Автор Тема:  Хепатит C  (Прочетена 8215 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен bozhichkov

  • Топ потребител на форума - немедицинско лице
  • Степен на активност - Студент
  • *****
  • Публикации: 111
  • Пол: Мъж
  • тел. 088/50 50 400
    • Профил
  • Вид лечение: Пегилиран интерферон + рибавирин
  • Резултати: Успешно завършенo - чака резултати
  • Статус: Хроничен хепатит C
Хепатит C
« -: Август 20, 2007, 21:55:37 »
"Хепатит" е общо понятие, което означава възпаление на черния дроб. Такова възпаление може да възникне в резултат на вирусна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, прием на определени лекарства, контакт с някои химикали, отрови или вследствие на нарушение в имунната (защитната) система на организма.

Хепатит С (известен в миналото като нито "А", нито "В" хепатит) е вирусна инфекция, която може да причини възпалително заболяване на черния дроб и увреждането му. Хепатит С е понастоящем една от най-честите форми на хроничен вирусен хепатит в световен мащаб (особено след въведената от известно време задължителна ваксинация на всички новородени срещу хепатит В).

Хепатит С е заболяване на целия организъм, не само на черния дроб. Болестта се характеризира със значителен брой изънчернодробни прояви.

Ако човешкият организъм не успее да се пребори с инфекцията, възпалението не черния дроб може да стане хронично (дълго продължаващо, постоянно) и да стане причина за хронично чернодробно заболяване, което е сериозно и нерядко застрашаващо живота.

Вирусът на хепатит С може да причини кратко-протичащ (остър) хепатит, който може да протече със или без симптоми (оплаквания) и завършва с оздравяване и очистване на организма от вируса. До 85%, обаче, от заразените с вируса на хепатит С развиват хроничен хепатит С. За хроничен хепатит се приема наличието на оплаквания и определени промени в биохимичните, морфологичните и серологични изследвания за повече от 6 месеца. В 1% от случаите хепатит С протича светкавично ("фулмминантен хепатит") с много тежко увреждане на черния дроб и бързо развитие на чернодробна недостатъчност. В част от случаите инфекцията с HCV не предизвиква никакви оплаквания и промени в изследванията; тези хора се наричат здрави носители. Склонността на вируса към развитие на хронично заболяване се обяснява със способността му да избягва защитния отговор на имунната система на организма. Около 1/3 от хората, хронично зарзени с хепатит С, развиват тежко увреждане на черния дроб, наречено чернодробна цироза. Чернодробната цироза представлява разрастване на нефункционираща съединителна тъкан на мястото на чернодробните клекти и на практика загуба на функцията на черния дроб. Чернодробната цироза, от своя страна, може да доведе до развитие на много усложнения, включително и чернодробен рак.

Хората, страдащи от хроничен хепатит С остават заразноопасни и могат да предават вируса на други.
Хепатит С се причинява от вирус, който се нарича хепатит С вирус и съкратено се означава като HCV. НСV няма родствени връзки с другите вируси, най-често предизвикващи хепатит (А, В, D и E). Вирусът съдържа рибонуклеинова киселина (РНК), която представлява неговата генетична информация (кодът, необходим за призводството на структурните частици на вируса и размножаването му).

Генетичната структура на HCV показва голямо разнообразие и възоснова на това HCV се дели на шест основни генотипа (генетично ралични видове). Всеки един от тях предизвиква заболяване с различна тежест, поддава се в различна степен на лечение, има различна прогноза и т.н.). В организма на един заразен с HCV човек, съществуват генетично различни един от друг (но все пак от един генотип) вируси, които са произлезли в резултат на мутации.
Инфекцията с този вирус е инфекция на целия организъм.

Най-характерно, обаче, е засягането на черния дроб. Начинът, по който вирусът на хепатит С предизвиква увреждане на черния дроб, не е известен със сигурност. Предполага се известен директен токсичен ефект на вируса върху чернодробните клетки. С по-голяма вероятност се смята, че увреждането се предизвиква от имунната система на тялото. имунният отговор на организма (това е защитният отговор на имунната система), в опита си да атакува вируса като чужд за организма агент, унищожава и чернодробните клетки, в които вирусът се е заселил.

Имунният отговор се осъществява от специфични защитни белтъчни молекули, насочени срещу вируса (наричат се антитела) и от специфични бели кръвни клетки (цитотоксични лимфоцити). Така, при вирусната хепатит С инфекция, защитната реакция на имунната система е отговорна както за елиминирането на HСV от тялото и очистване от инфекцията, така и за увреждането на чернодробните клетки. По този начин имунният отговор включва в себе си баланс между защитен и разрушителен ефект. В зависимост от превеса на някой от тях се предопределя и хода на инфекцията с вируса на хепатит С у даден човек. Както вече бе споменато, вирусът в един и същи човек мутира при размножаването си, в резултат на което се получават много вирусни субтипове. Вероятно това е механизъм, по който HCV се стреми да избегне "унищожение" от имунната система. Може би имунната система се затруднява да произведе специфични антитела и лимфоцити, насочени срещу толкова разнообразни чужди агенти и в това се крие причината за големия процент от случаи, в които хепатит С става хроничен (имунната система не може да елиминира причинителя, който се променя непрестанно и инфекцията става постоянна).
Вирусът на хепатит С се предава предимно чрез кръвта. Венозното инжектиране на наркотици или други неразрешени вещества с общи игли и спринцовки е най-честият начин на заразяване. Рискът за предаване на хепатит С по полов път е значително по нисък в сравнение с този при хепатит В. За да настъпи заразяване в повечето случаи е необходим контакт между заразена кръв и кръвта на евентуалния приемник.

Най-честите пътища на предаване на инфекцията с хепатит С са:
използване на общи игли и спринцовки при венозни наркомани - до 90% от венозните наркомани се заразяват до края на първата година от първото венозно инжектиране
преливане на кръв и кръвни продукти - през 80-те години кръвопреливането е било причина за 80% от случаите с хепатит С; понастоящем, обаче донорската кръв и кръвни продукти се изследват винаги и навсякъде за наличие на инфекция с вируса на хепатит С, хепатит В, СПИН и др.; със задължителното повсеместно прилагане на тази мярка от вече повече от 10 години, понастоящем честотата на заразяване от хепатит С в резултат на кръвопреливане е 1 на 100 000.
сексуален контакт със заразен човек (включително хомосексуален контакт между мъже)- този механизъм се среща много по-рядко (в сравнение с хепатит В), въпреки че HCV се открива в малка концентрация в семенната (спермата), вагиналната течност и слюнката; въпреки това спазването на полова хигиена е критично важно за предпазване от заболявания като хепатит В, СПИН, сифилис, гонорея и др.
заразяване при убождане и контакт със заразена кръв - този механизъм се среща преди всичко при здравни работници
заразяване по време на хирургични операции или зъболекарски манипулации при използване на заразен инструментариум: този механизъм се среща много рядко; през 80-те години такъв механизъм на заразяване се е срещал при трансплантация на органи, преди да се въведе здължителното изследване на донорите за вируса на хепатит С; в съвременните условия по-скоро при такива операции може да се зарази медицинския персонал, ако пациентът е болен от хепатит С
контакт със заразена кръв или инструментариум при правене на татуировки и пиърсинг, при ползване на общи ножчета за бръснене и др. - теоритично този риск съществува, но в практиката такъв механизъм се наблюдава изключително рядко
заразяване на новороденото от майка, болна от хепатит С - този път на предаване на инфекцията се наблюдава рядко (за разлика от хепатит В)

Заразяване от хепатит С не е възможно при:
хранене
пиене на вода
кърмене
ръкостискане, целувка, прегръдка и друг близък битов контакт
ползване на общи прибори и посуда за хранене
случаи, когато болен човек кихне или кашля насреща Ви и др.

Трябва да се отбележи, обаче, че в 10% от случаите с остър хепатит С и в 30% от случаите с хроничен хепатит С източника и начина на заразяване остават неуточнени.
Интервалът между първия контакт на организма с вируса и изявата на първите симптоми на болестта се нарича инкубационен период. Инкубационният период на вирусния хепатит е от 15 до 180 дни, но най-често е около 2 месеца.
Болният е заразноопасен (концентрацията на вирусите в кръвта му е голяма) в края на инкубационния период и по време на заболяването.
Болните с хроничен хепатит С и носителите (тези които са заразени, но никога не са имали оплаквания или промяна в изследванията) могат в 95% от случаите да бъдат заразноопасни през целия си живот.
Хепатит С представлява около 15-20% от всички случаи на остър вирусен хепатит и е най-честият хроничен вирусен хепатит в Европа и Северна Америка. Около половината от случаите на чернодробна цироза и значителна част от случаите на чернодробен рак настъпват на фона на хроничен хепатит С. 3% от световното население е заразено с HCV. Честотата на заболяването е различна в различните части на света. Броят на новозаболелите от хепатит С е намалял десетократно в сравнение с 80-те години. Това се дължи най-вече на въведеното рутинно изследване на донорската кръв и кръвни продукти за носителство на хепатит С и на повишеното съзнание за предпазване от СПИН между венозните наркомани и другите рискови групи (двете заболявания имат общи механизми на предаване).

Могат да бъдат засегнати хора във всяка възраст. Определени групи от населението са изложени на по-висок риск за заразяване с вируса на хепатит С:
хора, на които е прелята кръв или кръвен продукт или на които е трансплантиран орган от донор, при който по-късно е доказан хепатит С
венозни наркомани
пациенти на хемодиализа и страдащи от болести на кръвосъсирването, което налага често преливане на кръв и кръвни продукти
сексуални партньори на болни от хепатит С (рискът е по-нисък отколкото в горните групи)
новородени от майки, болни от хепатит С (рискът е по-нисък отколкото в горните групи)

Имунната система на организма осъществява защитна реакция (имунен отговор) срещу вируса на хепатит С при заразяването с него. Поради генетичното разнообразие на HCV и мутиралите му варианти в един човек, в 85% от случаите имунният отговор не е ефективен (не може да елиминира вируса от тялото) и тогава се развива хроничен хепатит или носителство. След преболедуване от хепатит С (остър) е възможно повторно заразяване с друг генотип на HCV и развитие на заболяването наново както и хронифицирането му. Изследванията за потвърждаване на диагнозата (виж по-долу) откриват антитела (белтъци), насочени срещу вируса на хепатит С, в кръвта на болния, но те нямат изявена защитна роля в преобладаващия брой случаи.
Не съществуват убедителни доказателства в полза на твърдението, че развитието на хепатит С по време на бременността може да предизвика аборт, преждевременно раждане или увреждания на плода.

Съществува малък риск за заразяване на новороденото с вируса на хепатит С по време на раждането от болна от хепатит С майка. Няма данни за предаване на вируса от болна майка на новороденото при кърмене.

Неактивен bozhichkov

  • Топ потребител на форума - немедицинско лице
  • Степен на активност - Студент
  • *****
  • Публикации: 111
  • Пол: Мъж
  • тел. 088/50 50 400
    • Профил
  • Вид лечение: Пегилиран интерферон + рибавирин
  • Резултати: Успешно завършенo - чака резултати
  • Статус: Хроничен хепатит C
Re: Хепатит C
« Отговор #1 -: Август 20, 2007, 22:15:13 »
Както бе споменато по-горе инфекцията с HСV може да протече безсимптомно, като остър вирусен хепатит и като хроничен вирусен хепатит С. В болшинството от случаите (80-85%) оплакванията липсват, оскъдни са или леко изразени и само в около 15% се изявява заболяване със симптомите на остър хепатит. В 20% настъпва оздравяване, а в 80% се развива хроничен хепатит.

В 20%-те процента, в които хепатит С инфекцията предизвиква симпотми на остро чернодробно възпаление първите оплаквания се появяват след около 2-3 месеца (след заразяването с HCV) и най-често са следните:
обща отпадналост
леко повишена телесна температура
болки по мускулите и ставите
гадене и евентуално повръщане
загуба на апетит
болезненост в горната част на корема
тежест и болка в дясното подребрие - дължат се на възпалителния оток на черния дроб, чиято капсула е богато инервирана; този симптом е почти винаги налице при острия вирусен хепатит С
потъмняване на урината
изсветляване на изпражненията
в някои случаи е налице сърбеж по кожата
ако налице е обилно повръщане, то може да доведе до обезводняване, характеризиращо се със симптоми като отпадналост, обърканост и загуба на концентрация, учестен пулс, главоболие, намалено количество на отделена урина, раздразнителност и др.

Болшинството от случаите на остър хепатит С протичат леко до умерено и предимно като аниктерични форми (без жълтеница). При жълтеничните форми след около месечна давност на изброените по горе симптоми се появява жълтеница (трябва да се обърне внимание, че жълтеницата е симптом на някакво заболяване, а не болест сама по себе си!): дължи се на отлагане на пигмента билирубин по кожата и видимите лигавици; при вирусните хепатити жълтеницата има рубиново-червеникав оттенък; жълтеникавото оцветяване се забелязва най-напред по склерите ("бялото" на очите) и долната повърхност на езика, а след това и по цялата кожа; често болните не забелязват сами промяна в цвета на кожата си, а това отбелязват роднините и заобикалящите ги хора. Жълтеницата трае 12-15 дни и след това постепенно изчезва. Често паралелно с жълтеницата е налице значителен сърбеж по кожата и увеличение на черния дроб. Състоянието на болните се подобрява с появата и постепенното изчезване на жълтеницата (само за развиващия се остър хепатит С).

В малък процент от случаите вирусният хепатит С протича фулминантно (светкавично); в тези случаи за много кратко време се изявяват симптомите на остро настъпила чернодробна недостатъчност с унесеност, замъгленост на съзнанието до кома, изявена жълтеница, подуване на корема вследствие на събирането в коремната кухина на свободна течност (асцит), поява на отоци по краката, намаляване на уринирането, поява на кървене от лигавиците и кожата, наличие на кръв в изпражненията и т.н.; тази форма на хепатит може да доведе до бързо изпадане в чернодробна кома и смърт.

В преобладаващият брой от случаите инфекцията с HCV протича без никакви оплаквания или с оскъдни такива. Много често заболяването се изявява само с лесна уморяемост и загуба на тегло. Оплакванията може да се явяват и изчезват, имитирайки "обикновена настинка" или "неразположеност". В голям брой от случаите инфекцията с HCV се открива случайно. Въпреки липсата или слабата изразеност на симптоми инфекцията предизвиква тежко увреждане на черния дроб и първите оплаквания на пациента могат да бъдат тези на чернодробна цироза или нейните усложнения:
задръжка на течности с образуване на отоци по цялото тяло и натрупване на свободна течност в коремната кухина (асцит)
дългопродължаваща жълтеница със сърбеж по кожата
силна умора
загуба на тегло
смущения в съня
образуване на "съдови звезди" по кожата - представляват разширени подкожни капиляри
повръщане на кръв
лесно образуване на "синини" по кожата при нараняване
обърканост, унесеност, халюцинации и др.
коремна болка, значителна загуба на тегло, жълтеница и повишена температура могат да са симптоми на чернодробен рак, който също може да бъде краен изход на инфекцията с HCV.

Хепатит С предизвиква и редица оплаквания, които произлизат от други органи, освен черния дроб. Тези симптоми обикновено се наблюдават при по-дълъг ход на инфекцията и изяват им не зависи от тежестта на болестта. Най-честите от тях са следните:
криоглобулинемия - това състояние се дължи на наличието на ненормални антитела (наречени криоглобулини), произведени в резултат на стимулирането на имунната система от вируса на хепатит С; тези антитела се отлагат в малките кръвоносни съдове и предизвикват възпалението им (васкулит) в различни органи на тялото като кожата, ставите, бъбреците и т.н.; оплакванията, които криоглобулинемията предизвиква са слабост, болки в ставите, надигнат червено-виолетов обрив по кожата по подбедриците, подуване на краката и болки по хода на нервите и др.
увреждане на бъбреците по типа на гломерулонефрит: изявява се с образуване на отоци по цялото тяло, повишаване на кръвното налягане и разиваща се бъбречна недостатъчност
други състояния, които се свързват с хронична хепатит С инфекция са нехочкинов лимфом и кожните заболявания лихен планус и кожна порфирия.
Потърсете лекарска помощ ако развиете горе изброените симптоми на остър хепатит. Ако оплакванията Ви са тежко изразени е възможно да се нуждаете от лечение в болница. Ако Ви е известно, че страдате от хронична инфекция с хепатит С и развиете симптоми на напреднало чернодробно заболяване като подуване на корема и отоци по краката, объркване или жълтеница, потърсете незабавно лекарска помощ.

Обърнете се към лекар ако забележите следните симптоми, предполагащи риск за наличие на вирусен хепатит:
тежка отпадналост и умора, които не съответстват на цялостното Ви състояние и които "не приличат на обикновена настинка"
гадене и повръщане, които не се подобряват в рамките на 1-2 дни
потъмняване на урината
пожълтяване на кожата и "бялото" на очите
болка в горната част на корема или тежест до болка в дясното подребрие
объркване, промяна в съзнанието или трудно събуждане

Потърсете лекар ако спадате към изброените по-горе рискови групи; ако сте имали сексуален или друг рисков контакт с човек, за когото смятате, че може да е заразен от хепатит С, за да Ви бъдат направени съответните изследвания.
Диагнозата обикновено се поставя възоснова на клиничния преглед и някои изследвания. Чрез определени рутинни изследвания, страдание на черния дроб може да се открие случайно по време на профилактичен преглед или преглед по друг повод, тъй като в голям процент от случаите инфекцията с вируса на хепатит С може да даде оскъдни или никакви оплаквания. Нерядко се откриват направо някои от усложненията на вече хроничния хепатит С (пациентът е имал слабо изразени или никакви оплаквания, докато увреждането на черния дроб е напредвало). По време на прегледа, лекарят ще Ви разпита подробно за вашите оплаквания, тяхната характеристика и начин на поява, факторите, които ги облекчават или засилват. Важна е информацията относно прием на лекарства и алкохол, контакт с химикали и вредни вещества, професия, месторабота, контакт с болен от хепатит А, контакт с болен от хепатит В и С, хигиенни и хранителни навици, полов живот, брой и смяна на сексуални партньори, извършвани в миналото хирургични или стоматологични манипулации, преливания на кръв и кръвни продукти, подлагане на хемодилализа, венозно инжектиране на наркотици, правени в миналото ваксинации и т.н. След този "разпит" лекарят ще Ви прегледа обстойно като обърне внимание на евентуалното наличие на белези на чернодробно заболяване и усложненията му като жълтеникаво оцветяване на очите, кожата и долната повърхност на езика, наличие на кожен обрив, подуване и болки в ставите, влажност на лигавиците и наличие на налепи по тях, както и болка или тежест в горната част на корема и дясното подребрие, наличие на свободна течност в коремната кухина и увеличение на черния дроб, отоци по краката, отслабване на всички мускули и др.

Ако данните от прегледа сочат вероятно заболяване от хепатит, лекарят ще назначи някои изследвания за да потвърди или отхвърли наличието на хепатит, както и да определи вида му (вирусен, алкохолен, медикаментозен, автоимунен или токсичен) и причинителя му ако е вирусен:
ултразвуково изследване на коремни органи (коремна ехография): дава данни за евентуално увеличение на черния дроб и плътността на органа, типа на разпространение на промените в него и т.н., което от своя страна свидетелства за различни болестни процеси в черния дроб
рутинните кръвни иследвания могат да сочат наличие на вирусна инфекция, но могат (по-често) да не показват промени
изследването на урината може да покаже повишен билирубин, на който се дължи тъмното и оцветяване, може да се открие повишен и нормалния уринен пигмент-уробилиноген; при наличие на засягане на бъбреците (вследствие на криоглобулинемията или гломерулонефрит, които могат да съпровождат хепатит С) в урината могат да се открият голямо количество белтък, червени кръвни клетки и т.н.
биохимични изследвания на кръвта - повишените чернодробни ензими (трансаминази) свидетелстват за чернодробно страдание, без да посочват причината за това; повишени трансаминази се откриват в 2/3 от болните с хепатит С-инфекция, в 1/3 стойностите могат да са нормални
серологични изследвания - чрез тях се поставя точната диагноза в случаите на подозиран вирусен хепатит; те търсят специфични защитни белтъци в кръвта на болния (антитела), насочени срещу точно определен вирус; обикновено при съмнение за вирусен хепатит при иначе здрав човек се изследват антитела срещу вирусите на хепатит А, В и С. Специално в случаите с подозиран хепатит С се прилагат два вида серологични изследвания: такива, които откриват специфични вирусни частици в кръвта и такива, които откриват специфични защитни белтъчни молекули (антитела) срещу определени вирусни частици. Специфичните антитела се произвеждат от имунната система на организма. Комбинацията от резултатите на различните серологични изследвания дава информация за фазата на инфекцията, защитните сили на организма, агресивността и "заразността" на инфекцията, прогноза за развитието и по-нататъшния ход на заболяването и т.н. Най-напред, при съмнение за HCV-инфекция или при рутинно тестуване, се изследват антитела срещу вируса на хепатит С. Наличие на такива антитела може да има при остър хепатит С, хроничен хепатит С или напълно оздравяване след прекаран хепатит С. Обикновено при наличие на симптоми на чернодроно заболяване, повишени стойности на чернодробни ензими и принадлежност към някоя от рисковите групи, положителният тест за антитела срещу HCV потвърждава диагнозата хепатит С в около 95%. В съмнителните случаи се извършва повторно изследване на антитела чрез по-прецизен, но доста по-скъп метод.

Организмът се нуждае от сравнително дълго време за да произведе антитела срещу вируса (в някои случаи до 5 месеца). Ако изследването се направи в този период, резултатът може да е отрицателен, въпреки развиваща се HCV инфекция. Антитела могат да не се образуват и при лица с потисната имунна система като болни от СПИН, пациенти на хемодиализа, раково болни и такива на имунопотискащо лечение (всички те спадат към рисковите за развитие на хепатит С групи). В тези случаи както и в случаите, когато се налага прецизиране на диагнозата (изясняване на въпроса дали пациентът страда от остър хепатит С, преболедувал е от хепатит С или в момента в него се развива инфекция без симптоми) се извършва изследване на вирусни частици. Такова изследване търси наличие в кръвта на пациента на вирусната генетична информация-неговата молекула РНК (рибонуклеинова киселина). Наличието на значително количество вирусна РНК свидетелства за активно размножаване на вируса, независимо дали то е съпроводено от наличие на оплаквания и промени в чернодробните ензими. Същото изследване се използва и за проследяване на ефекта от дадено лечение на хроничния хепатит С и дава информация за заразността на болния и прогнозата на инфекцията.

Специфични изследвания, които разграничават подвида на вируса, причинил инфекцията у даден болен; това има отношение относно начина на лечение и прогнозата за повлияване на заболяването от него

При данни за обилно повръщане с обезводняване могат да се изследват стойностите на серумните електролити.

Чернодробна биопсия - чернодробната биопсия е високоспециализирано, инвазивно изследване на черния дроб, което не се извършва рутинно; то се прилага в случаите, когато заболяването придобива хроничен ход, в случаите, когато налице е чернодробна цироза (краен етап на чернодробно увреждане вследствие на различни заболявания), както и в случаите когато серологичните изследвания сочат инфекция с HCV, а пациентът няма оплаквания и отклонения в другите изследвания ( така може да се открие "тихо" протичащо увреждане на черния дроб, което би се изявило в много напреднал стадий). Изследването се извършва по следния начин: при стриктно спазване на стерилни условия и след обезболяване с дълга игла се прониква в черния дроб и се "изсмуква" миниатюрно парченце тъкан от него. Взетият материал се изследва под микроскоп след различно оцветяване. Изследването дава важна информация относно състоянието на органа, изразеността на възпалителния процес и степента на увреждане на черния дроб, резултатите от евентуално провежданото до момента лечение, прогноза за развитието на процеса и план за най-ефективно лечение. Обикновено за поставяне на диагнозата "хепатит С" не се налага извършването на чернодробна биопсия.

Доказване на извънчернодробните прояви на хепатит С - за потвърждаване на криоглобулинемията се откриват специфични студови антитела в кръвта на болния; за доказване на васкулит или гомерулонефрит обикновено се взема биопсия (миниатюрно парченце тъкан) от подкожие или мускул, бъбрек и др., които се изследват под микроскоп.

Неактивен bozhichkov

  • Топ потребител на форума - немедицинско лице
  • Степен на активност - Студент
  • *****
  • Публикации: 111
  • Пол: Мъж
  • тел. 088/50 50 400
    • Профил
  • Вид лечение: Пегилиран интерферон + рибавирин
  • Резултати: Успешно завършенo - чака резултати
  • Статус: Хроничен хепатит C
Re: Хепатит C
« Отговор #2 -: Август 20, 2007, 22:22:48 »
Не всички пациенти, заразени с вируса на хепатит С, се нуждаят от лечение. Нуждата от лечение се определя от хода на болестта, наличието или не на оплаквания, резултатите от биохимичните чернодробни и серологичните изследвания, резултата от чернодробната биопсия, наличието на съпровождащи заболявания, възрастта на пациента, риска от развитие на нежелани ефекти на противовирусното лечение и т.н. Преценката за започване на лечение е индивидуална.

Обикновено лечението на острия хепатит С (протичащ с изявени симптоми) е само поддържащо. Разчита се на способността на имунната система да се справи с инфекцията както при всяко друго вирусно заболяване. Лечението може да се провежда в домашни условия, само тежко протичащите случаи се хоспитализират (приемат в болница).

Лечението на острия вирусен хепатит С (това са само 15% от случаите!) се състои от спазване на определен хигиенен режим и прилагане на поддържащо лечение:
спазване на постелен режим - препоръчителен е покой с избягване на физически натоварвания
приемане на добре балансирана храна, спазване на диета с намаление на трудно разграждащите се белтъци и мазнини, избягване на пържени и пикантни храни и увеличение на въглехидратите.Диетата трябва да се спазва поне около 6 месеца.
избягване консумацията на алкохол, поради токсичното му действие върху черния дроб
избягване приема на лекарства, които са вредни за черния дроб (важно е да се отбележи, че почти всички медикаменти, широко прилагани за понижаване на температурата, болката и симптомите на настинката са токсични за черния дроб и прилагането им трябва да се избягва); не трябва да се приемат потискащи имунната система медикаменти (наричат се още имуносупресори), тъй като те намаляват естествените защитни сили на организма и улесняват размножаването на вируса; ако сте болни от хепатит се консултирайте с лекар преди започване приема на каквото и да било лекарство, тъй като чернодробното увреждане променя разграждането и от там ефекта на голям брой лекарствени вещества.
прием на обилно количество течности
вливане по венозен път на течности и вещества, подобряващи работата на черния дроб (напр. левулоза)
прилагане на витамини и медикаменти от групата на хепатопротекторите - тук спадат вещества, които намаляват тежестта на чернодробните увреждания и спомагат за по-бързото и пълно възстановяване на органа.
напоследък се налага мнението, че острият хепатит С трябва да се лекува със същите противовирусни медикаменти, използвани при хроничния хепатит С (виж по-долу); смята се , че това води до по-голям процент на пълно елиминиране на инфекцията от организма и по-малък процент на случаите, прогресиращи към хроничен хепатит С.

Естеството на инфекцията налага контролни прегледи, съчетани с извършване на биохимични и серологични изследвания. Ако резултатите сочат не пълно оздравяване и тенденция към продължаване на болестния процес (хронифициране на хепатита) може да се наложи извършването на чернодробна биопсия. В зависимост от състоянието на болния и резултата от биопсичното изследване се взема решение за лечение на вече хроничния хепатит С. На лечение се подлагат обикновено и пациентите, при които се открива безсимптомно протекло увреждане на черния дроб. Лечението на хроничния хепатит С показва различни резултати при отделните болни, има значителен брой странични ефекти, преставлява сериозен медицински проблем и е постоянно развиваща се и подобряваща се насока в медицинската практика. Понастоящем лечението се провежда с противовирусни лекарства (поотделно или комбинация), които намаляват размножаването и възпроизводството на вируса, подпомагат спонтанното възстановяване на черния дроб и активизират имунната система на организма в борбата и за унищожение на вируса и очистване на организма от инфекцията. Използват се главно препарати съдържащи интерферон алфа 2б и противовирусния препарат Рибавирин. Интерферонът се прилага инжекционно по схема обикновено за 1 година месеца (такъв е вариантът за лечение на най-разпространения генотип на вируса в България; инжектира се 3 пъти седмично, вече съществуват и по-нови форми пегелиран интерферон, които се инжектират само веднъж седмично и са по ефективни срещу HCV). Лечението с интерферон не се прилага при болни с депресия, автоимунни и сърдечни заболявания, напреднало заболяване на щитовидната жлеза и диабет, при злоупотребяващи с алкохол, както и при болни, при които вече се е развило много тежко увреждане на черния дроб и цироза. лечението с интерферон има значителни странични ефекти (най-честите наподобяват симптомите на настинката и грипа, изострят се също така автоимунни заболявания) и висока цена. За подобряване на резултатите понастоящем интерферонът се прилага почти винаги в комбинация с Рибавирин. Рибавиринът се прилага като таблетки, има по-малък брой нежелани ефекти, най-важен от които е развитие на анемия (намален брой на червените кръвни клетки и намален капацитет на кръвта за пренасяне на кислород). Комбинираното лечение показва добри резултати (намаляване на вирусните частици в кръвта почти до 0 по време на лечението и задържането на този ефект в рамките на 6 месеца след курса на лечение) в 55-60% от лекуваните (в зависимост от подвида на вируса). За съжаление в немалка част от тези случаи настъпва повторно развитие на инфекцията след 6-ия месец. След всеки курс на лечение следва редовно проследяване на пациента с извършване на изследвания, в случаите, когато е необходимо, се провеждат повторни курсове на лечение по определени схеми.

В малобройните случаи на светкавично протичащ остър вирусен хепатит С (фулминантен хепатит С) и в случаите на окончателно и безвъзвратно увреден черен дроб (развила се вече чернодробна цироза) вследствие на хроничния хепатит С (неповлияващ се или лошо повлияващ се от лечението), единствена лечебна алтернатива представлява трансплантацията на черен дроб. Освен трудностите, свързани с намиране на подходящ донор и осъществяване на сериозна оперативна намеса, съществува и голям риск от повторно заразяване на трансплантирания орган с вируса на хепатит (това настъпва в около 1/4 от трансплантираните). Както беше казано по-горе, хепатит С е инфекция на целия организъм, а не само на черния дроб, поради това след трансплантацията, наличните в други органи и тъкани на тялото вируси мигрират по кръвен път в черния дроб и започват да се размножават.
Лечение на извънчернодробните изяви на хепатит С се налага рядко. Те обикновено се повлияват от лечението на хепатита и отшумяват с очистването или стихването на HCV инфекцията.
Носителите на хепатит С (тези с хроничен хепатит в активна или неактивна фаза както и напълно безсимптомните носители) трябва да се ваксинират срещу хепатит А и хепатит В, в случай, че не са прекарали тези заболявания (това се прави за да се предотврати изключително тежкото увреждане на черния дроб, което би настъпило ако се насложат инфекциите с различните хепатитни вируси).

Поради същата причина безсимптомните носители както и хората с изявен хепатит С не трябва да употребяват алкохол и да сведат до минимум приема на повечето лекарства. Носителите не трябва да споделят с други хора бръснарски ножчета и принадлежности, четки за зъби или други предмети, които могат да бъдат замърсени с кръв. Желателно е да спазват определена полова хигиена (да използват презервативи, да избягват честа смяна на партньорите).

Преболедувалите от хепатит С, както и носителите на вируса (включително болните от хроничен хепатит) не трябва да даряват кръв и органи и са длъжни да уведомяват за състоянието си медицинския и стоматологичен персонал при извършването на кръвни манипулации (както и при правенето на татуировки, пиърсинг и т.н.).
Дългосрочната прогноза за болния от хепатит С варира в голяма степен в отделните случаи и зависи от много фактори (не всички от тях са изяснени от съвременната медицина).

Най-често срещаното и сериозно усложнение на инфекцията с хепатит С е развитието на хроничен хепатит С, чернодробна цироза и тяхните усложения: около 15-20% от заразените с HCV успяват да се "изчистят" напълно от инфекцията в рамките на 6 месеца, т.е. преболедуват от остър вирусен хепатит С и оздравяват напълно; до 80-85% от заразените с HCV развиват хроничен хепатит С (това се изяснява най-рано на 6-ия месец); след около 20 години на хронична хепатит С инфекция (протекла със или без оплаквания и промени в изследванията) около 20% от хората развиват чернодробна цироза (виж по-долу) и 1% до 5% развиват първичен чернодробен рак; при развила се вече чернодробна цироза, пациентите без оплаквания преживяват 10 години в 80% от случаите, докато по-малко от половината от пациентите, развили цироза с чернодробна недостатъчност и усложнения като кървене от варици на хранопровода или тежка жълтеница и енцефалопатия, преживяват 5 години. Навременното и правилно прилагане на противовирусното лечение подобрява значително прогнозата за крайния изход от заболяването.

Ако не бъде прекратено (в резултат на защитата на имунната система с или без помощта на лечението) чернодробното увреждане води до втвърдяване на органа и дифузно разрастване на неработеща съединителна тъкан, състояние, което се нарича цироза и се получава чeсто след дългогодишна злоупотреба с алкохол. Промененият по този начин черен дроб не може да изпълнява функциите си (черният дроб на човека изпълнява изключително важни функции като преработка на лекарства и токсични вещества, складиране на енергийни резерви, производство на белтъци накръвосъсирването и имунно активни белтъци, производство и отделяне на пигменти и много други), което се означава като чернодробна недостатъчност. Единственото окончателно лечение на чернодробната недостатъчност е чернодробната трансплантация.

Други усложнения на вирусния хепатит С са извънчернодробните му прояви като криоглобулинемията, гломерулонефритът и др.
Понастоящем не съществува специфична защита срещу вируса на хепатит С. За разлика от хепатит А и В, не е създадена ваксина срещу HCV както и не разполагаме с имуноглобулин (готови защитни антитела срещу вируса) срещу вируса. Това се дължи в голяма степен на генетичното разнообразие на вируса (съществуват генотипове и под-генотипове, както и многобройни мутирали варианти на вируса в един заразен човек).

Предпазването от заразяване с вируса на хепатит С се свежда само до избягване на рисковите фактори и спазване на определени мерки от носителите на вируса, от друга страна (виж по горе):
да се избягва венозното приложение на наркотици и особено употребата на общи игли и спринцовки
да се избягва честа смяна на сексуалните партньори и необезопасен секс (без презерватив)
да се избягва контакт с предмети, които може да са замърсени с кръв или телесни течности на болен от хепатит С като употреба на общи бръснарски ножчета, четки за зъби, недобре стерилизиран инструментариум за правене на татуировки, пиърсинг и др.
медицинските работници, влизащи контакт с органи, кръв и кръвни продукти да спазват правила за безопасност на работата (използване на ръкавици за еднократна употреба, специално облекло, маски, предпазни очила и т.н.)
бременна, болна или преболедувала от хепатит С, трябва да съобщи това на своя акушер-гинеколог.

Неактивен Емануил Денков

  • Немедицинско лице
  • Степен на активност - Дипломант
  • *****
  • Публикации: 352
  • Пол: Мъж
  • хепB
    • Профил
  • Вид лечение: Не е провеждано
  • Резултати: Не е провеждано лечение
  • Статус: Хроничен хепатит B
Re: Хепатит C
« Отговор #3 -: Септември 10, 2007, 10:53:44 »
Много подробно и полезно и на изкючително достъпен език :)

Само може ли да споделиш източниците. Може част от тази информация и в Уикипедия да попадне и хората да са по информирани....

Неактивен Мария Н.

  • Немедицинско лице
  • Степен на активност - Първолак
  • *
  • Публикации: 7
    • Профил
  • Вид лечение: Не е провеждано
  • Статус: Има близък с хепатит C
Re: Хепатит C
« Отговор #4 -: Юни 30, 2008, 12:12:22 »
доста подробно! Малко ми се разясни!

 


СтатистикиСтатистики за посещенията

Locations of visitors to this page :    Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! Гласувай за сайта!  Оцени сайта!

Посетители след 12 Февруари 2007