HBV Journal – юли 2009

[Мери_]

Автор: Christine Kukka

Дата: 01 юли 2009 г.
 
Отчитането на инфекцията на окултен хепатит В повишава процента на заразените на 12.4%

Все по-често изследователите откриват, че много повече хора, отколкото се предполага, имат “окултен” хепатит В, който се характеризира с липсата на повърхностен антиген на хепатит В (HbsAg), но видима HBV DNA (ДНК) в кръвообръщението.
 
Международен изследователски екип съобщава в International Journal of Infectious Diseases, м. юли 2009, че  са направили скрининг с високо-чувствителни тестове на 502 южноафрикански пациенти за HBV DNA, за ядрено антитяло на хепатит В (anti-HBc), което е индикация за прекарана инфекция, и за HBsAg.
 
Те установили, че 24 души (4.8%) са HBsAg-позитивни, а 53 (10.6%) са позитивни само за anti-HBc. От тези 53 anti-HBc позитивни, те тествали 43 пациенти за HBV DNA и установили, че 38 (88.4%) са позитивни и имат окултна НВV инфекция.
 
Преди това средният процент на заразените с НВV южноафриканци е бил 4.8%; това изследване, обаче, показва, че процентът на хронична инфекция, включващ и окултната инфекция, е около 12.4%.
 
Изследователите призовават лекарите да тестват пациентите, включително заразените и с ХИВ, както за HBsAg, така и за HBV DNA, за да идентифицират и лекуват пациентите с окултна инфекция.
 
Активни и неактивни носители на HBV рискуват реактивация при лечението на артрит с TNFBA

Италиански изследователи съобщават за увеличен риск от реактивиране на хепатит В при пациенти с активна, окултна или прекарана НВV инфекция, които са лекувани с лекарство за ревматоиден артрит, което съдържа агенти, блокиращи фактора за туморна некроза - α (ТNFBA).
 
В Journal of Rheumatology, май 2009, изследователите пишат, че при лечение с лекарството срещу артрит, рискът от откриваема HBV-DNA или реактивиране на вируса е бил по-малък при HBsAg-неактивни носители, които преди това са били лекувани с антивирусния lamivudine (Epivir-HBV) отколкото при тези, които не са били лекувани предварително с антивирусния препарат.
 
Изследователите препоръчват TNFBA да се избягва при пациенти с активен хепатит В и да се използва внимателно при неактивни HBsAg носители. “При тези пациенти рискът от реактивиране на вируса изглежда висок, но той може да се намали с профилактична употреба на lamivudine, който вероятно ще трябва да се дава дълго време след прекратяването на TNFBA. При потенциалните окултни носители рискът от вирусна реактивация е нисък, но не е за пренебрегване. Ето защо те трябва да бъдат наблюдавани с особено внимание.”
 
.................

Целият месечен обзор може да прочетете тук: HBV Journal – юли 2009

[danihaleva]

"Диабетът тип 2 увеличава риска от чернодробен рак, особено при мъже, лекувани с инсулин
 
Италиански изследователи са наблюдавали 465 пациенти с рак на черния дроб, 618 пациенти с цироза и 490 пациенти в контролна група, за да идентифицират евентуални общи рискови фактори при тези, които развиват чернодробен рак.
 
Според доклада им, публикуван в World Journal of Gastroenterology, м.май 2009, пациентите, лекувани с антидиабетичните лекарства инсулин или сулфанилурея, са с повишен риск от чернодробен рак.
 
Те са установили наличието на диабетес мелитус (diabetes mellitus - захарен диабет) при 31.2% от пациентите с чернодробен рак, 23.3% от пациентите с цироза и 12.7% в контролната група. Захарен диабет тип 2 е имало при 84.9% от пациентите с чернодробен рак преди поставяне на раковата диагноза. Рискът от чернодробен рак е най-висок при пациенти, лекувани с инсулин или сулфанилурея, а най-нисък - при пациентите, лекувани с метформин (metformin).
 
“Изследването ни потвърждава, че захарен диабет тип 2 е независим рисков фактор за рак на черния дроб и е съществувал в повечето пациенти преди появата на чернодробен рак. Освен това при пациентите-мъже със захарен диабет тип 2 данните показват директна връзка между чернодробния рак и терапията с инсулин или сулфанилурея”, пишат те."

Намирам за малко объркващ този цитат от статията.Според нашите ендокринолози преминаването към инсулин при сериозни чернодробни усложнения и вирусен хепатит  е най-правилното лечение.
На кой да вярваме???

[ediarti]

"Диабетът тип 2 увеличава риска от чернодробен рак, особено при мъже, лекувани с инсулин
 
Италиански изследователи са наблюдавали 465 пациенти с рак на черния дроб, 618 пациенти с цироза и 490 пациенти в контролна група, за да идентифицират евентуални общи рискови фактори при тези, които развиват чернодробен рак.
 
Според доклада им, публикуван в World Journal of Gastroenterology, м.май 2009, пациентите, лекувани с антидиабетичните лекарства инсулин или сулфанилурея, са с повишен риск от чернодробен рак.
 
Те са установили наличието на диабетес мелитус (diabetes mellitus - захарен диабет) при 31.2% от пациентите с чернодробен рак, 23.3% от пациентите с цироза и 12.7% в контролната група. Захарен диабет тип 2 е имало при 84.9% от пациентите с чернодробен рак преди поставяне на раковата диагноза. Рискът от чернодробен рак е най-висок при пациенти, лекувани с инсулин или сулфанилурея, а най-нисък - при пациентите, лекувани с метформин (metformin).
 
“Изследването ни потвърждава, че захарен диабет тип 2 е независим рисков фактор за рак на черния дроб и е съществувал в повечето пациенти преди появата на чернодробен рак. Освен това при пациентите-мъже със захарен диабет тип 2 данните показват директна връзка между чернодробния рак и терапията с инсулин или сулфанилурея”, пишат те."

Намирам за малко объркващ този цитат от статията.Според нашите ендокринолози преминаването към инсулин при сериозни чернодробни усложнения и вирусен хепатит  е най-правилното лечение.
На кой да вярваме???

Истината е някъде по средата. Някой ще го изпитаме лично този факт.Такъв е животът низ от трудности.

[danihaleva]

Доста се изкушавам да дам на Пешо почивка с инсулина.Когато направихме прегледа при проф.Кръстев,той каза че трябва да се мине на инсулин временно,но нали знаете нашите клинични пътеки,на кой гастроентеролог му минава през ума да свърже диабета с хепатита и да промени нещата и там ако се налага.

[Радослав Русинов]

Дани, не забравяй, че това е много прясна информация и то от едно изследване. Това не значи непременно, че ще се потвърди или че трябва да бъде възприето веднага от лекарите.
Може например да говориш пак с ендокринолозите ви и да споделиш за тази информация, да видиш какво ще кажат.
И аз не знам кое е правилното решение за вас, но поне може да го имате предвид и да видите и лекарите какво ще кажат.

Поздрави,
Радо