Оценка на най-добрите практики при терапията на НВV Автор: Медицински център на Университета Ръш
Дата: ноември 2009 г.
УВОД 60-тата годишна среща на Американската асоциация за изучаване болестите на черния дроб (American Association for the Study of Liver Diseases) се състоя в Бостън, Масачузетс от 30 октомври до 3 ноември 2009 г. Представените материали на тази конференция, която е първа по рода си в областта на научната и практическата хепатология, дават ново и значимо вникване в терапиите на пациенти, заразени с вируса на хепатит В (НВV), най-важните от които са изложени накратко в този бюлетин.
НВV ТЕРАПИИ ПРИ ТЕРАПЕВТИЧНО-НАИВНИ ПАЦИЕНТИ Предсказване отговора на Пегинтерферон Алфа-2а Развитието на неактивен хроничен хепатит В (chronic hepatitis B - СНВ) - дефиниран като НВV ДНК ≤ 10,000 копия/mL и нормализиране на аланин аминотрансферазата (ALT) - се свързва с намален риск от цироза и хепатоцелуларен карцином (HCC) и се характеризира с ниски нива на повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg). За да помогнат да се предскаже кои пациенти ще постигнат такъв благоприятен отговор, изследователите са направили ретроспективен анализ на изходните характеристики на пациенти с или без неактивен СНВ, 5 години след терапия с пегинтерферон алфа-2а (PegINF) в едно 3-етапно изследване [Abst. 387]. Изследването обхваща 230 пациенти с отрицателен “е” антиген на хепатит В (HBeAg-негативни), които са получавали PegINF (180 µg/седмично) ± ламивудин (LAM 100 мг/дневно) в продължение на 48 седмици, след което са се включили в дългосрочно проследяващо изследване с наблюдение. Общо 72 пациенти (31%) са развили неактивен СНВ пост-терапевтично, 28 (12%) са постигнали изчистване на HBsAg. И докато генотипът на НВV и нивото на НВV ДНК не са се оказали предиктори от особена важност, то по-ниското изходно ниво на ALT (OR 1.004, p=0.002) и по-ниско изходно ниво на HBsAg (OR 0.477, p=0.0036) са значими предиктори на неактивен СНВ, а по-ниското изходно ниво на HBsAg (OR 0.434, p=0.0093) e значителен предиктор на HBsAg изчистване (Таблица 1). Общо 62% от пациентите, които са имали HBsAg < 1000 IU/mL 6 месеца след края на терапията, са имали неактивен СНВ 5 години след края на терапията, в сравнение с 21% от хората с HBsAg > 1000 IU/mL. Тези резултати показват, че изходните фактори, които се свързват с траен неактивен СНВ, включват висока изходна ALT и ниски нива на HBsAg. Пациентите с ниски нива на HBsAg 6 месеца след края на лечението им, са имали по-голям шанс да постигнат неактивен СНВ 5 години след терапията.
.......................
Цялата статия може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив:
60-та годишна среща на Американската асоциация за изучаване болестите на черния дроб (AASLD)
