Дата: 19 февруари 2009 г.
Автор: Доцент д-р Красимир Антонов д.м.
Пациентите с хронична HBV инфекция се лекуват с интерферон-алфа и нуклеозидни/ нуклеотидни аналози. Преди да се започне лечението пациентите трябва да отговарят на редица критерии. Това се налага от обстоятелството, че хроничната HBV инфекция практически е нелечима. Вирусът на хепатит В има способността да се интегрира с човешкия геном и така да стане част от организма. Само клетъчният имунитет (Т лимфоцитите) е в състояние да елиминира вируса, унищожавайки инфектираните чернодробни клетки. При болните с остър хепатит В той е достатъчен в 95% от случаите за да се достигне до напълно оздравяване. При болните с хроничен хепатит В само-оздравяване се наблюдава при не повече от 25% и то при тези от тях, които са носители на HBeAg. Съвременното лечение на хронична HBV инфекция може да доведе основно до стихване на чернодробната болест т.е. до нормализация на чернодробните ензими и до намаляване на вирусната репликация. Изчистване на HBV инфекцията, което на практика означава негативиране на HBsAg и поява на anti-HBs антитела, е много рядко събитие – не повече от 11% при лекуваните с интерферон алфа и 0-1% при лечение с нуклеозидни/ нуклеотидни аналози. Затова е актуално правилото – да се лекуват само пациентите с активна чернодробна болест. А те отговарят на следните изисквания:
........................
Прочети повече тук:
http://hepactive.org/content/articles/treatment/treatment_of_hepatitis_b_doc_antonov
