за салата и сок се иска липса на мързел, пък той май се увеличава прогресивно с падането на левкоцитите
памче, позитивна съм, щото съм разбрала, че така ми е по-лесно

и докато мога, ще съм

иначе съм много далеч от мисълта, че ще ми се разминат депресиите. Аз си знам на какво съм способна и без интерферон, пък с него... не ми се мисли, да не ме пишат по листовките после

шегувам се де, но като цяло ме "крепи" мисълта, че лечението е цяла година - един вид, време за сдухване и депресии - колкото ти душа иска, ко мога да ги поотложа поне, ще е екстра
