Вирусен хепатит - Обща дискусия > Как да живеем с хепатита

 Каква беше първата ви реакция,когато видяхте Ужасяващия "+"....

(1/2) > >>

Niya:
Днес съм се присетила как реагирах когато за първи път разбрах че имам хеп. ц през 2007 :)
Направих си изследвания и след няколко дена отидох да ги взема и какво да видя: "Дъра-бъра-дъра-бъра...Хеп. ц (+)"  :shocked1:    лелеее.... ужас :)
Попитах лаборантката да ми каже какво е това и тя савсем спокойно и любезно ми каза че това не значи нищо и трябва да се изследвам по-подробно, но тъй като бях непросветена тогава единственото което чувах беше: "Хепатит-Хепатит, Спин-Хепатит, Смърт-Хепатит, Край-Хепатит....ХЕПАТИТ!"  :shocked1:  :shocked1:  :shocked1:  :laugh:

Ужас, какво нещо е незнанието...  :pardon:

anita:
Не си единствената, която си преживяла това. Аз реагирах по почти същия начин. Трябваше ми година за да заживея в мир с хепатита.
Разбира се живота ми коренно се промени и никога няма да бъде същия. Дори и да се излекувам това не се забравя.

maria laleva:
На мен ми го съобщиха, все едно имам развален зъб - съвсем спокойно и аз седях и гледах като гръмната.
Започнах да задавам въпроси, но отговори нямаше, само препращане от лекар на лекар - уххх колко сълзи изплаках  :smile:

Копие на оригиналния пост:

--- Цитат ---На мен ми го соб6тиха жсе едно имам разжален съб савсем спокоино и аз седях и гледах като гръмната запо4нах да задавам жапроси но отговори няма6е само препра6тане от лекар на лекар уххх колко сълзи изплаках  :smile:
--- Край на цитат ---

Пост, редактиран от модераторите, поради неспазване на правилата за използване на форума!

Vancheto:
Аз се разхождах в един прекрасен пролетен ден с вече проличаващото ми бременно коремче и реших да отида да си взема изследването от ХЕИ, ей така за да не вървя безцелно в такъв хубав ден.Чувствах се прекрасно, настроението-супер.Най-после живота ми влизаше в някакъв спокоен ритъм, без напрежение в работата, без нескончаеми грижи по болнавото ми и непослушно синче, ами вече е на 10 г. и ще става батко, стига толкова.........
Разделих се с работата и шефовете-семейство Ненормалникови :fool3:
Свекърва ми се поосвиряса след поредицата от инсулти и вече поне можеше да ходи, бързо се оттърси след смъртта на свекър ми и се готвеше за живота в новото си скромно жилище...... отделяхме я от крилото си  :mocking:
Бях се решила вече на второ дете, бях щастлива  :girl_in_love:
В подобен ред на мисли си взех си листчето от жената на гишето и се врътнах да си ходя, без даже да го погледна, когато чух зад гърба си"Непременно го дайте на гинеколожката си, защото единия резултат е положителен"
Направо ме застреля  :shocked1:
Въпреки молбите да ми обясни, каза че това ще го свърши докторката и това е...........
Веднага се изстрелях до докторката  :witch:
Та тази докторка ми обясни следното:
"Следи си урината, ако потъмнее ми се обади.Просто си носител.Нищо тревожно."
Въпреки това аз усещах, че не е така.Усещах , че това е много, много лошо  :sad2:
Пак яхнах метлата и се изстрелях при мъжа ми, който ремонтираше новата "къща " на свекърва ми, не по-малко щастлив от мен че ще я настаняваме там и явно също в много добро настроение.Абе, деня беше супер пролетен  :flowers4:
Казах му за най-новата новинка с обясненията на докторката и той не беше особено обезпокоен.Ако се вярва на докторката, трябваше и аз да се чувствам така, но бях много разтревожена.
Вече не виждах слънцето и не чувах пролетните птичи песни, знаех че отварям една много по-тъжна страница от книгата на живота си, но не знаех че това е цяла глава или по-точно това е основния сюжет до края на книгата.
Затова отидох на планина и после на море и се правех, че не виждам тъмната урина и два месеца след гадната вест от ХЕИ бях в инфекциозно и си изкарах там един месец зад решетките, но гадориите тепърва предстояха  :crying2:

Niya:
Vanche, аз също като разбрах беше невероятен слънчев приятен ден (летен) :flowers: Лабораторията беше в една много красива алея осеяна с дървета, пейки и детски люлки  :fun: :flowers2: 
Когато излязох от лабораторията  вървях с листа в ръка като гръмната  :shocked1: през прекрасната алея  и не знаех на къде да поема и седнах на една пейка и се обадих на един приятел, който също има Ц и веднага се видяхме и той ми обясни как стоят нещата и малко се поуспокоих    :sad3: 

Това беше деня на големия "+" ...   :sad2:
Но никога няма да забравя разнородните и противоречащи си чувства у мен провокирани от прекрасното време и алеята  и  ужасната натъжаваща ме новина  ...

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия