Автор: Liz Highleyman
Дата: 24 февруари 2010
По-кратко лечение за НСV генотип 1?Много хора изпитват тежки странични ефекти при базираната на интерферон терапия за хепатит С, а редица изследователски екипи проучват дали не е възможно по-кратко лечение при някои индивиди. В броя на Journal of Hepatology, януари 2010 г., се съобщава, че C. Moreno и колегите му са направили мета-анализ на предишни рандомизирани контролни изпитания, сравняващи пегилиран интерферон плюс рибавирин за стандартните 48 седмици срещу по-малко от 48 седмици при пациенти с хроничен хепатит С, генотип 1, които са дали бърз вирусологичен отговор наскоро след започването на терапията.
Анализът, който обхваща седем изследвания с общ сбор от 807 участници, показва, че при терапии по-кратки от 48 седмици е значително по-малко вероятно да бъде постигнат траен вирусологичен отговор (SVR) шест месеца след края на лечението. Средно SVR при по-краткото лечение е с 14% по-нисък отколкото при лечение със стандартна продължителност. Част от разликата се дължи на по-високия процент рецидив след приключване на лечението; ефектът остава същият даже и при ограничаване на анализа само до пациенти, получавали адаптиран спрямо теглото рибавирин.
Обаче, при една подгрупа от пациенти с нисък изходен вирусен товар (< 400,000 IU/ml) и неоткриваем вирусен товар на 4-та седмица от терапията няма значима разлика в процентите на траен отговор при терапиите с продължителност от 48 седмици или по-малко. В случая, при по-краткосрочните терапии процентът на SVR е средно с 3% по-нисък, което не се смята за статистически значима разлика. Изследователите стигат до извода, че по-краткосрочно лечение трябва да се обмисля само за лица с нисък вирусен товар, но добавят, че “определянето на оптималния изходен вирусен товар за скъсяване на лечението и въздействието на наличието на други фактори, които са в състояние да променят отговора на терапията, остават предмет на по-нататъшна дискусия.”
НСV открит в атеросклеротични плаки Научните изследвания показват, че при хората с хроничен хепатит С рискът от сърдечно-съдови заболявания е по-голям, което вероятно се дължи на метаболитни нарушения. В броя на Clinical Virology, януари 2010 г., се съобщава, че M.Boddi и негови колеги от Италия са търсили генетичен материал от НСV и доказателства за вирусна репликация в атеросклеротични плаки от пациенти с хроничен хепатит С и исхемична болест на сърцето (сърдечно увреждане, дължащо се на липсата на кислород). Атеросклерозата е възпалителен процес, при който плаки от холестерол, имунни клетки, фиброзна тъкан и друг материал се натрупват на артериалните стени, които могат да руптурират (да се “разпукат”, “разтворят”) и образуват съсиреци. В допълнение към стесняването на артериите, части от плаката могат да се откъснат и да предизвикат запушване на кръвоносните съдове, което води до инфаркт или инсулт.
Учените установили НСV РНК в седем проби на плаки от каротидни артерии (кръвоносни съдове във врата, които снабдяват мозъка) на лица, позитивни за НСV антитяло, но е и в деветте проби на плаки на лица, отрицателни за НСV антитяло. Трима души са имали генетичен материал на НСV в каротидните плаки, въпреки че са имали неоткриваем плазмен вирусен товар. “Новооткритите секвенции (последователности) на НСV РНК в плаките решително говори за активна локална инфекция,” заключават авторите на изследването. “Това от своя страна прави възможно локалното въздействие на вируса при каротидната атеросклероза.”
.....................
Цялата стания може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив:
HCV Journal – 2010, брой 2