Радо,
това ми напомни за една книга, която четох още като дете- "Джони грабна пушката" или нещо такова.Беше много отдавна.
Препоръчвам я на всички, които нямат намерение да се предават, но имат нужда от амбициране от време на време.
Аз съм от тях

Даже ще се опитам да я издиря и пак да я прочета.Ако някой може да помогне, моля............
Разказваше се за един войник, който загубва зрение, говор, ръце и крака.
И пак намира начин да комуникира с хората.Започва да си удря главата във възглавницата, ползвайки морзовата азбука.
Много искам пак да я прочета................

Мисля, че много ще ми помогне, защото май нещо съм се отпуснала

А това стихотворение много ме впечатли.