Много сте мили наистина. Мери, ако не се лъжа ти минаваш през експериментално лечение нали – или Силвана? И ако помня беше доста успешно? Много смело, възхищавам се на такива хора и много, много ви стискам палци. Не съм вярвала, че толкова мога да се радвам за излекуването на някого, когото изобщо не познавам, и не ми е близък приятел или роднина, но е така, вероятно защото всеки ваш успех го проектирам върху себе си и собствените си надежди. Да, настина не съм права да мрънкам, замислих се ако процента беше още по-малък, тогава как щях да се чувствам, най вероятно щях просто да си сложа капаците и да се опитам да изтрия от съзнанието си че имам такъв вирус и напълно да забравя поне докато той не ми напомни за себе си. Същото съм на път да направя и със собствената си диагноза. Просто не е нормално и не е редно на 20, на 30, на 40 години….. да се събуждаш и заспиваш с мисълта – „колко ли още ми остава?” Не е честно, съвсем други неща трябва да ни вълнуват на тази възраст! Тук специално хората смятат Хеп.Б за по-безобидния хепатит, така знаели, че колкото по назад отивали буквичките толкова по-страшно ставало. До преди половин година си мислех че австралийския антиген, (както и хеп. Ц) просто е нещо с което си живееш, можеш и да го предадеш, но не ти вреди по никакъв начин, може би защото съм чула за двама лекари от моя град които го имат от десетилетия и са си живи и здрави. Сега вече знам че не е така. След като ми откриха хеп.С имам два престоя в болница и честно казано сега за пореден път със страх си чакам последните резултати – дали пък не съм се сдобила и с още някаква буква.
Радо ти си рядък случай който срещам на човек държащ здрава връзка с реалността
много полезно качество за стресирани лица, каквито обикновено попадаме в този форум. Вероятно си прав и в този случай, но явно докато не си мине човек през фазите самостоятелно няма как да го разбере. Лесно ми е да съм оптимист когато става въпрос за някой друг и винаги вярвам, че за околните нещата рано или късно ще се наредят – що се отнася до мен самата обаче, обикновено съм склонна да мисля че няма начин.
Да не разводнявам темата повече – когото и да включат в екперименталното лечение дано да е успешно това лекарство, боденето ще е два пъти, а не 4 пъти месечно и грипоподобните симптоми ще са по-малко, въпреки че мен точно грипоподобните симптоми най-малко ме притесняваха . Казаха ми, че преди да навлезе пегилирания интерферон инжекциите са били през ден, представям си какво надупчване е било това за 48 седмици, така че има явно хората работят все пак да ни облекчат лечението. Освен това за включените в групата лечението на странично-възникналите проблеми ще е безплатно. Аз поне чух че са се набрали около 170 доброволци, но не знам от страната или общо.
