Естествено придобита STAT-С резистентност
Учени проучват няколко специфично насочени антивирусни терапии срещу хепатит С (Specifically Targeted Antiviral Therapies for hepatitis C или STAT-С), включително и HCV протеазни инхибитори и полимеразни инхибитори. Въпреки че засега някои пациенти са постигнали добри резултати, недостатъкът на този подход се състои в появата на резистентност. Както се съобщава в броя на списание Hepatology от декември 2008 г. (а също и на срещата на AASLD за 2008 г.), T. Kuntzen и негови колеги са анализирали естествено възникващи мутации на резистентност при повече от 500 пациенти с хепатит С, генотип 1, които не са били подлагани на лечение, в САЩ, Германия и Швейцария.
Мутации, свързани с резистентност към HCV протеазните инхибитори telaprevir, ITMN-191, boceprevir, SCH6 и BILN2061 (чието прилагане е прекратено поради неговата токсичност), NS5B полимеразния инхибитор AG-021541 и NS4A антагониста ACH-806, са засечени с честота от 0,3 % до 2,8 % от населението. Двама пациенти вероятно са имали резистентност към множество лекарства. Като цяло, хората с генотип 1а е по-вероятно да имат поне една мутация на резистентност, отколкото хората с генотип 1б (8,6 % срещу 1,4 %). Голямата част от пациентите с такива мутации са имали високо вирусно натоварване с HCV, което показва, че резистентните на лекарства вирусни мутации могат да се размножават наравно с нерезистентния вирус. Влиянието на естествено съществуващите мутации на резистентност изисква по-нататъшно проучване, но би могло да оправдае използването на комбинирана терапия.
............................
Прочети повече тук:
http://hepactive.org/content/articles/science_journals_review/hcv_journal/year_2009_issue_1
