Тези истории звучат като от някой трилър – направо не мога да повярвам! Те като стават медицински работници не са ли наясно че ще се занимават с болни от какво ли не, не е ли това същността на работата им и „рискът на професията им” – все едно да имаш страх от височини и от всичко най-много да мразиш самолетите (в случая болните или родилките) и да станеш парашутист. Мисля, че ако нямаш вътрешно чувство за хуманизъм никоя работа не можеш да свършиш като хората, камо ли медицинската. Вместо да оценяват факта, че им съобщаваш за вируса с риска да претърпиш негативно отношение, за да вземат по-добри мерки за себе си останалите, с такова отношение те просто насила те карат следващия път да излъжеш. (вярно е че във вашия случай е нямало как заради бебето) Да не говорим за стотиците случаи, в които пациентите им дори не знаят за хепатита си или пък съзнателно го крият и не са обект на никаква дискриминация, но са много по-голяма потенциална опасност. Те не знаят колко други заразени с нещо са оперирали и израждали и би трябвало да взимат масималните мерки за сигурност всеки път, но да третират всичките си пациенти еднакво.
Това не е било нормално дори обичайно отношение. Мен ме оперираха в началото на годината от генекологичен проблем в Майчин дом (което си е толкова рисково за тях колкото секцио или раждане) , по повод на тази операция си открих хепатита, и разбира се ги уведомих, освен лекото помръкване в очите на доктора не усетих друга разлика в отношението. Помня че на операционната маса преди упойката едната сестра съобщи на останалите, че съм с хепатит С, реакцията беше „каквото – това, нищо не можем да направим”. Никакви изолации или карцери. Не мисля че са били безотговорни или непредпазливи в случая, въпреки че аз нямаше да им се разсърдя и да ме бяха изолирали и презастраховали (колкото и безсмислено да е това всъщност) но не и да ме третират като shit. Направо се моля да не попадам на такива екземпляри (не че някой е застрахован) и добре че сте имали късмет да оцелеете в това преживяване, но аз бих подала жалба, защото иначе всеки следващ ще търпи същото.
