много ми хареса блога, страхотно чувство за хумор въпреки, че аз поне не се досещам кой е автора.
Според мен темата за здравната каса трябва да се публикува в някоя медия и да стигне до по-широка аудитория. Мисля, че ситуацията там е такава не само по отношение на лечението на хроничните хепатити, и доста хора ще оценят написаното и ще си познаят преживяванията, пък току виж и някои хора се засрамят. Въпреки че аз минах само от половината процедура с касата, все пак трябва да отбележа, че на мен положението там не ми се стори чак толкова трагично, което може да се дължи на няколко фактора
1. Очаквах най-лошото и се бях подготвила психически за дълга и изтощителна война, така че всеки път когато нещо се придвижваше по-лесно или по-бързо от очакванията ми, бях приятно изненадана.
2. Като работеща в администрация знам как се контактува с администрации, затова всеки път отивах там въоръжена до зъби
– с цялото си търпение и целия си позитивизъм
- с документите „което се изискват, които може да се изискват и дори с тези които никой не предполага че може да се искат…” – т.е. с всички документи, с които разполагам; с предварително лично написани и напечатани молби и декларации (в случай че попълнените образци не са достатъчни или правилните) с включени в тях всички възможни данни за личността ми, животът ми, вирусът ми и при необходимост отпечатъци
)
3. Когато ми сервират някакво неочаквано и смущаващо изискване настоявам да ми покажат къде го пише. В повечето случаи не го пише никъде и го прилагат защото така е било винаги, или така са изтълкували изискванията или така им е казала колежката. Може и само за да се презастраховат. Дори и когато действително го пише някъде, обикновено служителката не знае къде и за да не изглежда прекалено некомпетентна в очите ти като тепърва почне да рови, ти свършва работа.
Всичката тази предварителна подготовка ми струва връщане на документите САМО два пъти. Последния път дамата там се опита да ми върне молбата, за това че според новите изисквания вече не се пишело „Молба” , а „Заявление” но с убедителни аргументи и известна хипноза от моя страна кротко се разбрахме, че съдържанието на документа е достатъчно красноречиво
.
Анита не се притеснявай толкова за утре, нищо чак толкова няма да се случи, приеми че това лечение си е част от живота и ежедневието ти, да, доста е гадно, но не е нещо непреодолимо, изолиращо те от живота и в никакъв случай нещо незабравящо се. Иначе много добре те разбирам за това как хепатитът може да ти съсипе животът и психиката, но може би от нас си зависи да но го позволим….някак си…. А дали е загубено времето е трудно да се каже защото не знаеш какъв път те е довел и на какъв път ще те изведе това преживяване, най-малкото срещаш много нови хора и научаваш много нови неща за живота, за себе и хората, които вече познаваш. Не че преди това не си си живял добре и без това познание ...
