Автор: Christine Kukka
Дата: 01 март 2010
Резистентни към лекарства щамове на НВV са открити в новозаразени пациенти с остър хепатит В Исторически, експертите приемат, че резистентен на лекарства вирус на хепатит В (НВV) се появява само при хронично заразени пациенти, които са били лекувани продължително с антивирусни медикаменти.
Тези лекарства затрудняват реплицирането на повечето НВV с изключение на онези от тях, които имат мутации, позволяващи им да се “съпротивляват” на въздействието на антивирусния препарат. Тези мутирали НВV могат да бъдат много по-опасни (вирулентни) отколкото немутиралите им братовчеди.
Наскоро японски учени са открили пациенти с остър хепатит В, които са били заразени с лекарствено-резистентни НВV.
Те изследвали 45 пациенти с остър хепатит В и открили резистентни на ламивудин НВV у двама от тях. В януарския брой 2010 г. на Journal of Gastroenterologyand Hepatology изследователите пишат: “Резистентни на ламивудин щамове (на НВV) се срещат рядко, но започват да се откриват у пациенти с остър хепатит В. За клиничната практика ще бъде от значение да се следи за откриването на лекарствено-резистентни НВV щамове.”
Учени одобряват за антивирусно лечение само Tenofovir и Entecavir В своя материал “Вирусната резистентност при хепатит В: разпространение и контролиране (управление)”, публикуван в Journalof Current GastroenterologyReports, изследователи от САЩ предупреждават за прекаленото използване на антивирусни медикаменти за лечение на хепатит В.
Тъй като все по-често се приема, че вирусният товар е свързан с цирозата и рака на черния дроб, “нараства и импулсът да се предлага лечение на нелекувани до момента лица,” отбелязват те, “а със създаването на по-силни антивирусни препарати със сравнително безопасен профил, дългосрочното лечение става все по-често срещано явление.”
Те, обаче, подчертават, че лекарствената резистентност започва да се превръща във важен проблем на общественото здравеопазване и че съществува възможност от развитието на мулти-лекарствено-резистентен НВV, който би могъл да се предава на другите.
Тъй като съществуващите в момента антивирусни агенти са насочени само към един етап (сфера) от репликационния цикъл на НВV, “логично е да се ограничи клиничната употреба само до най-силните агенти с най-нисък риск на резистентност,” които включват тенофовир (Viread) и ентекавир (Baraclude). Данните и за двата антивирусни препарата показват добра безопасност и нисък процент на вирусна резистентност.
“Теоретически, едни нови цели на лекарствената терапия ще позволят истински изследвания на комбинациите за увеличаване на вирусната супресия и подтискане развитието на резистентност,” пишат те. “Вместо това, обаче, се налага отговорно използване на наличните единични агенти (препарати) или евентуално на два агента при подбрани условия, както и старателен мониторинг за съответствие (спазване на изискванията) и вирусен пробив за да се сведе до минимум вирусната резистентност при НВV инфекцията.”
Ефективността на Entecavir е доказана при петгодишни изследвания на нелекувани преди това пациенти Един доклад, публикуван в Hepatology, декември 2009, от тайвански учени установява че пациенти позитивни за “е” антиген на хепатит В (HBeAg-позитивни), лекувани с антивирусния ентекавир в продължение на пет години, са добре и само един пациент е развил резистентност към антивирусния препарат.
На 5-та година 94% (88 от 94 пациенти) са имали неоткриваема НВV ДНК (вирусен товар), а 80% (78/98) са имали нормални нива на аланин аминотрансфераза (ALT). ALT е ензим, който се открива чрез кръвен тест, и който нараства при увреждане или смърт на чернодробните клетки.
При пациенти, лекувани в продължение на пет или по-малко години в други изследвания 23% (33 от 141 пациенти) са постигнали HBеAg сероконверсия (загуба на HBeAg и развиване на “е” антитела), 1.4% (2 от 145 пациенти) са загубили повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg) по време на изследването.
.......................
Целия обзор може да прочетете на сайта на сдружение Хепактив:
HBV Journal – март 2010
