Ние, страдащите от хронични хепатити, няма как да не сме изострено чувствителни на тази тема. И на мен ми се насълзяват очите в метрото, когато попадна на постера "Днес ли е денят, в който ще се заразиш с хепатит Б" и информацията, че вирусът на хеп В може да си оцелее 18 месеца в кубчетата лед...
Аз обаче смятам, че рекламите трябва да са стряскащи - да се основават на факти като горния и да провокират хората към действие.
Първият клип по темата, който си спомням, беше за всеки дванайсти - лекичът, почти закачлив. Гледахме го с дъщеря ми три-четири месеца преди да разберем за реалния си хепатитен статус. Махнах с ръка и с присъщото си псевдоерудирано многословие и от пиедестала на пълното си невежество обясних на детето, че ние няма как да сме "от тях". Всъщност наистина не сме срещали хеп В, но пък не ме питайте как се изправих пред ужасените очи на същото дете, за да му обясня, че всъщност и двамата му родители сме от "другите тях". И какво можех да отговоря на въпроса, "Нали на нас нямаше как да ни се случи?"...
Точно това трябва да е посланието на всеки клип по темата - "Има как, има стотици начини това да ти се случи. И невежеството не ти е приятел."
А пък за хепатит А, какво да ви кажа...Виждате ли хора в автобуса, които се хранят без салфетка (люпят семки, бъркат си в устата и т.н) със същите ръце, с които се държат за металните пръчки и си перфорират билетите. Знаете ли колко деца имат навика, когато ходят до тоалетната в училище, да си мият ръцете, въпреки че във всички държавни училища в София има монтирани работещи устройства за течен сапун? Единици. А после с тези ръце си ровят в шините за зъби, лапат си моливите, гумите, и т.н. От каква реклама имат нужда тези хора, за да придобият поне елементарни хигиенни навици?
Дани