Нещата от живота-толкова прости,леснообясними,и до болка истински!
Вчера една позната,потърси съдействие и обяснение,тъй като на синът й ,му съставили акт,от КАТ
!И кой е съставителя -викам аз,ами твоят мъж!
/моят ,де/
-Какво може да се направи?- тревожно пита тя.
Аз като всеотдайна майка Тереза,чакам съпруга ,за да разпитам-какво ,що?И ако случайно нещо може да се понамали наказанието ,да ходатайствам!Знам ,че сигурно ще отнеса критика от мъжа ми ,но приятелка ,какво да се прави!
Разказа той,с нежелание,но разбрах,че "детето"на 19години,карало с 93 км/ч при разрешена 60км/ч,защото бързало и при все ,че срещу него движещите се запалили пътя да светкат ,за предупреждение ,за среща с КАТ!На това му викам -самонадеяно и безотговорно шофиране!
Извода за мен беше:Най-лошо е да накараш човек,който си е свършил работата да се чувства виновен ,че я върши професионално!А освен това ,мъжът ми каза:Ако не го бяхме спрели,и с тази скорост ,се забие в най-добрия случай в дърво,какво тогава ,щеше да пита майка му?Естествено млъкнах и ми стана кофти,че въобще се обадих!
На всичко отгоре ,след като не е чел правилника ,пита и каква е санкцията-моят мъж тогава вече ме отряза,
та се наложи да правя справка със закона -отнемат се 7т. ,глоба -100лв. и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец!
В този случай,не знам да чукам на дърво ли ,да се радвам,че рядко шофирам ли,или да се надявам ,че всеки седнал зад волана все пак,има мозък?
