Автор: Christine Kukka
Дата: 01 февруари 2010
Изследване на Националните институти по здравеопазване показва, че консумацията повече от две чаши кафе намалява чернодробната фиброза Едно проучване на Националните институти по здравеопазване (NIH), публикувано в Hepatology, януари 2010, установява, че повишената консумация на кофеин - над две чаши кафе дневно - води до намаляване на чернодробната фиброза, свързана с вирусния хепатит.
Докато консумацията на кафе е свързана с намаляване на чернодробното заболяване, остава неясно дали:
Ползата идва в резултат от самото кафе или от кофеина;
Ползата се състои в превенция или намаляване на чернодробното възпаление или фиброза.
В продължение на шест месеца учените изследвали диетата (режима на хранене) и консумация на кафе/кофеин на 177 пациенти [от които 121 са били заразени с вируса на хепатит С (НСV), който причинява увреждане на черния дроб подобно на вируса на хепатит В (НВV)], след което са били направени чернодробни биопсии.
Направено е било сравнение на приема на кофеин между пациенти с лека и тежка чернодробна фиброза и с цироза. Изследователите установили, че дневната консумация на кофеин, съдържащ се в около 2.25 чаши кафе на ден, е свързана с намаляване на чернодробната фиброза даже и при отчитане на такива фактори като възраст, пол, раса, чернодробно заболяване, индекс на телесната маса и консумация на алкохол.
Те установили, че приемът на кофеин от други източници, а не от кафе, не е толкова ефективен за намаляване на чернодробната фиброза.
Изследователите от NIH стигат до извода, че пиенето на повече от две чаши кафе на ден намалява чернодробната фиброза.
Спешните чернодробни трансплантации от жив донор са 85% ефективни след една година Съществува голямо търсене на чернодробни донори за хора, страдащи от чернодробна недостатъчност. Южнокорейски изследователи са проследили 110 възрастни пациенти с остра чернодробна недостатъчност, 37% от които са имали хепатит В, за да видят доколко е ефективна спешната чернодробна трансплантация от жив възрастен донор на възрастен пациент (adult-to-adult living-donor liver transplantation - adult LDLT), за да преценят дали даряването на черен дроб от жив човек - при което само част от черния дроб на жив човек се присажда на лице с чернодробна недостатъчност - би помогнало при недостига на черни дробове от трупни донори.
Между 40-те пациенти, претърпели такава трансплантация (adult LDLT), процентът на преживяемост след една година е бил 85%. За сравнение, в групата от 55 пациенти с чернодробна недостатъчност, които не са получили чернодробна трансплантация, 45 човека (82%) са починали в рамките на седем дни.
“Тъй като прозорецът, по време на който е възможна трансплантация, е ограничен, спешната трансплантация от жив донор (adult LDLT) трябва да се разглежда като едно от възможностостите за първа линия терапия при пациентите с (чернодробна недостатъчност),” пишат изследователите в списанието Hepatology.
Британски изследователи в едно свое проучване как да се разшири резерва (общия фонд) от налични чернодробни донори, са направили оценка на риска от използване на чернодробни донори, които са били заразени в миналото с хепатит В, но са прекарали инфекцията. Такива лица са с положителен тест за ядрено антитяло на хепатит В (anti-
HBc).
Учените са анализирали проучвания, извършвани в продължение на 15 години, които обхващат 903 лица с трансплантация, при която е използван черен дроб от анти-НВс позитивни донори.
11% от реципиентите на дарен анти-НВс-позитивен черен дроб, които са били с позитивен тест за повърхностен антиген на хепатит В (HBsAg) преди трансплатирането, са развили НВV инфекция, но като цяло преживяемостта е като тази при HBsAg - позитивни пациенти, на които дарения черен дроб е бил анти-НВс отрицателен.
........................
Целия обзор може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив:
HBV Journal – февруари 2010
