И аз агитирам наляво и надясно
Но така е по-добре - човек да знае, за да може да вземе мерки или пък да е спокоен, че всичко му е наред
А иначе относно разгласяването на всички (като отговор на Ели
) едва ли ще стигна до там... надявам се поне, де, че съм доста емоционална по принцип, в последно време още повече
и общо взето очаквам всичко от себе си, най-вече изпадане в крайности
Като цяло май не ми се е променил до момента нито начина на живот бог знае колко (освен че за първи път ми се случи да видя какво е да ходиш по клубове и да не пиеш алкохол
), нито отношението към него
То е и рано още - едва от седмица знам, че съм болна, ама аз май винаги съм си живяла със съзнанието, че трябва да се живее така, все едно утрето може и да не дойде ... та каквото и да става, продължаваме напред и това е
Вече казах на брат ми и реакцията му беше "Кво се притесняваш, като те познавам ша минеш като товарен влак и през тва"
, а ако/като стигна до лечение, може би ще кажа и на шефа си... и съм сигурна, че ще срещна разбиране... ако ли пък греша, толкова по-зле за него
Не знам, хем ме е страх и се притеснявам, хем съм наясно, че колкото и да се притеснявам, файда голяма няма, така че... лека полека действаме и... каквото - такова
