Автор: Alan Franciscus
Дата: януари 2009 г.
Управлението и грижите за хепатит C изминаха дълъг път през последното десетилетие. Въпреки, че все още има много въпроси без отговор, ние имаме много по-добро разбиране относно предаването на хепатит C, превенцията, прогресията на болестта, и лечението. Този лист факт, ще се направи кратък преглед на историята на хепатит С и на най-важните крачки относно лечението на HCV, след откриването на вируса.
Древна история
Невъзможно е наистина да се знае произхода на хепатит С, тъй като няма съхранени кръвни проби, които да се изследват за наличие на вируса, които да са по-стари от 50 години. Въпреки това, като се има предвид характера на еволюцията на вируса, хепатит C най-вероятно е съществувал още преди стотици хиляди и повече години, преди да се развият сегашните щамове на вируса.
Някои експерти спекулират, че поради това, че вируса HGV/GBV-С, е близък роднина на HCV, който произхожда от примати от Стария и Новия свят, то появата на HCV може да бъде датирана 35 милиона години назад. Все пак, това е просто спекулация и за момента е невъзможно да се потвърдят тези теории. Основните предположения са, че различните подтипове на HCV произлизат приблизително от преди 200 години, и че 6-те основни генотипа на HCV най-вероятно са имали общ прародител приблизително преди 400 години. Все пак, също така се смята, че е трудно да се ограничи произхода на HCV до такъв кратък период на човешката история, тъй като вирусът е открит в отдалечени райони по целия свят. Както е добре известно, вирусът се разпространява главно чрез директен контакт на кръв с кръв, което не позволява той да се разпространява и развива бързо - особено като се има предвид, че главните пътища за предаването му (използване на кръвни продукти, както и използването и употребата на игли) съществуват само от кратък период от време.
1957 Учените открили антивирусните свойства на интерферона, естествено вещество, през 1957 година. Той е наречен с името интерферон, тъй като има способността да "пречи" на вирусната репликация. Три различни видове интерферон били идентифицирани - алфа, бета и гама. Установено било, че има само една форма на бета и гама интерферона, е открито, че има много форми на алфа интерферона. Интерферонът беше одобрен за лечение на различни нарушения, включително клетъчна левкемия, и Капози саркома (Kaposi’s sarcoma).
1960-1970 Учените разработили кръвни тестове, за да се идентифицира хепатит Б (1963) и хепатит А (1973), но много от кръвните проби, взети при заболяване след кръвопреливане, се оказват негативни за хепатит А и хепатит Б.
..............................
Цялата статия може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив -
Кратка история на хепатит С