Автор: Liz Highleyman
Дата: 22 декември 2009
Коинфекция НВV/НСV Много хора са заразени едновременно с хепатит В и С поради частичното съвпадане на пътищата за предаването (трансмисията) им. В едно изследване, публикувано в Liver International, м.ноември 2009 г., J.W. Yu и колеги правят оценка на вирусологичните характеристики на 50 китайски пациенти, коинфектирани с НВV и НСV, както и на ефикасността на пегилирания интерферон алфа-2я (Pegasys) плюс рибавирин. При повечето коинфектирани пациенти (92%) доминиращ вирус е бил НСV; средното ниво на НВV ДНК е било по-ниско от това, което обикновено се среща при моноинфектирани с НВV пациенти и вероятността да бъдат позитивни за НВV “е” антиген при тях е била значително по-малка (12% спрямо 45%). Няколко по-раншни изследвания показват, че НВV и НСV взаимно потискат репликацията си.
При НВV/НСV коинфектираните пациенти с НСV генотип 1 процентът на ранен отговор е бил значително по-висок отколкото при моноинфектираните с НСV лица (50% спрямо 21%) и затова са приключили с процент на SVR (траен вирусологичен отговор) подобен на този при моноинфектираните с НСV пациенти (40% спрямо 44%). При пациентите с НСV генотип 2 процентите на отговор са сходни във всички времеви точки.Докато при коинфектираните пациенти НВV обикновено е бил супресиран (потиснат), то след излекуване на НСV са били изложени на риск от нарастване на НВV нивата. При постигналите SVR вероятността от реактивиране на НВV е била четири пъти по-голяма отколкото при неотговорилите (33% спрямо 9%).
Кой получава лечение на НСV? Според две неотдавнашни статии, публикувани в списания, някои лица, които най-много се нуждаят за лечение на хроничен хепатит С, не го получават. Както се съобщава в декемврийския брой на Hepatology, M. Volk и колеги са изследвали въздействието на лечението на хепатит С върху общественото здравеопазване в САЩ. Ползвайки електронен национален одит на аптеките те установили, че между 2002 и 2007 година приблизително 663,000 пациенти са получили нова рецепта за пегилиран интерферон. С течение на времето процентът на лекуващите е спаднал, като през последните години се издават все по-малко рецепти (спад от 126,000 през 2002 г. на 83,000 през 2007). На базата на математически модел те проектират, че ако тази тенденция продължи, то за периода 2002-2030 чрез антивирусна терапия ще бъдат предотвратени само 14.5% от смъртните случаи, свързани с черния дроб и че по-малко от 1.4 милиона лица с НСV (от общо 3.9 милиона по приблизителна преценка) ще бъдат лекувани към 2030 година.
Като използват данни от Въпросника за последващо проследяване на хепатит на Националното изследване за оценка на здравето и храненето (NHANES) те установяват, че основна пречка за лечението е липсата на диагноза, тъй като само 49% от 133-мата респонденти са знаели предварително че са заразени. На 24% от заразените с НСV лица не е било препоръчано лечение от лекарите им, 9% не са последвали препоръката на лекаря си, а 8 % са отказали лечение, така че остават само 12%, които са били лекувани. Според изследователите препятствия пред лечението представляват и липсата на здравна застраховка, ограниченият достъп до медицинско обслужване и ниският процента на изследваните за НСV от лекарите в доболничната помощ. Те стигат до извода, че са “необходими усилия за повишаване процентът на диагностициране и лечение ако искаме да облекчим бъдещата тежест на хепатит С върху общественото здравеопазване.”
...........................
Целия обзор може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив:
HCV Journal – 2009, брой 12
