСV) подобна на тази, постигана с пегилиран интерферон плюс рибавирин в продължение на 12 седмици, според 3 изследвания, представени миналия месец във Виена на 45-та Годишна среща на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL 2010). Макар че сходен брой пациенти са постигнали неоткриваем вирусен товар на НСV, то при пациентите, приемали Локтерон, е имало по-малко грипоподобни странични ефекти. Като част от стандартната терапия на хроничен хепатит C, пегилираният интерферон се дава веднъж седмично заедно с ежедневния рибавирин. Локтерон (Locteron), създаден от Biolex по лиценз на OctoPlus, е рекомбинантна формула (рецептура) на интерферон алфа-2b на база микросфери с контролирано освобождаване, който се задържа по-дълго в организма и може да се приема веднъж на всеки 2 седмици. Предходни изследвания показват, че най-ниската концентрация (най-ниското равнище) между дозите поддържа адекватна антивирусна активност.
В откритото фаза 2b Изследване 480, представено пред EASL като последен пробив при оралните медикаменти, З. Кръстев и колеги са включили 74 терапевтично-наивни пациенти с хепатит С, генотип 1 с компенсирано чернодробно заболяване:
Група A: 42 пациенти в Румъния и България (6-седмични данни; 12-те седмици още не са анализирани);
Група B: 32 пациенти в Израел (12-седмични данни).
Участниците са разпределени на случаен принцип да приемат 480 mcg Locteron веднъж на всеки 2 седмици или 1.5 mcg/kg пегилиран интерферон alfa-2b (PegIntron) веднъж седмично, и двата в комбинация с адаптиран спрямо теглото рибавирин, в продължение на 12 седмици.
6-седмичните данни от Група А показват, че вирусният товар на НСV е намалял по-бързо при подгрупата (направлението) на Locteron в сравнение с подгрупата на пегилиран интерферон, което означава намаление съответно от около 4 и 2 лога (10 000 и 100 пъти), и съответно около 40% и 5% постигане на неоткриваема НСV РНК.
Според данните на група В, на 12-та седмица Locteron не отстъпва на пегилирания интерферон със средно намаление на вирусния товар от около 4 лога (10 000 пъти) и около 60% с неоткриваема НСV РНК и в двете подгрупи.
Процентите на нежеланите лекарствени реакции са сходни в отделните направления и на двете групи.
В група A, участниците, получавали Locteron, съобщават за около една трета кумулативни грипоподобни симптоми (главоболие, втрисане, температура, болки в мускулите или ставите) от броя им при приемащите пегилиран интерферон, но числата са сходни и в двете направления на група В.
Хематологични (кръвни) аномалии включително неутропения (нисък брой на неутрофилите) се срещат рядко в двете подгрупи и са били главно леки до умерени.
Въпреки че като цяло честотата на реакциите на мястото на инжектиране е сходна, получателите на Locteron в група А по-често съобщават за индурации (твърд оток, втвърдяване) от получателите на пегилиран интерферон.
E. Lawitz и колеги представиха плакат, който описва констатациите от фаза2b на изпитанието SELECT-2, в която 116 терапевтично-наивни пациенти с хроничен хепатит С, генотип 1 от САЩ и Европа са били рандомизирани да получават веднъж седмично пегилиран интерферон или Locteron веднъж на всеки 2 седмици в дози от 320 mcg (микрограма), 480 mcg, или 640 mcg, всичките придружени от адаптиран спрямо теглото рибавирин, в продължение на 48 седмици. Изследователите наблюдавали промените в НСV РНК и грипоподобните симптоми на база информацията, давана от от самите пациенти, които за тази цел използвали уеб сайт.
.....................
Цялата новина може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив:
Интерферонът с контролирано освобождаване (Locteron), прилаган на всеки 2 седмици, действа също така добре както и пегилирания интерферон, но с по-малко странични ефекти